Прага, 31 март 1924 г.
Вчера аз обърнах вниманието върху някои неща, които са свързани с протичащата през човешките земни съществувания Карма, с образуването на човешката съдба. Днес бих искал да събудя една представа, как става всъщност образуването на съдбата. Ние трябва да бъдем наясно върху това, че, когато мине през вратата на смъртта, човекът идва в един духовен свят, в един духовен свят, който съвсем не е по-беден на съби- тия, на същества отколкото нашия физически свят, а е безкрайно по-бо- гат. И колкото да бъде понятно, че от широкия кръг на този духовен свят можем да опишем само едно или друго, все пак от различните описания, които се дават, ще може от друга страна да се види, колко безкрайно бо- гат, разнообразен живот водят между смъртта и едно ново раждане хо- рата. Тук в областта на Земята, където прекарваме живота между раждането и смъртта, ние сме заобиколени от това, което виждаме като различни царства на природата: от минералното, от растителното, от животинското царство, от физическото човешко царство. Ние считаме тези царства, вън от човешкото царство - и това с право - като включващи в себе си същества, които по степен на развитието стоят под чове- ка, така щото през време на своето земно съществувание човекът може да се чувствува така да се каже като най-висшето същество сред тези царства от същества. В царството, в което човекът влиза минавайки през вратата на смъртта, случаят е точно обратен Там човекът се чувствува като онова същество, което по степен на развитието стои най-долу сред другите Същества, които стоят над него, човека. Вие знаете, че за да назова тези Същества в антропософската литература аз взех имената на тези стоящи над човека йерархии използувайки терминологията от по-стари времена. Първо назовах онази йерархия, която стои непосредствено над човека по посоката нагоре, както по посоката надолу под него стои животинското царство. Това е йерархията, на която принадлежат Анге- лите, Архангелите и Архаи. След това отивайки нагоре след тази йерархия иде по-нататък онази, която обхваща Ексузиаи, Динамис, Кирио- тетес /Власти, Сили и Господства/. И най-висшата йерархия е съставена от Престолите, Херувимите и Серафимите. Следователно над човека има девет степени, девет чина същества, три пъти по три степени. Кога- то отиваме отдолу нагоре, ние можем да паралелизираме по три заедно с това, което имаме, когато отиваме отгоре надолу, като животни в три
степени, като растения в три степени и като минерали в три степени. Обаче едвам с това ние имаме цялостния свят на това, на което човекът принадлежи.
Ние можем да опишем човешкото съществуване също така, като кажем: с физическото раждане, с физическото зачатие човекът влиза от едно чисто духовно съществуване в областта на природния порядък на жи- вотинското, растителното и минералното царство; а когато минава през вратата на смъртта, човекът влиза в царството на стоящите над него същества. Единият път човекът живее в едно физическо тяло, което го свързва с царствата на природата; другият път, между смър- тта и едно ново раждане, човекът живее в едно духовно тяло - ако мо- га да си послужа с този израз - което също така го свързва със съще- ствата на висшите йерархии. Тук в земното царство ние се обръщаме първо към това, което се намира в заобикалящия ни свят; ние чувству- ваме това така да се каже като стоящо на същото равнище с нас и от земното царство насочваме поглед към областта на небето, към духовната област - както я наричат в най-различните възгледи. Зем- ният човек поглежда нагоре със своите предчувствия, със своята религиозна благочестивост, с онова, което за неговото земно съществуване има най-голяма стойност и заслужава той да се стреми към него. И когато иска да си състави една представа за това, което се намира там горе в духовното царство, той си създава образи, които са взети от земното, представя си по земен начин онова, което се намира горе. След това, когато човекът живее в живота между смъртта и едно ново раждане, положението е обратно. Човекът сочи надолу, когато иска да назове онова, към което е насочен неговият поглед. Обични приятели, Вие може би ще каже- те: да, но тогава човекът сочи към това, което е по-малоценно. Но не е така. А гледано от горе онова, което се намира тук в земната област, е съвършено различно отколкото то е тук в земната област. И именно при разглеждането на Кармата може да ни стане добре разбираемо, колко различно е онова, което става на Земята, когато то е гледано от горе, ко- лко различно е то от това, което се представя на човека в самата земна област.
Когато през вратата на смъртта влизаме първо в духовния свят, ние стигаме в областта на най-долната йерархия, на йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Ние се чувствуваме така да се каже присъединени към онова, което стои като най-близка йерархия над нас, и забеляз- ваме: също както в земната област онова, което е около нас, има зна- чение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата. Ние говорим за минералите, растения, животни, доколкото ги виждаме с очите,
доколкото можем да ги напипаме с нашите ръце, доколкото въобще те са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние го- ворим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връ- зка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата. И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да се включваме в онова, което са Съществата на най-близката по-висша йерархия от нас, които имат работа с нас и едни с други. Тези Същества ни свързват така да се каже с духовния външен свят. Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, защото тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество. Обаче известно време след това нашият поглед се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят намиращ се вън от нас, обективния духовен свят. Тук нашите ръководители са Съществата от йерархията на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/и Кириотетес /Господства/. Те ни свързват с онова, което е духовен външен свят. И бих могъл да кажа, че както тук на Земята говорим за това, което ни заобикаля: планини, реки, гори, ли- вади и т.н., така там ние говорим за това, при което ни довеждат съ- ществата на втората йерархия. Това е там нашият заобикалящ свят. Обаче този заобикалящ ни духовен свят не е в същия смисъл предметен, обективен, както на Земята, а този заобикалящ ни духовен свят е съставен от същества, всичко живее и живее по духовен начин. Между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме не само Същест- вата, неща, а се научаваме да познаваме същества и техните дела, които те извършват помежду си, ние самите се чувствуваме вплетени в тези дела и отдадени на тях.
Обаче след това идва време, когато чувствуваме, как Съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи, и Съществата на втората йе- рархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес, работят заедно с нас на онова, което трябва да стане от нас в следващия земен живот. И тогава в този живот между смъртта и едно ново раждане за нас се разкрива една по- тресающа, мощна перспектива. Ние гледаме работата на третата йера- рхия, на Ангелите, Архангелите, Архаите, гледаме, как те се отнасят едни към други. Ние получаваме образи от това, което съществува между Съществата на тази трета йерархия; обаче всички тези образи ни се явя- ват така, че те имат отношение към нас. И когато гледаме онова, което се явява като образи на делата на третата йерархия, ние разбираме, че то е насрещен образ на това, което ние сме имали като убеждения, като начин на мислене, чувствуване и постъпваме, като вътрешно устройство на душата в нашия последен земен живот. Сега ние не си казваме с абстрактни представи на съвестта: ти си бил един човек, който си пос-
тъпил неправилно с този или онзи човек, който си мислил криво, не, а от това, което вършат Ангелите, Архангелите, Архаите виждаме, как пред нашия поглед се явява в мощни образи онова, което става от на- шето душевно настроение, от нашето душевно съдържание, от нашия начин на мислене, които сме имали в последния земен живот. Ние виж- даме, как то се превръща в образ в това, което вършат Съществата на третата йерархия. Разпростряно в далечините на света е онова в духовната сфера, което сме имали като мисли, чувства и постъпки по отношение на другите хора, по отношение на други земни неща. И ние виждаме тогава това, което мислим, чувствуваме, усещаме. Тук на Земята то ни се явява в една измамна форма, явява ни се като Майя, като че е затворено вътре в нашата кожа; обаче в живота между смъртта и едно ново раждане не е така. В живота между смъртта и едно ново раждане то ни се явява така, че ние сега знаем: онова, което развиваме вътре в нас ка- то мисли, като чувства, като убеждения, то принадлежи на целия свят, действува вътре в целия свят.
Подражавайки на изтока твърде много хора говорят за майя, за илюзията на външния свят, който ни заобикаля; обаче това остава една отвлече- на мисъл. Когато се предприемат разглеждания като онези, които можаха да минат през нашите души, тогава забелязваме, колко сериозна трябва да се разбират думите: светът, който ни заобикаля, е Майя, велика- та илюзия - и колко илюзьорен е възгледът за това, което става в на- шата душа. Ние вярваме, че това остава само вътре в нас, че ние сме сами с него. Истината ни се явява едва тогава, когато минаваме през живота между смъртта и едно ново раждане. Там ние виждаме, как онова, което е привидно в нас, образува съдържанието на един разпрострян, мощен духовен свят. След това ние живеем по-нататък и забелязваме, как Съществата на втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес, са свързани с онова, което тук на Земята сме си усвоили чрез прилежност, деятелност, чрез интереса, който сме имали за нещата и процесите на Земята. Защото тези Същества изграждат първо нашата прилежност, нашия интерес в последния земен живот в мощни образи. Тези Същества: Ексузиаи, Динамис, Кириотетес изграждат образите на нашите дар- би, на нашите способности в нашия следващ земен живот. Ние гледаме това, което ще имаме като дарби, като способности в следващия земен живот, гледаме го като образи, които Съществата на втората йерархия разгръщат.
След това животът върви по-нататък. Когато този живот е стигнал близо до средата между смъртта и едно ново раждане, тогава настъпва нещо особено. Така както стоим тук на Земята - особено в онези моменти, когато насочваме поглед във Всемира, когато искрящите звезди светят
срещу нас - ние чувствуваме там горе величието на небесния свят; обаче нещо много по-величествено чувствуваме ние, когато намирайки се в духовното царство насочваме поглед надолу. Защото тогава ние вижда ме, как Съществата на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престо- ли извършват по един чуден начин дела във взаимно отношение. Сега за нашия поглед се разкриват мощни образи на духовните събития, кога то гледаме небето, което се намира долу - защото това е тогава нашето не- бе. Както сега във физическия земен живот гледаме писмеността на звездите насочвайки поглед нагоре, така тогава, когато гледаме надолу, ние виждаме делата на Серафимите, Херувимите, Престолите. И онова, което става между тях, което се разкрива във възвишени, величествени образи, за него ние чувствуваме в това духовно съществуване, че то е свързано с това, какви сме ние и какви ще бъдем. Защото сега ние чув- ствуваме: онова, което става там между Серафимите, Херувимите и Престолите, ни показва, какви последствия ще имат нашите дела от миналия земен живот в следващия земен живот. Ние гледаме, как в земния живот сме се отнесли към един човек така, към друг човек иначе, как сме развили съчувствие и липса на състрадание, как сме извършили добри или лоши дела. Начинът на мислене, чувствуване и постъпване има работа с третата йерархия, обаче нашите дела имат работа с първата йерархия, със Серафимите, Херувимите и Престолите. Тогава пред нашата душа се явява потресающо като в една действуваща сега космически в нас памет онова, което сме извършили в последния земен живот между раждането и смъртта. Тогава ние насочваме поглед надолу, виждайки делата на духовността. Какво правят Серафимите, Херувимите, Престолите? Те ни показват в образ онова, което ще трябва да изживеем с хората, с които в миналия земен живот сме живели съвместно, като едно последствие на този съвместен живот, за изправянето на онова, което е станало между нас в миналия земен живот. И от начина, по който Се- рафимите, Херувимите и Престолите действуват съвместно едни с дру- ги, ние разбираме, че там се решава великият проблем. Когато в един земен живот имам работа с един човек, аз самият си приготвям цялото изправяне; и за да настъпи това изправяне, за да стане то действител- ност, само за това работят Серафимите, Херувимите И Престолите. И те довеждат това в съзвучие, в хармония с положението, че и другият, с когото имам нещо общо, да бъде доведен по същия начин при мене, както и аз при него. Това, което изживяваме по величествен начин в образите на делата на висшите йерархии, то е онова, което след това се записва от лунните Същества и е внесено после от тези лунни Същества в нашето астрално тяло при слизането ни на Земята. Заедно с нас, които се намираме между смъртта и едно ново раждане, тези лунни Същества
гледат онова, което става, за да се получи изправянето на миналия земен живот в следващия земен живот.
От това, което мога да Ви кажа по този начин, Вие предчувствувате, обични приятели, колко величествено и мощно в сравнение със сетивния свят е това, което ни се разкрива тук. Но Вие виждате също, как дей- ствително онова, което срещаме в сетивния свят, крие много, много повече нещо, отколкото ни разкрива.
След това, когато е минал през областта на Серафимите, Херувимите, Престолите, животът продължава по-нататък и минава, отива тогава към други области. В човека се явява все повече и повече копнежът за едно нова въплъщение, в което той ще може да намери изправянето на онова, през което е минал в миналото земно съществуване.
Обични приятели, Антропософията не е едно истинско учение, ако тя е само сбор от идеи и понятия, ако говорим само по един отвлечен начин за това, че има една Карма, че от един земен живот се действува така и така в друг земен живот, а Антропософията става всъщност истинска едва тогава, когато тя не говори само на нашия ум, а събужда в сърцето ни едно чувство, едно възприятие за това, какви впечатления можем да получим в свръхсетивния свят чрез Съществата на този свръхсетивен свят. Защото струва ми се, че някой човек, който има отворено, възприемчиво чувство, не може да получи съобщение върху свръхсетивния свят, какъв то аз го описах сега, без в неговата душа да се събуди цялата скала от чувства И всъщност би трябвало да бъде така, че да кажем: да, тук на Земята ние изпитваме някои неща, от най-дълбоката скръб, до най-ви- соката радост, до най-радостното щастие, цялата скала на човешко- то чувствуване; обаче онова, което можем да изпитаме от духовния свят, би трябвало всъщност да действува върху нас по-интензивно и от най-дълбоката скръб, и от най-висшето удоволствие върху нашата душа. И ние заставаме правилно към духовния свят само тогава, когато кажем: по отношение на голямата скръб или на голямата радост, ко- ито изпитваме на Земята, онова, което изпитваме по отношение на фактите и съществата на духовния свят остава във всеки случай нещо като сянка. То не остава нещо като сянка за посветения, но остава такова за онзи, който получава само разказаното му от науката на посвещението. Обаче тогава ние би трябвало също да си кажем: аз все пак доби- вам едно предчувствие, колко дълбоко и силно би трябвало да действува върху душата това, което се съобщава за духовния свят, ако само тя би била достатъчно силна за това. Всъщност човек би трябвало да приписва само на неговата земна слабост факта, че не може да изпита всички интервали на чувствуването от най-висшия ентусиазъм до най-дълбоката скръб, когато слуша за онова, какъв е духовният свят и какви са
неговите Същества. Ако човек приписва на своята слабост факта, че не може да чувствува по правилен начин, тогава все пак неговата душа е постигнала нещо от правилния начин да застава срещу духовния свят. Защото, видите ли, каква стойност има всъщност цялото духовно позна- ние, ако то не може да вникне в конкретните факти, ако не може да объ- рне вниманието върху това, което става сред духовния свят! Тук на Зе- мята ние също не желаем хората да говорят по начина, по който говорят пантеистите, или монистите или абстрактните философи за Божеството, а желаем ливадата да ни се описва в нейните подробности. Така е също и по отношение на духовния свят. И тук трябва да имаме чувство за то- ва, да дадем конкретните подробности. Това е още непривично за днешния човек. Когато за духовността му се говорят общи неща, че съществува един духовен свят и т.н., мнозина, които не са затвърдени материа- листи, приемат това. Обаче когато този духовен свят се описва в подроб- ности, тогава често хората изпадат в ярост, защото не искат да допуснат, че може да се говори конкретно в подробности върху Съществата и събитията на духовния свят. Но ако не искаме човешката цивилизация да изпадне в хаос, трябва да се говори все повече и повече конкретно, реално за духовния свят. Защото в земните събития остават в тъмнина, когато не се запознаем с онова, което те крият в себе си.
И в това отношение, обични приятели, действително е заложено в съдбата на Антропософското Общество нещо, което понякога ни засяга траги- чно! Обаче ако се разпространи необходимото разбиране за тези неща, поне сред кръга на Антропософското Общество, можем да се надяваме, че от трагичността ще се развие онова, което трябва да бъде, че от Ант- ропософското Общество действително ще излезе едно оплодяване на външната цивилизация на човечеството, която явно отива към хаоса. Обаче тогава трябва да бъде разбрано нещо, което отначало не е било разбирано в това Общество, но сега може да бъде по-лесно разбрано, тъй като от основаването на Антропософското Движение са изтекли повече от две десетилетия антропософска работа.
Вие знаете, че отначало Антропософското Движение се намираше в лоното на Теософското движение. И когато в Берлин ние основахме онази теософска секция, от която след това се разви Антропософското Обще- ство, нашето първо събрание беше такова, че фактически тогава, бих могъл да кажа, аз исках да дам един тон за онова, което трябваше всъщност да стане. И сега, когато чрез Коледното Тържество при Гьотеанума в Дорнах ние направихме опит да реорганизираме Антропософското Об- щество, бих си позволил да обърна вниманието върху един факт, на който може би е обърнато малко внимание. Тук този факт не е могъл да бъде наблюдаван, защото от нашите бохемски приятели не присъствуваше
никой, доколкото на мене ми е известно. Тогава аз държах една първа сказка в такава форма, каквато трябваше да отговаря по-късно на сказките държани в кръжоците; тази сказка носеше едно странно заглавие, ед- но заглавие, което тогава можеше да се счита за голяма дързост. Това заглавие беше: "Практически упражнения върху кармата". И аз имах намерението всъщност да говоря съвсем безпристрастно върху начина, по който действува Кармата.
Но на събранието бяха корифеите на тогавашното Теософско общество, които тогава почувствуваха моето съществуване като такова на един натрапник и които предварително бяха убедени, че всъщност аз нямам никакво право да говоря върху нещо вътрешно, върху нещо духовно. И така се случи, че в онова време корифеите на тогавашното теософско движение постоянно подчертаваха: трябва да има наука, трябва да се държи сметка за съвременната наука; работата е сега на добър път, но са направени само първите стъпки. Ако тези първи стъпки бъдат продължени по-нататък, едва тогава ще се стигне до това, което трябва да бъде. Това е хубаво, но от него не излезе нищо особено. И така онова, което възнамерявах тогава, се превърна в един почти теоретически въ- прос. "Практическите упражнения върху кармата" бяха обявени, обаче тогава никой човек не би разбрал нещо от това, и най-малко биха разбирали водачите на Теософското общество. И така това остана тогава като една задача, която трябваше да бъде култивирана така да се каже под повърхността на антропософското течение, която трябваше да бъде уредена с духовния свят. Обаче днес - и както често през време на развитието на Антропософското Движение - аз трябва да си спомня за онова загла- вие, което трябваше да има всъщност най-първата кръжочна сказка: "Практически упражнения върху кармата". Аз мога също да си спомня, колко изплашени бяха тогава водачите на Теософското общество, когато чуха и видяха да се явява едно такова дръзко заглавие.
Но, видите ли, от тогава са изминали повече от две десетилетия, времето тече, някои неща бяха подготвени; но тази подготовка трябва да има също едно действие, едно следствие. Ето защо днес трябва да бъде възможно да се явят в известно отношение "Практически упражнения вър- ху кармата" с които тогава пристъпвайки смело към работата - исках да започна. И видите ли, това искаше също нашето Коледно Тържество: да внесе в цялото Антропософско Движение действително пълносилна езотерическа субстанция. И към това трябва да се отнасяме сериозно. Защото нашето Антропософско Движение не ще може да действува реорганизиращо върху нашата цивилизация само с чисто формалистично- то. Ето защо в бъдеще не трябва да отстъпваме със страх пред това, да говорим съвсем открито върху отношенията на духовния свят.
Сега бих искал днес да започна с нещо, което стои като духовна същност на основата на земните процеси, на основата на земното човечест- во. Видите ли, в цялото развитие на Земята стои онова, което стана като Тайната на Голгота. Аз често пъти обръщах вниманието върху това, как чрез Тайната на Голгота развитието на Земята получи всъщност своя истински смисъл, как всичко онова, което предхождаше Тайната на Голго- та, се явява за едно по-дълбоко разглеждане като подготовка за Тайната на Голгота. И макар от Тайната на Голгота насам, поради слабостта на хората и поради действието на луциферическите и ариманическите същества пречките са по-очебийни отколкото напредъка на човечеството, от Тайната на Голгота насам изхождайки от физическия и от духовния свят стана все пак всичко, за да бъде човекът придвижен напред в цялото развитие на света. Онова, което Християнството донесе на човечест- вото, ако човечеството се окаже достойно да го приеме в неговата духовна дълбочина, ще покаже своите плодове едва в бъдеще. Обаче импулсът - също и за всичко, което Антропософията може да произведе - се крие в Тайната на Голгота.
Сега ние знаем, как Тайната на Голгота е проявила своето действие първо върху Южна Европа, преминавайки по-нататък към Средна Европа. Обаче не това е, което бих искал да разгледам днес. Бих искал да хвърлите един поглед върху начина, как Християнството се е разпространило минавайки през Северна Африка и стигайки в европейския свят. Обаче Вие знаете, че повече от половин хилядолетие след основаването на Християнството чрез Тайната на Голгота от Азия се разпространи насам едно друго религиозно течение: мохамеданска духовна форма, тази мо- хамедански духовен способ се оказва в сравнение с християнството ка- то нещо, което живее повече в абстракции, а не както християнство- то. Вие знаете, че мохамеданството води своето име от неговия основа- тел, Мохамед. Християнството съдържа, бих могъл да кажа, много повече непосредствено описание на духовния свят отколкото Мохамедани- змът. Обаче Мохамеданизмът имаше съдбата да приеме в себе си много от древната наука, от древната култура на човечеството. И така ние виж- даме, как следвайки Християнството от Азия се разпространи по-късно Мохамеданизмът. Интересно е да проследим това своебразно разпрост- ранение. Ние виждаме как течението на Християнството се разпространява далече на север, след това идва в Средна Европа, и как мохамеданизмът обхваща така да се каже като в скоби това християнско течение през Северна Африка, Испания чак до Франция; така обхваща той хри- стиянството като в скоби.
Сега ние лесно можем да разберем, че европейската култура би станала съвършено друго, ако би действувало само Християнството. Във външ-
но политическо отношение европейската култура е отблъснала така да се каже Мохамеданизма - може би по-добре казано Арабизма. Обаче ко- йто разглежда духовния живот на Европа, той може да знае например, че ние не бихме имали нашия днешен светоглед - от една страна материалистическия дух, от друга страна науката с тази острота на мисленето, с една логика развита като арабски, с всичко онова, което е именно тази наука - ако въпреки политическото отблъскване на Арабизма, той не би действувал по-нататък върху европейската култура.
И от онази Испания, даже също и от Франция, от разположената в Южна Италия Сицилия, от Африка са дошли мощни влияния, които са повлияли върху формите на мислене на Европа, които са оформили всичко по начин различен от този, който би се проявил, ако би действувало само Християнството. В нашата наука има повече Арабизъм отколкото Хри- стиянство!
Но по-късно се е открил още един друг път: пътят на кръстоносните походи, чрез който европейците се запознаха направо с източната кул- тура, която обаче се намираше вече в упадък. Този път донесе именно много от тайните на източната култура в Европа, така щото върху пласта на Християнството в западната култура лежи онова, което от ориентализма е минало през Арабизма. Обаче, видите ли, всъщност всичко това не е разбираемо, ако го разглеждаме само отвън. Всичко това трябва да бъде разгледано отвътре. Разгледано отвътре то изглежда така, че във всеки случай Арабизмът е бил отблъснат чрез войни, чрез спечелени сражения, че арабите, носителите на Мохамеданизма, маврите и т.н. са били отблъснати. Обаче душите на тези хора са се въплътили отново, те дойдоха и действуваха по-нататък. И ние не разбираме нищо от това, ако описваме по абстрактен начин, как арабите са дошли от Испания в Европа; ние разбираме нещо едва тогава, когато познаваме вътрешни- те конкретни факти.
Да вземем един такъв факт. През времето, когато в европейската история се говори за Карл Велики, в града Багдат, в Азия, живееше в един чуден блясък, в една велика ориенталска култура Харун ал Рашид от 8-то в 9-то столетие, както и Карл Велики. В дворецът на Харун ал Рашид беше събрано всичко, което тогава съществуваше въобще като предно- азиатска, като азиатска култура, като азиатско образование, обаче потопено в мохамеданизма. Обаче всичко, което съществуваше като образо- вание: математика, философия, архитектура, търговия, индустрия, ге- ография, медицина, астрономия, всичко се подържаше и развиваше в двореца на Харун ал Рашид от най-посветените духове на Азия. Днес хората имат малко представа за това, колко мощно и величествено е било това, което се е развивало в двореца на Харун ал Рашид. Самият
Харун ал Рашид не беше един неразбиращ владетел, който само е при влякъл най-великите мъдреци на Предна Азия, за да блести, но той беше една личност, която, въпреки че в религиозно отношение беше отдадена на мохамеданизма, беше открита и свободна спрямо онова, което донасяше и имаше ориенталска цивилизация. Докато Карл Велики едва се беше научил да чете и да пише, в двореца на Харун ал Рашид имаше едно много по-голям блясък, даже този блясък от Багдат столицата на Ха- рун ал Рашид, не можеше и да се сравни със съществува щото при двореца на Карл Велики.
Това беше времето, когато голяма част от тогавашния предноазиатски свят беше завладян от мохамеданизма, също така голяма част от Африка и навсякъде беше донесено онова, което беше действувало по един такъв блестящ начин при двореца на Харун ал Рашид. Обаче между онези, които бяха носители на географията, на природоизследването, на медицината при двореца на Харун ал Рашид, се намираше един, който в едно свое минало въплъщение е бил посветен в древните мистерии. Защото макар и да са били в миналото посветени, хората не се раждат винаги така, че да се забележи веднага тяхното посвещение от един минал земен живот. Макар и някой да е бил посветен в древните мистерии, при своето прераждане в следващите епохи той може да приеме във всяка епоха само онази духовност да развие само онова душевно устройство, което позволява тялото получено от съответната епоха. Когато насочим поглед върху същинското душевно естество, то не се покрива с диалектично-логическите представи, които имаме за душевното естество в чо- века. Душевното естество е заложено много по-дълбоко отколкото това се схваща обикновено.
Искам да Ви дам един пример. Представете си една такава личност като Ернст Хекел. При него бие първо на очи, че неговият светоглед е материалистично оцветен, че той е проповядвал един вид механизъм не само по отношение на природата, но и по отношение на душевния живот, нападал е яростно католицизма, по някога очарователно, понякога фанати- чески, но понякога също и с безвкусица. Онзи, който обгръща с поглед различните земни съществувания при човека, ще обърне най-малко внимание на тези качества, напротив той ще насочи поглед върху най-дълбоките качества на душата. Никой човек, който се оставя да бъде заслепен от това, което бие първо на очи при Хекел, не може да стигне до миналото въплъщение на Хекел, когато иска да развие практически кармически методи. Защото който иска да стигне до миналото въплъщение на Хекел, трябва да насочи поглед върху начина, по който Хекел се е застъпвал за това, което той е имал като възгледи. Фактът, че Хекел е имал именно материалистично образование, може да се обясни с епохата, в
която той е живял. Обаче това е най-несъщественото, важното е вътрешното устройство на душа та. И когато можем да обхванем това вътрешно устройство на душата и притежаваме окултното виждане, тогава именно при Хекел нашият поглед е доведен при папата Григорий VІІ, някогашният монах Хилдебранд, който е бил именно един от най-силните представители на католицизма. Който сравнява след това двата образа и знае, че се касае за тези два образа, ще открие същото нещо, ще добие също поглед за това, което има и което няма значение за великите работи на човечеството. Теоретическите идеи съвсем не са същественото. Теорети- ческите идеи са същественото само в нашата теоретическа, материали- стична, абстрактна епоха. Зад кулисите на мировата история се намира това, което е душата по своя род, същественото. Който прозира това, той ще види вече приликата между Григорий VІІ и неговото превъплъщение като Ернст Хекел.
Ние трябва да усвоим първо такива възгледи, когато разглеждаме конкретно Кармата и когато трябва да ни каже нещо фактът, че например при двореца на Харун ал Рашид са живели хора, които външно са се проявили в смисъла на 8-то, 9-то столетие, защото бяха получили тела и възпитание, което можеше да им даде именно тази епоха, които обаче бяха превъплъщения на древни посветени в мистериите. Когато насочим духовен поглед към този дворец на Харун ал Рашид, ние се натъкваме особено на една личност, която беше един основен, интензивно действуващ съветник на Харун ал Рашид и беше за онова време един универсален дух, един дух, който имаше зад себе си тази особеност, че в едно свое минало въплъщение е взел участие във всички посвещения в същата област, в която царуваше Харун ал Рашид - когато обаче там са живеели съвършено други народи - и които в едно по-късно въплъщение като друга личност се е стремял с целия си вътрешен копнеж към посвеще- ние, но не е могъл да го постигне, защото съдбата не му позволи тогава да стигне до там, да бъде тогава посветен. Една такава личност живееше тогава при двореца на Харун ал Рашид, която поради това трябваше да крие най-дълбоко вътре в себе си това, което се намираше в нея от нейното минало въплъщение като посветен. Невъзможността да стигне до посвещението се получи в едно следващо въплъщение, след това дойде въплъщението през времето на Харун ал Рашид, при двореца на който живя и работи тази личност. И понеже тогава не бяха вече възможни посвещения в стария смисъл, при двореца на Харун ал Рашид тази личност беше само една такава, която действуваше от един мощен стремеж, от една мощна фантазия, от една точна, логическа фантазия, тя действуваше извънредно силно подбуждащо върху всичко, което се култивираше при този дворец, беше организаторът на всичко в този дворец в кул-
турно отношение. Там живееха всякакви учени, художници, цяла една войска от поети в този дворец на Харун ал Рашид, живееха представители на науките. Освен това тогава Харун ал Рашид беше центърът на всяка далече разширена работа в областта на науката и изкуството, която съществуваше в царството на халифите. И това, което трябваше да бъде организирано там, изхождаше всъщност всичко от тази личност, една личност с висока инициатива. Такива индивидуалности имат обаче голямо значение в по-нататъшния ход на развитие на човечеството.
Нека сега разгледаме личността на Харун ал Рашид. Който може да обгърне с окултния поглед тази личност в нейната душевност и след това отново я потърси, като провери, дали се е въплътила отново, той намира, че тази личност на Харун ал Рашид е била в действителност една такава, която е останала по-нататък свързана с онова, което тя е основала на Зе- мята, пренесла го е по-нататък минавайки през вратата на смъртта, която е вървяла по-нататък по духовен начин със земното развитие на чове- чеството, повлияла е от духовния свят върху много неща, но е приела също отново много неща. И след това тя се яви отново на Земята именно по начина, по който можеше да се яви според епохата; тя се яви в зем- ния живот в лицето на лорд Бако /или Бейко/ от Варулам, който беше основателят на новата научност. Бейко от Варулам даде именно от Англия един голям тласък на новото европейско мислене. Вие можете да каже те: но той се различава много от личността на Харун ал Ра- шид! Обаче въпреки това е една и съща индивидуалност! Защото онова, което се явява външно като разлика, принадлежи на външността. И така ние виждаме тъй да се каже, как душата на Харун ал Рашид се развива от Азия по-нататък след смъртта, за да действува от запад по начина, както това можеше именно да стане, основавайки даже голяма част от новия материализъм, за да действува така върху европейската цивили- зация.
Другата личност, която беше не само дясната ръка, но и душата на двореца на Харун ал Рашид, която имаше онази странна съдба в духовно от- ношение, тази душа мина по един друг път. Тази душа не държеше на това, след като беше минала през вратата на смъртта, да прояви още някакъв външен блясък. Тази душа имаше напротив вътрешния стремеж да се прояви добре вътрешно. Ето защо тя съвсем не можеше да изми не един такъв път, който в следващото въплъщение да я доведе на запад. Обърнете само внимание, как стоеше въпросът с Харун ал Рашид: извън- редно голям блясък, вътрешен разкош на цивилизацията при двореца на Харун ал Рашид, обаче едновременно стремеж да прояви външно всич- ко, което беше дадено на мохамеданизма. Това трябваше да се прояви в едно следващо въплъщение. Широката, обхватна научност трябваше да
излезе наяве. Това, което е било външен блясък при двореца на Харун ал Рашид, се стреми да излезе на бял ден при самия Бейко от Варулам.
Другата личност беше наистина душата при двореца на Харун ал Рашид, но тя беше една много вътрешна личност. Тя стоеше много близо до онова, което е било развивано в древните мистерии. Но това не можеше да бъде проявено сега, то не можеше да бъде проявено поне до нашата епоха, когато изтече Кали-Юга и нас тъпи епохата на Михаел, при която отново стана възможно да се говори отново съвсем безпристрастно за духовното. Обаче това, което тази личност беше приела в себе си по този начин, можеше да бъде влято по един обхватен начин, енергичен начин в цивилизацията така, че то да може да има едно силно въздействие. Нещо подобно стана с другата личност. След като мина през вратата на смъртта, тя се разви така в духовния свят, че накрая, когато отново се яви на Земята, не можеше, бих могъл да кажа, да се приземи на запад, където се беше настанил и от където идваше материализма, а трябваше да се приземи в Средна Европа и можа да прояви там онова, което произхождаше от древните мистерии, но трябваше да бъде приспособено към изменените условия на епохата. Тази личност се прероди в лицето на Амос Комениус. И така ние бихме могли да кажем, че тези две души, които бяха живели в двореца на Харун ал Рашид, минаха в следващата епоха през мировата история така, че вървяха по два различни пътища. Едната, бих могъл да кажа, обгръщайки Южна Европа, за да бъде от запад организатор на новата история, философия, на науките, в лицето на Бейко от Верулам; другата пое, бих могъл да кажа, пътя по суша, онзи път, който бяха поели също кръстоносните походи; той пое пътя към Средна Европа.
Но и той също стана голям организатор, но по неговата организация се вижда, как той е действувал различно. И действително, ние имаме едно величествено зрелище в това, че, макар и в малко различни времена - това не трябва да бъде разбирано криво, защото то е било свързано със световноисторическата Карма - защото Амос Комениус и Бейко от Веру- лам не са живели в едно и също време, ние имаме едно величествено зрелище и това, че Амос Комениус и лорд Бейко от Верулам са поели по различни пътища. Но след това се получи така, че все пак в последно време те се срещнаха отново в Средна Европа, ако ми е позволено този тривиален израз. И много от това, което цивилизацията трябва да наме- ри, трябваше да стане по този начин в цивилизацията, а именно, че оно- ва, което се крие в езотерично отношение в действието на Амос Коме- ниус, се свързва със силата, която е проникнала в техниката, свързва се с всичко онова, което е било основано от Бейко от Верулам. Обаче това е един от най-чудесните примери на мировата история, това изхождане от
две души, които през 8-то, 9-то столетие са действували в двореца на Харун ал Рашид. Самият Харун ал Рашид, който така да се каже минава през Африка и Южна Европа, преражда се в Англия, за да действува от Англия към Средна Европа; Амос Комениус, който се преражда в Сред- на Европа, за да се срещне в това, което развива, с другия.
Така, обични приятели, само така историческото разглеждане става всъ- щност една действителност. Защото това, което преминава от една епоха на мировата история в друга, не прелетява в отвлечени понятия, а сами те човешки души са тези, които пренасят онова, което е станало. Ние разбираме, как в следващата епоха се ражда това, което се е развило от миналите епохи, едва тогава, когато проследим, как душите са се развива ли преминавайки от една епоха в друга. Ние трябва да се отнасяме навсякъде сериозно с онова, което се нарича Майя, трябва навсякъде да вземаме това сериозно, а също и с вътрешната действителност. История та също е майя, когато я разглеждаме само външно; ние я разбираме едва тогава, когато преминем от Майя /илюзията/ към истината.
Ние искаме да продължим тези разглеждания на следващото събрание на членовете на Антропософското Общество. Но нека, обични приятели, да бъде разбрано по един правилен начин, когато сега, благодарение на Коледното Тържество, преминаваме към осъществяването на онова, което - може би с известна наивност - беше разгласено още в самото начало като "Практически упражнения върху кармата". Трябва да се надява- ме, че след десетилетна подготовка в Антропософското Общество ще може да бъде понесено също едно действително духовно разглеждане върху мисълта за Кармата, върху практическите упражнения върху Кар- мата, без от това да изникват недоразумения и заблуждения в живота.
Сподели с приятели: |