Европейският съюз и биоразнообразието редактори: д-р Иван Гюилаи (Ivan Gyulai)

Анекс 2

Директивата за местообитанията и видовете от 1992 изисква Страните членки на ЕС да защитават най-застрашените видове и местообитания на Европа; с установяването на съгласуваната Европейска екологична мрежа, известна като НАТУРА 2000 (NATURA 2000), покриваща области по суша и вода и; чрез националните мерки да осигури устойчиво управление на по-големи земни площи и морски ареали в или извън тази мрежа.

От правителствата се изисква да пуснат в сила закони, правни норми и административни постановления за изпълнение на Директивата до средата на 1994 г. Натура 2000 (Natura 2000) трябва да бъде дефинирана до края на 1999 г. и напълно да влезе в оперативна фаза през 2006 г.

Сега неправителствени организации по околната среда имат възможността да влияят на съществуващия официален процес, който цели да осигури осъществяване на Европейската екологична мрежа.

Първият етап от този процес е селекцията на местата, които трябва да бъдат включени н Мрежата Натура 2000 (Natura 2000). Този етап е поделена отговорност между Страните членки на ЕС и Комисията. Страните членки трябва да предложат възможни места и Европейската Комисия трябва да оцени предложенията на Страните членки и приеме краен вариант на списък от места с важност за Общността. Тази оценка се провежда чрез процес от срещи между представители на Комисията и Страните членки за обсъждане на местата, които трябва да се включат в Мрежата на принципа на биогеографски-регионален подход. Следващият етап цели да осигури правно обозначение на всички места и приемане на подходящи мерки за съхранение на всяко място. Страните членки и Европейската Комисия носят поделена отговорност, осигуряваща достатъчни финансови източници за Натура 2000 (Natura 2000). Тази перспектива е вероятно важна причина за агонията, която протича при създаването на Натура 2000 (Natura 2000) и за масовото непокорство на Страните членки в осъществяване на Директивата.

Агонията срещу Натура 2000 (Natura 2000)

Правителствата трябваше да изпратят своя пълен и обоснован списък от предложени места за мрежата Натура 2000 (Natura 2000) до м. Юни, 1995 г. Решенията, касаещи подбора на местата, които ще се интегрират в мрежата Натура 2000 (Natura 2000) и които следователно ще бъдат правилно защитавани в Европа, ще бъдат взети през следващите две години. Следващите срещи за биогеографските региони ще се състоят между м. Юни 1998 г. и м. Декември 1999 г. Крайният списък от Места с важност за Общността се очаква да бъде одобрен през м. декември 1999 г. В допълнение решенията по отношение на фондовете на ЕК, предназначени за областите на Натура 2000 (Natura 2000) ще бъдат взети в края на 1999 г. От 2000 г. до 2006 г. Страните членки ще трябва да осигурят правна защита на тези места и подходящи мерки по съхранение, така че до тогава да влезе в действие подходяща мрежа от защитени и устойчиво управлявани области в рамките на ЕС. Всички срещи за биогеографския регион, които трябва да се състоят преди лятото (северна, алпийска, континентална и Атлантическа) са отложени, защото Страните членки не са изпратили информацията, която би позволила дискусии по отношение на защитата на застрашените Европейски местообитания и видове за тяхното поддържане или възстановяване до предпочитания статус на съхранение.

Комисията обаче, ще организира една среща в Париж на 3, 4 и 5 Юни за да доведе до край съставянето на списък с данни (списък на местообитанията и видовете, съществуващи във всеки биогеографски регион и във всяка страна). Това ще позволи напредък на работата дори и без списъка за местата от Страните Членки. Срещата ще бъде отворена за учени от Научната работна група по местообитанията и неправителствени организации.

В началото на м. Април Комисията започна процедури срещу 7 Страни членки пред Европейския Трибунал за това, че не са изпратили пълен списък на местата и информация за тях. Засегнатите правителства са тези на Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург и Холандия.

Ситуацията е сериозна. Дания и Холандия изпратиха предварителен списък на места, покриващ защитените национални територии (който е по-малко от половината от пълния списък) и няма оповестени данни за изпращане на пълния списък и информация. Финландия и Франция са изпратили незадоволителен предварителен списък (в случая на Финландия – такъв, покриващ вече национално защитени области) и са оповестили допълнителна информация през м. Юни. Обаче другите обещания от тези Страни Членки не са спазени. Ситуацията в Германия е дори по-тревожна. Най-накрая Германия приема нов закон целящ да размести Директивата за Местообитанията, един окуражаващ факт за земевладелците да започнат да изпращат своите предложения за местата на Федералното Правителство. Така или иначе до сега в Комисията е изпратен само един разумен списък с места, предложен от региона Шлезвиг-Холстейн. Бавария е изпратила предварителен списък, покриващ само Алпийските места. Долна Саксония е изпратила списък от 84 места на Централното правителство само с имената на местата и без никаква информация за тях. Най-накрая Ирландия и Люксембург не са изпратили изобщо нищо. Ирландия е оповестила списък от места, включващи приоритетни местообитания и видове в края на лятото, но останалите се очакват след 2 ГОДИНИ (!).

В допълнение процедурата срещу Австрия за нейния провал в изпращането на пълен списък от места и информация за тях е достигнала друг стадий. Комисията ще изпрати обосновано мнение на Австрия, какво следва преди да бъде призована на съд.

Фактът, че другите Страни членки не са включени в тази правна процедура не означава, че не съществуват проблеми. Нито една от Страните членки на ЕС не е изпратила пълен списък с места на Комисията и все още има много да се каже по отношение на изпратените вече списъци. Например, Великобритания е изпратила списък с около 260 места, който ще бъде допълнен с допълнителна информация за тези места и допълнителен списък с места. Обаче, площта покрита с тези места във Великобритания е около 2-3% от националната територия. Трудно е да се повярва, че биологичното разнообразие във Великобритания с Европейска значимост е толкова малко в сравнение с 10-15% от територията, покрита от списъка на местата, предложен от страни като Гърция, Италия и Португалия. Испанският списък изпратен на комисията покрива само местата от Макаронезианския, Алпийския и Средиземноморски региони (местата от някои от автономните области, като Мурсия, все още липсват). По отношение на Макаронезиански списък, Испания е забравила да изпрати официално крайният вариант на списъка с места, за който е постигнато съгласие на Макаронезианската среща. Това говори, че за Комисията Макаронезианският списък е недостатъчен и не осигурява съхранението на повече от 20 местообитания и видове. Швеция е оповестила, че ще изпрати допълнителен списък и информация за местата, който все още липсва през м. Юни, 98 г. Белгия е изпратила списък с места на Комисията, който е недостатъчен, за да се осигури защита на местообитанията и видовете, срещащи се в тези области. Съществуват места, които трябва да бъдат обозначени, но не са включени в националния списък и предложените места са малко и частични.