Джойс майер започни своя нов живот сега!

Най-прекият път

Святият Дух е готов да ни води всеки ден от живота ни. Когато тръгнем по свой път и си мислим, че живот, в който правим каквото ни се иска и когато на нас ни се иска, е добър, губим толкова много време в опит да разберем кой път да изберем, че пропиляваме почти целия си живот. Бог с удоволствие би ни водил, ако Му позволим. Затова е много важно да се научим как да Го чуваме и да Го следваме.

Библията е пълна с големи обещания за личния ни живот с Бога. Господ ще ни води стъпка по стъпка. Чрез вяра правим крачката, която ни е показал, и после предприемаме следващата, която Той ни разкрива. Понякога може да се препъваме и да падаме, но Той винаги ни вдига отново на крака. Продължаваме напред благодарение на Неговата сила и на Неговата благодат, като знаем, че всеки път, когато сме изправени пред кръстопът, Той ще ни покаже накъде да тръгнем.

Бог иска да внимаваме какво мисли Той и много често, когато показваме, че ни е грижа за Неговото мнение, като търсим лицето и волята Му, Той отговаря с думите: „Стори всичко, което е в сърцето ти. С теб съм във всичко, което се стремиш да направиш." Бог не е диктатор. Той е нашият божествен партньор в живота. Дал ни е свобода да избираме. Когато приемем Христос за Спасител, Бог ни дава ново сърце и влага от Своя Дух в нас (вижте Езекиил 36:26). Той записва закона Си (волята Си) на сърцата ни и очаква от нас да Го следваме. Много е важно да не превръщаме чуването на Божия глас в нещо свръх духовно и по този начин да го правим да изглежда трудно, дори невъзможно. Колкото по-дълго ходим с Бога, толкова по-лесно става да Го следваме.

Бог винаги ще ни води кой път да изберем, но ние сме тези, които ще трябва да го извървим. Ходенето с Господа става чрез стъпки на покорство, които правим една по една. Някои хора искат да получат цялата картина на живота си, преди да решат дали да Го последват или не. Бог рядко оперира по такъв начин. Той обикновено ни води стъпка по стъпка.


ГЛАВА 13

Гледайте напред

В Библията виждаме много случаи, в които Бог дава на хората информация, касаеща тяхното бъдеще. На Ной Бог заръчва да се подготви за бъдещ потоп (вижте Битие 6:13-17). Когато изпраща Мойсей при Фараон, за да поиска от него да пусне Израил, Той му казва, че Фараон няма да позволи (вижте Изход 7 гл.). Очевидно Бог не говори за всяко нещо, което предстои да се случи в бъдещето, но Библията казва, че Той ще ни разкрива идните неща.

Има моменти, в които усещам в духа си, че нещо добро предстои да се случи, а понякога долавям предстоящо предизвикателство. Разбира се, когато усетя, че ми предстои някакво предизвикателство, почти винаги се надявам да греша и това да е само моето въображение, но ако се окажа права, почти винаги това предварително знание ми въздейства като амортисьор - поема удара и шока от трудността в живота ми. Когато една кола има добри амортисьори и премине през дупка на пътя, те поемат от удара, омекотяват го и никой в колата не се наранява. Разкритата от Бога предварителна информация, действа точно по този начин.

Мога да си спомня много такива моменти, но в един от тях много силно усетих в сърцето си, че едно от децата ми се бори с нещо голямо. Когато го попитах, то ми отговори, че всичко е наред, но чрез Духа аз знаех, че нещо не е както трябва да бъде. Само след няколко дни научих болезнена информация, много обезсърчителни новини, но щеше да ми бъде още по-трудно, ако не бях предупредена по-рано от Бога.

Първо Коринтяни 2:5 ни учи да полагаме упованието си не в човешка мъдрост (човешка философия), а в мощта на Бога. Единадесетият стих казва, че никой не разпознава Божиите мисли, освен Божият Свят Дух. След като Святият Дух познава тайните на Бога, за нас е жизнено важно да се научим как да чуваме това, което иска да ни каже. Той ще ни помогне да осъзнаем, разберем и оценим даровете на божествено благоволение и благословенията, които излива върху нас. Човешката мъдрост не ни учи на тази истина, тя идва от Святия Дух, Който ни дава Христовия ум (вижте 12 и 13 стих).

Святият Дух познава както ума на Бога, така и Неговия индивидуален план за живота ни. Пътят, който е предначертал за вас, не е непременно като пътя на някой друг, затова няма смисъл да се опитвате да моделирате живота си според това, което друг е чул от Бога. Бог има уникален план за вас и Святият Дух го знае добре и ще ви го открива на точното време. Но вие трябва да свикнете с мисълта, че сте личност, различна от всички останали. Бог е изобретателен творец и действа по много различни начини.

Когато Той ни открие нещо, което предстои да се случи в бъдещето, много рядко ни разкрива точното му време. Това може да се окаже доста разочароващо за нас, ако не се научим да се доверяваме, че Бог подбира най-подходящото време. Библията ни казва, че животът и времето ни са в Божиите ръце. Когато повярвах, Бог постави мечта в сърцето ми да поучавам големи множества на Божието Слово. Бях сигурна, че съм чула от Него и затова започнах да поучавам малки групи. Много пъти съм била обезсърчена и разочарована, защото си мислех, че всичко, което ми е казал, ще се случи незабавно. Тогава не разбирах, че Бог обикновено започва с нещо малко в живота и ни помага да го развиваме, ако се окажем способни да понесем растежа. Насърчавам ви да се наслаждавате на мястото, до което сте стигнали в пътя си с Бога. Радвайте се на днешния ден, докато чрез вяра навлезете в утрешния. Не презирайте дните на малките начала и не забравяйте, че Бог няма да подрани, но същевременно Той никога не закъснява.
ГЛАВА 14

Имате ли избирателен слух?

Една жена веднъж ми сподели как поискала от Бога да й даде насока за нещата, които иска от нея да прави. Тогава Той недвусмислено вложил в сърцето й да прости на своята сестра за обида, която й нанесла преди месеци. Тя обаче не искала да прости и престанала да се моли. Когато се опитвала да търси лицето на Бога, Той винаги започвал да й говори с думите: „Първо прости на сестра си."

В период от две години, всеки път когато искала Бог да я води в нещо ново, Той нежно й напомнял: „Искам първо да простиш на сестра си." В крайна сметка осъзнала, че не би могла да продължи и да израства в Господа, ако по-напред не изпълни последното нещо, което Той й заръчал.

Паднала на колене и се помолила: „Господи, дай ми силата да простя на сестра си." На момента проумяла много неща и успяла да се постави на мястото на сестра си и да я разбере. Не след дълго тяхното взаимоотношение било изцелено и станало по-силно от всякога.

Ако наистина искаме да чуваме от Бога, не можем да подхождаме към Него с избирателен слух с надеждата да съкратим темите само до онези, които ние искаме да чуваме. В повечето случаи хората заделят време, за да чуят гласа Му тогава, когато имат проблеми, които те самите искат да разрешат. Когато се сблъскат с трудност, притеснени са за работата си, нуждаят се от мъдрост как да просперират или имат проблем с децата си, тогава целите са в слух, за да чуят какво Бог има да им каже.

Не ходете при Бога да говорите с Него само когато искате или се нуждаете от нещо - слушайте Го по всяко време. Той ще ви покаже много неща, ако замълчите пред Него и просто Го слушате. Когато изучаваме Божието слово, разпознаваме много неща, които трябва да променим в живота си, за да бъдем това, което Бог иска да бъдем. Ако имаме желание, Бог ще свърши работата, но ако постоянно се оправдаваме и имаме избирателен слух, ще останем в оковите на мрака, а чуването на Божия глас ще става все по-трудно и по-трудно за нас.

За повечето хора слушането е способност, на която могат да се научат чрез практика и упражняване. Аз лично винаги съм била говорещата страна и никога не ми се е налагало да се мъча или да се опитвам да говоря. Аз просто си говоря. Поради тази причина трябваше да се науча да слушам, да развия тази способност. Библията казва: „Мълчи и знай, че аз съм Бог" (Псалом46:10). Плътта ни е пълна с енергия и обикновено иска да е активна през повечето време, затова може да се окаже много трудно да се укроти и да замълчи.

Както вече ви казах, говоренето лесно ми се отдава. Един ден казах на съпруга си, че трябва да си говорим повече. Имах чувството, че изобщо не иска да седне и да си говорим. Но той ми отговори: „Джойс, ние не си говорим; ти говориш, аз те слушам." Беше напълно прав. Аз трябваше да се променя, ако исках той да общува с мен. Не след дълго открих, че правя същото нещо и с Бога. Аз говорех, а от Него очаквах да ме слуша. Все се оплаквах, че не чувах от Бога, но истината беше, че аз изобщо не Го слушах.

Когато попитате Бог за нещо, спрете и чуйте какво ще ви каже. Дори да не ви от- говори на момента, ще го направи, когато му дойде времето. Вие може да правите нещо съвсем обикновено,когато Бог реши да ви говори, но ако сте Го почели, като сте били отворени да чуете гласа Му в общението си с Него, в точното време Той непременно ще ви говори.

Моля ви, не изпадайте в капана на крайностите, като започнете да се ослушвате за гласове. Помнете, че Бог говори по много различни начини, но най-често го прави чрез Словото и чрез вътрешното убеждение в сърцето, което се изразява като силна „увереност или знание". Може също така да действа чрез обстоятелствата или чрез съвсем нормални и обикновени неща. Написала съм една книга със заглавие „Как да чуем Бога" и горещо ви я препоръчвам, ако наистина искате да се научите повече по тази важна тема.

Оставете Святият Дух да ви защитава

Това ни кара да се замислим за много неща. Святият Дух е нашият Утешител и Той идва и всячески ни помага. Когато се нуждаем от защита, Той постъпва като законен защитник с клиента си, като адвокат в наша защита, за да пледира за случая ни, като застъпник и ходатай. Добре е да знаем, че не се налага сами да се защитаваме, когато ни обвинят за нещо. Можем да потърсим помощ от Святия Дух и да очакваме да я получим. Той е нашият Адвокат. Тази мисъл трябва да ни носи невероятна утеха и успокоение.

От Писанията можем да видим, че Исус никога не се защитава сам. Филипяни 2:7 казва, че Той „се отказа от всичко, като прие образ на слуга..." Той се отказва от Своята репутация, затова не се притеснява, че трябва да я пази.

След дълги години на опити да заслужа добро мнение за себе си от страна на другите хора, открих че е много по-добре да имам добра репутация в небето, а не тук на земята. Разбира се, искам да имам добра репутация в очите на хората и силно се надявам, че начинът ми на живот допринася именно за това. Но отдавна съм престанала да се тревожа за това.

Аз правя най-доброто от себе си, а на Бога оставям да се погрижи за останалото.

Римляни 8:33 ни казва, че Бог е този, който ни оправдава, затова не е нужно сами да оправдаваме себе си, нито пред хората, нито пред Бог Отец. Защо тогава се мъчим да се доказваме пред хората? Едва когато осъзнаем, че Святият Дух е нашият защитник, едва тогава спираме сами да се защитаваме и оправдаваме.

Не бива да изпитваме потребност да се оправдаваме, а вместо това да се доверим на Бога да бъде нашият Възмездител. Това е една от многото привилегии и свободи, които ни принадлежат, когато изберем да живеем нов живот и приемем Исус за свой Господ и Спасител. Когато повярваме в Него, започваме едно чудесно пътешествие. Понякога това пътешествие е трудно, но и най-трудният ни ден с Исус е много по-лек от най-лесния ни ден без Него. Вземете решение да се наслаждавате на това пътешествие. Когато ходите с Бога, се учите на много неща, а когато прилагате това, което учите, преживявате все по-дълбока свобода и радост.

Някои от нещата, които ви принадлежат в Христос, са мир, праведност, радост, сила, надежда, упование, любов, власт, мъдрост, благоразумие (добро управление), снабдяване на всичките ви нужди, небето и още много, много други. Очаквайте велики неща в живота си, защото служите на Велик Бог! Слушайте и се покорявайте за всяка крачка, която предприемате и със сигурност ще се наслаждавате на един пълноценен живот!

Старайте се да чувате Божия тих и кротък глас

Веднъж ми разказаха за пиеса в едно действие, на която главните герои били трима - майка, баща и син, който току що се завърнал от Виетнам. Те седели около една маса. Пиесата продължила тридесет минути и всеки от тях имал своя шанс да говори. Проблемът бил в това, че никой не слушал другите.

Бащата бил изправен пред проблем в работата. Предстояло му съкращение. Майката, която някога вършила почти всичката работа в църквата, сега била изместена от млада и активна жена, а синът имал проблеми с вярата си. Бил е на война, видял е хаоса, ужаса и смъртта и сега се чувствал объркан за живота.

Накрая на пиесата синът станал и се запътил към вратата: „Не чухте нито една дума от това, което се опитвах да ви кажа." Родителите се спогледали и се запитали: „Какво иска да каже с тези думи?"

Това, което родителите не проумявали, а очевидно публиката разбирала, било че синът им не можел да повярва в любовта на Бога и Неговата загриженост към хората. Всеки път, когато се опитвал да им обясни, един от родителите егоистично го прекъсвал с нещо, което касаело него самия. Войникът се нуждаел да чуе от Бога. С надеждата баща му или майка му да бъдат каналът, чрез който Бог да му говори, той се обърнал към тях. Те обаче не били на разположение да бъдат употребени от Бога в живота на сина си, защото никой от тях не искал да замълчи достатъчно време, за да чуе от Бога. И тримата били толкова объркани и приказливи, че накрая си тръгнали в същото състояние, в което и дошли. А какво е можело да се случи, ако се бяха вслушали в думите си, а след това да се помолятна Бoгa и да чакат ? Сигурна съм, че крайният резултат е щял да бъде много по-различен и годен.

В третата книга на Царете, деветнадесетата глава четем за благочестивия и посветен пророк Илия, който от години предизвиква и не се предава на цар Ахав и царица Езавел. Най-силният момент в живота на този пророк е на планината Кармил, когато Илия унищожава четиристотин и петдесет пророка на Ваал. По-късно обаче той бяга за живота си, заплашен от царица Езавел, очевидно силно притеснен и ужасен.

После се скрива в една пещера. Трябва да е бил изтощен от силните събития преди това. Изведнъж той е сам, няма тълпи около него, никой не се опитва да го убие и няма кой да му говори. Когато Бог го пита какво прави в пещерата, той започва да Му казва за ревността и страстта си към Него. После разказва на Бог как народът на Израил се е отклонил от пътя Му и е избил пророците. „... Само аз останах, но и моя живот искат да отнемат" (10 стих). Тогава Бог казва на Илия: „Излез и застани на планината пред Господа" (Пстих).

В онзи момент Бог предизвиква силни ветрове, падащи скални късове, земетресения и огън. Мисля, че точно така Илия е очаквал Бог да му се яви - с чудодейна и твърде голяма мощ. Но Словото ни казва, че Бог не бил в нито едно от тези проявления. „И ето, Господ мина и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а след вятъра - земетръс; но Господ не бе в земетръса; и след земетръса - огън; но Господ не бе в огъня; а след огъня - кротък, тих и тънък глас" (11 и 12 стих).

Докато Илия търси драматичното проявление, той не може да чуе от Бога. Но когато се отдръпва и се заслушва във вътрешния глас, нежния и кротък глас на Святия Дух, едва тогава той е способен да общува с Бога.

Що за глас очаквате да чуете вие от Господа? Ще успеете ли да разпознаете тихия и кротък глас, когато го чуете? Прекарвате ли време, през което просто да спрете и да се вслушате? Поискайте от Него да ви помогне да чувате най-вече кротките, тихите и спокойни начини, по които Той говори.

ГЛАВА 17

Моето ново начало

Една петъчна сутрин през февруари на 1976 година шофирах към работата си и се чувствах много обезсърчена. Със съпруга ми имахме спор преди да тръгна за работа, но това беше нещо, което ни се случваше много често. Бях доста обезверена, защото много малко неща в живота ми сякаш работеха в моя полза. Макар да полагах максимални усилия да бъда добра християнка, като ходех на църква и изпълнявах всички правила, нищо от това сякаш не работеше. Аз не познавах от опит радостта и мира, които ми бяха обещани в Словото.

Дейв беше презвитер в църквата, а аз бях първата и единствена жена, която служеше в настоятелството. Да помагам при взимането на решения за мен беше много объркващо и разочароващо, поради голямата бюрокрация. Понякога провеждахме няколко срещи, за да вземем решение за нещо съвсем незначително. Църквата беше пълна с хора, които се съревноваваха да се домогнат до някоя позиция и виждах съвсем малко истинска любов.

И двамата с Дейв бяхме в евангелизационния тим и веднъж седмично ходихме от врата на врата по къщите и говорихме с хората за Исус. Животът ни се въртеше около църквата. Децата ни ходеха там на училище. Участвахме във всяко социално мероприятие на Църквата, спортно събитие, присъединявахме се към всяка църковна вечеря. Мислихме си, че имаме много добри приятели, но скоро Щях да разбера, че не е точно така.

Усещах, че трябва да променя нещо в живота си, но не бях съвсем на ясно от какво точно се нуждая. Търсех, но не знаех какво търся. Поради разочарование, обезсърчение и отчаяние онази сутрин в колата аз извиках към Бога. Казах Му, че не мога да продължавам повече по този начин. Спомням си, че Му казах: „Господи, нещо

Ми достига. Нещо ми липсва. Не знам какво е то, но нещо ми липсва."

Бях толкова изгладняла духовно, че бях готова да приема каквото и да било, стига да знаех, че то идва от Бога. Приличах на умиращ от глад човек. Хората могат да бъдат гладни, но въпреки това да проявяват капризи за храната, която им се сервира. Но ако са истински прегладнели и изтощени от глад, тогава приемат каквото им се предложи. Поради огромния ми духовен глад аз бях напълно открита пред Бога в този момент от живота ми.

За моя най-голяма изненада аз чух реалния глас на Бога онази сутрин в колата. Назова ме по име и ми говори за търпение. От този момент сърцето ми се изпълни с вяра и аз бях убедена, че Бог ще се намеси и ще направи нещо добро в моята ситуация. Не знаех какво точно ще стори, нито кога, но знаех, че Той ще се задвижи в живота ми.

В петъците, след работа ходех на фризьор, а вечерта с Дейв играехме боулинг, защото бяхме част от такъв отбор. В късния следобед онзи петък, аз се прибирах от салона за красота, завивах от магистрала 270 към изхода за Гравос, за да отида във Фентън, един от крайните квартали на Сейнт Луис, където живеехме по онова време. Докато седях в колата и чаках на един светофар, усетих как сърцето ми се изпълва с вяра за нещата, които Бог предстои да направи. Макар да не знаех какво точно ще се случи, започнах да Му благодаря.

В този момент Исус ме изпълни с присъствието на Святия Дух по начин, по който дотогава не Го бях преживявала. Не разбирах какво точно се случва, но със сигурност знаех, че това е едно различно и много мощно проявление на Бога. Най-добрият начин, по който мога да опиша усещането от онзи момент, е като го сравня с осезаемо изливане на реална любов. Тази опитност оказа голямо влияние на поведението ми след това. Станах спокойна, щастлива, развълнувана от живота и хората лесно ме търпяха. Чувствах, че мога да обичам всичко и всеки.

Спомням си, че минах край поле, обрасло с плевели и си мислих колко бяха красиви, само защото и те бяха сътворени от Бога. Всичко, което имаше нещо общо с Него, ми се струваше прекрасно. Хора, с които дотогава нямах никакво желание да общувам, ми се виждаха много приятни и мили. Всъщност аз бях различната, макар да ми изглеждаше така, сякаш всичко около мен е променено. Когато в нас настъпи промяна, тогава ни се струва, че всичко около нас също е различно. След това преживяване с Бога моето поведение толкова се промени, че хората започнаха да ме питат какво е станало с мен. Можех само да им казвам, че Бог е чудесен. Новият ми ентусиазъм сякаш започваше да заразява и другите и не след дълго аз вече провеждах библейски уроци в работата.

Ако не сте удовлетворени от общението си с Бога, винаги има какво повече да научите за Него. Трябва да търсим Господ, а не някакви преживявания. Само Той има правото да реши кога и как да изяви присъствието Си в живота ни. С всеки един от нас Бог работи лично и по различен начин, но на всички ни е обещал, че ако Го потърсим от все сърце, ще Го намерим. Ако поискаме от Отец да ни даде по-голяма мяра от Святия Дух, Той ще го направи.

В началото на онзи ден имах усещането, че всичко е стигнало до разочароващ и задънен край. Но вечерта си легнах уверена, че съм на място на ново начало. Такъв е Бог. Много често Той внезапно се задвижва в живота ни. Толкова е предан и винаги верен на Своите думи (вижте Евреи 10:23). Той не гледа на лице и няма любимци. Онова, което е способен да направи в живота на някой друг,Той може да направи и в нашия. Бог може и да не отговаря на всеки един от нас по един и същи начин, но със сигурност ще даде отговор на молитвите ни и ще снабди нуждите ни.

Трябва да Го търсим с искрени сърца и винаги да бъдем готови за по-дълбоко посвещение. Тогава със сигурност ще изпрати Святия Си Дух, за да докосне всеки от нас по специален начин. Искайте и приемете с вяра, че Бог ще направи нещо чудесно за вас. А докато Го чакате, Му благодарете и Го прославяйте. Бъдете открити пред Него и Му кажете, че искате всичко, което Той има за вас.

Какво преследвате в живота си? Пари, позиция или слава? Насърчавам ви да преследвате Бога и това да бъде основният приоритет в живота ви. Ако Го потърсите с цяло сърце, непременно ще намерите. Ако Го търсите искрено, Той ще ви се открие. Едно Докосване или едно слово от Бога може да промени живота ви завинаги.

Духовни оръжия

Оръжията, с които водим своите битки, не са от естествената сфера. Второ Коринтяни 10:4 казва: „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но чрез Бога са силни за събаряне на крепости!' Оръжията ни са духовни, защото борбата, която водим, не е срещу плът и кръв.

Ние разполагаме със силата на Божието Слово, с авторитета на Исус чрез Неговото име и кръвта, която Той е пролял за прощаване на греховете, за изцеление и за защита.

Какво толкова има в едно име? Специално в Неговото има много повече, отколкото можем да осъзнаем. Когато се обърнем към един човек по име, декларираме неговата индивидуалност. Наричайки Сарая „Сара", Авраам и всички останали, които я назовават по име, й помагат да промени начина, по който тя гледа на себе си.

Сарая е една неплодна жена с много ниско самочувствие, защото не е успяла да дари съпруга си с дете. В напреднала възраст е и по естествен начин за нея няма никаква надежда ситуацията да бъде различна, но точно тогава Бог променя името й! Всички, които я наричат „Сара", всъщност й казват „княгиня". Със сигурност трябва да е започнала да гледа на себе си по различен начин. Вероятно вяра се е надигала в сърцето й. Назовавайки я Сара или Принцеса (Княгиня), както я нарича Бог, Авраам буквално е „извиквал в действително съществувание онова, което не съществува" (Римляни 4:17).

Същото се случва, когато изговаряме името на Исус. Това не е само едно име, а деклариране на Неговия характер и това, което е дошъл да извърши. В това име се съдържа всичко, което е направил. В Евангелието от Йоан се казва: „Каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде" (Йоан 15:16). Името на Исус носи неизмерима власт и сила. То символизира Самия Него.

Когато Бог се явява на Мойсей в горящия храст, Мойсей Го пита кой да каже, че го изпраща. Тогава Бог му отговаря: „Аз съм, Който Съм!' За нас трябва да е достатъчно да знаем, че Господ е винаги с нас и Той е всичко, От което се нуждаем или някога ще се нуждаем.

Името на Исус е над всяко друго име. Той ни е дал властта да бъдем всичко, което е и Той (Вижте Ефесяни 1:21 и Филипяни 2:9). Неговото име е над всяко друго име и като използваме авторитета, който се крие в Неговото име, имаме власт над делата на дявола. Исус е дошъл на земята, за да имаме не какъв да е живот, а изобилен. Той е разгромил силата на дявола чрез проливането на Своята кръв.

Ефесяни шеста глава говори за духовните ни оръжия за защита,

които са броненият нагръдник на правдата, поясът на истината, обувките на мира, щитът на вярата, шлемът на спасението и нападателното оръжие - мечът на Духа, който е Божието Слово.

Божието Слово е по-мощно и от двуостър меч, толкова силно, че може да раздели душата от духа. Мечът е оръжие, чрез което човек напада врага си. Меч, държан

в ножница, няма никаква бойна стойност. Той трябва да се овладее добре и да се извади от ножницата, за да се използва по предназначение. Божието Слово е мечът на вярващите, затова трябва да се научим да го познаваме и прилагаме правилно.

Святият Дух много често ни предпазва от атаки още преди те да са стигнали до нас, ако сме се научили да владеем меча на Духа. Защитавайки ни, Той прилага точните стихове към съответната ситуация или проблем. Например ако един човек е начумерен и нетърпелив, стиховете за финансово преуспяване няма да му помогнат ни най-малко. Но тези за любовта, благостта, да не бъдем водени от чувства, ще му помогнат да ходи в победа над своите емоции. Можем да видим защо изучаването на Божието Слово се оказва толкова важно.

В своя живот съм открила, че когато се сблъскам с проблеми или предизвикателства, в мен започват да се надигат стихове или песни, писани по текстове от Писанията. Научила съм се да ги изповядвам, да ги пея или да размишлявам върху тях, дори и да не знам какво точно се случва в реалната сфера. Вярвам, че начинът, по който се овладява мечът, е чрез Святия Дух във вярващия, Който знае точно кой стих да използва за дадената ситуация. Той знае много точно през каква атака или трудност преминава един вярващ.

Словото е живо и могъщо. Когато го говорим, То носи потенциала или силата да постигне истината, която твърди.

Божието Слово има сила и дава власт на вярващия, който осъзнава стойността на пролятата от Исус кръв. По време на Стария Завет първосвещеникът е принасял изкупителна жертва за греховете на хората веднъж годишно. В Новия Завет Исус става единствената жертва, необходима за опрощение на греховете ни. Чрез проливането на кръвта Си на кръста, умирайки заради чуждите грехове и възкръсвайки от мъртвите, Исус дава нов живот на всеки, който вярва в Него. Той възстановява взаимоотношенията между човечеството и Бога, връзка, която била изгубена в Едемската градина, когато човекът съзнателно не се покорил на гласа Му, отлъчвайки ни по този начин от Него.

Новият Завет ни показва един нов начин на живот. Можем да живеем чрез вяра в Исус и в действителност да се наслаждаваме на всяко нещо, което Той е промислил за нас чрез смъртта и възкресението Си.

Исус умира, за да ни подари нов живот, но дяволът ще се опитва да ни подмами и да ни открадне този живот, освен ако не се научим как да използваме предоставените ни духовни оръжия, за да се пазим и да го победим.

Исус е обещал винаги да бъде с нас (вижте Матей 28:20). Можем да спечелим всяка битка, пред която сме изправени в живота, защото Бог с цялата си сила е откъм нас.