Защитена зона (ЗЗ) “Рилски манастир” BG0000496

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Рилски манастир” BG0000496 (съвпада с територията на ПП „Рилски манастир”) са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea; 3160 Естествени дистрофни езера; 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества; 4070* Храстови съобщества с Pinus mugo; 4080 Субарктични храсталаци от Salix spp.; 6150 Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества; 6170 Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества; 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините; 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества; 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae); 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища; 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс; 8120 Сипеи върху варовити терени и калциеви шисти във високите планини; 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове; 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii; 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum; 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum; 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum; 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91BA Мизийски гори от обикновена ела; 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори; 91D0* Мочурни гори; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis; 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea); 95A0 Гори от бяла и черна мура.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); кафява мечка (Ursus arctos); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); ); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides); еуфидриас (Euphydryas aurinia); калиморфа (Callimorpha quadripunctaria); полиоматус (Polyommatus eroides); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); осмодерма (Osmoderma eremita); алпийска розалиа (Rosalia alpina). Растения - блатно петльово перо (Gladiolus palustris).

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона заемат 1 % от територията и. Зоната включва средни и високи части от Рила планина над 800 м н. в., характерни с алпийския си релеф, където в периода на образуване на земната кора във височините над 2 200-2 500 м са се образували 28 езера. Територията тук е една от най-богатите на водни ресурси в цяла България.

Уязвимостта на защитената зона е по отношение на ограничението за разпространението на някои висши растения поради ниската им репродуктивност. Климатичните промени намаляват устойчивостта дори и на фитоценози в състояние на климакс. Най-уязвими са водолюбивите фитоценози.
Защитена зона (ЗЗ) “Макреш” BG0000521

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Макреш” BG0000521 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Основните заплахи за защитената зона са свързани с: ограничените горскостопански мероприятия, добив на дърва за местното население, инвазия на чуждоземни видове.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Войница” BG0000500 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 6510 Низинни сенокосни ливади; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

Влажните ливади, мезофилните ливади и Тресавищата, блатата, растителността по крайбрежието на водоемите, мочурищата заемат по 1 % от територията на защитената зона, а Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на зоната 3 %.

Речната система в защитената зона е с относително постоянно течащи води, пороен характер при обилни валежи. Обработваемите площи са запустели или изостанали в по-голямата си част поради малочисленото население по населените пунктове. Преобладаващо постоянният характер на течащите води се обуславя от факта, че и двете реки извират от силно залесената Стара планина източно от вр. Връшка чука.

Районът на защитената зона е слабо населен - 30-40 души на квадратен километър. Населението е разположено във високите платовидни части на зоната докато долинната зона е относително добре запазена. Ограничено е битовото замърсяване на водите и терените от гр. Кула. Активна е инвазията на чуждоземни видове. Слабо-развита е инфраструктурата в долините и по-добре над тях по льосовите повърхнини. Екстензивно развито е животновъдството и селското стопанство, а на места пустеещи обработваеми земи са обект на естествено захрастяване.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Река Искър” BG0000613 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris); 91Н0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); степен пор (Mustela eversmannii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); распер (Aspius aspius); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); голям щипок (Cobitis elongata); обикновен щипок (Cobitis taenia); високотел бибан (Gymnocephalus baloni); ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer); сабица (Pelecus cultratus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); малка вретенарка (Zingel streber); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

На територията на защитената зона се срещат 3 вида мигриращи птици.

Влажните ливади, мезофилните ливади заемат 5 % от територията на защитената зона, Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на зоната 10 %, Тресавищата, блатата, растителността по крайбрежието на водоемите, мочурища 2 %.

Защитена зона "Река Искър" е по течението на р. Искър и включва голям комплекс от различни гори от алувиален тип. Речното корито не е изцяло изправено. Старите речни легла са покрити с различни растителни съобщества като Typha spp., Phragmites australis.

Някои от заплахите за защитената зона са свързани с някои коригирани части на реката. През 2005 са се случили няколко наводнение. Речното корито е коригирано между селата Крушовене и Ореховица при село Байкал, между Староселци и Ставерци. За да се спре миграцията на риби са построени диги покрай селата Койнаре, Ореховица и Староселци. На много места се добиват инертни материали. До моста над реката между селата Ореховица и Брегаре има баластиера за добив на чакъл за производство на бетон.
Защитена зона (ЗЗ) “Карлуково” BG0001014

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Карлуково” BG0001014 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara; 40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 6240* Субпанонски степни тревни съобщества; 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion); 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 8310 Неблагоустроени пещери; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); степен пор (Mustela eversmannii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); распер (Aspius aspius); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); одонтоподизма (Odontopodisma rubripes); Catopta thrips; ценагрион (Coenagrion ornatum); лицена (Lycaena dispar); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis). Растения - обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Защитената зона е разположена в района на средния Предбалкан и включва част от средното течение на река Искър и нейни притоци, които се врязват в околните хълмисти равнини и образуват мозайка от широки варовикови проломи и обграждащите ги хълмове. Това е комплекс от скалисти местообитания, различни видове гори, ливади и степи.

Видовете и местообитанията в защитената зона са уязвими от възможно изграждане на мини ВЕЦ. Веднъж изградени те ще изземват до 90 % от водата и ще доведат до много негативни промени на реката и крайречните местообитания. Възможното изграждане на МВЕЦ ще доведе до смяна на хидрологичните характеристики на реките. Това ще се отрази на състоянието на крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. (приоритетно местообитание 91E0) и ще увеличи възможностите за развиване на екотуризъм и възстановяване на региона. Реките в зоната са екокоридори и са важни са видовете риба и подобни конструкции ще ограничат и дори ще прекратят тяхната миграция. Естествените характеристики на речните корита ще се променят, ще се увеличи човешкото въздействие върху крайречните екосистеми. Значителна заплаха е изсичането на крайречни гори. Те често са базирани на необходимостта от контрол върху наводненията - една мярка, която често води до точно обратният ефект. Корекцията на речни корита и други хидротехнически конструкции, както и залесяването с горски монокултури също са заплахи за реката и крайречните местообитания. Широко разпространените чужди видове Amorpha fruticosa (много агресивен вид, особено върху влажните низини на крайречните тераси) е друга заплаха за естествените екосистеми. Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. Зоната e застрашена от изоставянето на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за Testudo hermanni и Spermophilus citellus. Събирането на костенурки за храна и за домашни любимци е сериозен проблем. Дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове необходимо е активно управление към постепенно естествено възобновяване на семенните гори. Честото посещаване на пещерите обезпокоява прилепите особено през размножителният сезон.
Защитена зона (ЗЗ) “Река Огоста” BG0000614

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Река Огоста” BG0000614 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.; 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); лалугер (Spermophilus citellus); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); распер (Aspius aspius); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); голям щипок (Cobitis elongata); обикновен щипок (Cobitis taenia); украинска минога (Eudontomyzon mariae); белопера кротушка (Gobio albipinnatus); високотел бибан (Gymnocephalus baloni); ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer); виюн (Misgurnus fossilis); сабица (Pelecus cultratus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); малка вретенарка (Zingel streber); голяма вретенарка (Zingel zingel); бисерна мида (Unio crassus); Bolbelasmus unicornis; бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона заемат 3 % от територията и, а Тресавищата, блатата, растителността по крайбрежието на водоемите, мочурищата 7 %. Бреговете на р. Огоста са укрепени, дъното е с много наноси и водата е еутрофна, което е следствие от влиянието на близкоразположения язовир на град Монтана. Натрупването на наноси и еутрофната вода са причина за растежа на 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion и 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p., хабитати с Европейско значение.

Основни заплахи за защитената зона са: замърсяването на водите и бракониерство, ВЕЦ, изсичането и прочистването на крайречните гори, промените във водния режим, изгребването на отлаганията от чакъл и пясък от речното легло, неблагоприятни сукцесии в старите речни корита.
Защитена зона (ЗЗ) “Река Янтра” BG0000610

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Река Янтра” BG0000610 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 1530* Панонски солени степи и солени блата; 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6240* Субпанонски степни тревни съобщества; 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); распер (Aspius aspius); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); голям щипок (Cobitis elongata); обикновен щипок (Cobitis taenia); украинска минога (Eudontomyzon mariae); белопера кротушка (Gobio albipinnatus); балканска кротушка (Gobio uranoscopus); високотел бибан (Gymnocephalus baloni); ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer); виюн (Misgurnus fossilis); сабица (Pelecus cultratus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); малка вретенарка (Zingel streber); голяма вретенарка (Zingel zingel); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); ценагрион (Coenagrion ornatum); лицена (Lycaena dispar); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

На територията на защитената зона се срещат 35 вида мигриращи птици.

Влажните ливади, мезофилните ливади заемат 50 % от площта на защитената зона, а Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) - 15 %. Зоната представлява поречие на голяма река (р. Янтра между гр. Габрово и р. Дунав), включващо и прилежащи земеделски площи и заблатени места представляващи стари корита на реката. На места по бреговете на реката има варовикови скални венци. Доминантна дървесна растителност по речните брегова са видове от р. Елша, р. Върба и р. Топола. Вследствие на корекции речното легло на реката е изправено и дигирано.

Заплаха за защитената зона представляват: разкриването на кариери за добив на инертни материали от динамичния запас и скални материали, сечите на крайречна растителност, строежите на МВЕЦ, корекцията на речни корита, замърсяването - висока степен на уязвимост. Негативното влияние се изразява в унищожаване на естествени местообитания, промяна в морфологията на реката.