ЗА ПОЛЕЗНОСТТА НА НЕБИТИЕТО

НАЙ-ДЪЛБОКАТА СЪРЦЕВИНА на битието е неби­тието: Основата на битийността е нищото. Когато казвам нищото, нямам предвид нищото - имам предвид единстве­но не-нещото⁶.

Формата съществува върху основата на безформеността. Формата се ражда от безформеността, също както вълните възникват от морето, а след това формата изчезва, отново се разтваря в безформеността. Името възниква от безименното, пада обратно, връща се към първичния си из­точник, отново се превръща в безименно. Животът се раж­да от смъртта и отново се връща в смъртта. Най-основното нещо, което трябва да се запомни е, че тези противополож­ности, не са противоположности, те взаимно се допълват. Смъртта не е против живота, несъществуването не е против съществуването, небитието не е против битието. Те са по­люсите на едно и също явление, което се издига над цялото разбиране.

Понякога то изразява себе си като битие, а понякога като небитие, но едно и също нещо се изразява и чрез две­те. Това трябва да се разбере толкова дълбоко, колкото е възможно, защото цялата ти садхана, усилието ти, насоче­но към крайното разбиране, ще зависи от него. Ако не си готов да станеш небитие, никога няма да успееш да бъдеш истинско, автентично същество. Прилича на парадокс.

Исус е казал на своите ученици: Докато не загубите себе си, няма да успеете отново да намерите себе си. Ако се вкопчите в себе си, ще бъдете унищожени, ако не се вкоп­чите, ще бъдете спасени. Той казва, че ако навлезеш в не­битието, само тогава можеш да спасиш битието.

В Индия съществува една много древна и красива притча в Упанишадите.

Един велик мъдрец, Уддалака, бил попитай от своя син, Светкету:

- Татко, кой съм аз? Какво е това, което съществува в мен? Опитвам се и се опитвам, медитирам и медитирам, но не мога да го открия.

Светкету бил малко момче, но повдигнал много тру­ден въпрос. Ако някой друг беше задал този въпрос, Удда­лака лесно щеше да му отговори, но как да помогне на едно у дете да разбере? А той повдигнал най-трудния от съществуващите проблеми.

Уддалака трябвало да изработи някакво помощно средство. Казал:

- Иди и намери нигротово дърво и ми донеси от него елин плод.

Детето се затичало; донесло малък плод от нигротово дърво.

Бащата казал:

- Разрежи го. Какво виждаш вътре в него? Детето казало:

- Хиляди малки семенца. Бащата казал:

- Избери някое семе и го разрежи. Какво виждаш в него? -

Детето казало:

- Нищо. Бащата казал:

- От това нищо възниква цялото голямо дърво. В се­мето, в неговия център, съществува нищото. Ти го разряза - там няма нищо, и от това нищо възниква съществото на това голямо дърво. Същото е истина и за теб, Светкету.

И се родило едно от най-великите изказвания, които някога са произнасяни: Тат-твам-аси, Светкету. - "Това си ти, ти си това, Светкету."

Ти също си това нищо, което съществува в сърцето на семето. Докато не откриеш това небитие в себе си, няма да достигнеш до автентичната истина. Можеш да се занима­ваш с теории, можеш да философстваш, но няма да разбе­реш.

Момчето медитирало върху своето нищо и станало съвсем безмълвно. То съзерцавало, радвало се на това ни­що, почувствало го много дълбоко. Но след това се появил нов въпрос. След няколко дни отишло отново при баща си н казало:

- Мога да почувствам, но нещата все още не са много ясни, те са смътни, като че ли всичко е обгърнато от мъгла. Мога да разбера, че всяко нещо се ражда от нищото, но как нищото се смесва с "нещото"? Как биването се смесва с нищото? Как битието се смесва,с небитието? Те са парадок­сални.

Бащата отново изпаднал в затруднение - когато въп­росите се задават от деца, е много трудно да им се отгово­ри. Почти деветдесет и девет процента от отговорите, кои­то получават децата на своите въпроси, са неверни - просто отбиват номера. Те ги лъжат. Но Уддалака не искал да лъже сина си. И неговото любопитство не било просто любопит­ство, то било задълбочено търсене. Той наистина се инте­ресувал. Тялото му може и да било детско, но душата му била древна. Трябва да се е борил в миналото, да се е опит­вал усилено да проникне в тази тайна. Той не бил просто любопитен - интересувал се истински. Въпросът не бил възникнал случайно в ума, той имал дълбоки корени.

Бащата казал:

- Върви и донеси чаша с вода. Момчето се върнало с чаша с вода. След това бащата казал:

- Сега върви и донеси малко захар. То донесло захарта и баща му казал:

- Смеси я с водата.

Захарта изчезнала във водата, а бащата казал:

- Можеш ли сега да отделиш захарта от водата? Момчето казало.

- Сега това е невъзможно. Дори не мога да видя къде отиде захарта.

Бащата казал:

- Опитай се.

Момчето се загледало във водата, но не могло да за­бележи никаква захар; тя била се разтворила, превърнала се във вода.

След това баща му казал:

- Опитай я.

Момчето я опитало, била сладка. Бащата казал:

- Виж, също като това. Може би няма да успееш да решиш какво е битие и какво е небитие; те се смесват едно с друго също като водата и захарта. Можеш да опиташ и да разбереш, че във водата се съдържа захар. Може и да не ус­пееш да ги разделиш в момента - в действителност никой не може да ги отдели едно от друго, защото те не са разде­лени.

Водата и захарта могат да се разделят - това било просто средство, което да помогне на детето да разбере -но небитието и битието не могат да се разделят, животът и смъртта не могат да се разделят. Невъзможно е. Те не са отделни, как можеш да ги разделиш? Винаги съществуват заедно. Всъщност, да се каже, че съществуват заедно, не е точно, защото самата дума "заедно" носи в себе си понятие-ю за "двойствеността". Те не са заедно, те са едно. Само се проявяват като две неща.

Откъде си възникнал? Разсъждавал ли си някога върху този основен въпрос - откъде си възникнал? Нищото. Къде отиваш, накъде се насочваш? Нищото. От нищото към ни­щото.,, и между двете състояния на нищото се появява би­тието. Реката на битието тече между бреговете на нищото. Битието е хубаво, но небитието също е хубаво. Животът е добър, но смъртта също е хубава - защото животът не може да съществува без смъртта. Обикновено мислиш, че смърт­та е против живота, че го унищожава. Не, грешиш. Без смъртта животът не може да съществува и един миг. Тя го поддържа. Тя е самата му основа. Понеже можеш да умреш, затова можеш и да се родиш.

Животът и смъртта не са две отделни неща, а две кри­ла - двете крила на едно и също явление. Науката винаги е смитала, че религията говори с парадокси, ирационално, алогично. Но в последните няколко години в науката и в частност във физиката, се роди явление, което може да ти помогне да разбереш срещата на битието и небитието. Яв­лението е известно като черна дупка. По някакъв начин на­уката достигна до разбирането, че в космоса съществува някакво пространство, което представлява дупка, черна дупка - небитие. В началото това е било трудно да се по­вярва, но сега, постепенно, понятието става все по-ясно и определено - защото науката също чувства, че всяко нещо съществува със своята противоположност. Как може съ­ществуването да съществува без несъществуването? Живо­тът съществува със смъртта, любовта съществува с омраза­та, състраданието с гнева - как може съществуването да бъ­де, без да е налице несъществуването, по някакъв начин да не е включено в него? То трябва да е налице. Те са правили изследвания, и след това един учен получил Нобеловата награда за откриването на черните дупки. Черните дупки са дупки в космоса, където не съществува нищо, дори и прос­транство. И те са много опасен феномен, защото ако нещо попадне в черна дупка, то просто изчезва, защото черната дупка превръща всяко нещо в несъществуване.

Откриването на черните дупки реши много загадки.

Само преди няколко години в Америка станало след­ното събитие, един военен самолет летял в небето. Със самолета имало връзка и в един момент връзката изчезнала

Веднага изпратили друг самолет, за да го търси: какво се случило? Точно след същия интервал от,време, след поло­вин час, връзката с втория самолет била прекъсната.

Станало опасно. Били изпратени три самолета навед­нъж в същото направление, за да открият първите два. Точ­но след половин час и трите самолета изчезнали, връзката с тях се изгубила. И никога не се установило нещо за петте самолета, какво станало с тях. След тях не останала никаква следа. Ако са се разбили, щеше да се открие нещо от тях. Те не биха могли да продължават вечно да летят... какво се е случило? Сега предполагат, че са попаднали в черна дупка; просто влезли в черна дупка и изчезнали.

Черната дупка означава силата на несъществуването, силата на небитието. Ако си хванат в нея, всичко просто изчезва, не остава никаква следа, защото материята се превръща в нематерия - ти се дематериализираш.

Трябва да си чувал думата "материализация"; слушал си за чудеса, че има хора, които материализират разни неща от нищото. Но не си чувал думата "дематериализация", че нещата могат просто да се превърнат в нематерия, просто да изчезнат.

Случвало се е много пъти. Веднъж един кораб, на който пътували седемстотин пътника, изчезнал - такъв го­лям кораб! Когато напуснал последното пристанище, всич­ко било наред; но той никога не пристигнал в следващото пристанище. А разстоянието не било голямо, било доста близо. Ако корабът беше потънал, със седемстотин човека на борда, все някой трябваше да оцелее. А ако никой не беше оцелял, тогава поне останките от кораба щяха да бъ­дат открити. Но никога нищо не било намерено. Той прос­то изчезнал. Трябва да е попаднал на плаваща черна дупка.

Това се случва всеки ден, но когато нещата стават всеки ден, те започват да не се забелязват. Внезапно умира човек. Какво се е случило. Влязъл е в черна дупка. Само преди минута беше добре - дишаше, говореше, беше жиз­нен, в съзнание - а само след секунда не е останало нищо, само едно разлагащо се тяло. Какво се е случило? Нещо е изчезнало в несъществуването. Смъртта е черна дупка.

Учените твърдят, че звездите също се раждат и уми­рат. Те живеят милиони години, но не в това е въпросът. Раждат се - откъде възникват? Точно сега се раждат мили­они звезди. Точно както се раждат хиляди деца, така се раждат и хиляди звезди. Възникват от нищото. Никаква ма­терия не съществува преди това; има само обширно прост­ранство, след това се ражда някаква мъглявина - мъглата се появява от нищото. Мъглата започва да се концентрира, да се събира, започва да става все по-плътна. Това отнема ми­лиони години. Също както на детето му трябват девет ме­сеца, за да бъде родено, на нищото са му необходими ми­лиони години, за да се кондензира и да се превърне в звез­да. След това в продължение на милиони години звездата живее, след това умира. След това постепенно отново се разпръсква, става все по-безплътна, превръща се в пара пушек. Милиони години лежи на смъртно легло, и след то­ва един ден изчезва. Пространството, в което се е намирала звездата, сега се е превърнало в черна дупка; тя се е превърнала в несъществуване. Ако попаднеш на тази черна дупка, ще бъдеш погълнат. Когато една черна дупка поглъща цяла звезда. Това е такова грандиозно явление!

Нашето слънце е звезда от средна величина. То е шестдесет хиляди пъти по-голямо от земята. Ако нашето слънце - шестдесет хиляди пъти по-голямо от земята - умре... един ден то ще загине. Учените твърдят, че то ще живее още около четири хиляди години. Защото вече е старо, болно, трябва да влезе в болница - но няма болници за звезди. То умира. Още четири хиляди години, и един ден него няма да го има. Най-напред ще изчезне светлината, след това ще изчезне материята, а след това то ще се пре­върне в черна дупка. Пространството, в което някога се е намирало слънцето и където то вече не съществува, ще се превърне в страхотен водовъртеж на нищото. Ако земята попадне в него - край. Ще бъде размазана за миг - нищо върху нищо.

А има по-големи звезди, нашата е от средна величина. Милиони големи слънца съществуват, много от тях вече са умряли. Да се отиде до Луната е нищо, но след като напус­нем Слънчевата система, ще възникнат проблеми, защото тогава можеш да се натъкнеш-на черна дупка, а това пред­варително не можеш да узнаеш. Твоят кораб може просто да бъде погълнат, и за него никога нищо няма да се чуе. Те­зи черни дупки са другата част на съществуването: те са не-съществуване. И така трябва да бъде, защото съществуване­то трябва да бъде уравновесено от несъществуването.

Лаодзъ силно е вярвал в несъществуването. Той е първият, който е довел ползата от несъществуването до не­говата върховна слава. Разбира се, не е знаел нищо за чер­ните дупки, иначе щеше да говори и за тях. Бил е обикно­вен човек, живял е на село, живял е простия живот на селя­нина - суров, обикновен, не твърде култивиран и цивилизо­ван. Бил е против цивилизацията, бил е за природата. При­тежавал е прости сравнения: колелото. Казва, че главината на колелото, центърът на колелото, е празен, но цялото ко­лело зависи от него.

Главината се нарича пъп на колело - защо? Защото е като пъпа, който съществува в твоето тяло. Съвсем близо до пъпа според японците съществува точка, която те нари­чат хара. Хара е черната дупка в твоето тяло. Японците са открили, следвайки идеята на Лаодзъ, че някъде в тялото смъртта трябва да притежава свой дом. Смъртта не идва отвън, тя не е някаква случайност, както хората си мислят. Хората казват, че смъртта идва. Не, смъртта не идва, смърт­та се развива в теб; не е вярно, че някъде по пътя на живота, ти срещаш внезапно смъртта. Ако беше така, тогава щеше да е възможно да се изработят методи за избягване на смъртта, за да бъде заблудена тя или да не достигнеш до тази точка, в която те чака смъртта, да я подминеш или да изпратиш някой друг вместо теб. Щеше да съществува та­кава възможност, ако смъртта идваше при теб отвън. Но ти носиш смъртта в себе си като зародиш. Тя се ражда заедно с твоето раждане, всъщност тя съществува и преди теб. Ти се раждаш от нея.

Смъртта трябва да притежава някакво място в твоето тяло. Затова японците изследвали тялото, за да открият къ­де се намира черната дупка. Тя е точно под пъпа. Пет сан­тиметра под пъпа е разположена точката на смъртта. Тя е много фина точка. Може би си чувал думата харакири; ду­мата произлиза от хара. Хара означава черната дупка вътре в тялото, а харакири означава самоубийство, да се използва черната дупка.

Японците са станали много ефективни в убийството на себе си; никой не може да убие себе си така ефикасно както японците, защото те са открили точното място на смъртта. С малък нож, те пронизват хара; не се пролива и капка кръв. Самоубийството е безкръвно и не се изпитва никаква болка, никакво страдание - животът просто изчезва. Те се докосват директно до черната дупка в тялото, точката на смъртта. Ако прережеш гърлото си, ще умреш, но ще има силно страдание - защото от гърлото до хара има голямо разстояние; това разстояние смъртта трябва да го измине. Затова, ако бъде отсечена главата на някой човек, сялото остава живо в продължение на няколко минути; то продължава да трепери и да се гърчи, защото не си прони­зал директно хара. Японците могат да убият себе си толко­ва лесно и безмълвно, че когато видиш някой, който си е направил харакири, който е извършил самоубийство, върху лицето му няма да забележиш никакъв знак на смъртта; ли­цето му ще изглежда така живо, както винаги. Той просто е изчезнал в черната дупка, без никаква борба.

Тази хара в тялото е небитието. Тя е отсъствие, тя е нищо. Даоистката практика се състои в това, да се събудиш в хара. Изработили са един вид дишане за тази цел; нари­чат го коремно дишане. Не можеш да откриеш по-спокоен човек от даоиста, който практикува това коремно дишане и се е настроил към него.

Ти дишаш от гърдите. Навсякъде по света дишат с гърдите, което е плитко дишане. Може би заради страха от смъртта, не дишаш с корема, защото когато дишаш с коре­ма, дъхът достига до хара. В такъв случай докосваш смърт­та. Страхувайки се от смъртта, упражняваш плиткото ди­шане. Запомни, когато си уплашен, дишането ти ще бъде плитко. Когато те завладее страхът, няма да можеш да ди­шаш дълбоко - дишането незабавно става плитко. Всеки страх по същността си е страх от смъртта; може и да не го осъзнаваш, но тялото ти знае къде се намира смъртта: не отивай там. Твоето тяло е мъдро, по-мъдро от ума ти -трябва да бъде, защото умът е съвсем нов посетител. Тяло­то съществува по-дълго време от ума, преминало е през хи­ляди животи, животи без ум, и е натрупало много мъдрост. Когато се страхуваш, спираш дишането или започваш да дишаш много плитко, страхувайки се да се приближиш до смъртта.

Дълбокото дишане поглъща смъртта в живота, дълбо­кото дишане създава мост между живота и смъртта; страхът изчезва. Ако можеш да дишаш дълбоко с помощта на коре­ма, страхът ще изчезне напълно. Затова японците могат да се самоубият много по-лесно, отколкото кой и да е друг на света. Прилича на игра. Могат да се самоубият заради таки­ва дребни неща, че никой не може да разбере причината за това, защото те знаят, че животът и смъртта не са разделе­ни, че са едно. Смъртта също е и живот - другият аспект на едно и също явление. Тя е почивка.

Ако дишаш дълбоко, ще почувстваш цялото си тяло отпочинало. - една релаксация, отсъствие на напрежение. Наблюдавал ли си някога дишането на малкото дете? Те диша от корема. Можеш да го наблюдаваш и да видиш. То­ва е начинът, по който Лаодзъ би искал всеки човек да ди­ша. Това е даоистката йога: също като малкото дете, коре­мът се повдига и се спуска, а гръдният кош остава абсо­лютно неподвижен, все едно няма никакво отношение към дишането - и той няма отношение към дишането.

Но има много проблеми: страхът от смъртта - не мо­жеш да дишаш дълбоко, там е хара. Съвсем близо до хара - жизнената точка, която си нарекъл сексуалния център - то­ва също те плаши. Ако дишаш дълбоко се надига сексът Затова хората, които се страхуват от секса, не могат да дишат дълбоко. Ако дишаш дълбоко незабавно чувстваш, че потиснатият секс се събужда, започва да тече във вените, в кръвта ти. Разбира се, така и трябва да бъде: центърът на живота трябва да е до центъра на смъртта. Хара, центърът на смъртта и сексът, центърът на живота, са един до друг, толкова близо, че почти се докосват - двете страни на мо­нетата. Затова в секса хората също се страхуват, защото за­едно със секса започва да пулсира и смъртта. Истинското сексуално преживяване е също така и преживяване на смъртта: ти умираш. Затова хората толкова много се стра­хуват от секса, толкова се страхуват от жените; не съм сре­щал много хора, които да не се страхуват от жените. Страх... жената те е родила, тя би трябвало да носи и твоята смърт.

Виж индуисткото понятие за Кали, Майка Кали. Тя е едновременно живот и смърт, даващата и взимащата. Кра­сива жена, но черна, черна като смъртта; красива жена, но много опасна - толкова опасна, че танцува върху тялото на собствения си съпруг, почти убивайки го. Шива е легнал, а тя танцува върху тялото, почти смачквайки го. Тя носи огърлица от черепи, а в една от ръцете си държи отрязана глава, съвсем скоро отрязана с капеща от нея кръв. На Запад не могат да разберат, защо майката трябва да е толкова опасна, защо една красива жена, трябва да бъде изобразява­на по такъв ужасен, страховит начин. Индуистите по-добре знаят. Те са проникнали в загадката на живота по-добре от всеки друг. Знаят, че сексът и смъртта са съвсем близо един до друг, толкова близо, че са почти едно и също нещо. И когато сексуалният център започне да пулсира и да изпраща вълните си по цялото тяло, центърът на смъртта също за­почва да пулсира. Затова оргазмът се е превърнал просто в дума. В секса ти не достигаш до оргазъм - не можеш. Дока­то не приемеш смъртта, не можеш да достигнеш до орга­зъм, защото оргазмът означава загубата на целия контрол, оргазмът означава загубата на ума, оргазмът означава, че цялото тяло пулсира в екстаз, всяка негова фибра и клетка. Цялото тяло празнува в непознато блаженство, и умът вече не е контрольор и манипулатор.

Мъжът е способен само на локален оргазъм - който не е нищо друго, освен еякулация, изобщо не е оргазъм. Защото ако оргазмът те завладее, тогава ти вече не същест­вуваш - завладян си едновременно от живота и смъртта. Тогава те завладява страхът. От хиляди години жената не е достигала до оргазъм. Не смятам, че в момента дори н два процента от жените в Индия достигат до оргазъм. Едва преди няколко години мъжът осъзна, че и жената може да достигне до оргазъм - това е било нещо потиснато, защото ако жената постигне оргазъм, тя ще полудее до такава сте­пен, че ще се превърне в Кали. Така ще се побърка от екста­за, че може да започне да танцува върху гърдите ти и вече няма да е на себе си. Ще се превърне в нещо друго - при­родна стихия, вихрушка, буря. Ще се смее и плаче и никой няма да знае какво ще се случи; но всички съседи ще разбе­рат, че жената е достигнала до оргазъм.

Сексът е толкова примитивна работа - а ние сме го превърнали в нещо толкова потайно и секретно, извършва­но на тъмно. Партньорите дори не се виждат и жената е възпитана да остава абсолютно пасивна, да не се движи, поради страх. Защото щом веднъж познае щастието да по­лудее напълно, тогава става неконтролируема. Нито един мъж няма да може да я задоволи, защото жената може да достига до множество оргазми, а мъжът само до един. Же­ната може да достигне само за минути най-малко шест ор­газма - от шест до шестдесет. Ще е невъзможно за всеки мъж да задоволи жената, а тя ще полудее, защото е толкова естествена - по-добре е да я потиснеш.

Сексът е бил потискан като част от смъртта. На света са били потискани само две неща, сексът и смъртта. Такова е моето наблюдение: когато дадена цивилизация потисне секса, не потиска толкова много смъртта, защото от това няма нужда - потискането на секса е достатъчно. Когато дадена култура потисне смъртта, нея не я е грижа за секса, не е необходимо - потискането на смъртта ще свърши ра­бота. Ако потиснеш едното, са потиснати и двете, защото те са заедно - и трябва да бъдат освободени и двете. Тогава живееш върховно, но живееш на ръба на смъртта. Превръ­щаш се в битие, но винаги гледаш в небитието. В това е не­говата красота, също и неговият ужас. Всъщност, всички естествени, хубави неща, са и ужасни.

Бог не е само прекрасен, Бог е и ужасен. Той не е само загадка, не е само мистериозен, той е и ужасен; той не е само живот, той е и смърт. И когато потиснеш своето битие или своето небитие, ти изоставяш мостовете; и тогава не можеш да достигнеш до съществуването. Бъди като същес­твуването, само тогава има мост; тогава си свързан и съе­динен с него.

На Запад, след Фройд, на секса са дали известна сво­бода, но са започнали да потискат в по-голяма степен смъртта. На Запад никой не говори за смъртта - като че ли не съществува. Има дори специалисти, които нагласяват така мъртвото тяло, че то изглежда като живо - изрисувано, вписано. Умира жена; гримират й лицето, обличат я в кра­сиви дрехи и я носят така, сякаш е заспала дълбоко, а не е умряла. Това е страхът от смъртта: не искаш да погледнеш в лицето й.

Гробищата се създават на края на града и там поста­вяш красиви мраморни камъни; украсяваш ги; украсяваш смъртта по такъв начин, че да се отървеш от нея, за да не се налага да се изправяш срещу нея - а смъртта е самият из­точник на живота.

Използвай живота, използвай и смъртта: това е пос­ланието. Използвай битието, използвай и небитието. И не се страхувай от нищо, защото нищо, което е твое, не може да ти бъде отнето; нищо, което притежаваш, не може да то бъде отнето. А това, което не притежаваш, не го притежа­ваш; то вече ти е отнето, не можеш да го носиш със себе си дълго време - а ако го носи, носиш просто излишен товар.

Опитай се да разбереш изказванията на Лаодзъ. За ползата на небитието той казва:

КОЛЕЛОТО СЕ ДВИЖИ заради главината, заради центъра, там има празнота. Ако не съществуваше празнота в центъра, колелото нямаше да може да се движи. То се движи чрез празнотата.

Това е начинът, по който човек може да стане тотален н цялостен, а да си цялостен, за Лаодзъ означава да си све­щен. Не съществува друга святост. Това не е култивиране на религиозни ритуали, нито дори формиране на нравстве­ност. То няма нищо общо с характера. Святост означава живот, който е цялостен, живот, който не е отхвърлил ни­що, живот, който не познава отхвърлянето, живот, който не е казал "не" на нищо, живот, който приема, приема проти­воположностите, живот, който не прави избор. Животът без избор, е свят. Святостта идва от същите корени, като целостта. Ако ти си цялостен, си свят и ако си цялостен, това означава, че едновременно си живот и смърт. Не кри­еш факта на смъртта и не се опитваш да скриеш вътрешната си празнота, пустота. Не се опитваш да я напълниш с бок­луци. Наслаждаваш се също и на чистотата на празнотата. Нищо не е така чисто, както празнотата, нищо не би могло да бъде - защото когато има нещо, възниква нечистотата. Само празнотата може да е абсолютно чиста.

Ала ние толкова се страхуваме от празнотата. Хората идват при мен и ми казват, че е много трудно да си сам, за­щото човек започва да усеща своята празнота. Тогава за­почваш да търсиш приятели, тогава търсиш любовници, а цялото усилие от самото начало е обречено, защото човек, който се страхува от своята празнота, не може да обича ис­тински. Той се страхува. Дълбоко в себе си се страхува Как може да обича? Когато се вълнува и претендира, че обича някого, той просто се опитва да избяга от себе си, от своята празнота. Опитва се да забрави, че някъде вътре в него има празнота и нищо. Опитва се да запълни тази празнота с присъствието на някой друг - а другият прави същото.

Повече от деветдесет и девет процента от любовните афери на този свят са фалшиви. Рано или късно разбираш, че всичко е било заблуда. Влюбените разбират, че са били лъгани, заблуждавани. Те си мислят, че ги е лъгал другият, н никога не считат, че и те са правили същото на другия. И не разбират нещастието на човешкото същество и неговата глупост; Ако разбираха собствената си глупост, това, което правят, щяха да могат да изпитват състрадание към всички. Когато не можеш да си сам, в тишина, това означава, че се страхуваш от своята самота, искаш да я изпълниш с някого. Преструваш се. Другият приви същото с теб, той не може да бъде сам. Два индивида, които не могат да бъдат сами, се опитват да бъдат заедно; това ще се превърне в голямо нещастие, в ад.

Ако не можеш да обичаш себе си в своята самота, как може другият да те обича? Как можеш да очакваш някой да те обича, ако ти не можеш да обичаш себе си. Ако твоята самота ти е толкова отегчителна, рано или късно и другият ще бъде отегчен от самотата ти. Не можеш да я напълниш, тя е нещо, което не може да се запълни. Тя е нещо, което съществува като част от твоето същество - не можеш да я запълниш, тя трябва да остане.празна. И ще остане празна. Всички усилия да я запълниш пропадат.

Затова първото нещо е да се настроиш към тази праз­нота, да я допуснеш, да я изживееш. Не я потискай и не бя­гай от нея. Чувствай я, радвай й се - и постепенно ще раз­береш нейната красота. Когато разбереш красотата на своята самота, тя се превръща в усамотение. След това вече не е празна, не е нищо. След това е чистота - толкова е чиста, че е безформена.

Винаги помни разликата между усамотението и само­тата. Самотата е като рана. Самотата означава, че ти липсва другият. Самотата означава, че непрекъснато мислиш за другия, че непрекъснато копнееш за другия. Другият е в твоята фантазия, в твоя ум, в мечтите ти. Другият не е истински, той е измислен, но другият е тук и понеже не е истински, се чувстваш самотен. Когато започнеш да усещаш своята самота, другият изчезва напълно от ума ти. Той вече не помрачава сънищата ти, не докосва повече твоята чистота. Ти си щастлив със себе си, ти си екстатичен със себе си, наслаждаваш се на себе си. За първи път си настроен към своето битие / небитие. Ти си едно цяло.

Сега можеш да се влюбиш. Сега любовта може да по­вече. Но сега любовта ще е споделяне, няма да е бягство. Сега можеш да споделиш своето битие - а също и небитието си. Сега можеш да споделиш своята цялостност. Сега можеш да разрешиш на всеки, който е отворен, открит, да се присъедини към твоята отвореност, сега можете да се превърнете в партньори във вечното пътешествие. Тази любов няма да е обсебваща, защото ти си готов по всяко време да останеш сам. Всъщност си щастлив да си сам, щастлив си да сте заедно - не правиш избор И в двата случая ти е добре. Каквото и да е положението, се чувстваш щастлив. Сега твоето щастие не може да бъде унищожено. Другият може да му се радва и да го споделя, но не може да го унищожи.

Ти можеш да го споделяш и разпространяваш, и да го да наш на целия свят; имаш толкова много от него, че мо­жеш да благословиш целия свят с него. А то продължава да расте; колкото повече го раздаваш, толкова повече нами­рат от него. Сега вече не си скъперник; сега съществото ти не е стиснато, ти не си затворен, не се страхуваш. Можеш да даваш, можеш да споделяш, защото познаваш и своето небитие. Сега не се страхуваш да бъдеш небитие. Сега оп­ределено знаеш, че то е част от твоето същество и от него­вата красота; то е твоето вътрешно пространство, в което можеш да навлезеш, вътрешното светилище, истинският храм. Храмът съществува в теб.

Ако изследваш тялото си, то е близо до пъпа. Затова индуистите са се превърнали в съзерцатели на пъпа. На За­пад хората се смеят; когато някой медитира, те казват: "Пъпа ли си гледаш?" Индуистите познават в тялото... точ­ката на смъртта, която японците са нарекли хара, индуистите са нарекли храм на тялото. Те затварят очи и откарват съзнанието си в храма на тялото. Твоето тяло е храм, защо­то те носи теб. А от този храм навлизаш по-навътре откри­ваш своето небитие - това е един по-велик храм на битието. Тялото се превръща във врата и когато достигнеш до вът­решното си светилище, заобиколена от небитието, на трона соди Божественото. Това е центърът на небитието.

Онзи ден някой попита как е възможно вътрешната празнота да притежава център. Да. Тя има само център ц никаква периферия - навсякъде е център и никъде не е пе­риферия Това е нелогично... защото самата логика е нело­гична и неуместна в живота. Животът притежава своя собс­твена логика и основата на житейската логика е, че проти­воположностите не са противоположности, а са взаимно допълващи се.

Празнотата притежава център. Виж колелото - в цен­търа има празнота, главината. Колелото е материя, главина­та е нематерия. Но когато влезеш вътре, положението става обратното: в главината е битието, а колелото е от небитие Небитието е просто аурата на твоето битие, светлината ш твоето битие, пространството на твоето битие, териториите на твоето битие. И е красиво, защото е абсолютно празно -не се страхувай от него. В началото изглежда като смъртта ако му позволиш, то се превръща във възкръсване. След всяка вътрешна смърт следва възкръсване.

Това е значението на историята с възкресението на Исус - не че физически е възкръснал, а че е преминал през смъртта, кръста, и е достигнал до най-съкровения живот. Трябва да прекосиш празнотата - това е кръстът. Всеки човек трябва да я прекоси. Никой друг не може да носи този кръст вместо теб, трябва ти да носиш собствения си кръст. 11 докато не го направиш, докато не прекосиш празнотата, няма да достигнеш до най-вътрешния център. В този най-вътрешен център, ти вече не си индивид, превърнал си се в самия Бог.

Индуистите казват: Ахам Брахмасми; индуистите казват: Аз съм самият Бог. Това твърдение идва от онези, кои­то са достигнали най-вътрешната точка, които са прекосили територията на небитието и са достигнали до светилището, където се намира Бог, а теб те няма. Но ти се опитваш да се измъкнеш от него, не знаеш как да го използваш. Ако си празен и няма какво да правиш, започваш да правиш не­що ... каквото и да е. Пускаш радиото, или телевизора, четеш вестник, четеш роман, отиваш в кръчмата или в клуба -правиш различни неща. Можеш да правиш нещо, каквото и ла е, но не можеш да не правиш нищо. Хората казват, ако нямаш нещо смислено за правене, прави нещо безсмислено, само не стой без работа.

Остани празен. Просто като седи празен, човек идва до най-голямата си среща с живота - човек се среща със собствената си смърт. Ако можеш да преминеш през това, ако можеш да преминеш през него танцувайки, пеейки, радвайки му се, ако можеш да черпиш сили дори от празнотата, тогава нищо не може да те унищожи, ти си постигнал вечното, неразрушимото, безсмъртното.

Затова моето ударение винаги е върху танцовата ме­дитация Това не е само външен танц. Външното не е нищо друго, освен тренировка за вътрешното. Ти танцуваш, продължаваш да танцуваш външно - но постепенно възниква вътрешният танц, и тогава можеш да танцуваш вътрешно и да се насочиш към вътрешния център, самата сърцевина на битието. Запомни - само танцът може да пре­сече пътя на смъртта, само дълбокият смях може да надвие смъртта. Човек може да носи своя кръст само щастливо, радостно, в екстаз - ако е тъжен, сериозен, това ще се пре­върне в страхотно бреме. Собствената ти празнота ще се превърне в такова ужасно бреме, че ще ти се поиска да из­бягаш от нея - ще излезеш от нея и ще отидеш в света.

Научи се как да танцуваш външно, само като обуче­ние, като учебен предмет, за да стане възможен вътрешния танц. Той е настроение, атмосфера - танцът е атмосфера, гой няма отношение към някаква танцова активност. Той е атмосфера, вътрешно извиране на щастие, едно вътрешно пулсиране на блаженство. Само в тази лодка можеш да пре­сечеш територията, която е много трудно да бъде пресече­на. Иначе човек бяга. В момента, в който се изправиш сре­щу вътрешната си празнота, ти побягваш, изплашваш се до смърт. Затова толкова много хора никога не мислят за себе си. Те мислят за целия свят, тревожат се за целия свят, но никога не мислят за себе си, защото това прилича на докос­ване до отворена рана отвътре. Страхуват се

Не се страхувай. Съществуването на нещата е хубаво; Можеш да спечелиш от него, но то не е достатъчно. Докато не научиш как да бъдеш обслужван и от празнотата, ти не си изучил изкуството, тоталното изкуство. Ако знаеш само как да живееш, познаваш само половината от изкуството; ако знаеш и как да умреш, тогава познаваш цялото изкуство п цялото изкуство ще те направи цялостен.

Запомни, докато не умреш, не можеш да се родиш от­ново. Такъв, какъвто си, трябва да преминеш през смъртта. Д ти твърде много се придържаш към живота. Това няма да ги помогне - смъртта ще дойде. А смъртта идва по два на­чина. Единият, обикновеният начин по който тя идва: ти си се вкопчил в живота и тя идва като враг; бориш се с нея, съпротивляваш й се, правиш всичко възможно, за да я избегнеш. Как можеш обаче да я избегнеш? В деня, в който се раждаш, смъртта ти е сигурна; всяко раждане носи семето на смъртта. Всъщност, в живота не съществува нищо по-сигурно от това. Всичко останало е само вероятно, а смърт­та е сигурна. Тя ще настъпи. Не можеш да я избегнеш, можеш да я отложиш за малко, но това няма да промени ситу­ацията. Тя ще настъпи. Единият начин е да срещнеш смъртта като свой враг, който е начинът, по който деветдесет и девет процента от хората се срещат със смъртта - и пропус­кат. Заради своята враждебност, те не могат да я използват, не могат да спечелят от нея, не могат да я накарат да им СЛУЖИ.

Съществува и друг начин: да приемеш смъртта като приятел, да я приемеш като най-съкровената част от твоето същество, да й се наслаждаваш, да я посрещнеш, да си го­тов за нея н когато дойде, да я прегърнеш. Внезапно качес­твото на смъртта се променя. Тя вече не е смърт, превръща се във врага. Вече не те унищожава; обратно, тя ти служи. Тя те води към безсмъртието.

Умри - ще трябва да умреш. Но умри с грация. Не качвам да умреш като стоик. Не ти казвам да умреш като абсолютно контролиран човек. Не - казвам ти да умреш грациозно, красиво, все едно пристига приятел, почуква на вратата ти, а ти си щастлив. Прегръщаш приятеля си и го каниш да влезе, и толкова дълго време си го очаквал...

Ако можеш да обичаш смъртта, ти ставаш безсмъртен; ако можеш да разбереш небитието, тогава твоето същество се превръща в самата основа на битийността, самата основа на Бога. Ако можеш да обичаш небитието, тогава нищо не може да те унищожи, надраснал си времето и пространст­вото. Тогава си станал едно с цялото и това представлява святостта - да станеш цялостен, означава да си свят.

Първия въпрос:

Когато си безразличен, внезапно започваш да наблю­даваш. Когато няма какво да правиш, какво ще правиш? Можеш единствено да наблюдаваш, може само да бъдеи свидетел - и в свидетелотването умът спира. Не защото ти можеш да го спреш. Никой никога не е бил способен да спре ума, защото спирачът също е част от ума. Идеята за медитацията също е част от ума - идеята, че ако станел безмълвен, ще постигнеш върховното, също принадлежи на ума. Затова не ставай глупак! Умът не може да успокои ума. Кой задава този въпрос, ти или твоят ум?

Изобщо не осъзнаваш себе си; умът ги прави номера. Единственото нещо, което може да се направи и което възможно, е да си безразличен и да оставиш умът да продължава да действа. Когато си безразличен, внезапно между теб и ума възниква разстояние. Все още го слушаш, защото той непрекъснато чука на вратите ти, но сега си безразлчен. Сега, отвътре, не се тревожиш, дали продължава да действа или спира, не правиш избор. Казваш на ума: "Ако искаш да продължаваш, продължавай; ако искаш да спреш, можеш да спреш Това не е моя грижа." Тази незаинтересо­ваност е необходима. В тази атмосфера на незаинтересова­ност и безразличие, се появява свидетелят. Внезапно разби­раш, че умът никога не ти е принадлежал; той е компютър, той е механизъм. Ти си абсолютно отделен от него.

Остави всички усилия да го успокоиш и остани паси­вен, наблюдавайки това, което продължава да става. Не да­вай насока на ума; недей да казваш: "Бъди като това." Не бъди ръководител на ума, недей да му ставаш контрольор. Целият свят непрекъснато функционира, нищо не те сму­щава - защо само този ум, този малък компютър, този малък механизъм? Радвай му се, ако можеш. Ако не можеш, тогава бъди безразличен. И тогава един ден внезапно ще откриеш, че нещо, което е било дълбоко заспало в теб, се събужда; в теб се появява нова енергия - дистанция между теб и ума. И след това, постепенно, умът продължава - все ио-далеч, и потдалеч, и по-далеч. Той все още продължава да бърбори, но ти знаеш, че това е някъде далеч, близо до някоя звезда в космоса. Дори не можеш да разбереш сми­съла на това, което говори. И това разстояние продължава да се увеличава, да се увеличава, да се увеличава, и извед­нъж един ден не можеш да откриеш къде е отишъл умът.

Тази тишина е качествено различна от тишината, коя­то можеш да упражняваш. Истинската тишина се появява спонтанно, тя не е нещо, което може да се упражнява. Ако я упражняваш, можеш да създадеш лъжлива тишина. Умът е много хитър, може да ти осигури фалшива представа за тишината - и тя също ще принадлежи на ума Затова не се опитвай с всички сили да го накараш да затихне. По-скоро застани отстрани, отстрани на пътя, и нека движението по пътя да не спира. Просто го наблюдавай, просто го гледай с очите на незаинтересоваността, безразличието и това, което желаеш, ще се случи - но не чрез желанието. Защото жела­нието няма да ти позволи да бъдещ безразличен. Буда е из­ползвал думата упекша, думата означава абсолютно безраз­личие. И той твърди,че никога не можещ да станеш медитативен, освен ако не си достигнал до упекша, до безразличи­ето. Това е самата почва. В тази почва покълват семената на медитацията - и друг начин не съществува.

Втория въпрос:

ТЕ СА СЕ ОПИТАЛИ, и с теб са се провалили. Затова си мисля: Нека опитам другия начин.

Третия въпрос:

'Гвърди се, че цялото небесно и земно познание се съдържа в шестдесет и четирите хексаграми на Идзин. Така ли е това? Ако е така, как да бъдат използвани?

Цялото познание на небето и земята се съдържа във адичко, не само в шестдесет и четирите хексаграми на Идзин. Дори е малкото камъче на пътя се съдържа цялото познание на небето и земята; в малкото стръкче трева се съдържа цялото познание на небето и земята; във всичко -защото всяка част на съществуването носи в себе си цялото. Дори капката Морска вода е Цялото море - цялото позна­ние, цялото битие на морето се съдържа в нея. Тя е море. Може би не е морето, но е море.

Ти също съдържаш цялото. Затова не е необходимо да се обръщаш към Идзнн и хексаграмите; по-скоро, навлез навътре, защото в крайна сметка Идзин-не може да ти каже нищо, в края на краищата ти си интерпретаторът. Ако гле­даш на карти таро или четеш Идзин, или използваш някакъв друг метод, кой ще интерпретира? Интерпретаторът ще си ти и затова в крайна сметка всичко зависи от теб.

Докато не станеш пробуден, никакъв Идзин няма да ти помогне. А ако си пробуден, всяко нещо се превръща в хексаграма и всяко нещо е Идзпи. Затова не си губи времето с други неща: събуди се. Когато си буден, ще видиш целият космос написан навсякъде. Във всяко стръкче трева ще ви­диш подписа на божественото. И ако можеш да разбереш стръкчето трева, си разбрал цялото, от корените до върха.

Затова не заблуждавай себе си. Хората се самозаблуждават по хиляди начини. Губят си времето по хиляди начини, надявайки се, че някакси ще могат да влязат в храма от някаква задна нрата. Няма такава. За храма не съществува задна врата, само предна врата. Ще откриеш много задни врати, но те няма да те отведат до вътрешното светилище. Ще бъдеш хванат от някой мошеник или от някой друг.

В съществуването задни врати няма, защото съществуването не вярва в скритите неща. Гледай! Всичко е така открито, тайното е така открито. Нищо не е скрито, всичко е открито, необходими са ти само очи, за да го видиш, съз­нание, за да го прочетеш, способност, за да му се радваш. Навсякъде всяко нещо е една открита тайна, от самото начало няма нищо скрито покрито. Съществуването е открито, само ти си затворен. И затвореният ум работи с Идзин -какво ще постигнеш чрез това? Собствените си отражения, в него ше видиш себе си, в него ще се отрази собственото ти безсъзнание.

Тези методи са само едни огледала. Те отразяват собственото ти безсъзнание - нищо повече. Никога не ти дават нещо ново, само те отразяват. Ала ти не познаваш себе си, затова си мислиш, че си постигнал нещо ново, постигнал см някакво ново знание чрез него.

Чух, че руският диктатор Хрушчов пристигнал в Па­риж и отишъл да разгледа изложба на съвременна живопис. Той бил необразован мъж и никакъв естет - не притежавал усета за красотата. Бил, всъщност, простак. Но бил поканен и отишъл.

На тази изложба били показани забележителни плат­на Загледал се в една картина и казал:

- Не разбирам. Много е грозна.

Човекът, който го развеждал, велик изкуствовед, ка­зал:

- Това е Пикасо и това е една от най-забележителните картини, нарисувани през този век, но се нуждае от разби­ране. Не е толкова обикновена, че всеки да може да я раз­бере. Трябва да повишите нивото на естетическата си чувствителност, култура; само тогава ще можете да разберете какво представлява.

Продължили нататък. Хрушчов не се чувствал добре. Никога не си представял... всъщност, в Русия това никога не се било случвало. Нито един критик, нито един артист нямал толкова смелост, за да му каже, че не разбира неща­та.

Пред следващото платно останал в продължение на няколко минути, взирайки се задълбочено и казал:

- Мисля, че това също е Пикасо. Критикът казал:

- Съжалявам, господине, това е просто огледалото. В него гледате себе си.

Той бил грозен човек -може би виждал себе си като Пикасо, картина на Пикасо, изкривяване.

В Идзин ще откриеш едно огледало. Ако Буда чете Идзин, това ще е абсолютно различно, защото огледалото ще показва Буда. Ако Лаодзъ чете Идзин, тя ще отрази Лаодзъ. Ако ти го четеш, разбира се, ще видиш себе си. Мо­жеш да видиш единствено своето лице.

Затова не се занимавай с това. Стани Буда, тогава ще си струва да погледнеш в огледалото. Но нито един Буда не го е грижа да гледа в огледалото. Това е загадката. Нито един Буда не се интересува от гледането в огледалото, защото дълбоко в себе си познава собственото си същество толкова добре, така интензивно, че не му трябва огледало, за да се гледа. Ти се нуждаеш от огледало - но тогава огле­дало показва само теб. А ти продължаваш да се самозаблуждаваш. Каквото искаш да прочетеш, ще го прочетеш, но ще прехвърлиш отговорността върху Идзин.

Веднъж Мула Насрудин не отиде в офиса си. Вечерта дойде да ме види и изглеждаше много щастлив, защото бе­ше спал цял ден - без никакви грижи.

Попитах го.

- Насрудин, защо си взе почивка днес? Каза:

- Нищо не можех да направя. Сутринта хвърлях чоп, за да видя, дали да ходя в офиса или не - ако беше ези, щях да отида, ако беше тура - нямаше да ходя.

Попитах го:

- Значи се е паднало тура и ти си си дал почивка? Той каза:

- Да, но трябваше да хвърлям десет пъти.

Точно това се случва. Идзин, картите таро, каквото и да е - точно това се случва. Каквото искаш да направиш, го правиш, но защо хвърляш отговорността върху бедната Ид­зин! Просто поеми отговорността и го направи! Останалото са номера.

Да, казвам, че всяко нещо се съдържа във всичко останало. Дори и в Идзин се съдържа целият космос. Иначе не с възможно. Това е начинът, по който съществува светът. Във всяка отделна част се съдържа цялото, тоталното Накъдето и да се насочиш, се насочваш към тоталното, но от теб зависи как ще го прочетеш.

Затова не се интересувам от Идзин, интересувам се от теб и от твоето разбиране. Опитай се да израстеш в него. Не си пилей времето с нищо друго. Животът наистина е кратък, а трябва да се свърши много работа. Не се размотавай.

Чегвъртия въпрос: