Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на ПУРБ

4Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на ПУРБ

4.1. Защитени зони по Директива 92/43/EEC (Директива за хабитатите

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Скалско” BG0000263 са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 6240* Субпанонски степни тревни съобщества; 6510 Низинни сенокосни ливади; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum; 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове животни по Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); мишевиден сънливец (Myomimus roachi); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus), алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Територията на защитената зона е заета от 2 % влажни ливади, мезофилни ливади и 1 % водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води). Около 1/3 от територията на зоната е покрита с гори със значително участие на габър, цер, бук и горун. Значителна част сред дървесната растителност заемат формациите от Carpinus orientalis, които в много от случаите участват и в храстовите формации. Фрутикозните формации съставляват голяма част от растенията в Скалско. Сухи тревни формации и степи се предимно комплексите от тип Chrysopogoni-Danthonion и субпанонски тревни формации (6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) и 6240 Субпанонски степни тревни съобщества)) и покриват около от територията на мястото. За опазването на зоната е важно да се запазят естествените широколистни гори от габър, цер, бук и горун (местообитания 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 91G0 Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus), както и сухите тревни съобщества от степен тип. Типична част от зоната Скалско са варовиковите формирования, които са част от скалния масив Севлиево Дряново и се намират близо до северната граница на зоната. Те представляват вертикални скални стени, които са изключително трудни за достигане. По тази причина опитите да се проучи техният флористичен състав са неуспешни. Защитената зона е уязвима от преки човешки намеси чрез сеч в естествените гори, засаждане на различни дървета (акация, липа, ясен и др.) и иглолистни видове (бор), строителство на съоръжения за добив на инертни материали, прокарване на пътища и др. ЗЗ е уязвима в по-малка степен от естествени катастрофи (силни дъждове, които могат да активизират свлачища по склоновете около скалните формации).

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Делейна” BG0000507 са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 2340* Панонски вътрешноконтинентални дюни; 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 6510 Низинни сенокосни ливади; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове животни по Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); лалугер (Spermophilus citellus); пъстър пор (Vormela peregusna); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina).

1 % от територията на защитената зона е заета от влажни ливади, мезофилни ливади и 1 % от тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища.

Защитената зона съставлява 15.05 % (2257.5 ха) от общата площ на водосбора на Делейнска река (15 000 ха). През по-голямата част от годината /10 месеца/ речна артерия на р. Делейнска пресъхва. Има наличие на грунтови води. Липсват или са силно разпокъсани хабитатите 91ЕО (Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus) х 91FО (Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)) разположени по речното легло. В защитената зона липсва промишлено замърсяване на водното течение, липсват диги, прагове или други съоръжения. Обработваемите площи за запустели или изостанали в по-голямата си част поради малочисленото население по населените пунктове. В крайречните райони има сенокосни ливади с видоизменен състав върху суха льосова основа.

Върху територията на защитената зона има слабо антропогенно въздействие поради малобройното население в района. Обработваемите площи са ограничени и са предимно заети с ечемик отчасти царевица. Налице е ограничено битово замърсяване. Екстензивно се развива животновъдство и добив на дърва за местно население. Обработваемите частни селскостопански имоти са разпръснати. Слабо е развита селищна и пътна инфраструктура. Добре развита е ведомствена горска пътна мрежа. Речното течение има пресъхващ характер през по -голяма част от годината. По руслото на реката има отделни стари полуразрушени прагове и диги в северната част на защитената зона. Липсат постоянно течащи странични притоци. Количеството на подпочвените води е ограничено.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Оризището” BG0000524 са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 6510 Низинни сенокосни ливади; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae). За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове животни по Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); лалугер (Spermophilus citellus); червенокоремна бумка (Bombina bombina); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); бисерна мида (Unio crassus).

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) и влажните ливади, мезофилни ливади заемат по 10 % от площа на защитената зона, а тресавищата, блатата, растителността по крайбрежието на водоемите, мочурищата заемат 30 % от територията и.

Дунавският бряг, включително долното течение на р. Тимок са силно антропогинизирани, в по-голямата си част от обработваеми площи почти без естествена дървесна растителност или такава на разредени групи от по 10-20. В повечето случаи хабитати имат полуестествен характер с подчертано участие на чуждоземни видове. Отличителен белег на района са големите площи запустели обработваеми земи. Интерес в обекта представляват наличните канали, стари и източени микроязовири, бивши оризища и други разположени в полюса до 5-10 км. южно и западно от р. Дунав.

Близостта на обекта до град Видин предразполага към широк спектър на антропогенни заплахи. Налично е замърсяване с битови отпадъци особено в площите заети от крайводна растителност - предимно тръстика и папур. Предполага се замърсяване на почвите и отчасти на водите вследствие близостта на промишлената част на град Видин. Налично е замърсяване със строителни отпадъци вследствие текущи строително-монтажни дейности по пътната инфраструктура. Състоянието на водните площи може да се определи като добро. Почти по цялата площ на защитената зона и най вече в нейната западна част се практикува любителски риболов. Наблюдава се частично унищожаване на тръстиковите полета. Подземните води се замърсяват с мръсни битови води от периферните селища. До територията на обекта преминава добре развита пътна и електропреносна мрежа от високо напрежение. Съществуват стари напоителни канали и диги, които се рушат и не се използват. Ясно изразена е инвазията на чуждоземни видове или рудерали особено в крайводната част.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Въртопски дол” BG0000518 са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion); 8310 Неблагоустроени пещери; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); голям щипок (Cobitis elongata); обикновен щипок (Cobitis taenia); белопера кротушка (Gobio albipinnatus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); бисерна мида (Unio crassus); ценагрион (Coenagrion ornatum); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis). Растения - Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Влажни ливади, мезофилни ливади и водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) заемат по 7 % от площта на защитената зона. Въртопски дол попада на територията на три села Лагошевци, Въртоп и Дражаница. Река Арчар тече през каньон с високи, стръмни страни. Реката има чиста вода и дъно, покрито с едър чакъл, примесен с малки камъни. Има помпена станция близо до село Въртоп. При каньона има пещери, носещи имената “Студената дупка”, “Белата пещера”, “Тъжния щтрук”, “Парлените пещери”.

Основните заплахи свързани със защитената зона са промените във водния режим, водноелектрически централи, сечта на крайречните и дъбовите гори, добива на чакъл и пясъци от речното корито, кариерите за варовик, интензивната паша и рудерализирането на пасищата.


Защитена зона (ЗЗ) “Лозенска планина” BG0000165

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Лозенска планина” BG0000165 са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.; 40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините; 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 6510 Низинни сенокосни ливади; 6520 Планински сенокосни ливади; 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); ценагрион (Coenagrion ornatum); жълтушка (Colias myrmidone); калиморфа (Callimorpha quadripunctaria); лицена (Lycaena dispar); полиоматус (Polyommatus eroides); Bolbelasmus unicornis; осмодерма (Osmoderma eremita).

Защитената зона включва обширна зона, включваща разнообразни биотопи горски, скални (в това число и изкуствени галерии), малки блата и ливади. Присъстват на около 1,5% от територията на Лозенска планина. Тези съобщества покриват урбанизираните части на планината в районите около селата Долни пасарел, Горни Лозен и Герман. Иглолистните гори в защитената зона са изкуствени дървостои. Уязвимостта на защитената зона може да се определи като средна популациите на бозайници се влияят от различни аспекти на човешката дейност, свързани с околните селища. През територията на зоната преминава силно натоварен главен път. Възможните причини за влошаване на хабитатите в Лозенска планина са от два вида: естествени и антропогенни. Природните причини включват инвазията на ксерофитни тревни и храстови съобщества (шибляци) (Ганчев, 1961 г.). Антропогенните причини включват сечта, пашата, интензивния туризъм (замърсяване, пътно и жилищно строителство, билкарство и др.).

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Търновски височини” BG0000213 са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 8310 Неблагоустроени пещери; 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); балканска кротушка (Gobio kessleri); балканска кротушка (Gobio uranoscopus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); бисерна мида (Unio crassus); калиморфа (Callimorpha quadripunctaria); лицена (Lycaena dispar); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis). Растения: обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

В района се срещат 25 вида мигриращи птици. Защитената зона е представена от карстови ландшафти.

Основната дейност оказваща въздействие върху местообитанията е сечта, водеща до промяна на видовия състав. Появяват се култури от черен бор. Районът е силно урбанизиран и има тенденция към увеличаване на строителството, особено в покрайнините на населените места. Влияние оказва и интензивната туристическа дейност. Част от територията попада в зона за военни обучения. Макар и слабо, има въздействие и от активната паша.
Защитена зона (ЗЗ) “Пещера Лястовицата” BG0000269

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Пещера Лястовицата” BG0000269 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 8310 Неблагоустроени пещери. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: малък подковонос (Rhinolophus hipposideros); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna); южен подковонос (Rhinolophus euryale);

Защитената зона е разположена в местността “Лозето”. Входът на пещерата е голям: 10X10 метра. Единствената галерия е висока и широка с няколко странични зали. Дълга е 8000метра.Богата е на красиви вторични карстови форми сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и аномални форми. Пещерата е рядко посещавана поради трудната й достъпност. Въпреки всичко са установени някои актове на вандализъм изкъртване на скални форми, палене на огън.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Пещера Лястовицата” BG0000269 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 2340* Панонски вътрешноконтинентални дюни; 3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea; 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.; 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris). За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); лалугер (Spermophilus citellus); червенокоремна бумка (Bombina bombina); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); распер (Aspius aspius); голям щипок (Cobitis elongata); обикновен щипок (Cobitis taenia); украинска минога (Eudontomyzon mariae); белопера кротушка (Gobio albipinnatus); високотел бибан (Gymnocephalus baloni); ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer); виюн (Misgurnus fossilis); сабица (Pelecus cultratus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); малка вретенарка (Zingel streber); голяма вретенарка (Zingel zingel); бисерна мида (Unio crassus); бръмбар рогач (Lucanus cervus); алпийска розалиа (Rosalia alpina).

В защитената зона се срещат 34 вида редовно мигриращи птици.

Влажни ливади, мезофилни ливади, Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) и тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища заемат съответно 16 %, 2 % и 46 % от площта на защитената зона.

Защитената зона обхваща бившето блато Орсоя, разположено на брега на Дунав. Също така включва група острови и част от брега, покрити с горска растителност. Има система от диги, канали, помпи и други отводнителни съоръжения. Основните местоообитания в бившето блато са райони, заети от блатна растителност, където доминират папур и тръстика. Има също така водни площи, както и влажни ливади. Обработването на селскостопанските земи зависи от отводнителните дейности.

Сред основните заплахи за защитената зона са бракониерството, неконтролираните и нерегулирано опожаряване на тръстика и косенето. Частта от пясъчните дюни са силно засегнати от човешка дейности и в състава им има много редурални видове. В заливната низина има действаща помпена станция. Много от естествените гори са заменени с изкуствени култури от тополи.