БОГ И РАЗВИВАЩАТА СЕ ВСЕЛЕНА
Джеймс Редфийлд
Следващата стъпка в еволюцията на личността
БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
Днес ние стоим на един праг в човешката история. Все още не сме преодолели шока и ужаса от тероризма, които ни напомнят за отчуждението и омразата, съпътствали толкова често историята на човечеството. Същевременно обаче съзираме и отражения на най-добрите черти на човешката природа в продължаващия стремеж на хората към мирен и по-справедлив свят, в способността им да обичат и да проявяват героизъм, присъщи на една по-голяма хуманност.
Вярваме, че се намираме пред прага на ново разбиране за това, кои сме ние като човешки същества, разбиране, което си дава сметка за дълбочината на падението, до което можем да стигнем, ако не развиваме нашия по-голям потенциал. В известен смисъл стремежът ни към самопознание става още по-належащ.
През последните четиристотин години науката разшири нашия кръгозор с открития, които предците ни не биха могли дори да си въобразят. Тя ни разкри естеството на далечни галактики, строежа на частици, по-малки от атома, и процеса на еволюцията, превърнал нашата Вселена от малко зрънце в огромен и продължаващ да се разширява Космос.
Обаче прагът, до който сме стигнали сега, надхвърля рамките на чисто физическото ни съществуване. Ние неудържимо се стремим да съчетаем изучаването на развиващата се Вселена със също толкова дръзкото и методично изследване на вътрешния ни мир. Въпреки негативните действия на малко на брой хора рядко сме били свидетели на такъв засилен интерес към загадките на душата и на толкова много експерименти с индивидуалната трансформация.
Такива експерименти се правят из целия свят, за което допринасят откритията в областта на психологията, антропологията, медицината, както и считаните някога за езотерични познания, идващи от различните религиозни традиции. Днес тези експерименти са все по-многобройни и усъвършенствани, защото обществото има на разположение повече познания за нашите възможности за трансформация от когато и да било в човешката история.
Вниманието все по-ясно е фокусирано върху характера на духовността и вътрешния живот, което ни дава една представа за човешката трансформация, безпрецедентна по своя обхват и красота.
С написването на „Бог и развиващата се Вселена" съм преследвал две цели. Първата е да помогнем за по-пълното осъзнаване на нашия човешки потенциал, като разгледаме широка гама от възможности и опит, които вече са станали наше достояние. Всички те могат успешно да се поддържат чрез постоянство и практика. И втората е да покажем, че широката актуализация на тези възможности ще бъде предвестник на новата стъпка в еволюцията - която ще бъде толкова значима, колкото възникването на живота от неорганичната материя и еволюцията на човека от първите малки клетки. Стъпка, която ще ни ощастливи с изключителни нови възможности и нива на познание и опит.
Вярвам, че изучаването на вътрешния свят на човека, което сега е още в детския си стадий, може да ни разкрие нови предели на съзидателност, противоотрови на алиенацията и омразата, ще ни даде нови възможности за културна трансформация, надхвърляща сегашните ни представи. Като рисуваме тази картина на по-нататъшен еволюционен напредък, ние заявяваме, че историята не е само циклична, че тя върви в някаква посока и че всъщност винаги е преследвала нови, по-високи цели.
В част първа разглеждам основните етапи на това забележително пътуване. Започвам с един поглед първо към загадката как сме се появили на тази планета и към изумителната еволюция на света от Големия взрив до възникването на живота на Земята и появата на човечеството. След това правя кратък преглед на големите повратни моменти от човешката история, подготвили ни за стъпката в еволюцията, която сега предвиждам.
В част втора се спирам на изключителните човешки възможности, като разглеждам не само въпроса как те ни въздействат, но и начините, по които си взаимодействат с други фактори, и то така, че да допринесат за нашето духовно извисяване.
В част трета предлагам нашето виждане как разработването и упоритото утвърждаване на тези аспекти на човешката природа могат да допринесат за появата на нови правила и на нова култура, до по-широко единение с други нива на съществуване, което евентуално ще доведе до трансформация и на самото тяло.
В част четвърта предлагам конкретни упражнения, които според нас могат да улеснят личната и социалната трансформация.
Присъединете се към изучаването на еволюцията, довела ни не само до там, където се намираме днес, но която продължава по-нататък и ни кани да участваме.
Част първа
ПРОБУЖДАНЕ
1. ЗАГАДКАТА НА НАШЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ
В продължение на много години в сърцата и умовете на хората по света интуитивно се формира нов светоглед. Въпреки че тази нова представа за мястото ни във Вселената не е напълно дефинирана, тя се основава на принципното схващане, че притежаваме потенциал за по-висша форма на живот, отколкото повечето от нас предполагат - живот, който изглежда неразривно свързан с еволюцията на самата Вселена. Много хора са убедени, че предусещаме тази връзка, защото ние и светът произлизаме от един и същи върховен източник и тайно сме подтиквани да демонстрираме все повече и повече нашата латентна божественост.
Доказателства, произтичащи от опита
Пробужданията, чийто вдъхновител е този възглед за света и които имат много проявления сред нас, могат да бъдат обогатени чрез четене на трудовете на философи, учени, светци и мъдреци, открили нови перспективи пред човешката природа и Вселената. Както ще се убедим по-нататък, днес има голямо изобилие от възгледите и опита на тези будители. Но интуитивното усещане и вътрешното убеждение, които най-често ни водят към осъзнаване на нашите неизползвани възможности, идват не от книгите, а от непосредствения опит. За много хора подобни прозрения настъпват по време на молитва или медитация. До някои те достигат като съвети или други действия, имащи за цел да ни помогнат да преодолеем трудността. Но много често те се появяват и когато най-малко ги очакваме - по време на игра, на работа или в моменти, когато мечтаем. И независимо дали са предизвикани от момента или от нещо, което има по-скрити корени, нашият досегашен начин на възприемане на света изведнъж коренно се променя.
Може да се случи така, че докато се разхождаме в летен ден из гората, а слънчевите лъчи проникват през дърветата, изведнъж да видим всичко по съвършено нов начин. Цветовете ни изглеждат по-наситени. Присъствието на дърветата и храстите е по-осезателно. Звуците са по-отчетливи и започваме да усещаме аромати, които не сме забелязвали преди. Гората като че ли изведнъж оживява и придобива ново обаяние. В този миг навлизаме в свят, който досега не сме забелязвали. Това халюцинация ли е? Или пък светът винаги би изглеждал такъв, ако нашите сетива бяха по-развити?
Има и други видове преживявания, които ни карат да надзърнем отвъд познатия ни свят. Случвало ли ви се е да прочетете мисълта на ваша приятелка, преди тя да я е изказала, или предварително да ви е известно кой ще ви се обади след миг по телефона? Дори на пръв поглед подобни събития да изглеждат незначителни, те ни посочват, че разполагаме със способности, които обикновено пренебрегваме. Случвало ли ви се е да си представите някаква значителна промяна в живота си и да се изненадате, когато тя действително настъпи? Когато подобни неща станат, ние сме изпълнени с някакво чувство за тайнственост - за една по-висша интелигентност, за някаква предопределеност, която намира своя израз в нас.
Има и още по-странни видове пробуждане. Едни намират израз в контакти с обичан човек, който се намира далеч или е починал. Той ни нашепва нещо в нощта, мярка се за кратко пред очите ни, усещаме типична за него миризма или имаме натрапчивото чувство, че той или тя са наблизо. Няколко организирани неотдавна анкети на института „Галъп" показват, че такива преживявания са имали много повече хора, отколкото предполагаме. На други се е предоставяла възможност да надникнат за малко в сияйни светове, надхвърлящи физическите ни възприятия. А има дори още по-фрапиращи моменти, когато самата ни идентичност се променя и ние придобиваме по-голяма и по-пълна представа за себе си. Много по-добре от когато и да било преди знаем кои сме всъщност и какво се очаква от нас да направим. Ние и светът имаме една обща цел, произлизаме от един и същ скрит източник и участваме в едно голямо пътешествие.
За съжаление подобни моменти отминават и пред очите ни отново се спуска завеса. Връщаме се към нормалната си сетивност. Но колкото и кратки да са били тези пробуждания, ние не можем да ги забравим напълно. Те ни преследват дори когато споменът за тях започне да избледнява. Отново и отново ни нашепват, за да ни напомнят, че ни чака нещо повече. Какъв е този по-различен живот, който ще ни разкрият? Дали сегашното ни съществуване отговаря на това, за което сме предопределени? Каква по-висша съдба имаме ние и заобикалящият ни свят?
В следващите глави ще се занимаем с изучаването на такива пробуждания и начините, по които можем да се ориентираме в тях, защото според нас те започват да ни разкриват една по-висша форма на живот, която напира да се роди в нас. Чрез практика това, което тези моменти са ни показали, може да бъде запазено и евентуално интегрирано в един по-постоянен аспект на нашето съществуване.
Но за да го постигнем, трябва да си дадем сметка за тяхната фундаментална значимост и за силите в обществото, които работят срещу тях. Нужна ни е философия, която да ги обяснява и да насочва развитието им. Тук суеверието няма да ни помогне, догмата също. Трябва ни светоглед, който ще издържи на изпитанието на времето. За да разберем какво ни показват тези натрапчиви моменти, трябва да се опрем на най-добрите си източници, включително науката, религията, философията, литературата и изкуството. В следващите глави ще се обърнем тъкмо към тях.
За начало няма по-подходящо място от науката и загадката на еволюцията. Преживявания като описаните разтърсват нашия свят и ни подсказват за някои дълбоко скрити аспекти на нашето съществувание, които се губят в ежедневието ни. Те ни карат да се върнем отново към постоянните въпроси: Кои сме ние ? Как сме се появили тук? Накъде би могло да вървим?
Историята на нашата развиваща се Вселена, която се възправя пред нас всеки ден с цялото си великолепие, непрекъснато ни убеждава, че трябва да си задаваме тези въпроси. Вселената отива нанякъде и първоначално нейният устрем е бил предизвикан от Големия взрив.
Историята на еволюцията
Започнахме като минерал. Преминахме в растителния свят, от там в животинския, а след това станахме хора, но винаги забравяме предишните си състояния с изключение на ранна пролет, когато отново смътно си спомняме, че сме били зелени.
Това става по същия начин, както младежът се обръща към учителя си. По същия начин, както бебето се накланя към гърдата, без да знае тайната на своето желание и въпреки това инстинктивно се обръща към нея. По пътя на еволюцията човечеството е било водено от това препредаване на познанието и въпреки че изглеждаме като заспали, у нас има едно вътрешно събуждане, което ни води в съня и което след време ще ни върне внезапно към истината за това кои сме.
Руми1 тринадесети век
Науката едва ли се е радвала на по-велик триумф от откриването на еволюцията. Като показва, че Вселената е възникнала от едно малко зрънце и е дала началото на живота и на човечеството, тя установява една истина, обединяваща много научни области, включително астрономия, физика, геология, биология, палеонтология, антропология и философия. С това си откритие науката дава обединяваща обосновка на трансцендентните, т.е. надхвърлящите обикновените представи способности, описани в тази книга. Човешкият стремеж и възможностите за по-висша форма на живот са неотменима част от историята на еволюцията.
Преди петнадесет милиарда години от мистериозно нещо, не по-голямо от един-единствен атом, нашата Вселена се заражда благодарение на една експлозия и само за секунда се разпростира на милиони километри. Опитайте се да си го представите: енергия, достатъчна за образуването на Космоса, се носи в пространството с все по-голяма скорост, разпръсква светлина и се обединява, за да образува поколения след поколения от звезди, които създават все по-сложни елементи. Това е представа на предела на нашите умствени възможности. Енергията в това първо зрънце прави възможно възникването на цялата Вселена, която сега се разпростира на трилиони и трилиони километри от безброй звезди и галактики. Стъпка по стъпка в продължение на около десет милиарда години тя полага основите на еволюцията, за да направи голям скок напред. На Земята се появява нова форма на съществувание.
Във водите на първичното море се зараждат организми, различни от предхождащите ги сложни молекули. Те могат да се движат самостоятелно, да се възпроизвеждат и да влизат с една нова сетивност в контакт с околната среда. Еволюцията е навлязла в нов етап. Започва животът. Морето и сушата са населени от едноклетъчни създания.
И от тези невероятно микроскопични форми на живот за четири милиарда години се развиват бактерии, които изпълват атмосферата с кислород, а той прави възможно възникването на най-разнообразни видове многоклетъчни растения и животни. Сред тези сложни организми са рибите, чиито хриле се развиват до бели дробове при земноводните, а те пък са в състояние да дишат намиращия се в изобилие на Земята кислород и започват да се прехвърлят на сушата. От тези първи сухоземни същества произлизат влечугите и динозаврите, птиците, млекопитаещите и приматите, които еволюират в хомо сапиенс.
Въпреки че науката все още не е разкрила напълно всички пътища, по които се е извършвала еволюцията, сега ние знаем, че на Земята се появяват все по-усъвършенстващи се форми на живот, с подобрена сетивност към заобикалящия ги свят, със способност да обработват най-различна информация, с повече възможности за движение и с нова грижа към подрастващото поколение, надхвърляща тази на техните предци. Тези способности са се развивали дотогава, докато еволюцията се окаже готова да направи следващия скок.
В Африка се появява едно животно, което може да стои изправено, умее да си служи със сечива и започва да говори. Появил се е нов вид, с по-голям мозък, отколкото при който и да било предишен вид, и със способност за самоусъвършенстване, което е нещо ново на Земята. Той създава сложни социални групи, открива огъня, разказва истории за произхода си и рисува картини, които и досега ни карат да се замисляме. Той гледа към звездите и към духовния свят. От самото начало на съществуването си той има усет за божественото, което е извън обсега на сетивата му.
Можем да приемем появата на нашия вид като трети етап от еволюцията, аналогичен на възникването на материята и на живота, защото се е зародило нещо ново. Към процесите, определящи развитието на по-ранните форми на живот, се прибавят и възможностите за самопреценка и вътрешна промяна. Това все повече самоосъзнаващо се същество често изпитва и други пориви. То започва да копнее за по-висша форма на живот. Благодарение на огъня, който гори в него, след време ще стъпи на Луната, ще изпрати към звездите вечна музика, ще освободи енергията на атома и ще построи сложния човешки свят, който ни заобикаля днес.
От раждането си Вселената извършва едно необикновено пътуване. Преминала е от тъмнината към светлината. Превърнала се е в Космос с трилион галактики, в които материята е породила живите организми. И тогава, което за космическите мащаби е само преди миг, едно от нейните създания започва да се пита кое е всъщност, откъде е дошло и накъде се е насочило.
Еволюцията като факт
Епопеята на нашата развиваща се еволюция, често преразказвана от учени, теолози и философи, продължава. И независимо от това как се описва тя и какви теории ни се предлагат за нея, ние знаем, че еволюцията е факт. Вселената се е зародила от Големия взрив и в продължение на много милиарди години е довела до появата на материята, на живота и на човечеството. Въпреки че не знаем всички подробности за това изумително развитие, на нас ни е известно, че то е станало. Фактът, че Вселената се развива, е потвърден от най-взискателните изисквания.
Учените откриха вълнуващи вкаменелости от хиляди видове растения и животни с размери, вариращи от микроскопични организми до тиранозавър рекс. Палеонтолозите подобриха значително възможностите си за определяне възрастта на вкаменелостите, използвайки въглеродното датиране и други методи, които им позволяват да казват с все по-голяма точност кога е започнал животът и колко дълго е продължил разцветът на даден вид. Правейки това, те очертаха развитието на видовете от най-простите до най-сложните. Генетиците усъвършенстваха познанията си за генетичните мутации, довели до разновидностите в растителния и животинския свят и сложили началото на нови видове, а геолозите успяха да разберат как климатичните и геоложките промени се отразяват на еволюцията на живота.
Астрофизиците откриха, че самият Космос се развива и оставя следи в небето за своето чудно минало, а астрономите постепенно очертаха неговите контури и за наше все по-засилващо се изумление разкриха как той дава живот на нови галактики, звезди и планети, както и на далечни обекти, които продължават да си остават загадка за нас.
Междувременно палеонтолозите и антрополозите научават все повече за произхода на човека от нашите прадеди приматите. Те например откриха, че преди сто хиляди години нашият вид е произлязъл от роднини със също толкова голям мозък, сръчни ръце и подвижна физика като нашите днес. Подобно на еволюцията на Космоса като цяло и на животинските видове на тази планета, развитието на нашите човешки прадеди става все по-очевидно, но същевременно и много по-загадъчно.
Общо взето, тези открития формират една все по-изумителна панорама и удивително подробна представа за развитието на живота. Според видния историк на биоложката мисъл Ернст Майър „еволюцията е потвърдена толкова убедително, че модерните биолози я считат просто за факт".
Как се развива Вселената
Въпреки непрекъснато увеличаващите се доказателства, че еволюцията е реалност, някои хора продължават да отричат нейното съществуване. Една от причините за това недоразумение е, че не се прави разлика между еволюцията като факт и теориите за това как и защо тя се извършва. Знаем, че Космосът, животинските видове и човечеството се развиват, обаче все още не сме изучили напълно пътищата, по които става това.
Важно е например да помним, че трябва да се прави разлика между откритието на Чарлз Дарвин за произхода на живите същества от един общ прародител и теориите му за това как е станало. Дарвин, а и неговият колега натуралист Алфред Ръсел Уолас твърдят, че сред растенията и животните оцеляват много повече онези индивиди, които най-добре се приспособяват към заобикалящата ги среда и те създават по-многобройно поколение в сравнение с другите, които не успяват да се адаптират. Чрез увеличаване на относителния брой на по-приспособилите се гени сред членовете на техните видове се подобряват възможностите за оцеляване на организмите. Според Дарвин всички видове са се появили в резултат на този процес, който той нарича „естествен подбор".
Обаче колкото повече научават учените за историята на живите организми, толкова повече се налага да разширяват и усъвършенстват теориите си, за да обясняват сложността на еволюцията. Като посочва противоречията в еволюционните теории при всеки от трите стогодишни юбилея на Дарвин (1909 - стогодишнината от рождението му, 1959 - сто-годишнината от публикуването на неговия епохален труд „Произход на видовете", и 1982 година - стогодишнината от смъртта му), Стивън Джей Гулд пише:
„... 1909 бележи върха на объркването по въпроса как се извършва еволюцията въпреки наличието на абсолютни доказателства, че тя е факт. Но с настъпването на 1959 година тези противоречия вече са отстъпили място на едно неприемливо самодоволство. Ортодоксалните дарвинисти триумфират... Почти всички биолози, изследващи еволюцията, стигат до заключението, че в края на краищата тъкмо естественият подбор създава механизма на еволюционните промени. На 150-годишна възраст Дарвин триумфира. И точно когато е на върха на триумфа си, неговите съвременни последователи излизат с една версия на неговата теория, която е много по-ограничена от всичко, което самият Дарвин би бил склонен да приеме.
Някои експерти дори обявиха, че огромната сложност на еволюцията дава и окончателното решение... Сега (през 1982 година) Дарвиновата теория се намира в изключително добро здравословно състояние. Увереността в основния механизъм на естествения подбор дава теоретичната обосновка на принципното съгласие, което ни отдалечава от песимистичната анархия, характерна за теоретичната мисъл през 1909 година. Обаче ограниченията на прекалено ортодоксалната версия на Дарвиновата теория, така популярна през 1959 година, вече не са валидни за всички. Вълнуващите открития в молекулярната биология и изучаването на ембрионалното развитие подсказаха за начини на промени, различни от кумулативното, постепенно изменение, върху което поставят ударението стриктните дарвинисти."
Гулд сам допринася за това скъсване със стриктния дарвинизъм. Заедно с Нийлс Елдридж той развива едно виждане за еволюционното развитие, което нарича модел на прекъснатото равновесие, което внася някои нови елементи в основния принцип на Дарвиновата теория за постепенното изменение на живите видове. Според Дарвин тези нови видове са се развивали постепенно през един огромен период от време. Този негов възглед обаче влиза в противоречие със събраните от разкритите вкаменелости доказателства, които показват наличието на много празнини между видовете. За да обяснят това противоречие, Елдридж и Гулд (а също и други биолози) предлагат подобни празнини да се взимат предвид сред събраните доказателства. Според тях новите видове са се развивали бързо, обикновено на границата на предшествалите ги популации, поради което са оставили сравнително малко следи от преходните форми. Ако не са се развивали по този начин, те щяха да бъдат погълнати от видовете, от които са произлезли. „В родословното дърво на видовете през по-голямата част от тяхната история има малко промени, но от време на време в развитието им настъпват бързи промени, които прекъсват това спокойно развитие", пише Гулд.
Сред учените, изучаващи самоорганизацията - установената склонност към създаване на подредени самоподдържащи се системи както сред неорганичните, така и сред органичните форми, - се забелязва нова промяна в еволюционната теория. До неотдавна повечето теоретици на еволюцията - последователи на Дарвин, бяха убедени, че естественият подбор използва произволни промени при живите организми, за да създаде видове, най-добре приспособени да оцелеят в дадена околна среда. Обаче като разсъждава върху този нов възглед, теоретикът биолог Стюарт Кауфман пише:
„Всички знаем, че при простите физически системи редът е спонтанен: капката петрол, паднала във водата, образува сфера, а снежинките показват своята шестоъгълна симетрия. Новото във всичко това е, че обхватът на този спонтанен ред е многократно по-мащабен, отколкото предполагаме. В големите, сложни и очевидно произволни системи също се забелязва някакъв дълбоко скрит ред. Вярвам, че този очертаващ се ред е показателен не само за произхода на самия живот, но и за наблюдавания днес ред сред живите организми. На това мнение са и много други мои колеги, които започват да откриват взаимно допълващи се доказателства за такъв по-дълбоко скрит ред в различни видове сложни системи.
Повечето биолози, наследници на дарвиновата традиция, предполагат, че редът на онтогенезиса (развитието на организмите от оплоденото яйце до определена възраст) се дължи на действието на една молекулярна машина, наподобяваща карикатурите на Руби Голдбърг2, която лепва молекула след молекула в процеса на еволюцията. Аз обаче застъпвам противоположната теза: по-голямата част от красивия ред на онтогенезиса е спонтанна. Той е естествен израз на една изумителна самоорганизация, която се извършва в много сложни регулаторни мрежи. Изглежда, че ние дълбоко грешим. Всеобхватният и възпроизвеждащ се ред възниква по естествен път.
Ако това е вярно, тогава трябва да преразгледаме еволюционната теория, защото източниците на реда в биосферата вече ще трябва да включват както естествения подбор, така и самоорганизацията."
Да повторим: учените, изследващи еволюцията, стигат до извода, че в нея има неща, които продължават да са загадка за нас. Подчертаваме това, защото нашите възгледи за човешката трансформация не са съобразени с промените в еволюционната теория, които неминуемо ще последват с новите научни открития. Нашето приемане на еволюцията като реалност не бива да се ограничава от факта, че еволюционната теория е непълна.
Както ще разберете от следващите страници, познанията за това как еволюцията ни е довела до там, където сме сега, и как тя продължава да въздейства на човешките дела, могат да помогнат за намирането на практически пътища за осъзнаване на нашите по-големи възможности. Ако отречем факта, че тя съществува, и я пренебрегваме, сякаш няма отношение към нашето по-нататъшно развитие, ще се лишим от едно чудесно наследство.
Сподели с приятели: |