Цветана Генчева, превод от английски

Т
я беше застанала до бара с наведена глава, скрита от всички.
Чупливата ѝ червеникаво-кестенява коса се стелеше по гърба на едри вълни. Високото ѝ изваяно тяло бе истинска фантазия.
Превръщаше живота ми в пълен ад.
Беше красива. Изящна. Не приличаше на другите момичета, с които съм спал.
Аника Никулин беше елегантна.
Аника Никулин беше забележителна.
Тя беше грациозна.
Сключих сделка с Виктор, когато бяхме тийнейджъри… моята сестра за неговата. Той все още не се беше задействал по отношение на Настася, но на мен ми писваше да чакам Аника.
Отправих се към бара и пристъпих към нея. Пристъпих твърде близо.
Почти голото ѝ тяло докосваше гърдите ми. Въпреки това се наведох по-близо – исках да почувствам топлината на гърба ѝ до гърдите си.
Тя се обърна ококорено, сведе поглед към тялото ми.
– Какво правиш, Саш?
Не можах да се сдържа. Отпуснах ръце от двете страни на тънката ѝ
талия.
– Мога да те накарам да го забравиш – прошепнах. Палецът ми се плъзна по ластика на долнището на анцуга. – Мога да те накарам да забравиш, че той съществува, Ани.
Говорех напълно искрено. Лев не я искаше. Той си имаше Мина.
Времето ѝ да направи нещо по въпроса беше минало. Сега Лев беше щастлив. Тя беше пропуснала възможността.
Аника вдигна поглед към мен изпод притворените си клепки.
Мелодичният ѝ глас прозвуча нежно, когато заговори със съжаление.
– Ти никога не си му бил конкуренция, Саша. Не и на него. – Тя погледна над рамото ми и от начина, по който очите ѝ станаха топли,
аз разбрах, че го гледа.
Ревността ме разкъсваше. Не можех да понеса мисълта, че го обича.
Аника се обърна отново към мен и внимателно стисна ръката ми.
– Дори не се доближаваш – прошепна.

Ш
Когато си взе напитката и се върна на шезлонга, тя легна, а очите ѝ
следяха дискретно брат ми.
Това беше истината. Жената, която обичах, бе луда по брат ми. Как
иначе.
Нямаше значение. Щях да използвам всяко оръжие в арсенала си, за да я имам. Аника щеше да е моя.
Зарекох се, че ще стане точно така.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: