Дмт – молекулата на духа рик Страсман

Откакто Реймънд Мууди публикува „Живот след живота" през 1975 г., а Кенет Ринг - „Живот в смъртта" през 1980 г., изразът „предсмъртни преживявания" стана неразделна част от всекидневната ни реч.¹ Тези твърде необичайни изменени състо­яния на съзнанието възникват, когато тялото се озове в застра­шаващи живота обстоятелства, например при падането на кате-рач от канара. Могат да възникнат и когато тялото наистина започне да умира, например след тежък инфаркт или при уда­вяне.

Предсмъртното преживяване най-общо се състои в усещане­то за бързо пренасяне по тунел, понякога съпроводено от гласо­ве, песни или музика. Долавя се присъствие на „други" - живи или починали близки и приятели. Освен това съществата могат да се появят като духове, ангели или други „помощници". Може да се породи убеждението, че човекът наистина е умрял.

Мнозина изпитват чувства на всеобхватен покой и безметежност, макар че някои споделят за ужасяващи образи и емоции. Някои „превъртат живота си" - подредено и много ускорено възстановяване на личните спомени, завършващо с настоящия миг. Други смятат, че им е „заповядано" да се върнат към живо­та, защото още не им е време да умрат!

Предсмъртното преживяване може да достигне кулминация­та си с неописуемо преливаща от обич и могъщество бяла свет­лина, излъчваща се от божественото и свещеното. Това води към мистично или духовно преживяване, в което времето и прост­ранството губят всякакъв смисъл. Хората с предсмъртни прежи­вявания се чувстват погълнати от нещо несравнимо по-голямо от самите тях, невъобразимо до този момент - „източника на цялото битие". Поражда се увереността, че има живот след смъртта. Стигналите до мистичното равнище в предсмъртните преживявания се завръщат от него с по-проникновено разбира­не за живота, по-слаб страх от смъртта и изместване на основни­те ценности от материалното към духовното. При тях не същест­вува никакво съмнение в реалността на видяното, те често каз­ват, че е било „по-истинско от живота". Трудно им е да опишат какво представляват предсмъртните преживявания, обикновено изтъкват, че „езикът е прекалено беден" за подобно нещо.

Тъй като според предположенията ми епифизата отделя мо­лекулата на духа с наближаването или настъпването на смъртта, внимателно се вслушвах дали в разказите ще бъде споменат този тип преживявания. Ако внесеният отвън ДМТ възпроизвеждаше особеностите на предсмъртните преживявания, това би подкре­пило сериозно хипотезата ми за ролята на ендогенния ДМТ в спонтанно възникващите подобни състояния.

Но само при двама доброволци - Уилоу и Карлос, темите за смъртта и умирането явно господстваха по време на сеансите. Въз основа на действително наученото от изследванията сега смятам, че първоначалните ми очаквания бяха наивни.

Имаше затруднения, свързани с основата и средата на сеан­сите, в които участваха доброволците. Очевидно мнозина от тях преживяха рязко и пълно отделяне на съзнанието от тялото. За повечето от нас това би приличало на смърт. Само че повечето участници вече познаваха това отделяне от предишния си опит с психеделични дроги. Знаеха какво им се случва, когато тези пре­живявания се повтаряха и в изследователския център. Съзнава­ха, че нито умират, нито са близо до смъртта, затова успяваха да наблюдават разгръщането на въздействието с несравнимо по-го­лямо самообладание. Не изпадаха в паника, а запазваха разума си буден и се стараеха да запомнят какво става. За броени мину­ти влиянието на дрогата отслабваше и те възстановяваха връзка­та с телата си.

Сигурно е, че ако отделянето от тялото се проточеше по-дълго и започнехме действия за съживяването им, щяха да настъпят „по-класически" предсмъртни преживявания. Нашите добровол­ци обаче изпадаха в състояния, които вероятно само неопитни и неподготвени хора биха възприели като смърт или умиране.

Нека първо се запознаем с няколко сеанса, когато добровол­ците мимоходом споменаха явления, свързани със смъртта. Те почти небрежно отбелязваха, че преживяването с голяма доза ДМТ е „подобно на смърт". След това ще се вгледаме по-внима­телно в сеансите на Уилоу и Карлос, където темите за смъртта и предсмъртните преживявания заеха основно място.

Сеансите на Елена с голяма доза ДМТ съдържаха много еле­менти на духовно просветление. Тях ще разгледаме в следващата глава. Сега само ще споделя нейния коментар от писмото, което ми изпрати около година след края на участието й в проекта с ДМТ:

„Сеансите с ДМТ неведнъж ме даряваха с истинско вникване в явлението, описано като „запознаване с мъртвите" в „Тибет­ската книга на мъртвите". Още по-голям дар е знанието, че вече знам какво е умиране и завръщане."

Тези думи на Елена не са единствената отпратка към „Тибет­ската книга на мъртвите". В този текст отпреди много векове ти­бетските будисти са очертали различните състояния „бардо", през които човек минава по пътя от смъртта към прераждането в след­ващата форма на живот. Понякога определят „бардо" като „меж­динно състояние", т.е. намиращо се между живота, смъртта и пре­раждането. Много от описанията на „бардо" съответстват напълно на разказите на хора с предсмъртни преживявания.²

Шон, с чието духовно просветление също ще се запознаем подробно в следващата глава, подхвърли следното, когато ни по­магаше да уточним графика на дозите в изследването на прага на чувствителността:

- Отнасям се толкова надалеч, толкова е странно и така губя контрол, че няма как да не науча нещо. Според мен проумях какво означава да умреш, да си напълно безпомощен. Това ми помогна.

Илай, за когото научихте в дванадесета глава, ни написа тези думи след първата си голяма доза ДМТ:

„Бях зашеметен и се сдържах. Когато се отпуснах, обстанов­ката започна да се променя видимо. Знаех, че минавам през първия „бардо" на смъртта, бил съм тук многократно и всичко е наред. „Също като миналия път" - казах си. Всекидневното ми съзна­ние обаче беше достатъчно будно да подхвърли мисълта: „Но за пръв път минавам отвъд." Стигнах до извода, че съм се изтръгнал от времето и пространството и или преживявам „нормалния" си начин на умиране, или съм в досег с момент в бъдещето, когато отново ще знам, че „това е времето, в което бях, и сега то е настъ­пило за мен отново."

Няколко месеца по-късно в друго изследване Илай каза:

- Вече не се боя от смъртта. Все едно в един миг си тук, в следващия - другаде, това е всичко. Ето как ми подейства. Тези експерименти ми помагат да вникна в „Тибетската книга на мъртвите".³ Знам какво е да си напълно свободен.

Джоузеф, 39-годишен бизнесмен от италианско-индиански произход, също отбеляза приликата между преживяното с ДМТ и смъртта:

- Мисля, че голямата доза е като смъртоносна травма - на­ право те изхвърля от тялото. Бих могъл с ДМТ да понеса смъртта или разтърсващо напускане на тази материална плоскост на би­ тието. Хората в старческите домове или безнадеждно болните биха имали полза, ако опознаят тази дрога.

За разлика от споменатите случаи смъртта и предсмъртните преживявания бяха основното съдържание в пътешествията, към които високите дози на молекулата на духа тласнаха Уилоу и Кар-лос. Да чуем техните истории.

Уилоу беше 39-годишна, когато се включи в изследванията с ДМТ. Тя беше омъжена и живееше в по-затънтен район на нашия окръг. Занимаваше се с лечение на хора от медицинската профе­сия, които злоупотребяват с наркотици. Пожела да участва „от любопитство и заради шанса да преживее по-дълбоки или по-възвишени състояния на съзнанието, да стигне до прозрения за собственото си съществуване".

Малката доза без обективиране предизвика у Уилоу по-силна реакция от типичната.

• 
  Никога не съм имала толкова разнообразни видения. Предупредих я за сеанса на следващия ден:
  
• 
  Малко прилича на падане от крайбрежна скала.
  

Следващата сутрин започна делово, почти не отделихме вре­ме за разговор. Още нямаше осем часа, когато завърших инжек­тирането на ДМТ и по тялото на Уилоу премина лек спазъм.

Тя остана напълно неподвижна през следващите 25 минути. Започнах да се безпокоя и внимателно я попитах как се справя.

- Добре съм. Това е омагьосващо място. Почти не ми се иска да го напусна. Преходите завършват цикъла - каква съм, коя съм... Първо видях тунел или поток светлина доста надясно от мен. Трябваше да се обърна, за да вляза в него. Нарочно беше разпо­ ложен така. Стори ми се, че има източник в далечината. Разши­ ряваше се постепенно като фуния. Беше ярък, пулсираше. Чух звуци като музика от оркестър, но непозната за мен - поддържа­ ше емоционалния фон на случките и ме притегляше. Аз бях мал­ ка, тя - огромна. В тунела имаше грамадни същества, вдясно от мен и наблизо. Усещах голяма скорост. Всичко беше съвсем не­ значително в сравнение с това. Нещата се стрелкаха край мен, сякаш видени от друга гледна точка. Беше по-реално от живота.

Левият и десният тунел се съединяваха пред мен. Имаше дреб­нички таласъмчета, повече виждах лицата им. Бяха с крилца и опашчици. Не се заглеждах в тях. А по-едрите същества бяха там, за да ме поддържат и подкрепят. Това беше тяхно владение. Нещо като разграничаване на доброто и злото - таласъмчетата и високите същества, които бяха обичливи, усмихнати и ведри.

Нещо профуча през мен и изскочи. Помня, че в един миг си помислих: „Ето го отделянето." Усещах тялото си само когато преглъщах или дишах, а и не беше същинско телесно усещане, по-скоро трептения в преживяването. Бях уверена: „Това озна­чава да умираш и няма страшно." Чувала съм за тунела от свет­лина, но не очаквах да бъде какъвто го видях днес. Предполагах, че ще е пред мен, но този се разклоняваше и сливаше. А и не беше толкова ослепителен, колкото си го представях. Изумител­но е, че носим ДМТ в телата си. Има причина за това. В нас е заради смъртта. Изпитах чувството, че умирам, че се отпускам и отделям, след като съществата в тунела ми помогнаха да вървя по пътя.

• 
  Как си настроена към завръщането, към сливането с тяло­ то си?
  
• 
  Засега е добре - отвърна тя с лека печал. - От другата стра­ на е съвсем различно. Няма граници, наложени от думите, тялото или звуците. Отначало видях безкрайно пространство, цялото в бели звезди. И започна многоизмерното преживяване. То беше живо. Моето тяло се опитваше да ми каже „Помни тялото", кога­то навлизах в онова място. Не като отчаян вик, а за да се опитам да преживея всичко истински и от гледна точка на сетивата. А и тялото ми искаше да се върна... Струваше ми се, че виждам свет­лина под себе си - светлината на света. Все едно бе вдигнато малко капаче, сякаш имаше успоредна реалност.
  

- Прилича ми на някаква космическа шега. Ако всички знаех­ме какво ни чака, щяхме да се самоубием. Затова оставаме в тази форма толкова дълго - за да проумеем. И затова е толкова труд­но да си спомниш колко е действително... Започнах да чета книги за предсмъртните преживявания - „Спасени от светлината" и „Прегърнати от светлината". Наистина описват добре състояни­ето с ДМТ. Толкова ми е познато, докато чета.⁴

Всеки трябва да опита с голяма доза ДМТ поне веднъж. Не знам дали съществата днес казваха „Опитай смъртта веднъж" или „Опитай живота веднъж". Онова място е толкова цялостно и завършено, че и в това място искаш да си колкото се може по-цялостна. Но когато се върнах в тялото си, то беше толкова теж­ко и ограничаващо. А и времето тук ми се струва странно. Там е мястото на вечността.

Изобщо не е добра идея да наричаме преживяванията на ко­гото и да било под въздействието на ДМТ „класически", но в случая с Уилоу терминът не е чак толкова неуместен. Съзнание­то й се отдели от тялото, тя се пренесе устремно по тунел или два тунела към сгряваща, обичаща, всеобхватна светлина. По пътя й помагаха същества, други пък я застрашаваха със смъкване на­долу. В началото на пътешествието я съпровождаше прекрасна музика. Времето и пространството загубиха значение. Тя почув­ства изкушението да не се завърне, но осъзна, че е необходимо да сподели полученото невероятно знание с този свят. В сливането и блаженството й в бялата светлина имаше духовни и мис­тични елементи.

Нейното възприемане на „светлина отдолу - светлината на света" също ни напомня за един от последните „бардо" в „Тибет­ската книга на мъртвите". Това е етапът, когато душата започва да търси ново тяло, в което да се въплъти, вижда светлините на света и започва своето спускане.

Нейните думи, че всички биха се самоубили, ако знаеха колко великолепен е „животът в отвъдното", открояват още една прили­ка между преживяванията й и естествено настъпващите предсмърт­ни преживявания - никой, който го е изпитал, не слага незабавно край на живота си. Напротив, тези хора са спокойни в увереността си, че има „живот след смъртта". Преходът престава да ги плаши. Така успяват да живеят по-пълноценно, защото не ги мъчи страхът от смъртта, който подлудява толкова много хора.

Интересно ми беше да чуя, че когато тя чете популярни книги за предсмъртните преживявания, сякаш си припомня своите се­анси с ДМТ. Това за мен беше достатъчно потвърждение, че сме на прав път, когато свързваме високите концентрации ДМТ с предсмъртните преживявания.

Карлос беше същинско предизвикателство. Темпераментен, откровен и игриво опърничав, той беше на 44 години, когато за­почна участието си в изследванията с ДМТ. Сред прадедите му имаше и испанци, и мексикански индианци. Беше женен почти от двадесет години, имаше две пораснали деца. Занимаваше се про­фесионално с компютърно програмиране, няколко години бе учил в Университета на Ню Мексико. Освен това практикуваше град­ски шаманизъм. В тази роля беше наставник на група, в която напевите, визуализациите и неговите поучения даваха на учени­ците му достъп до широк диапазон от алтернативни състояния на съзнанието. Карлос бе стъпил в няколко свята едновременно.

Той познаваше добре множество вещества, променящи съзна­нието. Беше вземал психеделични дроги „поне стотина пъти" и описваше въздействието им като „абсолютно странно". Освен това наскоро бе използвал семената на ВаШга зпжпошшп - силно от­ровно и опасно растение, което поражда делириум, а понякога и ужасяващо откъсване от действителността. Няма голяма разлика между психеделичните и смъртоносните дози на тези семена.

Карлос не очакваше кой знае какво от „лековете на белия чо­век". Това предизвика чудновато раздвоение у мен. От една стра­на, исках да му натякна „чии дроги са по-добри". Една лишена от благородство реакция, но какво да се прави! От друга страна, при­теснявах се, че пренебрежението му към въздействието на ДМТ не е много благоразумно и може да го сполети неприятна изнена­да. А може би перченето му прикриваше спотаени страхове.

Сутринта преди малката доза без обективиране заварихме Карлос на моя люлеещ се стол. Беше дошъл два часа по-рано. Не особено тактично се опълчваше срещу моята „ръководна роля".

— Това ще е разходка до бакалията зад ъгъла, а не пътешест­ вие до друг свят - подхвана той.

Преди да започнем, той настоя да благослови ДМТ „в чети­рите посоки" и за доброто на общността - традиционна шаман-ска подготовка за вещество, променящо съзнанието. Неговият благослов беше прост, но вълнуващ. Успя да ни настрои по-бла­гоговейно към работата ни.

Въздействието на малката доза върху него изглеждаше срав­нително леко, докато не започна да се тресе 15 минути след ин­жекцията. Отначало само трепереше, но накрая цялото му тяло подскачаше.

— Мразя тази част. Собственото ми тяло, собствената ми енер­ гия ме раздрусва. Така е при всяко духовно пътешествие. Нещо като закъснял потрес. Всеки път, щом взема психоактивно веще­ ство, после си треперя известно време. Случва ли се и с други хора?

Неочаквана уязвимост.

Отговорих му предпазливо заради появилата се възможност да постигнем по-открити и задълбочени отношения.

- Понякога, особено след голяма доза. Обикновено не е така след малка доза. Питам се дали не е от страх.

Той наистина ми се струваше притеснен и малко уплашен.

- Не се тревожете, това е нищо. Няма значение каква е дозата и какво е веществото. Треперя заради посттравматичната реакция.

Треперенето отслабваше, докато той попълваше въпросника. После се почувства добре и си отиде у дома.

По-късно двамата с Лора обсъдихме реакцията на Карлос към тази малка доза ДМТ. Самият той описваше въздействието като „нищожно", но тялото му не се отнесе по същия начин към него. Решихме, че е по-добре да нарушим донякъде правилата и да му дадем 0,2 мг/кг, вместо да скочим направо към 0,4 мг/кг.

Карлос не възрази.

- Вие си знаете най-добре.

Предвидливостта ни се оправда. Инжекцията протече без про­блеми. На дванадесетата минута Карлос се разсмя гръмко и възкликна:

• 
  Олеле! Няма никаква духовна ценност... никаква! Задавай­ те ми въпроси.
  
• 
  Е, как беше?
  
• 
  Чудех се: „Какво е това?" И тогава ми се стовари. Това е от дрогата. Беше прекалено, за да го осмисля. Все едно да слушаш излишно силна музика. Не знаех какво става. Питах се дали не съм умрял. Толкова психеделични дроги съм вземал, но нищо подобно не ми се е случвало. Нервната ми система бе смачкана. Духът ми беше разнебитен.
  
• 
  Какво имаш предвид, когато казваш „дух"? Както прозву­ ча, като че ли говориш за своята представа за себе си, за своята идентичност.
  
• 
  Е, можем да поспорим за смисъла на термините.
  
• 
  Когато аз си мисля за духа, думата означава нероденото и неумиращото. Онова, което е преди и след тялото и не зависи от него.
  

• 
  Свикнал съм с Аз-а в тялото, което мога да напусна, затова не завися от него. Видях кой съм на най-основното равнище. Нали знаеш, че има зрителен или слухов спектър, на който човек може да се настрои, нали това е неговата индивидуалност? Това беше съвсем ясно и го имаше.
  
• 
  Не забравяй... сега получи само половината от голямата доза.
  
• 
  Плашещ факт.
  

• 
  Е, как се отнасяш към двойно по-голяма доза от тази?
  
• 
  Каква е ценността й? Как това преживяване може да помог­ не на мен, на моята общност или на цялото човечество? Ако се бях върнал с удивителна истина, щеше да е великолепно.
  

- Мисля, че ще довърша участието си в това изследване. Ще взема и доза 0,4 мг, след това ще се включа в проекта с пиндолол. Но не вярвам, че ще употребявам ДМТ занапред. Според мен шаманите в Южна Америка слагат и други растения, за да допълнят въздействието, да го направят по-полезно за разума. Чистият ДМТ ми се струва някак си кух, празен.

Сутринта, когато трябваше да дам на Карлос доза от 0,4 мг/кг ДМТ, той ми каза:

- Когато бях на 0,2 мг, отначало помислих, че сте сбъркали дрогата, че съм отровен и умирам. Ужасен тормоз. Аз вземам тези вещества, за да напускам тялото си, а не за да го измъчвам.

Опитах се да го успокоя:

- Този път веществото е повече, но качествено нищо не се е променило.

Карлос си напиваше тихичко. На дванадесетата минута след инжекцията той помоли:

- Махнете наочниците. - Лора ги свали от лицето му. – Този път беше твърде необичайно. Около три минути и половина не бях човек. Тази доза ме подложи на такова напрежение, каквото просто не е съхранено досега в паметта ми. - Той се прокашля. - -Срещнах себе си в ролята на Създател.

• 
  Създател на какво?...
  
• 
  Създателя на всичко. Имал съм и преди тази представа, но не на подобно равнище.
  
• 
  Един доброволец често изтъкваше: „Можеш да си бъдеш атеист, но само до дозата от 0,4 мг."
  
• 
  Вярно е. - Карлос си пое дъх и подхвана разказа с такъв устрем, че трудно следяхме тази невероятна история: - Разнася­ ше се звукът на цялата Вселена, повече приличаше на бучене - всепроникващо, потискащо. Помислих си: „Ама че работа, как се натресох в това?" Нищо не беше както трябва и ставаше все по-сбъркано. После способността ми за човешко възприятие про­ сто угасна. Чувствата издържат само до определен предел.
  

Нещо не беше наред с него. Той беше там, за да оздравее. Болницата беше средище за изцеление. А онова, което не беше наред с него, е смъртта. Голият мъж беше мъртъв. Уби го напре­жението от ДМТ. Не се появи никой от моите покровители и па­зители. Там не им беше мястото.

Той се изцели, дори нещо повече. Той се прероди. Той бе из­целен от смъртта. И тогава се превърна в Създателя на цялата Вселена.

Постепенно ставах все по-плътен и доближавах всекиднев­ното си присъствие. Наблюдавах сътворението на Вселената от психическата енергия в основата през определени вибрации до веществените неща. Осъзнах, че пресъздавам болницата и стаята. Докато светът се оформяше, поисках да го видя и помолих да ми свалите наочниците. Зяпнах с увлечение пръстите си, сякаш съм новородено.

Изнасял съм беседи, че Вселената е конструкция на собстве­ното ти съзнание. И ето че ми се случваше. Отношението ми към вас се промени, след като ви видях като свои творения. Вие ми бяхте близки като син и дъщеря. Според мен това беше класиче­ско преживяване на смърт-прераждане. Минавал съм и преди през това, но не както с ДМТ. Имаше великолепни образи, плътност, атмосфера и светлина.

Дозата от 0,2 мг беше мъчителна, а тази ме пренесе далеч нататък. Знаех, че има предели и отвъд живота. Изобщо не съм помислял обаче, че ще се озова в тях толкова рано. За такива неща споменават старците - „веднъж стигнах дотам". Но нито мястото, нито времето бяха подходящи. Очаквам това в планини­те, когато съм с приятели в по-церемониална обстановка.

Колкото и силно впечатление да ми направи съдържанието на този сеанс, питах се дали няма и други причини за него. Като „пресъздаваше" Лора, мен и болницата, той променяше съотно­шението на силите в стаята. Така нямаше защо да се бои от нас или от ДМТ. Но не виждах смисъл да споменавам подобно тълку­ване пред Карлос. Изобщо не би му обърнал внимание. Предпо­четох да изясня чувствата му.

• 
  Значи си бил изненадан.
  
• 
  Да, истинска изненада.
  

Карлос се бе възприел като мъртъв, а не умиращ. С прераж­дането му се пресътвори и Вселената. Тук отново се натъкваме на мистична кулминация в предсмъртно преживяване. Той пре­живя сътворението подобно на Сара при първата й голяма доза (четохте за нея в предишната глава) и на Елена (тази история е в следващата глава) - неимоверна енергия, забавяща се до вибра­ции и накрая въплъщаваща се в материя.

ДМТ предизвиква поредица преживявания - от личностни към наддичностни. Чрез светлината и мощта на молекулата на духа човек може да вникне в собствените си психични и психосома-тични проблеми. Предсмъртното преживяване сякаш предвеща­ва края на тези грижи чрез наподобяване или предвиждане какво ще стане, щом се отърсим от индивидуалните си тела.

Предсмъртните преживявания изглежда влияят най-силно на издигащите се до мистичното равнище на осъзнаване. И според мен, и според доброволците именно тези страни на битието, към които ДМТ би могъл да ни поведе, даваха най-голяма надежда за значително преобразуване на личността.

Една от най-неустоимите подбуди за моето решение да се зае­ма с изследвания на психеделичните вещества беше прили­ката между преживяванията при големи дози от тези дроги и ми­стичните преживявания. Години по-късно тъкмо такива сеанси се надявах да наблюдавам и изучавам.

Споровете за духовната страна на психеделичните преживя­вания не стихват, откакто хората са започнали да използват тези вещества заради огромното им влияние върху психиката. Например заглавието на книгата „Многообразието на психеделичните преживявания"^* е очевидна препратка към книгата на Уилям Джеймс „Многообразието на религиозните преживявания", из­дадена в началото на XX век. А публикуваната наскоро „Ентео-гените и бъдещето на религията" продължава стара и противоре­чива традиция в препоръките всяка по-задълбочена религиозна практика да включва психеделични ритуали.¹

При първите си посещения в зен-будистката общност, къде­то учех, аз обсъждах този въпрос с мнозина от младите амери­кански монаси. Почти всеки от тях отговори, че психеделичните вещества, особено ЛСД, първи са му отворили вратата към нова реалност. Именно стремежът да закрепи, засили и разшири първо­началния психеделичен проблясък на откровение го е довел до аскетичния живот на медитация в тази общност. Естествено беше да се питам и дали психеделичните дроги биха могли да ускорят и опростят постигането на възвишени състояния на съзнанието без „страничните ефекти" на институционалната религиозна прак­тика - ритуализирано поведение и оттегляне от всекидневието.

Отговорът, който получих от изследването в Ню Мексико, не беше еднозначен. Да - психеделичните вещества могат да предиз­викат състояния, близки до мистичните, и не - нямат същото въздействие. Още по-показателна от сравнително праволинейни­те отговори беше реакцията на моята будистка общност дори към задаването и обсъждането на тези въпроси. Само че аз прибързвам.

За да изясня близкото подобие между духовното преживява­не и възможностите, които дава молекулата на духа, първо ще се спра накратко върху особеностите на мистичното състояние.

Трите опори - Аз-ът, времето и пространството, минават през съществени преображения в мистичното преживяване. Вече няма разграничение между Аз и не-Аз. Самоличността и цялото битие се сливат. Всъщност няма „самоличност", защото осъзнаваме на най-основно равнище всеобхватното единство и взаимозависи­мост на битието.
Минало, настояще и бъдеще се събират в миг извън времето, във вечно „сега". Времето спира, защото вече не „тече". Същест­вуването продължава, но то не зависи от времето. „Преди" и „по­сле" се съчетават в този момент. От сравнителна гледна точка кратки периоди обхващат огромни по съдържание преживявания.

Както нашият Аз и времето губят границите си, пространст­вото също става безпределно. Подобно на времето то вече не е „тук" или „там", а навсякъде, без ограничения, без краища. Всичко е на едно място.

В това безкрайно време и пространство с Аз без граници ние разглеждаме всички противоречия и парадокси и виждаме, че кон­фликт няма. Способни сме да задържим, осмислим и приемем всичко, което нашето съзнание успее да измисли - добро и зло, страдание и щастие, малко и голямо. Вече сме сигурни, че съзна­нието продължава след смъртта на тялото и е съществувало дълго преди тази конкретна веществена форма.

Чувства с необичайна сила нахлуват в съзнанието. Достига­ме екстаз и мощта на тази радост е такава, че тялото не може да я издържи - за нея като че ли е задължително временното отделя­не от тялото. И макар че блаженството е всепроникващр, то е съпроводено с покой, който не може да бъде смутен дори от не­вероятното щастие.

Постигаме усет за святото. Свързани сме с неизменна, непородена, неумираща и несътворена реалност. Това е лична среща с Бога на Големия взрив, с Космическото съзнание, с Източника на всичко съществуващо. Както и да го наричаме, ние знаем, че сме в контакт с непоклатимата опора и извора на битието, който излъчва любов, мъдрост и сила с невъобразим мащаб.

Наричаме го „просветление", защото сме в бялата светлина на могъщото сътворение. Можем да срещнем водачи, ангели или други безтелесни духове, но подминаваме всички тях, когато се слеем със светлината. Най-сетне очите ни се отварят, за да ви­дим всичко ясно в „новата светлина".

Значението и смисълът на това преживяване нямат равни на себе си в цялото ни съществуване. То може да насочи остатъка от живота ни към завършеност, пълнота и осъществяване на по­стигнатите прозрения.

Някои от тези особености се проявиха при нашите добровол­ци. Например предсмъртното преживяване на Уилоу имаше дълбока духовна същност. А сеансите на Касандра не стигнаха само до преодоляване на тежката лична травма - тя преживя и присъствието на изпълнени с обич и лекуващи същества. В тази глава ще научите за духовни преживявания, които преобладава­ха в сеансите на някои доброволци.

Тези случаи ми донесоха може би най-голямо удовлетворе­ние в цялото изследване. И понеже Елена и Шон започнаха уча­стието си в сравнително ранен етап от проектите, те потвърдиха необходимостта от изучаването на по-висшите свойства на мо­лекулата на духа. По времето, когато Клио сподели духовните си преживявания, вече бях започнал процедурата по напускането на университета. Затова се отнесох без особен идеализъм към нейните сеанси. И все пак ако срещите на всеки човек с ДМТ бяха толкова щедър дар, както за нея, едва ли щях да имам такива сериозни причини да прекратя изследването.

Наблюдението и контролът над подобни сеанси бяха лесни, поне в началото. Познавах тази духовна територия, която бях изучавал и имах опит в нея. Трудностите възникнаха при тълку­ването на въздействието, както и в моето отношение към значе­нието му. Това „истинско" просветление ли беше? Как да позная? И с кого да се посъветвам?

Духовното преживяване на Клио се случи след сеансите на Елена и Шон, но беше не чак толкова сложно като техните. Зато­ва ми се иска да започна с нея. Така ще се подготвим за посоката, в която ще ни отведат срещите на другите двама доброволци.

Клио беше 40-годишна, когато се включи в изследването. На практика беше сляпа поради вродени увреждания на очите. Въпреки това с усърдие бе заслужила университетска диплома и удос­товерение за специалист по лечебен масаж, а в този момент се подготвяше и за психотерапевт. Дребничката, но с огнен дух Клио бе родена в еврейско семейство, обаче отдавна изповядваше свързаната с природата религия Уика. Веднъж при употреба на ЛСД преживяла случка „от минал живот" - изгорили я на клада като вещица.

Баща й я подлагал на сексуални гаври като малка и спомените за това бяха изплували наскоро, когато употребила гъби, съдържа­щи псилоцибин. Като дете Клио страдала и от фобия към снега, но се бе отървала от този ирационален страх пак с помощта на псилоцибин. Предпочитам да не използвам думата „несломим", но едва ли друг човек сред познатите ми заслужава това опреде­ление повече от Клио.

Подбудите й за участие в изследването отразяваха нейния търсачески, безкористен дух: „Любопитна съм. Мисля, че съм готова за следващата стъпка. Убедена съм, че такива изследва­ния (от научна гледна точка) са полезни и според мен може би си заслужава халюциногените да бъдат прилагани при терапия."

Петнадесет минути след инжектирането на въвеждащата малка доза тя спомена:

- Имах почти недоловимо чувство, че някой ме подканя да тръгна след нещо. Беше като светлина на хоризонта... или като два пътя, сливащи се на хоризонта. Някакви очи ме гледаха дру­ желюбно. Искаха да видят кой е дошъл и май ми казаха, че ще отида при тях по-късно.

На следващата сутрин Клио поиска да й обясня съвета си „да мине през цветовете" и аз отговорих:

- Изглежда хората се прехласват по цветовете. Ако успеят да минат през завесата, която цветовете като че ли представляват, често получават повече информация и представи.

Двайсетина минути след инжектирането на голямата доза Клио каза:

• 
  Рик, сега разбирам защо си станал психиатър.
  
• 
  Защо?
  

- Очаквах, че ще се пренеса „навън", но влязох навътре, във всяка клетка на тялото си. Изумително. Не беше само моето тяло... всичко е свързано.

Тя се засмя, защото не намираше подходящите думи. Поло­вин час след инжекцията заговори по-свързано:

- Усетих как ДМТ се влива и пари във вената ми. Дишах труд­ но. Тогава започнаха шарките. Казах си: „Нека мина през вас." В този миг всичко се разтвори и аз се озовах на съвсем друго мяс­ то. Мисля, че тогава се пренесох във Вселената - танцувах със звездна система.

Попитах се: „Защо правя това със себе си?" И отговорът се появи: „Защото винаги си търсила това. Всички вие винаги сте търсили това." Имаше движение на цветове - те бяха думи. Чух какво ми казваха, когато се опитвах да надничам навън: „Влез вътре." Търсех Бог отвън и те ми казаха: „Бог е във всяка клетка на твоето тяло." И аз го почувствах, бях напълно отворена за това, просто го попих. Цветовете продължаваха да ми говорят за различни неща и аз не само чувах онова, което и виждах, а го усещах в клетките си. Това „усещане" не беше като обичайните, по-скоро знание какво се случва в клетките ми - Бог е във всичко и всички ние сме свързани, Бог изпълнява своя танц във всяка клетка на живота, както и тя в него.

Клио ни изпрати писмо след няколко дни.

„Промених се. Никога няма да бъда същата както преди. Ко­гато го изразявам с тези думи, едва ли не омаловажавам прежи­вяването си. Не вярвам, че ако някой ги прочете, ще схване наи­стина какво почувствах и ще ме разбере напълно. Еуфорията се простира във вечността. И аз съм част от тази вечност."

Клио беше добре подготвена за своите сеанси с ДМТ. В тях откриваме много отличителни белези на мистичното преживява­не: отпадане на нормалните предели на времето и пространство­то, екстаза на срещата, безсилието на думите да я опишат. Тя се увери в собствената си божествена същност и в намирането на отговори за всички въпроси през тези кратки, но изпълнени със смисъл мигове.

Елена беше сред първите ни доброволци, започна участието си в изследването 39-годишна. Тя беше нисичка, мургава и жила­ва, в държанието й имаше грубовата игривост. Живееше с Карл (ДМТ-1) и дъщеря си в малко село извън Таос.

Беше употребявала психеделични дроги двайсетина пъти. По-наскоро бе вземала стотина дози МДМА и смяташе, че вещест­вото е допринесло за решението й да позабави темпото в профе­сионалния си живот. Надяваше се, че участието й в изследването с ДМТ би могло да я „доведе до по-ясно разбиране за личните духовни истини".

Елена и Карл бяха много забавна двойка. Познавах ги от го­дини. Те ми даваха неизменната си подкрепа през изтощителния период, който описах в шеста глава. Затова не е чудно, че стана­ха ДМТ-1 и ДМТ-2.

Нямаше нищо особено в нейния сеанс с малката доза без обек-тивиране. Тя обаче беше твърде неуверена на следващия ден, до­като подготвях спринцовката с осем пъти по-голяма доза. Напре­жението достигаше границата, когато вече не може да бъде овла­дяно. Карл и Синди също го долавяха и станаха неспокойни.

- Е, как е? - все пак попитах с надежда. Елена се усмихна бледо.

- Добре съм. Просто се боя какво ще ми донесе незнайното. Да започваме.

По-малко от минута след края на инжекцията Елена започна да стене и да диша тежко. Лицето й пребледня. Пулсът й скочи до 134 удара в минута, но поне кръвното й налягане остана сравни­телно умерено. Тя се прозяваше, въздишаше и не можеше да се намести удобно на леглото.

Нормалният цвят на лицето й се възстанови на тринадесетата минута, тя притихна. Десет минути по-късно започна да се смее

все по-силно. Половин час след инжекцията заговори развълну­вано. Ето нейните бележки:

„Още преди да изречеш „Добре, край на инжекцията", у мен се надигна толкова могъща енергия, че никакви думи не могат да я опишат. Вихрушката от цветове ми напомни за образите от предишния сеанс, но умножени милион пъти. Успявах само да се задържа, да помня, че не бива да пропадам в отвличащата внима­нието игра на светлини. И тогава всичко спря! Тъмата се разтво­ри за светлина и от другата страна в пространството всичко беше в пълен покой. Думите „просто защото е възможно" изплуваха от нищото и ме изпълниха.

Огромната мощ търсеше да сбъдне всички възможности. Тя беше „извън нравственото", но беше и любов. Нямаше никакъв благ бог, само тази първична сила. Всички мои представи и убеж­дения изглеждаха смехотворни и нелепи. Не исках да забравя това. Съзнавах, че мога да отворя очи и да се свържа с хората около мен. Но първо трябваше да почакам, докато всичко това се уплътни, докато пълнотата на преживяването се изясни, за да го предам и на другите. Питах се: „Защо да се връщам?" Не ми се искаше да отворя очи. А когато го направих, стаята ми се стори твърде ярка, иначе си беше същата."

Няколко месеца по-късно в изследването на прага на чувст­вителността Елена получи възможност да се върне в това състо­яние с голяма доза. Този път у нея нямаше такова напрежение преди началото.

Тя заговори 20 минути след инжекцията:

- Започна бързо и силно, в главата си чувствах неимоверен натиск. Той ме изтласка в пространството, където чистата жива енергия започва да придобива форма. Тя започна да се забавя и видях процеса на отделящото се съзнание. Забавянето създава формата и съзнанието. Преди това го няма. Енергията не е лише­на от съзнание, но не е и осъзната. Тя е действителна, сама си е субстанция, не е разделена. Изумително е колко мудно се движи всичко тук, на Земята!

Енергията се разпростира, забавя се в периферията, придоби­ва форма. Има безкраен поток на сътворение, после този необятен процес го поема отново в себе си. И моята частичка енергия влиза и излиза, не повече и не по-малко от всяка друга частичка. Не мо­жеш да умреш. Не можеш да се махнеш. Не можеш нито да доба­виш, нито да отнемеш. Неспирният поток е безсмъртие. Идеята „аз съм" се върти в кръговрат. Убедена съм в това.

Имаше купища парадокси. Не се чувствах изгубена, обаче ня­маше и как да се ориентирам. Не знаех нито къде съм, нито коя съм, но нямаше и какво да се знае. Не бях принудена да се питам какво да правя. Няма пустота, всичко е запълнено.

Макар че Елена описа съдържанието на преживяването си като „извън нравственото", радостта и изумлението й подсказ­ват, че за нея изобщо не беше студено и безжизнено. Напротив, „това беше любов" и тя се чувстваше толкова щастлива, че се подвоуми дали да се върне. Елена вникна в цикъла на раждането и прераждането, така стигна до разбиране на безсмъртието. Също като Карлос в предишната глава тя видя онова, което съвремен­ните космолози си представят като източника на Вселената. От­начало няма нищо, следва Големият взрив, частиците се забавят и изстиват, за да образуват градивните елементи на материята, а от нея се отделят нашите тела и съзнания.

Историята на Шон е забележителна със съчетаването на раз­лични особености. В неговите сеанси имаше както невиждани светове и контакти със същества, така и мистични състояния. Но просветлението е върховият момент, към който другите прежи­вявания го поведоха.

Шон беше 38-годишен, когато започнахме съвместната си ра­бота. Той получи повече ДМТ от всеки друг доброволец. Участ­ваше във всеки контролиран експеримент с двойно обективира-не и плацебо, както и в пилотните проекти, когато определяхме най-добрите дози пиндолол и ципрохептадин в съчетание с ДМТ. Идваше и за изследванията с електроенцефалограми, както и за няколко сеанса с псилоцибин.

Шон се държеше благо и създаваше впечатлението за кротък човек. Едва след като го опознаеш, си проличаваха непоклати­мият му характер, будният търсещ ум и хапливото му чувство за хумор. Работеше като адвокат в голяма юридическа фирма, но отделяше много време за любимото си занимание - отглеждаше най-разнообразни видове местни дървета.

Беше употребявал ЛСД около 35 пъти, по един-два пъти беше опитвал и гъби с псилоцибин и мескалин. Подбудите му за учас­тие в изследването с ДМТ бяха скромни като цялостния му под­ход към живота: „За да опозная още един халюциноген. Изобщо не знам какво да очаквам - но аз не се боя от нови впечатления, нито от себе си."

Шон се включи в проекта рано, тогава не винаги използвахме наочниците. Отначало предпочиташе да е с отворени очи. Така имах възможност да му помогна да обмисли зрителните образи от ДМТ и тяхното понякога разсейващо влияние.

• 
  Може би ще стигнеш по-далеч, щом опознаеш въздействие­ то на ДМТ. Виденията и шарките не са всичко.
  
• 
  Замалко да се залутам. Нямах представа какво вършите вие двамата, само знаех, че сте наблизо. Радвах се, че ви познавам, щях да се притесня, ако бяхте непознати.
  

- Струва ми се, че последното пътешествие беше предсмъртно преживяване. Сега всичко е по-живо. Не ми е скучно, дори кога­ то очаквам да е така! Промени ме страхопочитанието към Бог. Един-два дни след това почти не можех да мисля за нищо друго. Жаждата да говоря за това изчезна след три-четири дни.

Шон пожела да участва и в началото на проекта за прага на чувствителността, когато уточнявахме подходящата доза ДМТ и честотата на инжекциите. Една сутрин получи четири дози по 0,2 мг/кг през един час. След третата каза:

- Не успях да огледам всичко, толкова беше наситено. Нещо ме попита: „Какво искаш? Колко искаш?" - Изрече го съвсем спокойно. За пръв път споменаваше, че е чул „другия". - Отгово­рих, че искам да видя по-малко неща, но по-ясно. И яркостта на пъстрите плоскости избледня. Преживяването стана по-поноси­мо и отчетливо. Сега се чувствам по-свободен при пренасянето там. Не се губя. Задавам въпроси и получавам отговори.

След това Шон дойде за четири дози по 0,3 мг/кг през един час. И отново неговото писмо обхваща по-добре от моите запис­ки преживяното:

„В първия сеанс се забавлявах много. Усетих, че се издигам около метър над леглото. Образите бързо се превърнаха в почти искряща шарка от светлини в електрическо синьозелено. Попи­тах: „Пак ли си тук?" Нямаше отговор, затова се загледах в един град на плоска равнина, беше край хоризонта. Променяше се в какви ли не цветове и оттенъци, множество смътно видими „неща" се рееха във „въздуха" над града.

После забелязах, че жена с остър нос и светлозеленикава кожа седи вдясно от мен и също гледа променящия се град. Държеше дясната си ръка върху разграфен регулатор, който като че кон­тролираше тази панорама. Леко изви глава към мен и попита: „Още какво би искал?" Аз й отговорих телепатично: „А какво имате? Изобщо не знам какво можете."

Тя се изправи, доближи ме откъм дясното слепоочие, докосна го и ме сгря, след това с някакъв остър предмет го отвори и осво­боди огромно налягане. Така се почувствах много по-добре, ма­кар че поначало с мен всичко беше наред."

Вторият сеанс на Шон протече трудно, защото в коридора пред стаята някой мина с шумна прахосмукачка, а под прозореца скри­буцаше ужасно камион за извозване на отпадъци. Шон временно се обърка и напрегна, овладя се, но почти нищо не постигна в този сеанс.

Трета доза:

„За пръв път в живота си изпаднах в състояние на пустота преди инжектирането на ДМТ. Нямах мисли, надежди, страхове или очаквания. Пренасянето започна с боцкане като от електри­чество по кожата, скоро се появиха зрителни халюцинации. По­сле забелязах пет-шест фигури, които вървяха бързо до мен. Долавях, че са помощници, спътници. Хуманоидно мъжко съще­ство се обърна към мен, изпъна дясната си ръка към шаренията от ярки цветове и попита: „Какво ще кажеш за това?" Калейдо­скопичните форми незабавно станаха по-ярки и започнаха да се местят по-бързо. Втори, след това и трети ме попита същото. Тогава реших да проникна по-навътре.

Веднага видях точно пред себе си силна жълтобяла светлина. Избрах да се отворя към нея. Тя ме пое и станах част от нея. Нямаше разграничения - никакви фигури или линии, сенки или очертания. Нито вътре, нито отвън имаше тяло или нещо друго. Отърсих се от Аз-а, от мисълта, от времето, от пространството, от представата за отделност или каквото и да било освен бялата светлина. В познатия ми език липсват символи, които дори грубо да опишат чувството за чисто битие, единство и възторг. Велико чувство на покой и блаженство.

Нямам представа колко дълго останах в това средоточие на чиста енергия, нито как бих могъл да я опиша. Накрая усетих как се спускам полека и се нося назад, отдалечавам се от светлината -хлъзгах се надолу по рампа. Виждах себе си - голо, тъничко, све­тещо същество като дете, излъчващо меко жълто сияние. Главата ми беше по-голяма, тялото - като на четиригодишен. Вълни от светлината ме докосваха, докато моето тяло се отдалечаваше от нея. Почти се замаях от щастие, накрая спускането ми по рампа­та свърши."

Разбира се, не знаехме какво преживява Шон. Записал съм, че на деветата минута след третата инжекция той промълви:

- Мисля, че се спуснах.

След като попълни таблицата за оценка на впечатленията, той подхвърли:

- Интересно е. Избрах да навляза в бялата светлина. Реших да го насърча:

• 
  Радвам се, че си решил да навлезеш в нея, а не само да ча­ каш и да наблюдаваш.
  

• 
  Не направих избора напълно съзнателно.
  
• 
  Понякога вярата е като да се надяваш при скок от канара.
  

• 
  Не беше толкова плашещо. - Той помълча и се засмя: - Не мога да повярвам, че и аз, и вие правим това.
  

„Навсякъде имаше човечета от тел на велосипеди - бяха като програмирани, като хора от видеоигра, които се веселят. Гледах ги. Бяха синьозелени, фучаха във всички посоки наоколо. Забра­вих какво се случи накрая. Все се питах ще има ли още нещо. Пътешествието завърши бавно, но не помня края."

Лицето на Шон бледнееше, когато той свали наочниците.

• 
  Изглеждаш уморен - каза му Лора.
  

• 
  Не съм уморен, само ми е малко мътно. - Огледа стаята и нас и въздъхна: - Какъв ден!
  

ДМТ възпроизвежда много черти на просветлението - изли­зане от времето, съчетаване на противоположности, контакт и сливане с могъщо, мъдро и обичащо присъствие, понякога възпри­емано като бяла светлина, увереност в съхраняването на съзнанието след смъртта на тялото и пряко опознаване на основните „факти" за сътворението и съзнанието.

Макар че тези сеанси ми донесоха удовлетворение и ме изпълниха със страхопочитание, пред мен се очертаваха все по-сериозни въпроси. ДМТ предизвиква мистични преживявания, но те винаги ли са благоприятни? Иначе казано, имат ли духовно влияние върху преживелите ги хора? Ако беше така, бих имал основание да ги определям като духовни. Освен това е по-лесно да бъдат понесени и отрицателните въздействия на ДМТ, ако ве­ществото все пак преобразява някои хора.

Тези колебания са свързани с два отделни клинични пробле­ма - неблагоприятното въздействие и дълготрайната полза от мо­лекулата на духа. За да преценим съотношението, първо да се запознаем с тъмната страна на ДМТ.