Доклад за прилагането на регламентите и европейските директиви за убежище, като например
Изтегляне 406.13 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.Задържане на деца
- 2.Продължителност на задържането
- 3.Правна несигурност
- 4.Арестуване на лица, търсещи убежище
- 5.Медицински и психологични проблеми в центровете с ограничен достъп
- 6.Условия на задържане
- 7. Натиск и насилие при експулсирането
III. Среща с НПОЗа НПО практиката на административно задържане на чужденци в Белгия създава сериозни проблеми по отношение зачитането на основните права и човешкото достойнство. Те припомнят, че съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, свободата трябва да бъде основно правило, а задържането трябва да бъде изключение. Впрочем, след извършването на реформата в процедурата за убежище, възможностите за задържане на лицата, търсещи убежище на границата, както и на територията, определено нараснаха7. От друга страна, сроковете за задържане бяха увеличени, тъй като занапред цялата процедура, а не само това, което по-рано се наричаше фаза на допустимост, може да се извършва в центъра за задържане.8 По време на срещата с депутатите, НПО откроиха следните проблеми: 1.Задържане на децаНПО констатират, че броят на задържаните деца в център за задържане напоследък е придобил изключително обезпокояващ размер. Докато през 2004 е имало 152 задържани деца, през 2006 г. те са 627. От друга страна, броят е по-нисък от действителния, тъй като не се взима под внимание центърът Vottem, в който бяха задържани лица от март до юни 2006 г., нито център “127”, където бяха задържани и все още се задържат деца. Те припомнят, че психологическите последици върху детето от едно такова задържане са доказани нееднократно: от едно проучване на Свободния университет в Брюксел през 1999 г. и от едно проучване, възложено от министъра на вътрешните работи, в което ясно се посочва: „задържането на семейства с деца, от гледна точка на правата на детето и неговото благополучие, е недопустимо при сегашните обстоятелства. Сега задържането на деца по-скоро се прилага по произволен начин, а не като крайна мярка на изключение. За някои групи задържането става автоматично, най-вече за семейства, които попадат под ударите на прилагането на Дъблинската конвенция. В този контекст, затварянето наистина беше автоматизирано и поради това беше нещо обичайно” 9. Тези проучвания бяха потвърдени отново през последните месеци и от други доклади, включително и този на фламандския комисар по правата на детето10 и на „Лекари без граници”11. 2.Продължителност на задържанетоСпоред НПО, в Белгия, въпреки определения в закона максимален срок за задържане от 5 месеца, понякога на практика задържанията траят по-дълго време. Така някои хора са прекарали повече от една година без прекъсване в различни центрове за задържане. Психологическите последици от продължителните задържания също така са пагубни за хората. 3.Правна несигурностМного задържани лица споделят, че се чувстват объркани по отношение на различните процедури. По време на посещенията си НПО констатират липса на информираност на задържаните лица, проблеми относно правната защита или неприлагане на някои процедури. В центровете няма преводачи. Понякога се прибягва към услугите на служба за превод по телефона, но в повечето случаи някои лица, които вече са задържани в центъра, превеждат на останалите, с всички произтичащи трудности при превода на административни и правни текстове. Сред точките, произтичащи от тази правна несигурност, са:
Задържаното лице има право на обжалване със суспенсивно действие срещу задължението да напусне територията. То действително е суспенсивно, ако е направено в срок от 24 часа от задържането. Впрочем, в някои центрове (напр. център „127 bis”) назначаването на адвокат pro-deo може да отнеме над три до четири дни, лишавайки служебно задържаните лица да се възползват от обжалване със суспенсивно действие, което може да бъде много важно. Такъв един кратък срок поражда и въпроса, свързан с неговата ефективност (член 13 от ЕКПЧ). 4.Арестуване на лица, търсещи убежищеНПО констатират начина, по който понякога са арестувани лицата: лицето, търсещо убежище, се призовава заедно с членовете на семейството си по незначителен административен повод: покана да попълни досието и т.н. Докато се яви в Службата за чужденци, търсещият убежище е арестуван и отведен в център за задържане, въпреки че от призоваването не става ясно за съществуването на такава възможност. Тази практика на белгийски власти вече бе осъдена от Европейския съд по правата на човека в делото Conka13 : Съдът уточни: „че тя е в нарушение на член 5 [ЕКПЧ], тъй като в рамките на планираната операция за експулсиране, а също и поради удобство или ефективност, администрацията умишлено е решила да въведе в заблуда лицата, дори тези, които пребивават незаконно, с цел призоваването им и лишаването им от свобода”. Най-вече, когато става въпрос за лица, които пребивават незаконно. В рамките на т.нар. „процедура Дъблин“ (вж. по-горе), дори лица, които в продължение на доста месеци редовно са се отзовавали на поканата за явяване, са арестувани внезапно и задържани с мотив, че рискуват да не се подчинят на мярката за отвеждане до границата. По време на посещението на делегацията на ЕП тези практики бяха потвърдени от разказите на мигранти, и най-вече от свидетелството на млада жена, която е била арестувана заедно с децата си именно по този начин, преди да бъде отведена в център за задържане. 5.Медицински и психологични проблеми в центровете с ограничен достъпСпоред НПО, редовно се задържат лица със сериозни заболявания, а други развиват патологии, свързани пряко с тяхното задържане. Трябва да се подчертае липсата на независимост на медицинските и социалните служби, както и фактът, че психолозите съвместяват функциите си с тези на членове на управлението на центъра. 6.Условия на задържанеОсвен проблемите, свързани с износеното състояние на инфраструктурата, затворническият елемент присъства до голяма степен: засилено присъствие на надзиратели, огради от бодлива тел, видеонаблюдение и режим на наказания, който може да достигне и до изолация. Възможностите за излизане са доста ограничени (около два часа на ден), както и тези за контакт с външния свят (възможно е да се телефонира навън чрез плащане на телефонна карта, но не може да се приеме обаждане без адвокат). Допълнителен проблем е, че много често животът на задържаните лица, някои от които от години живеят в Белгия или са създали връзки в страната, е много труден: не са възможни посещения от близки хора в центровете, разположени близо до летището. НПО се оплакват и от несигурността на тяхното право на посещение на центровете – това право зависи от министъра на вътрешните работи и може да бъде оттеглено без мотивиране от страна на администрацията, нещо, което – по думите на самите НПО – може да доведе до обезсилване на тяхната дейност. НПО нямат право на достъп до център „INAD”. 7.Натиск и насилие при експулсирането14Основната характеристика на експулсирането е неговата непрозрачност. Външен контрол почти не съществува; вътрешният контрол е спорадичен; няма видеонаблюдение и реалната възможност за оплакване е сведена почти до нула. НПО докладват за доста случаи на насилие по време на експулсирането. Каталог: RegData -> commissions -> libe -> proces verbal commissions -> Заседание Понеделник, 8 октомври 2012 г., 15. 00-18. 30 ч. Вторник, 9 октомври 2012 г., 00-12. 30 ч и 15. 00-18. 30 ч commissions -> {peti}Комисия по петиции proces verbal -> Доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи libe -> Докладчик: Улрике Луначек pr ini съдържание страница предложение за резолюция на европейския парламент 3 proces verbal -> Доклад на делегацията на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно посещението в Гърция Изтегляне 406.13 Kb. Сподели с приятели:
|