Повишаване на качеството на висшето образование и международната мобилност

Качеството ни отнася до реализацията, търсенето, пазара. Изискванията на пазара на образователни и научни услуги (кандидат-студентите, работодателите им; бизнес средите, държавата), все повече отворен и конкурентен налагат на УНСС мислене и поведение като пазарен агент. За разлика от предлагането/търсенето на входа, на изхода търсенето се интернационализира; за завършващите желаният работодател е международната или международно ориентираната фирма, със своите международни критерии за оценка. Необходимост за УНСС е постигане и поддържане на качество по такива критерии.

Пълноправното членство, предстоящото интегриране на висшето ни образование в европейското поставят целта за международно признаване на качеството, с това и конкурентоспособността на УНСС. Предстои уточняване и възприемане на измерители за привлекателност на ВУ²⁰ (брой кандидатстващи вкл. поставяне на първи места; прием, входящо ниво), реализация на завършващите, в т.ч. икономически параметри (възвръщаемост, възнаграждение), мрежа на международно сътрудничество (брой договори, международни проекти/участия, съвместни програми, персонално).

След 2007 г. висшите училища у нас ще подлежат освен на акредитация от НАОА и на независим, външен одит/оценка, вкл. с привличане на представители на университети от страните членки. (В ЕС-27 ще има повече от 1000 университета; въпрос е сега къде сме, съответно задачата: УНСС в топ 100, или топ 50?)

Самостоятелен показател за качество е и мобилността²¹, вкл. притока на студенти и преподаватели от страни на ЕС в УНСС (това е показател за интегриране в европейското пространство на висшето образование).

Чуждият опит учи, че усвояването на международната практика и знания, съответно стандарти и качество, са невъзможни без мобилност на партньорите в образованието, без (чрез мобилност) международно сътрудничество и международно участие (присъствие). Нещо повече, наличните възможности за мобилност засега са заместител на липсващата обратната връзка „бизнес - университет”. Все пак УНСС „ще отиде при планината”, което налага от сега воля за развитие на отношения на сътрудничество с представители на международния бизнес или с международно ориентирания български бизнес – предпоставка за признаване на поддържани международни стандарти на университетско образование.

Ключова е ролята на преподавателите в контекста на науката и на повишаването на качеството на висше образование²². При това, ако усвояване и трансфер, преподаване на новите теоретични и приложни знания е възможно самостоятелно, „у дома”, то възприемането и прилагането на нови образователни технологии, износът на знания за българската икономика са невъзможни без преодоляване на (само)изолацията, без международни контакти, без мобилност в посока към европейските университети. Трябва да се подчертае, че приоритет са по възможност именно водещи университети в страните членки на ЕС. Това е посоката и на трансграничната мобилност на квалифицирана работна сила след 2007 г., вкл. на завършили УНСС. Международната мобилност ще допринася и за по-активно научно обслужване на държава, общество, наш и чуждестранен бизнес.

Накратко за проблемите на мобилността (освен езиковата бариера, който

проблем частично е решим и сега, а като цяло ще се реши в следващите десетина години). Мобилността, както и международното академично сътрудничество въобще, не бяха досега стратегически приоритет.

- Мобилността на преподаватели във всички форми не надвишава 5 % от основния състав годишно за периода 1993-2003 (почти едни и същи хора). Очевидни са липсата на интерес и мотивация, особено за възрастта над 55 г. Практически не сме излезли на международния пазар – преподаватели там, обучение у нас. Незадоволителна е и мобилността на младите преподаватели. Кой от асистентите ще отиде и защити дисертация в университет на ЕС? Нямаме и договорена обмяна на докторанти за обучение.

• 
  Мобилността на студентите количествено изглежда по-добре, но като процент или като използване на възможностите е още по-зле. Основната причина са значителните разминавания в съдържанието на учебните планове и неуреденото взаимно признаване. За нашите студенти незавършеното със степен или до трети курс вкл. образование в УНСС остава неконвертируемо.
  

Разгледаните тенденции изискват реорганизация на учебното съдържание в учебните планове и програми. Това не бива да става чрез механичното прибавяне в учебните планове на фундаментални учебни дисциплини за сметка на специалните дисциплини, осигуряващи професионалната подготовка. Приоритетът трябва да остане на специалните учебни дисциплини, но те трябва да са изградени по функционален, а не по отраслов признак на познанието. Световният опит показва, че именно изградената на такава основа система на професионална подготовка във висшите училища ще доведе до солидно усвояване на професиите.

Изложените съображения показват недвусмислено, че в учебните планове на висшите училища, независимо от тяхната област и професионално направление, трябва да бъде включена задължителна дисциплина, осигуряваща фундаментална подготовка за икономическата теория на живота, за човека и неговата жизнена среда.

Разбира се, с изготвянето на учебните планове далеч не се изчерпват връзките с практиката. Те имат и много други измерения. Към тях бихме могли да отнесем разширяването на факултетните и академичните съвети с представители на браншовите организации; създаването на университетски фирми за консултации и експертни услуги и поемането на външни поръчки в научните лаборатории. И накрая ще посочим изграждането на бизнес центрове и високи технологични паркове като висша форма на интеграция с практиката.

Завършвайки обсъждането, ще отбележим, че днес не е достатъчно само да се каже, че висшето образование трябва да бъде ориентирано към практиката. Пътят за реализация на това изискване минава през изграждането на своеобразен конфигуративен модел на подготвяния специалист. Само чрез такъв модел може да се определи кръгът на учебните дисциплини, по който се осъществява обучението, за да се предложи специалист, отговарящ на основните изисквания на практиката. Повече от очевидно е, че ефективната реорганизация на учебното съдържание във висшето училище е свързана със синтеза на взаимното проникване на различни научни дисциплини, изградени върху единството на основните закони и принципи, които действат и обуславят съществуването и развитието на природата, човека и обществото. Това учебно съдържание трябва да е ориентирано към подготовка, която не само и не просто осигурява знания, но и формира и развива способност за творческо мислене, за самостоятелно усвояване на нови знания. Реално погледнато и учебното заведение, и методите на обучение, и организацията на учебния процес, трябва да бъдат построени така, че да са в състояние да научат човека сам да се образова, сам да развива своя творчески потенциал, сам да използва този потенциал най-резултатно.”

В своето изказване проф. Стоян Андреев изтъкна, че при подготовката по фирмена и корпоративна сигурност в чужбина ( САЩ, Израел, Русия) се набляга на икономическата подготовка. Той посочи, че в новите условия световният тероризъм се развива главно чрез фирмите и във тях, поради което те са заинтересовани от повишаване на подготовката по фирмено разузнаване и контраразузнаване.

Доц. д-р Шишманов сподели опита на СА „Д.Ценов” – Свищов в управлението на качеството. Системата за управление на качеството се ръководи от зам.-ректор, а във всяка катедра има отговорник за качеството на обучение. С помощта на специално звено се прави редовно анкетиране за качеството на преподаването. Резултатите от проучването се предоставят на катедрите за усъвършенстване на обучението.


В изказването си доц.д-р Емилия Георгиева на кръглата маса на тема: „Качество на висшето икономическо образование” каза:

„Основните доклади, които чухме до този момент, са повод да споделя най-общо моите впечатления и констатации за качеството на обучението на нашите студенти. Ще обобщя мнението си за всички университетски степени, тъй като съм ангажирана с преподаване на различни дисциплини в тях. Специален акцент ще поставя върху преподаването на дисциплината „Европейска интеграция” („Европейска икономическа интеграция”), която за нашия университет е относително нова и тепърва ще се трупа опит, ще се формулират критерии за качество, ще се оценява нейното значение за по-нататъшната реализация на обучаваните от нас кадри в практиката.

Тъй като от изложените тук мнения се налага становището, че качеството на висшето икономическо образование е сложен за дефиниране и измерване феномен, аз бих искала да добавя само още няколко неща:

Първо, възприемам тезата, че „знанието не е крайно, а непрекъснато се разширява и задълбочава”. В тази връзка приветствам въвеждането на дисциплината „Европейска интеграция” в бакалавърската степен на УНСС, тъй като съм дълбоко убедена, че тя наистина ще разшири кръгозора на младите хора и ще ги подготви за една нова реалност, почти непозната за голямата част от нас до този момент. Акцентът в преподаването се поставя преди всичко върху общото познание за европейската икономическа интеграция, респективно на най-зрялата й форма – Европейския съюз. В хода на своята подготовка по тази дисциплина младите хора ще обогатят също така и икономическата си култура, ще получат така нужното им европейско самочувствие.

Второ, чрез обучението по Европейска интеграция и в бакалавърската, и в магистърската степен се подпомага изпреварващото разкриване на нови и нови изисквания към професията и качествата на специалиста икономист. Това вече се извършва на значително по-широка основа, позволяваща от своя страна създаването на конкурентни предимства и успешна реализация на подготвените от нас кадри в рамките на Обединена Европа. Особено важно е да се подчертае, че освен знания, макар и съвсем на елементарно равнище, студентите бакалаври и магистри започват да формират и допълнителни комуникативни и мениджърски умения.

Трето, качеството на обучението на нашите студенти, в това число и по европейска интеграция, изцяло зависи от адекватността на обучението на основните цели и задачи, на възможностите на приспособяването му към особеностите на ВУЗ-а и страната. Това означава, че подготовката за обучението трябва да бъде предшествена от проучване на нуждите на студентите от различен вид знания. На този етап ние правим такова проучване чрез провеждането на анкети, лични разговори със студентите, неформални контакти.

Осъществяването на специфичен мониторинг показва, че знанията се усвояват трайно, когато класическите лекционни курсове и семинарни занятия са придружени от провеждане на специални инициативи от рода на дискусии, кръгли маси, конференции и прочие. По мое мнение в бъдеще ще се разчита изключително много и на умелото съчетаване на традиционното с електронното обучение. Тази комбинация предразполага към демонстриране на по-голяма отговорност и ангажираност на обучаваните към изучаваната проблематика и е изцяло в духа на изискванията на Лисабонската стратегия на ЕС.

Четвърто, приятно ми е да отбележа, че катедра „Икономикс” вече в голяма степен отговаря на потребностите от нов тип кадри при съвременните условия. Катедрата е осигурила на студентите модерни учебници и учебни помагала, в т.ч. и по дисциплината „Европейска интеграция”. В учебните планове се въвеждат нови направления и дисциплини, които са демонстрация на все по-тясно обвързване на теорията с практиката. Системата на преподаване и оценяване на знанията е така ситуирана, че трайното усвояване на новите знания е гарантирано и елементите на субективизъм са сведени до минимум.