Доц. Панайотов оперира сърце с разрез 10 см

Доц. Панайотов оперира сърце с разрез 10 см

Преди да заработи Клиниката по кардиохирургия в университетската болница "Св. Марина" във Варна, тук са умирали сърдечноболни заради мъгла на летището - само така са стигали до спешна операция в София.

Днес клиниката чества 10-годишен юбилей с над 5700 операции. Тук работят 10 хирурзи, от които 4-ма със специалност и 6-има специализиращи, 3-ма кардиолози. Кардиохирургията е единствена за Варна и Североизточна България: обхваща болни от районите на Добрич, Шумен, Разград, отчасти от Русе и Силистра. Ръководи я доц. Пламен Панайотов.

Поканата за работа във Варна го намира, докато е на работа в Кувейт. Това предложение е пряката причина той и съпругата му д-р Даниела Панайотова, кардиолог с голям опит в ехокардиографията и клиничната оценка на пациентите, да се върнат в България.

"Не дойдох за малко. Знаех, че ако искам да се развивам и да правя нещата по начина, по който смятам, че трябва да се правят, трябва да работя във Варна. Причината е, че всичко тук се създаваше от самото начало", казва доц. Панайотов. Той започва професионалния си път в Правителствена болница през 1991 г., където е зададена основата му в кардиохирургията. Следват години надграждане, а пътят минава през Националната кардиологична болница, специализации в Хюстън, САЩ, и Истанбул, Турция.

Днес равносметката е: завръщането му носи привилегията да работи това, което обича, по начина, който смята за правилен. Малцина го имат и доц. Панайотов се признава за щастлив човек. Да, само щастливите могат да кажат: "Десет години минаха като ден!"

Три години след старта доц. Панайотов оглавява клиниката, а с това получава и свободата да въведе стила на работа, към който се стреми. Все повече пациенти се оперират без машината "сърце - бял дроб", т.е. без преминаване на изкуствено кръвообращение. През 2014 г. това са вече 26% от пациентите за аорто-коронарен байпас.

Втората посока на развитие е артериалната реваскуларизация. Третата са съхраняващите клапни операции - при пластика се запазва собствената клапа на пациента, което му спестява задължението да пие антикоагуланти (лекарства, които блокират образуването на тромби) доживот.

През 2007 г. доц. Панайотов въвежда по-щадящи операции - с двойно по-малък разрез на гръдната кост, през който се оперира аортната клапа. Традиционно е около 20 см, докато при по-малко инвазивния подход е 10 см. Тогава и болката във възстановителния период е по-малка, по-нисък е рискът от усложнения, а пациентът печели и наполовина по-кратък период със забрана за шофиране - към 1,5 месеца. Все още около

50% от пациентите са коронарно болни с исхемична болест на сърцето, казва доц. Панайотов. Голяма част са и с комбинирани заболявания, операциите са за смяна на аортна или митрална клапа, понякога комбинирани с аорто-коронарен байпас.

В сравнение с преди Юг. днес пациентите са още малко по-възрастни и с повече съпътстващи заболявания, казва доц. Панайотов. Това прави лечението по-трудно, а диагностиката отнема повече време. В първите години на клиниката пациентът обичайно постъпвал и го оперирали на следващия ден, докато днес в над половината случаи се налага той да прекара поне 2 дни в болницата за уточняване на общото състояние.

В исхемичната болест диапазонът на пациентите се разширява много: започва се от болните около и над 80 г. и се стига до сравнително млади -между 40 и 55 г. Първите са част от общата тенденция на застаряващите пациенти в Европа. Вторите пък не би трябвало на тази възраст да имат толкова тежка патология, че да стигат до операция. Освен стесненията на коронарните артерии, част от тези пациенти имат и на каротидните артерии (снабдяващите с кръв мозъка), на периферните - артериите на крайниците, засягане на бъбреците и т.н. Всичко това е резултат от развитието на атеросклерозата. Правят им четворни и петорни байпаси. На следващ етап оперират съдовите хирурзи.

От 6-7 г. кардиохирурзите се готвят за артериална реваскуларизация - поставяне на байпаси с използване на повече артерии за "присадките". Това е съвременната тенденция, тъй като традиционният подход с една артерия и 2 или 3 венозни присадки е с по-малко трайни резултати. По различен начин се подготвя артерия мамария - която минава по гръдната стена и най-често се използва за "присадка". Големи проучвания установили, че когато артерията се взема самостоятелно, без прилежащите тъкани, се снижава рискът от инфекции на гръдната рана. Това се нарича скелетонизиране. Използва се и специален скалпел, както и щадяща хирургична техника.

Изключително полезно ни беше да въведем протокола на проф. Пол Фогт от Цюрих за превенция на инфекциозните усложнения на гръдната рана, казва доц. Панайотов. След въвеждането му тук бележат

60% спад на раневите усложнения като през 2014 и тази година няма нито една дълбока инфекция на гръдната кост. Става дума за остеомиелит, който се лекува по 2-3 месеца.

Аорто-коронарни байпаси правим от самото началото, сега обаче около 13% от пациентите получават повече от 2 артериални присадки, обяснява доц. Панайотов. Причината е, че тяхната продължителна проходимост е много по-голяма от тази на венозните присадки, т.е. резултатът е много по-траен.

Извън работата доц. Панайотов поддържа форма с тенис, а през почивните дни с д-р Панайотова обичат да ходят и на плаж. Той смята за свой голям успех завръщането към ските през зимата. Към препоръките за сърдечносъдовото здраве се отнася свръхсериозно, когато ги дава на пациентите. Когато ги спазва сам, допуска, че някои са условни. Безусловно не пуши и поне по веднъж на ден се качва до 8-ия етаж пеш. Чаша червено вино вечер пък освен че доставя антиоксиданти, сваля стреса от деня, казва кардиохирургът.

Проф. Иванов задвижва проекта, проф. Начев прави първите операции

В основата на проекта "Кардиохирургия във Варна" е проф. Красимир Иванов, а изграждането на клиниката, първите операции и обучението на екипите са дело на проф. Генчо Начев. Първият шеф на клиниката е доц. Владо Данов, дотогава работил в Аугсбург, Германия.

До 2000 г. в университетската болница "Св. Марина" няма нито една хирургична клиника. Затова и в града е известна като "Терапията". Идеята за създаване на кардиохирургия в болницата на проф. Александър Чирков при ректорския мандат на проф. Димитър Камбуров стартира през 90-те години на миналия век. Започва ремонт на 2-ия етаж за хихургичен блок и на 8-ия, където е стационарът. След това проектът е спрян.

Проф. Иванов е ректор на Медицинския университет във Варна и национален консултант по хирургия. През 2005 г. е изпълнителен директор на болницата "Св. Марина". Той обединява депутатите от Варна по онова време, а министърът на здравеопазването Славчо Богоев застава зад идеята. Каузата събира политиците, бизнеса и градската управа на Варна.

Проф. Начев, директор на университетската болница "Св. Екатерина" и национален консултант по кардиохирургия, пък е човекът, който знае какво е необходимо, за да стартира една кардиохирургия. Първо обучава хирурзи, анестезиолози, перфузионисти, сестри в София и Пловдив, където вече е основал сърдечна хирургия през 2002 г. С екип от "Св. Екатерина" правят първите операции седмица преди официалното откриване на клиниката на 15 юни 2005 г.

"Десет години са достатъчно време нещо да бъде забравено в България. Тук обаче не само нищо от това, което е-било в началото не е забравено, но и клиниката се развива успешно", каза проф. Начев на научната конференция по повод 10-годишния юбилей на варненската кардиохирургия. "Винаги съм смятал, че високоспециализираната дейност трябва да бъде равномерно разпределена в България. Работил съм за изнасянето на кардиохирургията извън София", каза проф. Начев.

От юни 2005 г. досега в клиниката са направени над 5700 операции. Доц. Панайотов по време на операция с екипа на Клиниката по кардиохирургия в "Св. Марина".