VI.1.2.1. Съществуващо състояние на замърсители (имисии) на атмосферния въздух в района
Територията на гр. Девня е класифицирана като “гореща точка” по отношение чистотата на атмосферния въздух. Замърсяването на въздуха в района основно се дължи на три вида източници - източници с промишлен характер; отоплителни (промишлени и битови) инсталации и паропроизводство; транспортни източници. Влиянието на организираните източници превъзхожда многократно въздействието от неорганизираните по количество, разнообразие и степен на вредност на емисиите. Източници на атмосферни замърсители в Девненската низина са главно промишлените предприятия “Солвей Соди” АД, “Девня Цимент” АД, “Захарен завод Девня”, “Агрополихим” АД, “Полимери” и Пристанище “Варна-Запад”. Принос в замърсяването на атмосферата имат и автомобилният и ж.п. транспорт, както и разположената извън територията на Девненския промишлен комплекс мощен източник ТЕЦ "Варна". Основното въздействие е за сметка на промишлените източници и свързания с обслужването им транспортен поток, а с по-слабо, предимно сезонно влияние, са тези на инсталациите за паро- и топлопроизводство. Замърсяването, дължащо се на основните пътни артерии, е сезонно и по-съществено през топлия период на годината (по-голям брой движещи се автомобили и влакове, по-малки скорости на вятъра и по-висок процент тихо време).
От производствените процеси и от транспорта в атмосферата постъпват редица вредни вещества: прах (калциев оксид, калциев карбонат, пепел, въглищен, циментов, торов и др.), сажди, серни, азотни и въглеродни оксиди, сероводород, хлор и хлороводород, флуорни съединения, амоняк, органични съединения, оловни аерозоли и др. Статистическите данните показват азотния диоксид и фините прахови частици като характерни целогодишни замърсители на атмосферния въздух в района. Замърсяването със серния диоксид показва изразена сезонна динамика и го прави характерен замърсител на въздушната среда през студените месеци на годината. Въглеродният оксид не е характерен замърсител на атмосферния въздух в района. Най-голямо внимание трябва да се обърне на замърсяването на атмосферния въздух с прах. Това замърсяване е значително поради факта, че в района са концентрирани значими предприятия от тежката и химическа индустрия и са разположени значителен брой депа за насипни материали, отвали за остатъчни маси, кариери, сметища и др. От вторично-образуваните замърсители най-тревожни са тенденциите в замърсяването на атмосферния въздух с озон.
Постоянни наблюдения за качеството на въздуха на територията на Девненския промишлен комплекс и гр. Варна се осъществяват в три контролни пункта на РИОСВ - Варна (в рамките на Единната национална система за мониторинг на околната среда) през последните години: АИС "Изворите", АИС “Ян Палах” и ул. “Батак”. Измерват се концентрациите на общ прах (само в пункта на ул. “Батак”), фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, амоняк, озон и бензен. Пункт АИС "Изворите" е разположен съвсем близо до разглеждания обект “Девня Цимент” АД.
Анализът на данните (http://nfp-bg.eionet.eu.int/ncesd/bul/bulletins.html) от 2003г. до първото шестмесечие на 2006г. показва следното:
-
За 2003 г. са регистрирани превишения на прага за здравна защита за озон - измерени максимални еднократни концентрации в рамките на 8 часа (ПЗЗ=0,110 mg/m3), в Девня (АИС “Изворите”) с концентрация 215 mg/m3 и Варна (АИС “Ян Палах”) с концентрация 203 mg/m3.
-
За 2004г. са регистрирани 3 превишения на средночасовата прагова стойност за азотен диоксид (ПДКср.ч.=0,200 mg/m3) във Варна (АИС “Ян Палах”), но тези превишения са в рамките на допустимото отклонение за 2003г. (ПДКср.ч.+ДО=0,260 mg/m3). През третото тримесечие в пункта на ул. “Батак” в град Варна е регистрирана средноденонощна концентрация от 0,600 mg/m3, превишаваща повече от два пъти средноденонощната норма за общ суспендиран прах (ПДКср.дн.=0,250 mg/m3) и средноденонощна концентрация от 0,294 mg/m3 за фини прахови частици, превишаваща нормата с допустимо отклонение за 2004г. (ПДКср.дн.+ДО=0,070 mg/m3) повече от 4 пъти. Превишен е прагът за здравна защита за озон повече от два пъти (ПЗЗ=0,110 mg/m3) в Девня (АИС “Изворите”) с концентрация от 249 mg/m3.
-
За 2005 г. през първото тримесечие в Девня (АИС “Изворите”) е регистрирано превишение на прага за здравна защита за озон (ПЗЗ=0,110 mg/m3), като средната концентрация в рамките на 8 часа е 378 mg/m3. През второто тримесечие във Варна (АИС “Ян Палах”) е регистрирано превишение на средночасовата прагова стойност за азотен диоксид (ПДКср.ч.=0,200 mg/m3) като е измерена концентрация от 0,206 mg/m3, но това превишение е в рамките на допустимото отклонение за 2005 г. (ПДКср.ч.+ДО=0,250 mg/m3). През третото тримесечие в Девня (АИС “Изворите”) е регистрирана средночасова концентрация на серен диоксид от 0,514 mg/m3, която надвишава съответната норма (ПДКср.ч.=0,350 mg/m3), както и превишение на прага за здравна защита за озон (ПЗЗ=0,110 mg/m3) с концентрация от 160 mg/m3. През четвъртото тримесечие в Девня (АИС “Изворите”) е регистрирана средночасова концентрация на азотен диоксид от 0,497 mg/m3, която превишава съответната норма заедно с допустимото отклонение (ПДКср.ч.+ДО=0,250 mg/m3).
-
За 2006 г. през първото тримесечие са регистрирани: средночасова концентрация за серен диоксид от 416 mg/m3 при норма ПДКср.ч.=0,350 mg/m3 във Варна (АИС“Ян Палах”); 24 превишения на ПДКср.ч.=0,200 mg/m3 и 21 на ПДКср.ч.+ДО=0.240mg/m3 за азотен диоксид в Девня (АИС“Изворите”), като измерената максимална концентрация е 701 mg/m3, което надвишава повече от 3 пъти допустимата норма за тази година; 43 превишения на средноденонощната норма за фини прахови частици (ПДКср.дн.=0,050 mg/m3) и 32 превишения на ПДКср.дн.+ДО=0,060 mg/m3 са регистрирани в пункта на ул. “Батак” във Варна, като максималната измерена концентрация е 0,0668 mg/m3; 20 превишения на прага за здравна защита за озон (ПЗЗ=0,110 mg/m3) са регистрирани в Девня (АИС“Изворите”), като максималната измерена концентрация е 130 mg/m3. През второто тримесечие отново са регистрирани 6 превишения на прага за здравна защита за озон (ПЗЗ=0,110 mg/m3) в Девня (АИС“Изворите”), като максималната измерена концентрация е 119 mg/m3. Отново са регистрирани и 27 превишения на средноденонощната концентрация за фини прахови частици в пункта на ул. “Батак” във Варна при отчитане на ПДКср.дн. и 3 при отчитане на допустимото отклонение за тази година, като измерената максимална концентрация е 0,072 mg/m3. В Девня (АИС“Изворите”) е регистрирано само едно превишение на нормата за средноденонощната концентрация за фини прахови частици с измерена максимална стойност 0,051 mg/m3.
Статистически осреднени данни за концентрацията на основните следени замърсители са налични в интернет страницата на Националния Институт по Метеорология и Хидрология (НИМХ) на БАН (http://www.meteo.bg/pollution/pollution_bg.php) за град Варна. Пунктът за измервания се намира в Морската градина във Филиала на НИМХ в града. Следят се следните инградиенти: серен диоксид, азотен диоксид и общ суспендиран прах. Измерванията се провеждат 6 пъти в денонощието (в 2, 8, 11, 14, 16 и 20 часа) всеки работен ден. Статистически осреднени данни от измерванията за 2003, 2004 и 2005 години са представени в Таблица VI.1-8. Регистрирано е превишение на съществуващите норми за средночасовата концентрация за общ прах през 2003 г. (0,693 mg/m3 при норма 0,500 mg/m3)
Таблица VI.1-8.
Осреднени концентрации за основни замърсители в района на Варна
Показател
|
Серен диоксид /ПДК+ДО*
|
Азотен диоксид /ПКД+ДО*
|
Прах / ПДК**
|
Концентрации (mg/m3) за 2003 г.
|
Средногодишна
|
0,008
|
-
|
0,018
|
0,054
|
0,104
|
0,15
|
Средночасова
|
0,138
|
0,410
|
0,221
|
0,270
|
0,693
|
0,50
|
Концентрации (mg/m3) за 2004 г.
|
Средногодишна
|
0,016
|
-
|
0,051
|
0,052
|
0,107
|
0,15
|
Средночасова
|
0,148
|
0,380
|
0,127
|
0,260
|
0,250
|
0,50
|
Концентрации (mg/m3) за 2005 г.
|
Средногодишна
|
0,008
|
-
|
0,013
|
0,050
|
0,079
|
0,15
|
Средночасова
|
0,043
|
0,350
|
0,140
|
0,250
|
0,206
|
0,50
|
*съгласно Наредба № 9/1999г. - Норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух
** съгласно Наредба № 14/1997г. - Норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места
Обща оценка на качеството на атмосферния въздух
От гореописаното може да се направи извод, че районът на град Девня представлява “гореща точка” по отношение чистотата на атмосферния въздух за разглежданите основни замърсители.
-
през всички разгледани години в региона са регистрирани превишения на прага за здравна защита за озон - измерените максимални еднократни концентрации в рамките на 8 часа (ПЗЗ=0,110 mg/m3), като най-високи превишения около два пъти, са регистрирани през 2004г. в Девня (АИС “Изворите”) с концентрация 249 mg/m3;
-
сравнително голям е делът на случаите с регистрирани превишения на средноденонощните концентрации на фини прахови частици и общ суспендиран прах, като най-високи стойности са измерени през 2003 г. в Морската градина и през 2004 г. в измервателен пункт на ул. “Батак” в град Варна. Регистрирана е средноденонощна концентрация от 0,294 mg/m3 за фини прахови частици при норма с допустимо отклонение за 2004 г. ПДКср.дн.+ДО=0,070 mg/m3, което е почти 4 пъти повече;
-
тревожна тенденция към повишаване на концентрацията на азотен диоксид се установява през последните години, като за 2006г. е измерена максимална концентрация от 701mg/m3 в Девня (АИС“Изворите”) при ПДКср.ч.+ДО=0,240 mg/m3, което надвишава повече от 3 пъти допустимата норма за тази година;
-
през последните две години са регистрирани и превишения на допустимата средночасова концентрация на серен диоксид, като максималната измерена стойност през 2005 г. в Девня (АИС“Изворите”) е 0,514 mg/m3, която превишава съответната норма (ПДКср.ч.=0,350 mg/m3).
Източници на атмосферни замърсители при сегашно състояние на експлоатация на обекта “Девня Цимент” АД
Основните точкови източници, емитиращи отпадъчни газове и аерозолни замърсители във въздушния басейн от дейността на “Девня Цимент” АД и принадлежащите към него райони са комините на: основните инсталации за производство на циментов клинкер – пещите от 2 до 6 включително, на клинкертранспортьорите към пещите, на въглищната и циментовите мелници. С по-малък принос в замърсяването на атмосферния басейн са аспирационните системи на опаковъчните линии и на претоварните инсталации (авто и ж.п.), силозите за съхранение и коминът на паровата централа. На всички от изходящите димоотходи на циментовите пещи, мелниците, опаковъчните машини, парокотелната инсталация и др. са направени пробовземни точки за провеждане на емисионен контрол върху отделяните газове.
Основно източниците на замърсяване на въздуха са свързани с производствените дейности. На територията на “Девня Цимент” АД има разположени 42 броя различни по вид инсталации, като по-голямата част от тях са оборудвани с пречиствателни съоръжения – 38 броя (електрофилтри и ръкавни прахоуловителни филтри, производство на реномирани фирми с висок коефициент на пречистване над 99,5%). Отходните газове от различните дейности са организирани в 37 на брой източници на организирани емисии (топли, студени; високи, средни; с различни диаметри и различни по вид емисии), изпускани в атмосферния въздух. В Таблица VI.1-9. са представени данни за инсталациите, генериращи емисиите, номера на изпускащото устройство и на пречиствателните съоръжения за отпадъчни газове (съгласно Текст. приложение 11-1).
Таблица VI.1-9
Описание на инсталациите и вида на процеса
Описание
|
№ на газоотход
|
№ на комин
|
№ на преч. съоръжение
|
Вид на процеса
прекъснат 1/
непрекъснат 2
|
Максимален
дебит на отходните газовете
|
Пароцентрала КМ -12
|
G1
|
K1
|
|
1
|
18050 Nm3/h
|
Пароцентрала КМ -12
|
G2
|
K1
|
|
1
|
18050 Nm3/h
|
Пароцентрала КМ -12
|
G3
|
K1
|
|
1
|
18050 Nm3/h
|
Пароцентрала КМ -12
|
G4
|
K1
|
|
1
|
18050 Nm3/h
|
Пещ 1
|
G5
|
K2
|
R1
|
2
|
246000 Nm3/h
|
Пещ 2
|
G6
|
K3
|
R2
|
2
|
246000 Nm3/h
|
Пещ 3 + Пещ 4
|
G7 + G8
|
K4
|
R3 + R4
|
2
|
720000 Nm3/h
|
Пещ 5 + Пещ 6
|
G9 + G10
|
K5
|
R5 + R6
|
2
|
1440000 Nm3/h
|
Клинкер охладител-пещ 5
|
G11
|
K6
|
R7
|
2
|
70 000 Nm3/h
|
Клинкер охладител –пещ 6
|
G12
|
K7
|
R8
|
2
|
70 000 Nm3/h
|
Въглищна мелница
|
G13
|
K8
|
R9
|
1
|
140000 Nm3/h
|
Силоз за прах от ЕФ на пещи
|
G14
|
K9
|
R10
|
1
|
7200 Nm3/h
|
Течка за клинкер на клинкер транспортьор на пещ 2
|
G15
|
K10
|
R11
|
2
|
9000 Nm3/h
|
Течка за клинкер на клинкер транспортьор на пещ 3
|
G16
|
K11
|
R12
|
2
|
9000 Nm3/h
|
Течка за клинкер на клинкер транспортьор на пещ 4
|
G17
|
K12
|
R13
|
2
|
9000 Nm3/h
|
Течка за клинкер на клинкер транспортьор на пещ 5
|
G18
|
K13
|
R14
|
2
|
9000 Nm3/h
|
Течка за клинкер на клинкер транспортьор на пещ 6
|
G19
|
K14
|
R15
|
2
|
9000 Nm3/h
|
Циментова мелница 1
|
G20
|
K15
|
R16
|
1
|
45000 Nm3/h
|
Циментова мелница 2 основен поток
|
G21
|
K16
|
R17
|
1
|
165000 Nm3/h
|
Циментова мелница 2 аспирационен поток
|
G22
|
K17
|
R18
|
1
|
45000 Nm3/h
|
Циментова мелница 2 аспирационен поток - везни
|
G23
|
K18
|
R19
|
1
|
20000 Nm3/h
|
Циментова мелница 3 основен поток
|
G24
|
K19
|
R20
|
1
|
165000 Nm3/h
|
Циментова мелница 3 аспирационен поток
|
G25
|
K20
|
R21
|
1
|
45000 Nm3/h
|
Циментова мелница 3 аспирационен поток - везни
|
G26
|
K21
|
R22
|
1
|
20000 Nm3/h
|
Циментова мелница 4 основен поток
|
G27
|
K22
|
R23
|
1
|
45000 Nm3/h
|
Циментова мелница 4 аспирационен поток
|
G28
|
K23
|
R24
|
1
|
20000 Nm3/h
|
Инсталация за опаковане на цимент № 1
|
G29
|
K24
|
R25
|
1
|
25000 Nm3/h
|
Инсталация за опаковане на цимент № 2
|
G30
|
K25
|
R26
|
1
|
25000 Nm3/h
|
Автокантар 1
|
G31
|
K26
|
R27
|
1
|
2600Nm3/h
|
Автокантар 2
|
G32
|
K27
|
R28
|
1
|
2600Nm3/h
|
Ж.П. Кантар 1
|
G33
|
K28
|
R29
|
1
|
2600Nm3/h
|
Ж.П. Кантар 2
|
G34
|
K29
|
R30
|
1
|
2600 Nm3/h
|
Силози 4 и 5
|
G35
|
K30
|
R31
|
1
|
22000 Nm3/h
|
Силози 7 и 8
|
G36
|
K31
|
R32
|
1
|
22000 Nm3/h
|
Силози 9 и 10
|
G37
|
K32
|
R33
|
1
|
22000 Nm3/h
|
Силози 11 и 12
|
G38
|
K33
|
R34
|
1
|
35000 Nm3/h
|
Силоз 13
|
G39
|
K34
|
R35
|
1
|
35000 Nm3/h
|
Силоз 14
|
G40
|
K35
|
R36
|
1
|
35000 Nm3/h
|
Силози 15 и 16
|
G41
|
K36
|
R37
|
1
|
35000 Nm3/h
|
Силози 17 и 18
|
G42
|
K37
|
R38
|
1
|
35000 Nm3/h
|
В Таблица VI.1-10 са представени данни за изпусканите емисии, сравнени със съответната норма за допустими емисии (НДЕ), съгласно Комплексно разрешително №63/2005 г. на “Девня Цимент” АД. За основните инсталации за производство на цимент и клинкер са ползвани осреднени данни за емисиите на основните замърсители (азотни оксиди, серен диоксид и прах) от протоколите за собствен мониторинг на дружеството за цялата 2005 г. и наличните данни от 11 месеца за 2006 г. (Текст.приложение 11-1 и 11-2). При липса на данни от непрекъснат мониторинг са ползвани данни от протоколите за извършен периодичен мониторинг от РИОСВ Варна (Съгласно Текст. приложение 11-3).
Таблица VI.1-10
Сподели с приятели: |