Поколения наред те бяха ставали свидетели на безсмислиците и несправедливостта, на непрестанното насилие на човечеството и знаеха, че хората могат да преодолеят навика си да се бият и побеждават останалите и на негово място да установят нова система да споделят идеите си, да зачитат суверенните права на всеки да има свое мнение, независимо от физическата му сила -взаимоотношения, които вече бяха познати и осъществявани в Отвъдното. Наблюдавах как тези нови взаимоотношения започват да се проявяват и да се налагат на Земята, получавайки названието Демокрация.
При този начин на споделяне на идеите, общуването между хората все пак понякога дегенерираше до борба за власт, породена от чувство за несигурност, но сега поне, за първи път във времето, това ставаше по силата на аргументите, а не с физическа сила.
В същото време още една повратна идея, на която й е било съдено напълно да трансформира човешкото разбиране на духовната реалност, се бе появила в писмените паметници на един малък народ в Близкия изток. Аз можах да видя Рождените визии на мнозина от защитниците на тази идея. Тези хора, родени в юдейската култура, знаеха преди раждането си, че ние с право предусещаме наличието на Божествено начало, но си го представяме напълно изопачено. Концепцията ни за много богове е само фрагментарна картина от едно по-голямо цяло. Всъщност, те осъзнават, че има само един бог - бог, който и според техните възгледи, е все още взискателен, заплашителен и патриархален - и все още е извън самите тях - но за първи път е личностен и отговорен и е единственият творец на всички човеци.
Продължавах да наблюдавам как интуицията за единно Божествено начало се явява и получава яснота в културите по целия свят. В Китай и Индия - продължително време лидери в технологическото, търговското и социалното развитие - религиите на индуизма, будизма и други източни религии налагат ка Изтока един по-съзерцателен поглед към света.
Създателите на тези религии са предусещали, че Бог е повече от личност. Бог е сила, съзнание, което може
да се постигне само в състояние на просветление, както бива определяно. Вместо просто да се опитват да се харесат на Бог, като се подчиняват на определени закони и ритуали, източните религии са търсили вътрешна връзка с Бога като промяна на съзнанието, отваряне на съзнанието към хармонията и онази сигурност, които съществуват постоянно.
Погледът ми бързо се премести към Галилейско море и аз започнах да виждам, че идеята за единен Бог, на която й бе съдено да трансформира западната култура, постепенно еволюираше от представата за Бог извън нас, патриархален и осъждащ, към представата на Изтока, идеята за вътрешен Бог, Бог, чието царство е вътре в душите. Станах свидетел на това как един човек слезе в земното измерение, спомняйки си почти цялата своя Рождена визия.
Той знаеше, че е тук, за да влее нова енергия в света, нова култура, основана на любовта. Неговото послание беше такова: единният Бог е Свещен дух, божествена енергия, чието присъствие може да се усети и преживее. Постигането на духовно съзнание не означава само ритуали, жертвоприношения и публични молитви. То означава едно по-дълбоко покаяние; покаяние, което представлява вътрешно психологическа трансформация, основана на преодоляването на пристрастията на егото, трансцедентално „себеотдаване", което води до истински резултати в духовния живот.
Когато започна да се разпространява това послание, аз станах свидетел как най-влиятелната от всички империи, Римската, бе обхваната от новата религия, и разпространи идеята за единния вътрешен бог по цяла Европа. Когато по-късно варварите я нападнаха от север и унищожиха империята, тази идея бе утвърдена във феодалното общество на последвалия християнски свят.
В този момент отново видях призивите на гностиците, които подтикваха църквата да се съсредоточи по-пълно към вътрешното трансформативно преживяване, на примера на Христовия живот, който всеки да следва. Видях как църквата бе обзета от Страха, тъй като водачите й чувстваха, че могат да загубят своята власт, и предпочитаха да строят доктрината си около могъщата йерархия на църковните служители, които се представяха за посредници, предаващи Светия дух на хората. Всички текстове, свързани с гностицизма, бяха обявени за еретични и изхвърлени от Библията, макар че мнозина хора идваха от Отвъдното измерение с намерението да разширят представите и да демократизират новата религия. Това беше време на голям Страх и опитите да се установи връзка с други култури бяха отново подтиснати от стремежа към власт и надмощие.
Тук отново видях тайните секти на бенедиктинците и францисканците, които се стремяха да възстановят благоговението пред природата и вътрешното преживяване на божественото. Тези хора бяха дошли в земното измерение с предчувствието, че гностическото противоречие ще бъде в крайна сметка разрешено, и с намерението да запазят древните текстове и ръкописи, докато дойде това време. Отново видях злополучния си опит да направя това познание публично достояние преждевременно, което бе довело до смъртта ми.
И все пак, ясно виждах, че на Запад се разгръща нова ера. Могъществото на църквата започна да се оспорва от друга социална единица: националната държава. Колкото повече народите на земята започнаха да се самоопознават, толкова повече ерата на великите империи вървеше към края си. Идваха нови поколения, успяващи интуитивно да прозрат, че нашето предопределение е в обединяването. Те работеха за формиране на националното самосъзнание, основано върху общ език и тясно свързано с определена суверенна страна. Тези държави все още бяха под властта на автократични лидери, които често си въобразяваха, че управляват с право, дадено им от Бога, но започваше да се създава една нова човешка цивилизация с признати граници, с парични единици и търговски обмен.
Когато богатството и книжовността достатъчно се развиха, в Европа бе поставено началото на всеобщ Ренесанс. Рождените визии на много от неговите представители преминаха пред очите ми. Те знаеха, че човечеството е предопределено да развие могъща демокрация, и идваха с надеждата да спомогнат за това. Бяха открити писанията на гърците и римляните, които стимулираха техните спомени. Основани бяха първите демократични парламенти и се чуваха призиви да се сложи край на „божествената" власт на кралете и на кървавия диктат на църковните служители над духовната и обществена реалност. Скоро възникна протестантската Реформация, която поддържаше, че хората могат непосредствено да се приобщават към Светите писания и да имат пряка връзка с Божественото.
В същото време хора, които се стремяха към повече власт и свобода, започваха да изследват Американския континент - едно обширно земно пространство, което символично се намираше между културите на Изтока и Запада. Наблюдавайки Рождените визии на европейците, които най-силно желаеха да проникнат в този нов свят, аз видях, че те започнаха да съзнават, че тази земя е вече населена и че те можеха да осъществят контакт и да се преселят тук само със съгласието на местното население. Дълбоко в себе си съзнаваха, че американците са предопределени да дадат нова основа на Европа, която бързо започва да губи чувството си за сакрална близост с природната среда и да се отдава на гибелен секуларизъм. Културата на американските туземци, макар и не съвършена, можеше да даде модела, от който европейското съзнание да почерпи, за да възстанови корените си.
Поради Страха обаче, тези хора успяха да почувстват интуитивно само порива да се преселят, предусещайки една нова свобода на духа и живота, ала без да могат да се освободят от нуждата си да властват и покоряват, за да осигурят собствената си сигурност. Важните истини на местните култури бяха погубени с неукротимия стремеж да се използват огромните природни ресурси на района.
Междувременно в Европа Ренесансът продължаваше и аз започнах да съзерцавам пълното разгръщане на Второто откровение. Способността на църквата да диктува реалността започваше да намалява и европейците се чувстваха като пробудени за нов поглед върху живота. Благодарение на куража на неизброимо много хора, всички вдъхновени от интуитивните си спомени, науката започна да се разгръща като демократичен процес на изследване и опознаване на света, сред който живееха хората. Научният метод, който се състоеше в това, да се изследва определен аспект на природния свят, да се направят заключения и да се предложи този възглед на останалите, бе възприет от всички като градивен процес, който да ни помогне в крайна сметка да разберем какъв е смисълът на човешкото съществувание на тази планета, включително и на нашата духовна същност.
Ала църковните служители, обхванати от страх, се стремяха да задушат тази нова наука. Оформиха се две враждуващи страни, докато най-сетне се стигна до компромис. На науката се даваше правото да изследва външния, материалния свят, ала тя трябваше да остави духовните явления на диктата на все още влиятелните църковни служители. Целият вътрешен опит - високите нива на съзнание на човека, когато възприема красотата и природата, интуитивните прозрения, знаменателните
случайности, всички междуличностни отношения, дори и сънищата - всичко това в началото е било изключено от обсега на новата наука.
Независимо от тези ограничения, науката все пак започва да обяснява физическия свят и да дава полезна информация за развитието на търговията и използването на природните ресурси. Човечеството придоби по-голяма икономическа стабилност и ние постепенно започнахме да губим чувството си за сакралност и за съкровените въпроси, за смисъла на живота. Решихме, че е по-добре да осигурим живота си и да изградим един по-сигурен свят за нас и нашите деца. Постепенно стигнахме до общото разбиране, че не съществува живот след смъртта, и заживяхме с илюзията, че този свят се свежда до видимостта и обяснимите явления и в него няма никаква мистика.
Интуицията ни за духовното начало бе изтласкана в подсъзнанието. В условията на разрастващия се материализъм, на Бога можеше да се гледа като на един далечен, незаинтересован Бог, който е създал вселената, но после я оставил да се развива по нейните механични закони, като програмиран механизъм, в който неотменно действа причинно-следствена логика, а между случайностите няма никаква връзка.
Тук обаче аз видях Рождените визии на много хора от този период. Те идваха със съзнанието, че технологическото развитие и развитието на производството са важни, защото в бъдеще щяха да се осъществяват без да се замърсява околната среда и да дадат на човечеството невероятна свобода. Но във времето, по което се раждаха, те успяваха да си припомнят само най-общата си интуиция да градят, да създават блага и да работят, стриктно придържайки се към демократичния идеал.
Преместих поглед и видях, че тази интуиция не се проявяваше никъде с такава сила, както при създаването на Съединените щати, тяхната демократична конституция и икономическа система. Като един грандиозен експеримент, Америка създаваше условия за бърз обмен на идеи, с какъвто щеше да се характеризира бъдещето. Ала отвъд видимата страна на нещата, посланията на американските туземци, на африканските туземци и на други народи, на чиито гръб се осъществяваше американският експеримент, надигаха глава да бъдат чути и да бъдат интегрирани в европейското съзнание.
През деветнайсти век бяхме на прага на втората голяма трансформация в човешката култура - трансформация, която щеше да се основава върху новите енергийни ресурси на петрола, парната машина и накрая електричеството. Човешката икономика бе достигнала огромни размери и създаваше повече продукти от когато и да било преди, благодарение растежа на новите технологии. Хората масово се преместваха от селскостопанските райони в големите градски центрове на производство, променяйки начина си на живот и вземайки участие в новата, основана на специализацията на труда индустриална революция.
По онова време повечето вярваха, че един основан на демократични начала капитализъм, без правителствена регулация, може да бъде добър начин на производство. Аз обаче отново виждах Рождените визии на редица хора, родени през този период, които идваха с надеждата да тласнат капитализма към по-съвършени форми. За нещастие, Страхът беше толкова голям, че те успяваха интуитивно да се домогнат само до стремежа да се погрижат за своята индивидуална сигурност, да експлоатират останалите работници и да извлекат максимална печалба от всичко, често с цената на компромисни споразумения със своите конкуренти и с правителството. Това беше ерата на натрупването на капитал и индустриалните картели.
В началото на двайсети век обаче, поради извращенията на този неуправляем капитализъм, възникнаха две икономически системи като евентуални алтернативи. Малко по-рано в Англия, двама мъже бяха създали алтернативен „манифест", който призоваваше за нова система, ръководена от работниците, която трябваше да създаде един вид икономическа утопия, в която ресурсите на цялото човечество да бъдат достъпни за всеки човек според неговите нужди, без алчност и конкуренция.
При ужасните условия на работа по онова време, тази идея бе привлякла много поддръжници. Аз обаче веднага видях, че този материалистически работнически „манифест" изопачаваше автентичното намерение. Когато пред погледа ми се разкри Рождената визия на тези двама мъже, аз разбрах, че те интуитивно бяха предусетили, че на човечеството е предопределено да постигне такава утопия. За съжаление, не бяха успели да си спомнят, че подобна утопия може да бъде осъществена само посредством демократичен процес, основан на свободна воля, и тя може да еволюира много бавно.
Така основоположниците на комунистическата система от първата революция в Русия до всички евентуално сателитни страни, погрешно бяха мислили, че такава система може да се постигне със сила и диктатура - един подход, който свърши трагично и бе заплатен с цената на милиони животи. В своето нетърпение хората си бяха представили утопия, но бяха създали комунизъм и десетилетия на трагедия.
Сцената се премести към другата алтернатива на демократичния капитализъм - злодейството на фашизма. Тази система бе предназначена да утвърди благоденствието и властта на един управляващ елит, който се смяташе за привилегирован да ръководи човешкото общество. Те вярваха, че с отказ от демокрация и свързването на управлението с новата индустриална върхушка, една нация може да постигне най-високото си развитие и положение в света.
Ясно виждах, че създавайки подобна система, нейните създатели не съзнаваха изобщо своята подсъзнателна Рождена визия. Те бяха дошли с единственото желание да издигнат идеята, че цивилизацията се развива по посока на все по-голямо усъвършенстване и че една нация, обединена от обща цел и воля, която се стреми да осъществи най-пълно своите възможности, може да постигне високи нива на енергия и ефективност. А в действителност бяха осъществили една ужасяваща егоцентрична представа, която несправедливо утвърждаваше приоритета на определени нации и възможността за развитие на една супернация, предопределена да господства над света. Интуицията на всички хора, които се стремяха към съвършенство, отново бе извратена от слаби, обзети от страх хора, по време на кървавия режим на Третия райх.
Продължих да наблюдавам как други - които също виждаха пътя към съвършенство на човечеството, но не бяха забравили значението на могъщата демокрация -се обединиха срещу последните две алтернативи, обявявайки се за свободно развитие на икономиката. Съпротивата на първите доведе до кървавата война срещу фашистките извращения, която бе спечелена с огромни жертви. Втората - до продължителната и сурова студена война срещу комунистическия блок.
Пред очите ми се разкриха Съединените щати през първите години на студената война - петдесетте години на века. В този момент Америка бе успешно достигнала връхната точка на едно четристотингодишно развитие на секуларния материализъм. Все по-разрастващата се средна класа живееше в условия на благоденствие и сигурност, и при този материален успех се създаваше едно ново голямо поколение, чиито интуиции щяха да доведат човечеството до една трета голяма трансформация.
Това поколение израсна, като му бе постоянно на-помняно, че живее в най-великата страна на света, страна на свобода и справедливост за всички нейни граждани. Но достигайки зрялост, представителите на това поколение откриваха тревожно несъответствие между тази разпространена американска представа и действителната реалност. Те откриваха, че мнозина в тази страна -например някои малцинства и жени - по закон и традиция съвсем не бяха свободни. През шейсетте години новото поколение започна да се вглежда в реалността по-отблизо, откривайки други тревожни аспекти в представата на Съединените щати за самите себе си - например сляп патриотизъм, който изискваше от младите хора да отидат в чужда страна и да водят политическа война, която няма ясна цел, нито изгледи за победа.
Също толкова тревожен беше духовният климат в тази култура. Материализмът на предходните четиристотин години бе изтласкал на заден план всичко, свързано с мистерията на живота и смъртта. Мнозина започнаха да намират ритуалите в църквите и синагогите за помпозни и безсмислени. Посещаването им бе се превърнало в нещо по-скоро социално, отколкото духовно, и хората се подчиняваха на това, как ще погледнат на тях отстрани.
По-нататък видях, че склонността на това поколение да анализира и критикува бе породена от дълбоката интуиция, че в живота има някакъв друг смисъл, освен този, който се разкриваше от старата материална реалност. Новото поколение долавяше духовен смисъл отвъд видимостта и започваше да се интересува от други, малко познати религии и духовни гледни точки. За първи път източните религии започнаха да се възприемат от повече хора, защото потвърждаваха все по-разпространява-щата се интуиция, че духовното възприятие е вътрешна опитност, промяна на съзнанието, което можеше завинаги да промени отношението на човека към неговата същност и предназначение. По същия начин паметниците на юдейската кабалистика и западните християнски мистици, като Майстер Екхарт и Тейар дьо Шар ден, предоставяха други интересни описания на една по-дълбока духовност.
В същото време човешката наука достигна до нови познания - социологията, психиатрията, психологията и антропологията, както и модерната физика, които хвърляха нова светлина върху естеството на човешкото съзнание и творческа способност. Тези мисловни натрупвания, наред с перспективата на Изтока, постепенно започнаха да изкристализират в идеята за човешките възможности - възникващото убеждение, че хората понастоящем използват само малка част от своя физически, психически и духовен потенциал.
Станах свидетел как в продължение на няколко десетилетия тези знания и духовната опитност, които те пораждаха, започнаха да се възприемат от достатъчно количество хора и това доведе до трансформация на съзнанието, която ни даде възможност да формулираме нов възглед за смисъла на човешкия живот, а това доведе в последна сметка и до действителното припомняне на Деветте откровения.
В същото време, докато изкристализираше този възглед и се разпространяваше в целия човешки свят, променяйки съзнанието на хората, мнозина от новото поколение започнаха да се дърпат, внезапно разтревожени от разрастващата се нестабилност на културата, която изглеждаше свързана с налагането на новата парадигма. Стотици години установените норми на стария възглед за света бяха поддържани в един строго определен и дори закостенял ред на човешкия живот. Всички роли бяха ясно определени и всеки си знаеше мястото: мъжете на работа,
жените и децата у дома, неприкосновеност на семейството, установена професионална етика. От гражданите се очакваше да заемат полагаемото им се място в икономиката, да открият смисъла на живота си в семейството и децата, да живеят добре и да работят за създаването на материална сигурност на идващите поколения.
Тогава през шейсетте години дойде вълната на поставянето на въпроси, анализ и критика и неоспоримите норми изведнъж започнаха да се рушат. Човешкото поведение престана да се ръководи от общоприетите конвенции. Всеки внезапно се почувства изпълнен със сили, разкрепостен, свободен да следва собствения си път в живота и да протяга ръка към тази мъглява идея за човешките възможности. В тази атмосфера това, какво мислят другите, престана да бъде определящо за нашите действия и поведение. Поведението ни все повече започна да се определя от това, какво самите ние чувстваме, от нашата вътрешна етика.
За онези, които наистина бяха приели по-дълбоко изживяна духовна гледна точка към света, която се характеризираше с искреност и любов към другите, етическото поведение не беше проблем. Проблемът бяха онези, които бяха загубили външните си ориентири на живот, без все още да си формират достатъчно силни вътрешни норми. Те изпадаха в нещо като културен вакуум, където всичко изглеждаше позволено: престъплението, наркотиците, задоволяването на всякакви импулси, да не говорим за професионална етика. И най-лошото от всичко, мнозина се възползваха от откритията на човешките възможности, за да твърдят, че престъпниците и нарушителите не са отговорни за своите собствени действия. На тях се гледаше като на жертви на една подтискаща култура, която безсрамно допускаше социални условия, позволяващи развитието на такова поведение.
Продължих да наблюдавам и внезапно разбрах онова, което се развиваше пред очите ми: цялата планета бе обхваната от поляризация на културата, тъй като нерешителните започваха да реагират срещу една културна гледна точка, която смятаха, че бързо ще доведе до хаос и несигурност, а може би дори до пълното разпадане на собствения им начин на живот. Специално в Съединените щати все повече хора започваха да стигат до убеждението, че са изправени пред битка на живот и смърт срещу толерантността и либерализма на последните двайсет и пет години - една война на културите, както я наричаха, чийто залог беше оцеляването на западната цивилизация. Виждах, че някои от дори смятаха каузата едва ли не загубена и препоръчваха крайни мерки.
При такава неочаквано бурна и враждебна реакция, видях как защитниците на човешките възможности самите биват обзети от страх и заемат отбранителна позиция, долавяйки, че много трудно спечелени битки за човешки права и социална справедливост можеха да бъдат пометени от надигащата се вълна на консерватизъм. Мнозина считаха тази реакция срещу либерализацията като атака от страна на силите на алчността и експлоатацията, които настъпваха в един последен опит да доминират над по-слабите представители на обществото.
Тук можах да видя кое усилва това противопоставяне: всяка от страните мислеше другата за конспирация на злото.
Онези, които се придържаха към стария възглед за света, вече не гледаха на защитниците на човешките възможности като на хора неориентирани и наивни, а започваха да ги смятат, напротив, за част от една голяма конспирация от заклети привърженици на комунистическата алтернатива - чиято цел е да осъществят точно това, което ставаше: разрухата на културния живот до степен, когато да се наложи едно централизирано управление, за да
овладее нещата. Накрая, при заплахата от пълна разруха, големият брат щеше да излезе на преден план, да конфискува цялото богатство и да обяви военна диктатура.
За привържениците на либерализма и промяната, бе валиден точно обратният сценарий. Пред лицето на спечелилия политическа власт консерватизъм, те смятаха, че всичко, което са постигнали, ще бъде смазано. И си даваха сметка за нарастващата жестока престъпност и разпадането на семейните структури, само че според тях причината не беше в крайните мерки на правителството, а в липсата на мерки, в тяхното забавяне.
Във всички страни капитализмът не бе оправдал очакванията на цяла класа от хора и причината за това беше ясна: бедните нямаха възможност за активно участие в системата. Не получаваха добро образование. Нямаха работа. Вместо да вземат мерки, правителствата нехаеха и пренебрегваха програмите за предотвратяване на бедността, наред с други, трудно спечелени социални придобивки от последните двайсет и пет години.
Сподели с приятели: |