Експозе Русия
Изтегляне 465.25 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Старият монетен двор
- Хотел “Национал”
- Руската държавна библиотека
- Паркът Горки или още Парк на културата
- Статуята на Петър Велики
- Църкви и манастири Св. Василий Блажени
- Гробището при Новодевичи манастир
- Музеи Музеят на В.Маяковски
- Музей на изкуствата на народите от Изтока.
- Московският музей на восъчната фигури
- Къщата-музей на Чайковски
- Други забележителности ГУМ
- Културни паметници Големият Ермитаж
Останкино е дворец-музей, разположен в един от северните райони на Москва. Имението е собственост на фамилията Шереметиеви и е създадено през 90-те години на ХVІІІ в. През 1795 г. Николай Шереметиев, който използва имението за своя лятна резиденция, решава да основе в него театър. Участващите в трупата актьори и музиканти са лично избрани от княза сред крепостниците на фамилията. Собственикът на имението се влюбва в звездата на своята трупа Праскова Ковальова, чийто сценичен псевдоним е Перлата, и през 1801 г. се оженва за нея. За съжаление, щастието на семейството е краткотрайно – през 1803 г., три седмици след като ражда син – княгинята умира. Шереметиев изгубва интереса си към театъра и напуска Останкино – трупата и оркестърът са разформировани през 1804 г. Бившите градини на Шереметиев днес са превърнати в обществен парк с езеро. Величественият интериор на Останкино е непокътнат от две столетия. Старият монетен двор е отличен образец на бароковата архитектура, построен през 1697 г. Английският двор е белокаменна сграда със стръмен дървен покрив и тесни прозорчета, издигната в средата на ХVІ в. Тя е подарена на английската търговска гилдия в Москва от Иван Грозни, който води политика за насърчаване на външната търговия. Английският клуб в миналото е бил социален център на московската аристокрация. Пред входа на музея има два усмихнати лъва. Сградата е създадена по проект на Жилярди през 1787 г. Сега е Музей на съвременната история на Русия. Хотел “Национал” е великолепна, богато орнаментирана сграда, построена през 1903 г. Фасадата на хотела е декорирана с красиви мозайки. Домът на Рушински е проектиран от Фьодор Шехтел и е построен през 1901 г. Удивително е съчетанието на кремавите тухли и оцветеният в розово и бледомораво камък, които изпъкват върху сивата основа на сградата. Интересни са необичайно пищната и все пак функционална желязна ограда и чудноватите рамки на прозорците. Витата мраморна стълба наподобява мощна водна струя, а стъклописите по покрива са нещо уникално. Руската държавна библиотека е най-голямата в Русия с фонд от 30 млн. книги и ръкописи. Предната фасада на сградата и е украсена с бронзови бюстове на известни писатели и учени. Паркът Горки или още Парк на културата е открит през 1928 г., заема площ от 275 акра и е най-популярното място за почивка в града. Паркът е живописно разположен край брега на реката. На територията му се намират гигантско виенско колело, Веселата градина и летния театър с 10 000 места. Статуята на Петър Велики се издига върху постамент с формата на кораб. Издигната е през 1996 г. и символизира ролята на Петър Велики като основател на руския военноморски флот през ХVІІ в. Следващата сграда отляво, срещу Спаския събор е Трапезната палата. Както и Новоспаския манастир, тя е построена по времето на Иван Велики през 1504 – 1506 г. Днес тук са изложени икони от ХІХ и ХХ в. До трапезната палата е Архангелската църква, още един блестящ образец на московския барок. Тя е построена по поръчка на фамилията Лопухини, роднини на първата съпруга на Петър Велики. Архангелское е град, разположен на 25 км от Москва, който се слави с простиращото се край него огромно имение на княз Юсупов. Именно тук се намира един от най-великолепните извънградски благороднически дворци. Главният дворцов комплекс е построен в края на ХVІІІ в. за княз Голицин от френския архитект Шевалие де Юерн. През 1810 г. фамилията продава имението на заможния земевладелец Юсупов. Именно тук княз Юсупов съхранява своята необикновена колекция от произведения на изкуството. Сбирката включва картини на творци като Буше, Виже-Лебрен, Рослин, Юбер Робер, Тиеполо, Ван Дайк и много други, старинни статуи, мебели, огледала, полилеи, стъклени и порцеланови изделия. По-голяма част от безценните мебели в миналото са принадлежали на Мария Антоанета и Мадам дьо Помпадур. Из френския парк, осеян със статуи на знатни особи, посещавали имението се вият алеи и пътеки. Имението Кусково е разположено на 18 км от Москва. През ХVІІІ и ХІХ в. то е най-популярната сред московската аристокрация лятна резиденция. Имението е собственост на благородническата фамилия Шереметиеви, един от най-богатите и знатни родове в Русия, който е притежавал милиони акра земя. Кусково често е наричано руския Версай. Повечето сгради тук са издигнати по поръчка на княз Пьотър Шереметиев, който е имал нужда от подходящо място, където да посреща високопоставените си гости през лятото. Из градините във френски стил са пръснати сгради, представляващи основните стилове в европейската архитектура – холандският дом, италианската вила, гротът и изключителният Ермитаж, където според последните тенденции във вътрешния дизайн по онова време, масите са снабдени с повдигателни механизми, които от партера ги преместват до трапезарията на втория етаж. Най-интересното в имението е дворецът Кусково, построен от архитектите-крепостници Алексей Миронов и Фьодор Аргуров. Украсена с величествено стълбище под формата на подкова и портик, наподобяващ тези на гръцките храмове, сградата е истинско въплъщение на изяществото на руския неокласицизъм. Дворецът е бил предназначен предимно за организиране на екстравагантни балове. Подовете са с паркет, позлатата на стените и кристалните полилеи на разкошната Бяла зала свидетелстват за великолепието. Коломенское е имение, което е било лятна резиденция на московските князе и царе, разположено на 17 км от Москва. Днес то функционира като обществен парк, в който ще видите няколко музея, действаща църква, старинни руски къщи и множество други атракции. Близо до Коломенское е храмът на Казанската Света Богородица със сини кубета. В миналото срещу него се издига дървен палат – на бащата на Петър Велики, цар Алексей. През 1767 г. Екатерина Велика заповядва да бъде разрушен, но все пак тук може да се види негов макет. Най-забележителна е църквата “Възнесение Господне”. Тя е разположена на издигащо се край реката възвишение. Всъщност, Коломенское е и музей на открито, в който са изложени образци на дървената архитектура от различни области на Русия. Една от най-атрактивните постройки е автентичната дървена къща от Архангелское, в която Петър Велики е живял при изграждането на руската флота. Тя е преместена тук през 1934 г. Църкви и манастири 
Св. Василий Блажени – Приказната красота и духовната мощ на храма Покров Богородичен (Св. Василий Блажени) в Москва неведнъж са се превръщали в смъртна заплаха за него, но той успява да оцелее чудотворно през всичките превратности на руската история. Повече от четири века църквата с деветте червени кули с разноцветни лукоподобни шапки край Кремъл краси Червения площад. Легендата разказва, че Наполеон бил така впечатлен от Св. Василий Блажени, че искал да го демонтира и отнесе със себе си в Париж. И тъй като нямало как да осъществи желанието си, при изтеглянето на французите от Москва наредил църквата да бъде унищожена. Французите натъпкали храма с барут, запалили фитилите, но ненадейно чудотворен дъжд се излял и предотвратил експлозията. В началото на XX век църквата за малко да стане жертва на атеизма на болшевиките. През 1918 г. Комунистите застрелват свещеника Йоан Восторгов, конфискуват имуществото на храма, претопяват камбаните и го заключват. През 30-те години Лазар Каганович, близък съратник на Сталин и отговорник за реконструкцията на Червения площад, предлага храмът Св. Василий Блажени да бъде съборен, за да се отвори място на площада за официалните паради. Сталин отхвърля идеята. По-късно той решил все пак да събори храма. Замислите му били предотвратени благодарение на куража на архитекта и поклонник на руската култура Барановски. Когато му заповядали да подготви църквата за разрушаване, той категорично отказал и заплашил, че ще си пререже гърлото на стъпалата на храма. По неясна причина Сталин пак се отказал да разруши Св. Василий Блажени, но пък пратил Барановски в затвора за 5 г. До края на комунистическата епоха църквата е музей. Храмът е построен в средата на XVI в. По заповед на цар Иван Грозни в чест на превземането на Казанското ханство, владяно от част от бившата Златна орда на монголите. Щурмът на Казан, завършил с победа за Русия, е започнал на 1 октомври 1552 г. – на празника Покров Богородичен. Две години по-късно на Червения площад започнало строителството на храма и продължило до 1561 г. В началото тук се издигала църквата Света Троица, където на 2 август 1951 г. Бил погребан любимият на русите градски юродив светец Василий Блажени, който всъщност дал неофициалното име на храма. Василий имал дарбата на пророкува, още 16-годишен се отдал на Бога и подложил тялото си на жестоки лишения. С предсказанията си се прочул в цяла Русия. Самият Иван Грозни го тачел и посещавал. През 1588 г. Се разнесла мълвата, че на гроба на светеца стават чудеса, и патриархът обявил 2 август за Ден на чудотвореца Василий. Легендата гласи, че самият Василий е събирал пари за храма, които малко преди смъртта си дал на Иван Грозни. Гробът на Василий днес е в една от 9-те кули на църквата (преместен там през 1588 г.). Има и още една легенда – че като видял красивия храм, Иван Грозни наредил да ослепят майстора му, за да не може никога повече да сътвори нещо толкова красиво. Архитектурата на църквата почива на дълбок религиозен символизъм – идеята за Новия Йерусалим – Небесното Царство, описано в Откровението на Йоан. Осемте кули са разположени около централна и образуват звезда с осем върха. Числото 8 носи дълбок религиозен смисъл. Осмия ден, след сътворението на света в седем дни, символизира вечността. Църквата “Св.Георги” на Псковската гора е изящна с пет сини купола, обсипана със златни звезди. Построена е през 1657 г. 9. През 1687 г. в сградата на Заиконоспаския манастир е учредена Славяно-гърко-латинската академия – първото висше учебно заведение в Русия. Самият манастир е основан в началото на ХVІІ в. от Борис Годунов. Църквата “Св. Никола” е отлично съхранена. Издигната е между 1679 г. и 1682 г. и е увенчана с пет позлатени кубета. Открояваща се на фона на чисто бялата и фасада пъстро оранжево-зелена украса я прави да изглежда като поръсен с пудра захар сладкиш. Донският манастир от ХVІ в. е удивителен паметник на руската архитектура и изкуство. Манастирът е обграден от висока отбранителна стена с 12 кули. Разположен е в местността, където през 1591 г. руската войска напрегнато изчаква атаката на събралите се от другата страна на реката татарски орди. Според преданията, когато една сутрин руските воини се събуждат, те установяват, че врагът е напуснал позициите си. Тогава регентът Борис Годунов заповядва на мястото да бъде издигнат манастир, с който да се увековечи победата. Тази победа се приписва на чудотворната сила на иконата на Донската Св.Богородица, която княз Димитрий Донски е носил със себе си по време на своя военен поход през 1350 г. Именно тогава руските войски отбелязват първата си решителна победа срещу татарите. Затова и манастирът носи името на чудноватата икона. Гробището при Новодевичи манастир е своеобразна колекция от произведения на мемориалното изкуство. Имайки в предвид плеядата от национални светила, които са намерили покой след смъртта си тук, можем да го сравним с парижкото гробище “Пер ла шес”. Новодевичият манастир е обграден от назъбена крепостна стена с 12 бойни кули. Основан е през 1524 г. от цар Василий ІІІ по повод превземането на Смоленск от Литва и е изпълнявал функциите не само на религиозен център, но и на отбранително укрепление. Манастирът претърпява тежки поражения през “смутните времена” (около 1598-1613) – период, който завършва с поемането на властта от първия представител на династията Романови. Днешният си облик, той получава през ХVІІ в., когато е преустроен и допълнително укрепен. Една от първите знатни дами, които са били заточени тук е Ирина – съпруга на слабоумния цар Фьодор и сестра на Борис Годунов. През следващият век Новодевичи манастир е обитаван от още една знатна особа – София, сестрата на Петър Велики, която управлява страната като регент от 1682 г. до 1689 г. Борбена по характер, въпреки че е затворена, тя организира бунта на руската придворна стража. Той е незабавно потушен и по заповед на Петър Велики, телата на убитите стрелци са окачени върху стените на манастира, пред прозореца на София, където висят повече от година. Друга знатна особа била тук е Евдокия – първата съпруга на Петър Велики. Интересен тук е иконостасът с 84 дървени колони и икони, датиращи от периода ХVІ – ХVІІ в. Символът на Новодевичия манастир е богато украсената камбанария, която се издига над източната му стена. Тя е висока 72 м и се състои от шест пищно декорирани нива. Нейният позлатен купол се забелязва от километри разстояние. Андрониковият манастир е основан през 1360 г. от митрополит Алексей и носи името на първия си игумен св. Андроник. Мястото за издигане на манастира е избрано не само заради стратегическата му важност, на стръмният бряг на Москва река, но и поради това, че според една легенда именно от този хълм митрополит Алексей за първи път вижда Кремъл. Над манастирските земи доминира сградата на Спаския събор, най-древната каменна постройка в Москва. Той е издигнат в периода между 1420 г. – 1427 г. на мястото на по-стара дървена църква. Сградата отляво в близост до входа на Андрониковият манастир е бившият дом на игумена. Днес в нея е уредена постоянна изложба, наречена “Шедьоври на древноруското изкуство”, чийто експонати варират от ХІІІ – ХVІ в. Музеи 
Музеят на В.Маяковски – велик руски поет и революционер е уреден в сградата, която поетът е обитавал приживе, точно срещу главния щаб на КГБ. В колекцията от експонати са включени лични вещи на поета и негови творби. Тук е и писмото, написано от Маяковски, преди да сложи край на живота си. В Политехническия музей има внушителна колекция от стари руски автомобили. Хотел Русия е един от най-големите в Европа – може да приюти 6000 души. От тук чуждестранните туристи могат да видят богатата на архитектурни забележителности улица “Варварска”. Дом-музей на Шаляпин – тук е живял световно известния оперен певец Фьодор Шаляпин от 1910 г. до 1922 г. През 1922 г. по време на едно от турнетата си във Франция е лишен от съветско гражданство. След 80-те години с помощта на семейството на Шаляпин, къщата е реставрирана и превърната в музей. Тук са изложени и колоритните оперни костюми на Шаляпин, дадени на музея от сина на Шаляпин. Дом-музей на Чехов – тук е живял великият писател от 1886 г. до 1890 г. Московския държавен университет е най-старият руски университет, основан през 1755 г от бащата на руската наука, Михаил Ломоносов. Музей на изкуствата на народите от Изтока. Тук са изложени експонати от Китай, Япония, Корея и Средноазиатските републики. Домът-музей на Пушкин е запазил вида си от времето, когато тук са живели поетът Александър Пушкин и неговата съпруга Наталия Гончарова след сватбата им през 1831 г. Музеят на Толстой е разположен в къщата, в която той живее със семейството си от 1882 г. до 1901 г. Този дом е посещаван от най-знаменитите личности в Москва за онова време. На рояла в ъгъла, в една от стаите, са свирили творци като Рахманинов и Римски-Корсаков. С цел да разкрият идеалите на писателя, музейните специалисти са запазили дома в автентичния му вид от времето, когато той е бил обитаван от писателя и семейството му. Московският музей на восъчната фигури е руският еквивалент на Мадам Тюсо. Третяковската галерия е официално открита като държавен музей през 1892 г. Началото е поставено от младия заможен индустриалец Павел Михайлович Третяков. Огромната колекция на Третяков се води като негова частна собственост, но всъщност свободен достъп до нея имат всички, които искат да я видят. През 1892, шест години преди смъртта си, той дарява на московския градски съвет всички произведения, които притежава, включително малката колекция, получена в наследство от брат му Сергей. Днес в галерията са изложени произведения, датиращи от периода ХІ - ХХ в. Тук има всичко – икони, изумителни портрети и пейзажи, известни картини на руски реалисти, възхитителни творения на руски символисти, импресионисти и модернисти. Тук е “Светата Троица” на Андрей Рублов; “Път в Албано” и “В парка” на Михаил Лебедев; “Последният ден на Помпей” на Брюлов; “Явяването на Христос пред народа” на Иванов и още много, много творби на известни майстори. Къщата-музей на Чайковски се намира в Клин, на 84 км от Моска. В този град композиторът прекарва осем години от живота си и създава своята Шеста (Патетична) симфония и два от общо трите си балета, Спящата красавица и Лешникотрошачката. Някои от оригиналните партитури, чернови и писма, които братът на Чайковски Модест е събрал, днес са изложени като постоянна колекция в Клин. Най-забележителният експонат на музея е пианото Бекер на Чайковски. На него свирят само най-даровитите съвременни музиканти при специални поводи. Други забележителности 
ГУМ е Държавен универсален магазин. Огромният търговски център, построен в периода между 1889 и 1893 г., години наред е една от най-известните забележителности в столицата. Историческият музей е червена тухлена сграда, изградена между 1874 и 1883 г. в псевдоруски стил. На фона на заострените върхове на кулите-близнаци, танковете и ракетите, преминаващи по Червения площад, изглеждат още по-мощни и страховити. Елмазения фонд е уникална колекция от диаманти, бижута и скъпоценни камъни в Кремъл. Най-забележителни са диамантът “Орлов”, подарен на Екатерина Велика от верния и поданик граф Орлов, и диамантът “Шах”. Той е даден на цар Николай І от персийския шах през 1829 г. в знак на съболезнование по повод убийството на известния поет и руски посланик в Персия Александър Грибоедов. Оръжейната палата е най-старият и най-богат кремълски музей. Той е основан през 1806 г. като Императорски дворцов музей. Забележителна е сбирката от яйца на Фаберже- един от експонатите е сребърно яйце, върху чиято повърхност е гравирана карта на Трансибирската железница. Интересна е колекцията от шлемове. Най-ранният експонат датира от ХІІІ в. и е принадлежал на бащата на Александър Невски, княз Ярослав. Удивителна е и колекцията от дворцови каляски. Най-старият експонат е подарен на цар Борис Годунов от крал Джеймс І. Санкт Петербург 
Разположен на паралела на Аляска и южния край на Гренландия, на брега на Финския залив, Санкт Петербург е най-северният от големите градове на планетата. Природата тук е необичайна - сурова през зимата, но и приказна, романтична през пролетта и лятото, особено по време на прочутите бели нощи, които настъпват към 25-26 май. Тогава залязващото слънце се спуска зад хоризонта не повече от 9 градуса и вечерният сумрак се слива с утрото. Най-въздействащи са от 10 до 22 юни - денят с най-голяма продължителност (18 часа и 35 мин.). Белите нощи завършват на 16-17 юли. Над 3 милиона туристи от цял свят идват тук през тези 50 дни, за да усетят магията им, разхождайки се по крайбрежните булеварди в очакване да се вдигнат мостовете на Нева. Наричат го още Северната Венеция, защото близо 90 реки и канали с обща дължина 300 км и повече от 100 езера и 42 острова вписват невероятната си живописност и хармония в архитектурния облик на 300-годишния град на Нева. Петър I решава да построи новата столица на Русия върху блато на устието на реката през май 1703 г., за да стои като прозорец към Европа и да съперничи по великолепие и разкош на всички европейски столици. Тази идея той въплъщава в Петропавловската крепост с шестте бастиона и 122-метровата катедрала "Свети Петър и Павел" с позлатения ангел на върха. Първата дървена къщичка от бъдещия мегаполис на Финския залив е включена във всички туристически маршрути. Петър Велики нарича новия град Санкт-Питебурх (Крепост на свети Петър). После името му се променя няколко пъти - Санкт Петербург, Петроград, Ленинград, и от 1991 г. отново е Санкт Петербург. Животът на близо петмилионния град и интересът на туристите е съсредоточен главно около Нева и Невския проспект. От извора й на Ладожкото езеро, известно в миналото като Нево, реката пресича града по протежение на 32 км при средна ширина 600 метра и дълбочина 24 метра. Повече от 300 пъти тя е заливала града, като най-голямото наводнение е било на 7 ноември 1824 г. Триста и осем моста на Нева с обща дължина 16 км свързват десетките острови, реки и канали. Само по канала "Грибоедов" има шест. 22 от мостовете са подвижни. Най-дългият е "Александър Невски" (909 м), а най-широкият - Синият мост на река Мойка (99,5 м). И ако продължим с превъзходната степен, сред най-красивите са "Аничковият", предпочитан за разходка от местните жители и от туристите, които се любуват на гранитните му арки и чугунени решетки с изображения на русалки, морски кончета и скулптури на коне, Дворцовият и Египетският. Културни паметници 
Големият Ермитаж е издигнат от Юри Фелтен през 1783 г. В него се съхраняват част от произведенията на изкуството, собственост на императорското семейство. Новият Ермитаж и изграден през 1852 г. при управлението на Николай І, внук на Екатерина Велика. Особено впечатляваща е неговата фасада. Тя е украсена с десет мъжки фигури, изработени от монолитни сиви гранитни блокове, които служат за поддържане на портика. Тук могат да се видят произведения на флорентински, венециански и други италиански майстори. Едни от тях са: Мадона Беноа и Мадона Листа на Леонардо да Винчи; Наведеното момче на Микеланджело; две произведения на Рафаел и мн. други. За любовта на императриците Елисавета и Екатерина към френското изкуство може да се съди по броя на изложените в музея произведения. Колекцията на Ермитажа от произведения на френското изкуство е втора по големина в света след тази на Лувъра. Най-интересният и най-трудно достъпният сектор на Ермитажа е Галерията на скъпоценностите, наричана още Златната зала. Богатата колекция от злато, сребро и царски скъпоценности заслужава да се види. Зимният дворец заема централно място на Дворцовия площад. В миналото той е резиденция на всички руски владетели от Екатерина Велика (1762 г.) до Николай ІІ (1917 г.) Дворецът се състои от 1001 стаи, обсипани с малахит, яспис, ахат и злато. Първоначално тук се издига дървения палат на Петър Велики. Днешният дворец е построен през 1754 г. по поръчка на дъщерята на Петър Велики – Елисавета. Дело е на италианския архитект Бартоломео Франческо Растрели. Сградата е завършена, когато Елисавета не е сред живите. По-късно Екатерина Велика преустройва интериора на двореца в неокласически стил. След пожара през 1837 г. дворецът е напълно разрушен. В последствие той е реставриран, а интериорът е изцяло обновен. По-известните зали в двореца са: Галерията на войната от 1812 г., където са изложени предмети на руските главнокомандващи, взели участие в сраженията срещу Наполеон; Голямата тронна зала с пищната украса от мрамор и бронз; Малахитовата зала, декорирана с колони от малахит. Дворцовият площад е един от най-величествените в света. Именно тук бляскавото величие на императорския град е съхранено в своя първоначален вид. През октомври 1917 г. болшевиките, които щурмуват Зимния дворец и свалят временното правителство на Керенски, минават именно през Дворцовия площад. Този преврат ражда Съветския съюз. Седемдесет и пет години по-късно на площада отново се събират многолюдни тълпи от хора, но този път в подкрепа на демокрацията. Василевският остров, най-големият в делтата на Нева, е една от старите градски части. Някои от забележителностите тук са: Адмиралтейството, Фондовата борса, Площадът на декабристите, Исакиевския събор, Мариинския дворец, Меншиковски дворец, Института по живопис “Репин”, най-старото учебно заведение в Санкт Петербург – Минния институт. Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> UNWE%20files -> Documents Documents -> История на франчайзинга Documents -> Катедра: Икономика на туризма Documents -> Промяна на потребителското поведение: Влияние върху вътрешния туристически пазар на Австралия Documents -> Конкурентни предимства на Ислямска Република Афганистан Documents -> Конкурентни предимства на Република Румъния Documents -> Скалното катерене Изтегляне 465.25 Kb. Сподели с приятели:
|