Духовен резонанс Уроци по афирмации, визуализации и вътрешна енергия
Глава 13 Стрес и източници на стрес
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Глава 13
Стрес и източници на стрес Стресът е процес на взаимодействие със силите, който са насочени към нас, и резултат от въздействието на тези сили. Резултатът от дистреса (негативния стрес) чест се усеща като отпадане, безпокойство, напрежение и неприятни чувства, възникващи в определени ситуации, извънредно повишаваща се или намаляваща възбуда и активност, и ако продължи по-дълго, е възможен летален изход. В западното общество симптомите на дистреса често са такива ситуации като преяждане, прекомерна употреба на алкохол, пушене, злоупотреба с наркотици. Евстресът (положителният стрес) поражда позитивни емоции, възбуда и жажда за действие. Той се поддава на управление, продължава за кратко, вдъхновява и стимулира човека към активност. За да се справяме ефективно със стреса е необходимо да идентифицираме основните проблемни зони и след това да приложим техники, които въздействат както на текущата стресова ситуация, така и да предупреждават за възникване на стрес в бъдеще. В книгата си „Стресът и Вие” д-р Боб Монтгомери и Линет Евънс разглеждат петфакторен модел на стреса, който обхваща главните причини за възникването му в съвременното общество. 1. Източници на стрес. Основният стрес, който изпитваме, произлиза от чувството за неопределеност или недостатъчен контрол (съгласно европейските изследователи) и в различните ситуации тези чувства пораждат евстрес или дистрес. Например, неопределеността, свързана с работата, взаимоотношенията или финансовото положение може да предизвикат стрес. Прекалената ясност в личния ни и обществен живот може да породи скука и понижаване на активността и също да завърши с дистрес. В такава ситуация хората често убиват скуката (недостатъчната активност) с прекомерна активност като екстремални спортове, изискващи риск и също увеличават дистреса. Хората често увеличават дистреса чрез силата на въображението си: например прекалено бурно реагират на ситуациите като си представят най-лошото, допускат негативни мисли, въобразяват си вероятни проблеми в бъдещето (тревога), не могат да забравят стари „грешки” (самобичуване и вина). Това води до втория фактор. 2. Мислите – резултат на размишления и вътрешен диалог. Те оказват огромно влияние на нивото на евстреса или дистреса в живота ни. Този въпрос вече разгледахме, а именно: нас ни управляват вселенските закон, свързани с природата на енергията. Материята е енергия и ние се състоим от материя. Молекулите се свързват чрез енергията, което създава видимост на субстанцията. Мислите също са енергия – на много фино, невидимо, но могъщо ниво. Ние може да не виждаме енергията на мисълта, но постоянно се сблъскваме с резултатите от нейната дейност. Нито едно действие или събитие не става без мисъл, произлязла от човешки ум или Божествения Разум. Вътрешният диалог и размишленията създават убежденията ни, очакванията ни и настройката ни. Източниците на стрес, свързани с мисленето, често се проявяват по следните причини: - виждаме или интерпретираме ситуацията като негативна, неприятна или вредна; - решаваме, че можем или не можем да се справим със ситуацията; - предполагаме, че нашата неспособност да се справим с възникващите обстоятелства ще има сериозни негативни последствия. Нереалистичните разсъждения или преувеличения играят важна роля в справянето ни със стреса. Колкото се касае до преодоляването на стресовата ситуация, бих искала да се спра на факта, че никога не се сблъскваме с проблем, който не сме в състояние да решим. В езотеричен смисъл животът на Земята може да бъде уподобен с училище, място за обучение. Нас ни обучават чрез жизнения опит. Ако си научим урока, проверяват ни и решават готови ли сме да преминем към следващия урок и до колко добре сме усвоили предния. Тези уроци обикновено са свързани с неосезаеми неща като доверие, вяра, симпатия, състрадание, смирени, търпимост и т.н., които ако са усвоени, ни позволяват да стигнем до съгласие с вътрешната ни съвършена природа. Затова, ако изпитваме голям стрес във връзка със загубата на работата или възлюбения, това е урок, предварително избран и предназначен за придобиването на по-голямо знание и за последваща проверка, доколко сме усвоили този урок. Ето защо, ако ние решаваме да избягаме от ситуацията, например имаме четири деца, стресът от родителската отговорност ни идва в повече и ние бягаме – то ще привлечем към себе си подобна ситуация в този или друг живот като урок, който трябва да бъде научен, изпитание, което трябва да бъде преминато и чак тогава ще можем да се придвижим по-нататък. Преадресацията на енергията в космическия резервоар от енергия (карма) също влиза в играта, затова ситуацията може да не бъде толкова проста колкото ни се струва. Работата е там, че поради нашата ниска самооценка и недостатъчна вяра в безграничността на способностите ни, често се чувстваме подтиснати в периоди на изпитание. Но знанието за това, че не ни се изпращат изпитания, които не можем да преодолеем, може да ни донесе облекчение и да ни успокои. Нивото на самоубийствата ще падне, когато това го разберат повечето хора. Казано по-просто, ако не сме готови, няма да има изпит! Просто този факт, че не сме уверени в способността си да издържим изпитанието, не означава, че нямаме знания или опит за това! Но да се върнем на петфакторния модел на стреса... 3. Психологическа реакция и изменение. Наричана често общ синдром на адаптацията, реакцията на тялото на стрес може да бъде определена по следния начин: първо, тревожна реакция – вдигане на кръвното налягане, сърцебиене, напрежение в мускулите, което води до синдрома „бий се или бягай”, например, ако имате много капризен шеф или не изискваща усилие работа, ние чувстваме, че не можем да си отидем поради финансови обстоятелства и т.н. Ако не можем да се държим агресивно, за да дадем отдушник на разочарованието, тогава ни трябва конструктивна, добре обмислена ментална реакция, за да разхлабим физическите и емоционални симптоми на дистреса. Ако задачата не бъде решена, ситуацията преминава към втория си стадий, който се нарича стадий на съпротивление, когато тялото се опитва да поддържа по-висока степен на активност и изгаря енергия. Повторният или проточилият се процес освобождава хормонални вещества, такива като кортизон и адреналин, които отслабват имунната система и повишават риска от образуване на тромби в кръвоносните съдове и втвърдяване на артериите. Холестеринът е хормон, който се освобождава в условията на стрес. Съвременните източници на стрес предизвикват психологични изменения при продължителни заболявания и рецидиви. Стресът в условията на опасност се включва като сигнал за тревога и след това бързо преминава след като мине опасността. В наше време индустриализацията, урбанизацията, автоматизацията и технологичните нововъведения стават източници на стрес и то продължителни, тъй като хората по-често изпитват състояние на неопределеност при отсъствие на контрол. Физическото заболяване избухва като следствие на стреса (ментален, стрес на тялото поради неподходяща диета, недостатъчна или прекомерна физическа активност, емоционален стрес поради нерешени негативни емоции и т.н.). Психоматичните заболявания не се отделят от другите заболявания, тъй като негативните влияния върху тялото са идентични. Следващият стадий на общия синдром на адаптацията е стадият на изтощението, когато ресурсите на тялото са толкова намалели, че колапса – нервния срив – е неизбежен. 4. Чувства и емоционална реакция на източника на стрес. Тук се отнася и евстреса – щастието, вълнението, радостта, оживлението, и дистреса – нещастието, депресията, страх, безпокойство и т.н. Както бе разгледано в разделите за силата на емоцията, повечето хора са убедени, че чувствата се разпалват от събитията независимо от тяхната воля и контрол. Но не самото събитие предизвиква емоционален отклик, а това, което мислим за него. Ние не сме жертви на автоматични емоционални реакции. Чувствата – това са изработена, привична реакция на определена ситуация. Миналият опит и повтарящите се ситуации формират тези „автоматични реакции”. Промяната на честотата на сърцебиенето, кръвното налягане и т.н. се контролират от нервната система, която функционира автономно, затова тези реакции се разглеждат като автоматични. Но ние сме конструирани по такъв начин, че мислим преди да чувстваме. За да сподавим неприятните чувства, ние търсим изход в краткосрочни решение, такива като преяждането. Тези „решения” впоследствие водят до лошо здраве и не ни избавят от главния проблем – обусловените ни и заучени реакции на дадено събитие. И още един път – тези обусловени реакции идват от минали животи, от детството ни и от миналия ни опит и се съхраняват в клетъчната ни памет. 5. Избор на тип поведение. Основно хората избират между „борба или бягство”, решават, проявяват агресия или се отклоняват от пряк сблъсък. Активната агресия дава временно решение и като цяло е неефективна. Конструктивна е стратегията, която води до изгодна ситуация за всички, когато удовлетворява потребностите на всички страни. Сценарият всички да са победители в ситуацията е ефективен, тъй като дава както краткосрочно, така и дългосрочно решение и предотвратява възможността от повторна конфронтация по същия въпрос. Пасивната агресия – обида, затваряне в себе си, мълчание – е също неефективна за дългосрочно решение на проблем във взаимоотношенията. В „Селестинското пророчество” на Джеймс Редфилд интересно се подреждат ролите, които често приемаме за себе си в отговор на характерите на родителите ни (ролята на жертва, на следовател, опасния, наблюдателя или техните комбинации) и се раглежда потребността ни да бъдем свободни от ограниченията на условията и привичните поведенченски шаблони. За да сме свободни, трябва да сме готови да разберем ситуацията и след това да се променим. Понякога ни се налага да се сблъскаме с временни неудобства поради разработването на действени, дългосрочни решения. Петте фактора, разгледани по-горе, си взаимодействат и влияят един на друг. Животът не е статичен, защото ние сме енергийни системи и се намираме в непрекъснато движение. Единственото постоянно нещо в този живот е промяната! За да растем и да се развиваме, ни трябва да се научим да бъдем гъвкави, особено ако можем да подобрим качествено своя живот. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|