Дмт – молекулата на духа рик Страсман

Докато пишех главите за сеансите с ДМТ, прочетох отново бележките си и разпределих по категории разказите на доб­роволците за техните преживявания. И една от тези категории беше „неблагоприятни ефекти" - в нея поставих тежки или мъчи­телни реакции към ДМТ. Части от сеансите на двадесет и пет души попаднаха в „чекмеджето". Неблагоприятните въздействия бяха разнообразни - от недоловими, незначителни и извънредно кратки до ужасяващи, опасни и трайни.

Двадесет и петима от шестдесет сякаш е твърде много. По време на изследването изобщо не си дадох сметка, че почти половината доброволци имат проблеми. Нарочно ли ги омаловажа­вах от желание да продължа осъществяването на проекта, какво­то ще да става? Това число още повече ме изненада, защото се надявах да намаля честотата на плашещите реакции към ДМТ, като изследвам само нормални доброволци, натрупали опит с психеделичните дроги. Струваше ми се далеч по-безопасно от включването на хора, които нямат представа какво да очакват или вече се борят с психични смущения.

Когато се вгледах по-внимателно в данните за тези сеанси, оказа се, че в огромното мнозинство от случаите проблемите са били ако не пренебрежими, то съвсем кратки. Сред причините да избе­ра ДМТ като дрогата, с която да подновя клиничните психеделич-ни изследвания, е и краткостта на въздействието му. Предполагах, че колкото и да се влоши положението, поне няма да е задълго.

Средата, в която се провеждаше изследването, залагаше до­статъчно възможности за отрицателни реакции към веществото, може би това също допринесе за честотата им. Клиничната обста­новка беше доста неприятна, макар да вдъхваше на някои добро­волци увереност, че можем да се справим и със спешни случаи.

Освен обстановката в изследователския център самият харак­тер на експериментите създаваше напрежение, което обикновено не съществува при употребата на психеделични дроги. Вземането на кръвни проби, попълването на въпросниците и другите мани­пулации повлияваха отношенията ни с доброволците. Искахме от тях още нещо освен собствените им психеделични преживявания.

Очаквах почти всички да бъдат подложени на някакво напре­жение, щом започне въздействието на ДМТ. Знаех, че за мнози­на ще бъде трудно да се ориентират, особено при големите дози. Направихме всичко възможно да опазим нашите участници от ненужни допълнителни влияния, които биха им попречили. Съзна­вахме, че подкрепата, грижите и разбирането са най-добрата за­щита от сериозни неблагоприятни последствия, както и най-доб­рото средство за отстраняването им, когато се появят.¹

Проблемът за отрицателното въздействие е извънредно важен, когато обсъждаме съотношението между ползите и рисковете в работата с психеделични вещества. Положителните стра­ни от използването им имат ли превес над отрицателните? И стру­ва ли си да приемем опасностите заради ползите? В тази глава се спирам на тъмната страна на ДМТ.

В по-старата литература имаше насоки на какви отрицателни реакции към ДМТ можем да се натъкнем.² Стивън Шара е обоб­щил петте „параноидални или халюцинаторни" реакции сред първи­те тридесет доброволци: „Тези участници споделяха ден-два по-късно, че са били убедени в нечие желание да ги убие или отрови по време на експеримента. Отровата е ДМТ, а човекът, провеждащ експеримента - убиецът. Един от доброволците започна да буйст­ва по време на експеримента и се наложи да бъде усмиряван."³

Описанията на Шара са необичайно откровени за изследо­вател в психиатрията. Типично е човек да бъде крайно затруд­нен да се досети какво точно се е случило при сеанси с психеде­лични дроги в изследователска среда. Това важи с особена сила за случаите, когато екипът твърдо е решен да докаже ползата от дрогата.4

Отрицателните реакции на нашите доброволци към ДМТ не се различаваха качествено от категориите, с които вече се запоз­нахте в предишните глави. Включваха всички белези - лични психични проблеми, невиждани светове и контакт с нематериал­ни същества, предсмъртни и духовни преживявания. Въздейст­вието беше неблагоприятно не заради самото преживяване, а за­ради реакцията на участника към него.

Айда беше сред малкото доброволци, отказали се от участие в изследването още след малката доза без обективиране. Тя беше 39-годишна, запознала се с бившата ми съпруга на женски семи­нар по духовни проблеми в Албъкърки. Имаше три деца, неща­стният й брак бе продължил почти през целия й живот като зрял човек. Суховатият й хумор прикриваше силен гняв и враждеб­ност. Никой не се чувстваше напълно удобно до нея, защото не можеше да отгатне дали тя се смее или му се присмива.

Прояви интерес към изследванията с ДМТ, защото се беше увлякла по шаманизма. Айда бе употребявала двайсетина пъти ЛСД и гъби с псилоцибин, но прекратила всякакви опити, след като се омъжила.

Влязох в стая 531 и я заварих седнала на леглото - четеше някакво списание. За пръв и последен път доброволец се подгот­вяше за сеанса по този начин. Стори ми се, че е изнервена.

По време на обясненията ми тя продължи да шумоли със стра­ниците. В стаята се долавяше напрежение.

Четири минути след инжекцията тя отвори очи за миг. По­гледна ме и се извърна припряно. Минута по-късно заговори:

• 
  Не ми хареса. Това чувство не ми допада. Главата ми се сго- рещи прекалено. Напуснах тялото си. Дишането ми се затрудни.
  
• 
  Минава бързо, нали?
  
• 
  Може би според теб е така.
  
• 
  Питам за изблика. За теб проточи ли се?
  
• 
  Откакто започна, само чаках кога ще свърши. Усетих въздей­ ствието още с вливането на соления разтвор. Не бих могла да помръдна. Взрях се в ходилата си и не ги възприех като свои. Беше страшно, не се чувствах в безопасност.
  

• 
  Да знаеш, някои хора просто не харесват тази дрога.
  
• 
  Аз я намразих.
  
• 
  Да се откажем, поне ще ти остане като опит. Няма смисъл да си насилваме късмета.
  
• 
  Добре.
  

За някои доброволци преживяванията с големите дози се ока- заха разстройващи и неколцина участници се отказаха след тези Есеанси. Един от тях беше Кен.

Той беше 23-годишен, преместил се в Албъкърки само няколко месеца, преди да се включи в нашия изследователски проект. Имаше дълга, грижливо поддържана коса, караше спортен мото­циклет - един от по-екстравагантните доброволци. Дошъл в Ню Мексико, за да учи в един от колежите по алтернативно лечител-ство, а напуснал предишния университет, защото там се чувст­вал „като овца".

Употребяваше МДМА доста често и признаваше, че му е труд­но да си налага умереност. Радваше се на „веселието, ликуването, любовта, свързването, задълбочеността и духовността", които това вещество му давало. Любопитно е, че във въпросника не посочи да е употребявал типични психеделични дроги. Забелязах едва ко­гато той се отказа от изследването. Мой пропуск - би трябвало да се разтревожа как ще понесе по-силните психоактивни вещества. Кен все пак ни притесняваше мъничко. Леко прекаляваше със „свежото" си поведение, с възгледите си от „новата епоха". Два­мата с Лора се чудехме каква ли е сенчестата му страна? Какво го гневи, къде са пределите му? Кое за него е стимул? Струваше ни се, че повече пърха по живота, отколкото да го осмисля. Сега за мен е естествено да смятам, че в това се криеше зародишът на проблемите му, но едва ли бихме могли да предвидим отрицател­ната му реакция към ДМТ.

Кен понесе добре малката доза от 0,05 мг/кг. - Донякъде успокоява, но и ободрява като МДМА. Имаше малко шарки. Беше приятно. Питам се как ли ще бъде с голямата доза утре.

И аз не бях сигурен как ще се справи на другия ден. За мен МДМА е лека дрога. Хората, които я предпочитат пред типични­те психеделични вещества, най-често не издържат добре на нато­варвания и в житейски обстоятелства, и при употребата на по­мощни дроги, променящи съзнанието. Предпочитам да наричам МДМА „дрога на любовта и светлината" - тя изтласква напред положителното и омаловажава отрицателното. Ех, ако и в живо­та всичко беше толкова просто...

Още когато соленият разтвор проми остатъците от голямата доза ДМТ във венозната тръбичка, дишането му сякаш спря на гърлото. От реакциите на Филип и други доброволци знаех, че това леко задавяне е признак за могъщо въздействие. Кен върте­ше глава наляво-надясно.

Успокои се към петата минута, но лицето му се кривеше от гримаси, той тръскаше глава. След още две минути свали наоч-ниците и се вторачи право напред. Зениците му останаха разши­рени, Лора и аз седяхме кротко и чакахме въздействието да от­мине. Четиринадесет минути след инжекцията той заговори по­тресен, макар че отчасти запазваше самообладание:

- Имаше два крокодила. Върху гръдния ми кош. Смазваха ме, изнасилваха ме анално. Не знаех дали ще оцелея. Отначало по­ мислих, че сънувам кошмар. После разбрах, че е наистина.

В очите му напираха сълзи, но не потекоха.

• 
  Звучи ужасно.
  
• 
  Ужасно си беше. Не съм се плашил по-силно през живота си. Исках да хвана ръцете ви, но така ме притиснаха, че не можех да помръдна и да говоря. Господи!
  

• 
  Ти какъв смисъл виждаш в това?
  
• 
  Представа си нямам. Сякаш ме наказваха. - Кен се взря в очите ми и попита: - И следващите дози ли ще бъдат толкова големи? Не мисля, че ще понеса такова количество отново.
  

Върнах се в стая 531, след като попълних данните в неговия картон. Кен изглеждаше бодър, чакаше ме, преди да си тръгне от болницата.

• 
  Сега как се чувстваш?
  
• 
  Не ми се вярва, че тази дрога е за мен. Предпочитам мекото въздействие на МДМА. Това е грубо и напрегнато.
  
• 
  Добро решение. По-разумно е да спрем сега. Все пак имаш ли някаква идея защо те нападнаха крокодили?
  
• 
  Ами не. Аз харесвам влечугите. Имах си игуана вкъщи. - Кен се засмя. - Може пък да е нещо от мой предишен живот в Египет.
  

В известен смисъл уплахата тласна Кен към по-обикновен живот. Рядко се сещаше за лошия спомен, но престана да употре­бява психоактивни вещества, дори МДМА, пушеше много по-рядко марихуана. Намери си работа в билкарски магазин и зажи­вя с приятелката си. Можеше да бъде и по-зле.

След като вече се е случило, изглежда твърде лесно да свържа неблагоприятния контакт на Кен с други същества и неговия на­вик да загърбва всичко тъмно у себе си. Психичната му защита беше прекалено слаба, за да издържи могъщото въздействие на молекулата на духа.

Макар че сеансите с разтърсващите големи дози ДМТ можеха да станат мрачни и заплашителни, някои доброволци се справиха забележително с пълното им преобразяване. Например Андреа из­падна в ужас, когато молекулата на духа я поведе към предсмъртно преживяване, обаче се възползва от първоначалния си страх като катализатор на важни за нея духовни постижения.

Андреа беше 33-годишна. Двамата със съпруга й разработва­ха компютърни програми и познаваха добре променящите съзна­нието дроги. Тя бе употребявала над сто пъти психеделични ве­щества, а няколко години преди изследванията често бе вземала кокаин и метамфетамин.

Като дете започнала да изпада в „сънна парализа" - щом се унесяла, не можела да помръдне и имала кратки плашещи виде­ния. Нейната майка - строга католичка, й внушавала, че сатаната идва да я измъчва, затова трябвало да се моли на Исус да я изба­ви. Невъзможността да заспи я тревожеше, когато реши да се подложи на сеанси с ДМТ в изследователския център. Подозира­ше, че не би могла да се потопи изцяло в изблика на въздействие­то. Очакваше предсмъртно преживяване и се питаше способна ли е да се откаже от усещанията за тялото си.

Въпреки безпокойството тя хареса малката доза. Обобщи чув­ствата си с първите изречени думи след инжекцията:

- Голяма веселба!

На следващата сутрин ми каза:

- Събудих се с мигновена уплаха. После се обнадеждих, че щом всичко мина толкова леко вчера, днес също ще бъде добре.

Нещо ми подсказа да сложа по-наблизо „аварийния комплект" („Валиум" за паника и таблети нитроглицерин при прекалено ви­соко кръвно налягане).

Андреа се закашля, преди да завърша инжекцията. Въздъхна, когато промивах венозната тръбичка. И след това закрещя:

- НЕ! НЕ! НЕ!

През следващата минута продължи да вика само тази дума. Две минути след инжекцията само въздишаше, без да крещи, ус­покояваше се полека.

• 
  Справяш се - уверих я. - Само дишай равномерно.
  
• 
  Добре - отвърна тихо Андреа. Започна да хлипа, пет мину­ ти по-късно се поуспокои: - Трудно ми беше да се отпусна.
  

- Сама поисках да участвам, нали? Изобщо не се отделих от тялото си. Очаквах да умра, а не исках. Страхувах се. Осъзнах, че има причини да съм в тялото си и ме чака още работа в това тяло. - Андреа вече превръщаше страха си в предизвикателство, а не в поражение. - Когато дрогата започна да ме отпуска, не знаех дали ще искам това да се повтори някога, но сега съм ре­ шена. Не вярвам да се уплаша така следващия път. Това беше смъртта. Видях себе си в онази пустота. Само черно, беше пре­ калено. Нищо подобно не ми се е случвало досега. С ЛСД и гъби­ те можеш да изградиш преживяването постепенно, да се отделяш от тялото и да се връщаш в него. С тази дрога нямаш избор. Изоб­що не бях подготвена, стреснах се.

Половин час след инжекцията тя изглеждаше чудесно и попълва­ше таблицата за оценка на впечатленията. Изумителна е бързина­та, с която ДМТ може да ни запрати в бездната и да ни върне.

След един ден говорихме по телефона и Андреа ми каза:

— Вече ми е по-ясно какво искам да направя преди края на жи­ вота си. Поначало се преместихме в Ню Мексико, за да уча, преди всичко лечителство. Обезсърчих се и не продължих. Само че жи­ вотът ми не е безкраен и ако ще уча, сега е времето да го сторя.

Месец по-тсъсно Андреа дойде за участие в изследването на прага на чувствителността. Преди да започнем, аз я насочих от­ново към страха й.

- Боиш ли се от изпадането в безсъзнание? Дори да е така, няма нищо страшно да си в несвяст. Позволи си го. И да загубиш съзнание, ще си го възвърнеш. Вярно, четирите дози ДМТ днес ще ти изцедят силите. Надявам се да се отдадеш на въздействие­то без много болка и страх.

— Само се тревожа къде ли ще попадна. С мен всичко ли ще е наред?

Извика приглушено, когато първата доза от 0,3 мг/кг влезе в тялото й. Скоро се успокои и през цялата сутрин разнищваше съдържанието на случката от първата голяма доза - страха от смъртта, свързан със страха, че не живее пълноценно.

Както мнозина други доброволци, Андреа постигна пробив към възторжено освобождаване от безпокойството и объркване­то по време на четвъртия сеанс. Осемнадесет минути след ин­жекцията тя заговори:

- Последният път беше същински дар. Преживях такава мъка и болка с предишните дози, особено третата, че си помислих: „О, Боже, и с четвъртата ли трябва да понасям това?" Но реших: „Ще го направя отново." Не се отказах. И накрая ми беше лесно.

Имаше буквално поток от същества, които ми казваха: „По­мниш ли каква идеалистка беше като по-млада, как искаше да се занимаваш с лечителство?" Няма причина да не се заема сега.

В края на същата седмица тя сподели по телефона: - Искрено благодарна съм за преживяването. Наистина ис­ках да се прочистя от напрежението.⁵ Гледната ми точка се про­мени. Това ми помогна да се съсредоточа върху своя интерес към лечителството. Толкова много искам да постигна! Нямам чувст­вото, че „всичко ще се оправи". Нямаше и бяла светлина по вре­ме на сеансите. Знам обаче, че ме чака работа.

Андреа би могла да продължи борбата срещу болезнените и плашещи чувства, като още повече влоши състоянието си. Зна­ехме, че ще й бъде трудно, когато сподели с нас внушенията на нейната майка. Тя обаче упорстваше да мине през страха си и откри тъгата и объркването, които го подхранваха. Така си изяс­ни по-добре коя е, за какво копнее и как да постигне целите си.

При някои сеанси с ДМТ, от които ни настръхнаха косите, имаше действителна опасност за доброволците поради покачва­нето или спадането на кръвното налягане извън допустимите стой­ности. Кръвното налягане на Лукас се понижи почти до изпада­нето му в шок, а на Кевин скочи така, че се уплашихме.

Лукас беше 56-годишен, един от по-възрастните добровол­ци. Писател и предприемач, той живееше в далечно село към се­верния край на Ню Мексико и отглеждаше в парника си всевъз­можни екзотични растения, променящи съзнанието. Той беше словоохотлив, умен и безстрашен човек. Електрокардиограмата показа изявено бавен пулс и „синусоидална аритмия". Това озна­чава, че при вдишване и издишване пулсът му се забавяше и ус­коряваше повече от нормалното. Обадих се на кардиолога и той ме увери, че щом Лукас няма симптоми на сърдечно заболяване, няма за какво да се безпокоя.

Малката доза трябваше да ни предупреди какво ще се случи на следващия ден. Подобно на Рекс, който изпадна в безсъзнание при влизането си в технологичния кошер (четиринадесета глава), Лукас също сподели, че е имал усещания за люшкане, въртене и леко замайване.

Вече описах част от неговия сеанс с голямата доза в дванаде­сета глава. Сега ще се спра на по-страшното в това утро.

След края на инжекцията Лукас незабавно пребледня. Сви кра­ката си в коленете няколко пъти и се вторачи в Синди.

- Исусе Христе! Нямах представа, че е така с тази дрога! На петата минута кръвното му налягане спадна от 108/71 до 81/55, пулсът - от 92 до 45 удара в минута. Лицето му вече зеле­нееше. Лукас трепереше и изпадаше в шок.

Две минути по-късно пулсът беше 47, налягането - 87/49. Опи­тахме се да нагласим леглото, като повдигнем краката му, за да се увеличи притокът на кръв в мозъка. В бъркотията не се справях­ме добре с механизма. Трябваше ли вече да се обадим на спеш­ния екип в кардиологията? Да поискаме ли препарати за повиша­ване на кръвното налягане? ДМТ предизвиква такова повише­ние на кръвното налягане, че ако организмът на Лукас се възста­нови сам, а аз му дам адреналин срещу шока, можехме да прека­лим и да му причиним инфаркт или инсулт.

Показателите му се подобриха самостоятелно през следва­щите две минути. На дванадесетата минута кръвното налягане беше 102/78, пулсът - 73. Петнадесет минути след инжекцията той започна да описва попадането си в космическа станция. Спо­дели и моментите на ужас, когато отворил очи:

- Погледнах Синди, тя имаше невероятен клоунски грим на лицето си. Не беше смешно, а зловещо. Боях се да гледам към лицето й. Синди, аз всъщност не те познавам, но според мен си добър човек. Всичко беше заради дрогата. Рик, теб видях за миг с лице от стомана, по него имаше разни бучки и издатини. Не се насилих да погледна повече.

Олекваше му, започна да разказва за пътешествието си. Труд­но се съсредоточавах върху думите му, само си мислех колко близо бяхме до нещастието.

По пътя към дома неговият пикап се повредил. Съпругата му дошла да го вземе с другата кола и докато се приберат, той й разказвал за преживяванията си. Когато влезли в къщата, чакали ги две съобщения - техен приятел се застрелял в главата, злока­чествен тумор бързо водел към смъртта друг техен близък.

На следващия ден разговарях с Лукас и той недоумяваше:

- Кое е истинско и кое - не? Все едно цяла скала, а не камъче падна в езеро и вълните се разплискват навсякъде. Онзи мъж се е самоубил горе-долу по времето, когато ти ми инжектира ДМТ. Накрая ще повярвам в пълната взаимосвързаност на събитията.

Нямах избор и му казах:

- Най-безопасно е да не участваш в други сеанси. Не искам да пострадаш.

Той възрази омърлушено, но ме разбра. Събитията го бяха разтърсили тежко. Помоли ме да му гостувам. Същата седмица отидох - единственото домашно посещение по време на изслед­ванията с ДМТ. Обсъдихме сеанса. До края на следобеда започ­на да се опомня. Няколко дни по-късно вече се чувстваше добре и поднови обичайните си занимания. През следващите години идваше на почти всяка сбирка с участниците в проектите и беше настроен положително към преживяванията си с ДМТ.

Кевин беше 39-годишен, съпруг на Сара, за която четохте в четиринадесета глава. Изглеждаше сериозен човек, беше грама­ден як мъж - от хората, чието тяло като че ли им помага да държат настрана околния свят. Долавяше се безпокойство, че прахосва твърде много енергия в опитите да се сдържа.

Той едва премина през предварителните изследвания на сърдечната дейност. Кръвното му налягане беше под границата на допустимото и при електрокардиограмата проличаха „неспе­цифични отклонения" - не бяха свързани с конкретно заболява­не на сърцето. Кевин обаче прояви непоклатимо упорство, за­почна редовни физически натоварвания, намали теглото си със седем килограма и престана да пие кафе. Сам си плати допълни­телните изследвания и кардиологът го обяви за напълно здрав.

За щастие сеансът с малката доза мина без усложнения, но ме тревожеше нагласата му. Две минути след инжекцията той подхвърли:

- Е, кога ще започне или това е всичко? Все пак усещам фи-

зическо въздействие. Пулсът ми се ускорява, натискът на манше­та върху ръката ми е малко странен.

Държеше се прекалено нехайно. Искаше ми се да го подготвя за голямото сътресение на другия ден. Притесних се още повече, когато научих, че двамата със Сара се канели вечерта да хапнат до насита пици и да пийнат бира с приятели!

- На твое място - предупредих го - бих се подготвил за чувст­ вото, че умирам. Трябва да подходиш към него не само уверено, но и с предпазливост. Предлагам ти да избереш по-лека гозба. Тази вечер и утре е най-добре да бъдеш милостив към себе си.

Сутринта на следващия ден Кевин беше изнервен.

• 
  Безпокоя се за кръвното си налягане.
  
• 
  Ние също, но всичко ще мине добре. Имали сме случаи на високи стойности, но спадат бързо.
  

Да се запознаем с бележките, които Кевин ми изпрати след два дни.

„Усещам боцкане по цялото тяло. Странно впечатление за издигане. Виждам доближаващи ме цветове в мрака, после свет­лина, матрица от клетки, която прилича на късче кожа под мик­роскоп, а зад тях - бяла светлина. Изведнъж горе и вдясно съзи­рам фигура. Изглежда като африканска богиня на войната - чер-нокожа, носи копие и щит, май има и маска на лицето. Изненадал съм я. Заема нападателна поза и ми казва: „Осмеляваш се да дой­деш тук?!" Отговарям мислено: „Така се оказа."

Сцената пред мен избухва, както в „Стар Трек" представят достигането на свръхсветлинна скорост. Сърцето ми удря като чук. Мисля си: „Дотук бях. Рик и Лора ме затриха." После моето подсъзнание или някой отвън ме увещава: „Ти умираш, но не го прави." Отдалеч се носи тревожен сигнал. Нещо се е объркало зле. Мисля за Сара и за нашия малък син. Боря се. Няма да умра. Сякаш съм скочил от десетметрова кула в басейна и съм при дъно-

то. Изплувам към повърхността. Въздействието отслабва. Свръх-чувствителен съм към хората в стаята. Чувам дишането им и вся­ко тяхно движение. Долавям напрежението им." Три минути след инжекцията Кевин промълви:

• 
  Още съм тук..
  
• 
  Добре.
  

• 
  Това тревожен сигнал ли е?
  
• 
  Няма страшно, кръвното ти налягане спада по малко.
  
• 
  Беше невероятно!
  

- Малко ме боли главата отзад.

Главоболието се дължеше на напрежението в артериите към мо­зъка му, които за щастие не се спукаха от прекомерното налягане. Кевин добави:

- Ще ми бъде интересно да видя дали онази черна жена-воин пак ме чака там в следващите сеанси. Може би няма да се изнена­ да чак толкова.

„Следващи сеанси ли?!" - възкликнах мислено. Половин час след инжекцията кръвното налягане на Кевин беше нормално. Въпреки умората се чувстваше добре. Знаех обаче, че сме се раз­минали на косъм с опасността.

По-късно същия ден говорих с него по телефона. Той беше бодър и настояваше да продължи участието си в изследванията.

- Имал съм множество психеделични преживявания, но нищо не може да се сравни или да ме подготви за случката днес. Мис­ ля, че се завърнах променен от пътешествието. Осъзнавам, че има и други светове освен този, който обитаваме. Макар да беше страшно, очаквам с надежда следващите сеанси. Искам да се от­ пусна, за да видя къде ще се пренеса и какво ще преживея. Искам да науча повече за пространството, в което попаднах.

С Лора обсъдихме дали да го привлечем за четири дози от 0,3 мг/кг в изследването на прага на чувствителността. Въздейст­вието щеше да е малко по-слабо в сравнение с дозата от 0,4 мг/кг, но все се питахме: „Ами ако го сполети инсулт?" Естествено решихме да не рискуваме.

Кевин беше разочарован, но аз му напомних: - Имаш над какво да поумуваш. Преживя въздействието на голяма доза ДМТ, а това се случва на малцина. Поначало не би­ваше да те излагаме на опасност при такива отклонения в кардиограмата.

Докато карах към дома си, питах се как ли щяха да ми изглеж­дат планините наоколо, ако Кевин беше умрял. Едвам се прибрах и се свлякох изтощен в леглото.

Внимателният подбор на доброволците и подготовката поз­волиха сериозните отрицателни реакции да бъдат редки. По-стро­гият подбор сигурно би ги намалил допълнително, но не виждам още какво бихме могли да подобрим в методиката си. Все пак си мисля, че трябваше да се доверявам повече на интуицията си за психичното състояние или сърдечно-съдовите проблеми при ня­кои хора.

Вероятно и дозата беше висока. Стъпвахме по острието на бръснача. Прекалено малката доза не би позволила преминаване­то през психеделичната граница, а твърде голямата, както в случая с Филип, беше опасна. Вече смятам, че дозата от 0,3 мг/кг щеше да е най-подходяща като максимална. За никого не се оказа „недо­статъчно психеделична". Може би дозата от 0,4 мг/кг застрашава­ше безопасността на малцината доброволци, които се чувстваха изгубени и изпитаха травматично въздействие.

В края на краищата остава фактът, че молекулата на духа не винаги ни води към любов и светлина. Тя може да отвори очите ни и за ужасяваща реалност, да ни бележи с тези преживявания толкова трайно, колкото и с блаженството. ДМТ е потенциално опасна дрога. Поради тази причина се налага да обмислим сери­озно и задълбочено трябва ли да я използваме.