С упование в бога

ВЪВЕДЕНИЕ

Днес уважавам Георг Мюлер много повече отколкото преди двадесет и пет години, когато написах първото издание на тази биография. За мен той е стълб в историята на Църквата, който дарява новото поколение с неповторимо вдъхновение и прозрение. Съгласен съм с У Х. Хардинг, написал през 1914 г., че животът на Мюлер е „едно от най-ярките свидетелства за верността на Бога в съвременния свят“. Георг Мюлер вярва, че Бог отговаря на молитвите, и посвещава живота си на това да докаже своето убеждение. Усилията му носят още приживе световна известност, а в едно от многото писма, изпратено от един лекар, се казва, че неговите постижения са „най-прекрасното и пълно опровержение на скептицизма“, което той някога е срещал. Подозирам, че Мюлер би се смутил от начина, по който започнах това въведение. Със своята скромност би сметнал, че оценките за него са пресилени, и би настоял славата за всичко, което е сторил, да бъде отдадена само на Бога. В интервю, излязло в началото на 1997 г., архиепископът на Кентърбъри описва промяната, станала в неговия молитвен живот. „Докато бях студент – споделя доктор Кеъри, – се отнасях към молитвата като към списък за пазаруване и Бог задоволяваше всичките ми нужди. Всичко се въртеше около собственото ми ,,Аз“. Трябваше да превъзмогна това. Зрелостта ме откъсна от себичността и Бог стана центърът на молитвите ми. За мен стана но-важно да Го прославям и да Му благодаря, а молбите да се погрижи лично за мен отстъпиха на заден план, в графата ,,Послепис“.

В англоговорящия свят, както и в България, е известен като Джордж Мюлер би приел това и би го разбрал. Той също описва подобна промяна в своя живот, когато молитвата придобива ново значение за него. Вече тридесетгодишният Мюлер открива колко важно е в началото на всяка молитва да има време, когато душата му, насърчена от размислите върху Свещеното Писание, просто да се наслаждава на Божието присъствие. Въпреки това Мюлер никога не става толкова дързък, че да се откаже от „списъка за пазаруване”, нито изпитва потребност да се извини, задето моли Бога за съвсем конкретни неща.

,,Искайте и ще ви се даде – казва Исус Христос, – търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава, който търси, намира, и на тогова, който хлопа, ще се отвори“ (Матей 7:7-8). „Не се безпокойте за нищо – казва и апостол Павел, – но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6).

Няма нищо чудно в това, че Мюлер получава отговор на молитвите си. В прочутата приказка от „Хиляда и една нощ“ Аладин вижда, че разтърка ли вълшебната лампа, оттам се показва дух, който казва: „Аз съм роб на лампата. Ще сторя всичко, каквото ми заповядат“ Силата на молитвата, която Мюлер открива, съвсем не се проявява по този начин. Неговите молитви са резултатни благодарение на това, че цял живот е живял по Божията воля.

Той прилага в живота си основополагащи библейски начала, от които може да се ръководи всеки християнин. Тези начала включват чудесни обещания, които трябва да очакваме да се сбъднат, и твърде строги условия, които сме длъжни да изпълним. Тези обещания и условия са изложени по-нататък, във втората част на 20 глава. Ако ги усвоите и съзнателно решите да ги прилагате, убеден съм, че молитвеният ви живот ще се преобрази. Това не означава, че няма да има мигове, когато молитвата няма да ви отегчава, че тутакси ще узнаете всички отговори или че молитвата ще престане да бъде тайнство. За Мюлер, който претворява в живота библейските молитвени принципи, това се увенчава не само с изумителни отговори, но с все по-голям стремеж към святост и покорство на Бога, които наистина го правят достоен да бъде наречен ,,светия“.

Онези, които го познават, говорят за ,,усмивката, която обикновено озаряваще неговите очи, сякаш се бе врязала в чертите на лицето му“. Макар Мюлер да няма нищо против незлобливата, безобидна шега, никой не си позволява в негово присъствие да дърдори празни приказки. Всички усещат, че той живее по Бога.

Мюлер познава своя Господ. Приятно му е да пребъдва в Неговото присъствие. Вярва в Божиите обещания, обръща се към своя Небесен Отец в името на Исуса Христа, своя Спасител, Приятел и Господар. В богобоязливо упование очаква отклик на своите молитви – и както е известно на целия свят, го получава.

Малко са страниците в историята на християнската Църква, в които има толкова плам и драматизъм, както в живота на Мюлер, обхванал почти цялото Х1Х столетие. Малцина мъже и жени са докосвали повече сърца или са вдъхновявали такова посвещение на Христос. През стоте години, изминали след смъртта на Мюлер, делото, чиито основи е положил, е нагодено да отговаря на новите потребности, обхванало е нови области, но принципът при никакви обстоятелства да не се призовава за набирането на средства си остава същият.

Признателен съм на Джулиан Марш от фондация „Георг Мюлер“, който в последната глава продължи разказът до нашите дни. Щастлив съм, че това ново издание ще достигне до много нови читатели. И в новото хилядолетие Богът на Георг Мюлер ще си остане Живият Бог. Моля се да Го опознаете все повече, докато четете невероятния разказ за живота на Георг Мюлер.

Копълстоун, Девън, юни 1997г.

• 
  Twitter
  
• 
  Facebook
  
• 
  
  
• 
  Print
  
•