Доклад за прилагането на регламентите и европейските директиви за убежище, като например

V. Наблюдения на докладчика

Поради тази причина центровете за задържане са считани за места, които не могат да бъдат толерирани и следователно трябва да бъдат затворени. Това би било първата стъпка, посредством която конкретно да се обмисли нов начин за приемане.

Като цяло е недопустимо лицата, търсещи убежище, да се третират по такъв начин: тези мъже, жени и понякога деца, които са избягали от тежките ситуации в други страни и търсят убежище в Европа, не могат да бъдат затваряни в структури, които нарушават личната свобода и представляват посегателство върху основните права.

Следователно докладчикът счита, че лицата, търсещи убежище, не трябва в никакъв случай (както е предвидено от международните конвенции) да подлежат на административно задържане. Изолирането на чужденци засяга основна свобода и трябва да остане изключение, а не правило, както се потвърждава от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

Освен това, изглежда Белгия по систематичен и широко разпространен начин практикува задържането на лица, търсещи убежище, на границата, както и на лица, търсещи убежище в рамките на процедурата „Дъблин”, независимо какви са тези чужденци (семейства, деца) и независимо от риска дали могат да се изплъзнат от Службата за чужденци.

С новия закон възможността на задържане на лицата, търсещи убежище, силно нарасна. Това нарушава основния принцип на Женевската конвенция, според който търсещите убежище не трябва да бъдат санкционирани за това, че са влезли незаконно или престоят им е незаконен.

В своя доклад до Съвета и до Европейския парламент за прилагането на Директивата относно приемането²², Европейската комисията припомня също така, че съгласно директивата задържането е изключение от общото правило за свободно придвижване, което би могло да се използва само когато „се окаже необходимо“, автоматичното задържане без преценяване на ситуацията при въпросното лице е в противоречие с директивата.

Условията за надлежно протичане на процедурата за убежище не са спазени в центъра за задържане: наред със силния психологически натиск от самото задържане, твърде затруднено е общуването с външния свят, получаването на становище от независима социална или правна служба, получаването на необходимата информация за процедурата (няма връзка с интернет) и т.н.

При липса на реален достъп до адвокат, практически е невъзможно да се обжалва процедурата в предвидените форми и срокове (съвсем кратки), а процедурата пред СССЧ е писмена процедура, в която е оставено много малко място за лицето, търсещо убежище, за да формулира устно забележки при изслушването. Тези кратки срокове са основната причина за безпокойство.

Продължителност на задържането
Продължителността на задържането е важен въпрос, имайки предвид последиците, които едно продължително задържане може да има за задържаното лице.

Ако се вземат предвид препоръките на Съвета на Европа, според който този вид задържане трябва да е ограничено на един месец²³, значи продължителността е наистина прекомерна. На практика, в Белгия задържането не е ограничено със срок, тъй като когато едно лице отправи възражение срещу своето експулсиране, започва да тече нов срок.

Скорошен доклад, възложен от Европейската комисия²⁴, сочи също, че:

Що се касае до срока за задържане, имайки предвид приложимостта на директивата за търсещите убежище, задържани в центрове за задържане, възниква въпросът дали продължителността на законното задържане от два месеца (с възможност да се удължи до осем месеца) може да се смята като разумен период и възможно най-кратък срок.
Задържане на непълнолетни лица
В центровете за задържане в Белгия са задържани деца с или без придружител. Според НПО, техният брой нараства.

Задържането на деца нарушава Международната конвенция за правата на детето²⁵, без да споменаваме факта че те прекъсват образованието си. Наскоро Белгия бе осъдена от Европейския съд по правата на човека за задържането и връщането на непълнолетно лице²⁶. Съдът счете че следните елементи са проява на нехуманно отношение: задържане в център, първоначално предназначен за възрастни, задържане при същите условия като възрастен, без да се вземат предвид нуждите на неговата възраст и неговата крайна уязвимост.

Директивата относно процедурата и Директивата относно приемането наблягат върху факта, че адвокатите, ВКБООН или НПО трябва да имат достъп до центровете, в които са настанени лицата, търсещи убежище, с цел да им се окаже помощ. Ограниченията за достъп могат да бъдат наложени само с оглед сигурността на центровете (а не на съседното летище), на помещенията и на самите лица, търсещи убежище. Директивата относно процедурата предвижда, че тези ограничения не са възможни, само ако достъпът до юридически или друг съветник не е ограничен по начин, който го прави невъзможен.³⁰

Скорошен доклад, възложен от Комисията³¹ сочи, че преобладаващата част от пребиваващите не разполагат с брошура или информация относно приемането. Една голяма част от обитателите не знаят, че имат право да подадат жалба. Невинаги имат достъп до преводач. Организацията на системата за медицински грижи създава проблеми в някои центрове за задържане. Мнозина от пребиваващите се оплакват от липсата на внимание към тяхното психично здраве. Наблюдават се и проблеми, свързани с вида и качеството на правната защита. Дори ако няма проблем на ниво административна рамка, може да възникне проблем с психосоциалната рамка. И накрая, не е гарантирано зачитането на целостта на семействата на търсещите убежище, които са задържани в центровете за задържане.