IV. ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЛИПСВАЩИ ЕЛЕМЕНТИ В НОРМАТИВНАТА БАЗА, ВТОРИЧИНИ И ТРЕТИЧНИ РАЗПОРЕДБИ И НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА УСПЕШНО ВЪВЕЖДАНЕ НА НАСЪРЧИТЕЛНИЯ МЕХАНИЗЪМ ЗА ТЪРГОВИЯ НА БЕЛИ СЕРТ

IV. ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЛИПСВАЩИ ЕЛЕМЕНТИ В НОРМАТИВНАТА БАЗА, ВТОРИЧИНИ И ТРЕТИЧНИ РАЗПОРЕДБИ И НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА УСПЕШНО ВЪВЕЖДАНЕ НА НАСЪРЧИТЕЛНИЯ МЕХАНИЗЪМ ЗА ТЪРГОВИЯ НА БЕЛИ СЕРТИФИКАТИ В БЪЛГАРИЯ

Доколкото предмет на анализа е нормативната база на Република България, водещи са разпоредбите на нормата на чл. 3 от Закона за нормативните актове, съгласно който нормативните актове в българското законодателство се поделят на закони и подзаконови нормативни актове. Поради това, за целите на извършване на анализа за идентификацията на липсващите елементи в нормативната база на Република България и за осигуряване на успешно въвеждане на насърчителния механизъм за търговия с бели сертификати, ще се използват понятията „закон” и „подзаконови нормативни актове”.

За да се разгледат напълно поставените въпроси, анализът по т. 3 от настоящия доклад следва да се извърши на следните нива:

І-во ниво – Идентификация на липсващите елементи в нормативната база в частта относно въвеждане на търговия на бели сертификати;

ІІ-ро ниво – Необходими промени за осигуряване въвеждането на модела за търговия на бели сертификати, обхващащи решаването на следните два въпроса:

1. 
   предложения за нормативна уредба относно идентифицираните липсващи елементи по І-во ниво;
   
2. 
   предложения за нормативна уредба, свързваща предложената по т. 1 уредба и сега действащите нормативни актове, имащи отношение към въвеждането на национална насърчителна схема за търговия на бели сертификати.
   

Като се има предвид определението възприето в практиката на други европейски държави, въвели горепосочения насърчителен механизъм, по своята правна същност белите сертификати са: търгуем финансов инструмент – безналични ценни книги (книжа), които материализират вземания за спестени емисии на парникови газове в атмосферния въздух в резултат на вложени инвестиции за изпълнението на действия, водещи до повишаване на енергийната ефективност и постигнати в резултат от въвеждането на тези мерки съответни нива на енергийни спестявания, водещи до спестяването на емисии на парникови газове в атмосферния въздух.

Нормативните актове от българското законодателство, съдържащи уредба, която е приложима и относима, изцяло или частично, спрямо белите сертификати, като вид търгуеми финансови инструменти – безналични ценни книги (книжа) са:

1. Търговски закон (обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., посл. изм., ДВ, бр. 27 от 25.03.2014 г.);

2. Закон за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 52 от 01.11.2007 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.);

3. Закон за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 30.12.1999 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г.);

4. Закон за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 98 от 14.11.20008 г., посл. изм., ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.);

5. Закон за ограничаване изменението на климата (обн., ДВ, бр. 22 от 11.03.2014 г., посл. доп., ДВ, бр. 17 от 06.03.2015 г.);

6. Закон за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 17 от 06.03.2015 г.);

7. Закон за електронното управление (обн., ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г., посл. доп., ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г.).
Предвид предстоящото въвеждане на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност в българското законодателство, посредством внесения от Министерския съвет в Народното събрание на Република България законопроект за енергийната ефективност (вх. № 502-01-7/ 28.01.2015 г.), в хода на настоящия правен анализ ще бъде извършвано директно позоваване на отделни разпоредби от горепосочената Директива.

Като се има предвид правната уредба относно ценните книги (книжа), съдържаща се в Търговския закон, както и определението на понятието „бели сертификати”, може да бъде направен обоснованият извод, че белите сертификати са ценни книги (книжа), аналогични на поименните ценни книги (книжа). Освен това, доколкото белите сертификати са финансов инструмент, който материализира вземания за направени от конкретно лице инвестиции за изпълнението на действия, водещи до повишаване на енергийната ефективност и спестяването, в резултат от това, на емисии на парникови газове в атмосферния въздух, те могат да бъдат разглеждани като акции от категорията „поименни акции”.

Търговският закон, Законът за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) и Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) съдържат общата уредба относно видовете финансови инструменти, както и условията и реда за осъществяване на борсова търговия с тях. Тази уредба е приложима и по отношение на белите сертификати, като специален вид финансов инструмент, със следното уточнение:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПФИ, Организацията и управлението на регулирания пазар на финансови инструменти се извършват въз основа на правилник за дейността на регулирания пазар, който се приема от съвета на директорите, съответно от управителния съвет, на пазарния оператор (Българска фондова борса).
Правилникът за дейността на регулирания пазар на финансови инструменти („Българска фондова борса – София” АД) определя:

1. условията и реда за администриране на регулирания пазар;

2. правилата относно сделките, сключени на регулирания пазар;

3. условията, на които трябва да отговарят членовете или участниците на регулирания пазар, включително когато не са инвестиционни посредници или кредитни институции, съгласно чл. 93, ал. 3;

4. правилата и процедурите за клиринг, сетълмент и гарантиране на сделките, сключени на регулиран пазар;

5. условията и реда за разглеждане на искове срещу членове или участници на регулирания пазар от арбитраж;

6. други правила и процедури, предвидени в този закон.
Като се отчита спецификата на модела за въвеждане на пазарен насърчителен механизъм за търговия на бели сертификати, предложен и приет в рамките на настоящия Проект и детайлно развит по-нататък в настоящия правен анализ, от гледна точка на бъдеща нормативна рамка, основният извод, който се налага е, че дейността, свързана с борсова търговия на бели сертификати, като специален вид финансови инструменти, подлежащи на търгуване на специален сегмент на фондовата борса, предпоставя уреждането им като отделен вид финасов инструмент в Закона за пазарите на финасови инструменти и Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и включването им в Правилника за дейността на регулирания пазар на специални финансови инструменти – бели сертификати, извършващ се на Българската Фондова борса.
Както бе посочено по-горе, действащият от 14 ноември 2008 г. до настоящия момент ЗЕЕ въвежда в българското законодателство разпоредбите на Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (вторично законодателство), предвиждаща уредба и относно насърчителния механизъм за търговия с бели сертификати.

Удостоверенията за енергийни спестявания се издават от изпълнителния директор на АУЕР и се използват за потвърждаване изпълнението на поставените на задължените по чл. 10, ал. 1 от ЗЕЕ лица индивидуални цели за енергийни спестявания.

Задължените по чл. 10, ал. 1 от ЗЕЕ лица, между които националната цел за енергийни спестявания се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания, са:

1. търговци с енергия;

2. собственици на всички сгради за обществено обслужване в експлоатация с разгъната застроена площ над 500 кв. м., а считано от 9 юли 2015 г. - с разгъната застроена площ над 250 кв. м.;

3. собственици на промишлени системи, чието годишно потребление на енергия е над 3000 МWh.

„Задължени лица” по смисъла на чл. 7 от Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност са т. нар. „търговци с енергия”. Съгласно тази Директива собствениците на сгради и собствениците на промишлени системи не участват при ежегодното определяне на индивидуални цели за енергийна ефективност, като част от кумулативната национална цел за енергийна ефективност, подлежаща на изпълнение от всяка една държава член на Европейския съюз до 31 декември 2020 г..

Горното означава, че след приемането на новия ЗЕЕ, въвеждащ разпоредбите на директива 2012/27/ЕС в българското законодателство, основната тежест за изпълнение на целите за енергийни сестявания ще падне върху търговците на енергия, особено като се има предвид, че кумулативната национална цел за енергийна ефективност по Директива 2012/27/ЕС се компилира с 9 % - ната националната цел за енергийни спестявания по Директива 2006/32/ЕС, подлежаща на изпълнение за периода от време 01 януари 2008 г. (аргумент от § 9, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗЕЕ) до 31 декември 2016 г.

Съгласно предложения от Консорциум „ТРАКТЕБЕЛ БЪЛГАРИЯ ИНЖЕНЕРИНГ” модел за въвеждане на пазарен механизъм на белите сертификати, един бял сертификат се издава за изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност и реализирани в резултат на тези мерки енергийни спестявания при крайното потребление на енергия, представляващи равностойността на един тон нефтен еквивалент. При избрания критерий за определяне на вземанията по белите сертификати – равностойността на един тон нефтен еквивалент, същите нямат номинална стойност, поради което, като вид финансов инструмент, те следва да бъдат разглеждани като поименни акции от категорията на безналичните акции.

Това означава, че като финасов инструмент - поименна безналична акция, белият сертификат следва да се подчинява на общите правила на Търговския закон по отношение на акциите, както и да съдържа реквизити, аналогични на реквизитите на акцията по чл. 183, ал. 1 от същия закон плюс задължителното условие за реквизит, потвърждаващ енергийни спестявания при крайното потребление на енергия, представляващи равностойността на един тон нефтен еквивалент.

Освен това, съгласно нормата на чл. 127, ал. 1 от ЗППЦК, издаването и разпореждането с безналични финансови инструменти има действие от регистрацията им в Централния депозитар. Това означава, че белите сертификати, след като бъдат издадени, следва да бъдат надлежно регистрирани в Централния депозитар, посредством който ще се осъществява търговията на белите сертификати като вид финансов инструмент.

Съгласно ЗПФИ, белите сертификати могат да се търгуват на регулиран пазар нерегулиран пазар на финансови инструменти. ЗПФИ дава възможност на всеки един от титулярите на финансови инструменти, в това число титулярите на бели сертификати, по своя преценка и на свой собствен финансов и/или търговски риск да избере съответния сегмент от борсовия пазар, на който ще продава своите ценни книжа – финансови инструменти.

По смисъла на ЗПФИ „регулиран пазар на финансови инструменти” е този, на който регулирането се осъществява от Комисията по финансов надзор (КФН) при условията и по реда на Закона за Комисията за финансов надзор. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗПФИ, инвестиционният посредник уведомява комисията (КФН) за сключените от него сделки с финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар, при първа възможност, но не по-късно от края на работния ден, следващ деня на сключване на сделката.

По аргумент от противното, сделки извън регулиран пазар са тези, които не подлежат на регулиране от страна на КФН.

По отношение на срока на предоставяне на информация относно извършените сделки извън регулирания пазар, чл. 38, ал. 4 от ЗПФИ предвижда, че инвестиционният посредник, който сключва извън регулиран пазар, допуснати до търговия на регулиран пазар, е длъжен да оповести публично информация за вида, емисията, броя и единичната цена на финансовите инструменти - предмет на сделката, за валутата на сделката, датата и часа на сключването й, като посочи, че сделката е сключена извън регулиран пазар.

В чл. 128, ал. 2 от ЗППЦК е предвидено, че акционери на Централния депозитар могат да бъдат Министерството на финансите, Българската народна банка, банки, инвестиционни посредници и лица по чл. 131, ал. 1, т. 4 и 5 от същия закон - регулирани пазари (Българска фондова борса), съответно пазарни оператори, в случаите, когато са различни лица от регулирани пазари, както и чуждестранни депозитарни и клирингови институции.

Изхождайки от принципа на чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, Директива 2006/32/ЕО и Директива 2012/27/ЕС, на всеки един от титулярите следва да се дава възможност сам да избира на кой сегмент от борсовия пазар – регулиран или нерегулиран пазар на книжа, като те носят целия търговски и финансов риск от своя избор. Това е така, тъй като съгласно Директива 2006/32/ЕО и Директива 2012/27/ЕС механизмът за търговия на бели сертификати е насърчителен механизъм, а не национална схема за насърчаване, каквато е схемата за търговия със зелени сертификати по смисъла на Директива 2009/28/ЕО относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

Разликата между белите сертификати, като насърчителен механизъм и зелените сертификати, като национална схема за насърчаване, е че при въвеждане на механизъм на търговия на зелени сертификати държавата следва да поеме частична финансова гаранция, за да гарантира насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници.

Като правило за реализирането на насърчителния механизъм за търговия на бели сертификати в Република България, съгласно предложения модел, са поставени следните условия:

1. 
   в механизма за търговия с бели сертификати да могат да участват както задължените по чл. 10, ал. 1 от ЗЕЕ лица, така и трети незадължени лица, изпълнили мерки за повишаване на енергийната ефективност, вследствие на които са реализирани икономии на енергия в крайното енергийно потребление, представляващи равностойността на един тон нефтен еквивалент;
   

2. 
   задължените по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕ – търговци с енергия, които са лицензианти по смисъла на Закона за енергетиката лица да имат право да участват в пазарния механизъм за търговия с бели сертификати, едва след като са изпълнили на 100 % определената им индивидуална цел за енергийни спестявания за съответната година която не съвпада с календарната година, а със съответния едногодишен ценови/ регулаторен период,
   

3. 
   като изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания на търговците с енергия по т. 2, се счита:
   

3.1.изпълнението на 100 % на определената им индивидуална цел за енергийни спестявания от тяхна страна;

– търговци с енергия по смисъла на ЗЕЕ, за изпълнение на определените им по реда и при условията на ЗЕЕ индивидуални цели за енергийни спестявания в крайното потребление на енергия. В тази връзка в ЗЕЕ следва да бъде въведена норма, по силата, на която признатите от страна на КЕВР за съответния едногодишен ценови/регулаторен период на енергийните предприятия – търговци с енергия, разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, свързани с изпълнение на възложените на тези лица индивидуални цели за енергийни спестявания, като част от определената на Република България от страна на Европейския съюз цел за енергийни спестявания, се отчисляват във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, който осъществява функции по компенсиране на тези разходи от името и за сметка на българската държава, като насърчителна компонента и съответно - по възстановяване на направените от търговците с енергия административни разходи, свързани с удостоверяване на постигнатите икономии на енергия при крайното потребление и издаване на бели сертификати, които не подлежат на търгуване.