Глава Дъдли побъркан

-Добре, аз току-що се връщам-каза Хагрид, размахвайки ненормално голямата си ръка в посока на военната торба на стената.-Може би някой е идвал преди и съм го пропуснал.

-До вратата нямаше оставени ваши следи.

-Е, аз...аз не знам какво може да е...-каза Хагрид, подръпвайки нервно брадата си и отново погледна към ъгъла, сякаш тримата можеха да му помогнат.-Ъъъ...

Умбридж отново тръгна да се разхожда из стаята , изследвайки я внимателно. Тя се наведе и погледна под леглото, отвори долапа на Хагрид, мина на два инча от мястото, където бяха те и Хари почувства как стомахът му се сви. След като погледна и в огромния котел, който Хагрид използваше за готвене, тя отново се обърна към него:

-Какво ви се е случило? От какво са тези наранявания?

Хагрид бързо махна драконовия стек от лицето си , което по мнение на Хари беше грешка, защото цицините и раните по него сега се виждаха още по-ясно, без да се брои стичащата се надолу кръв.-О, аз...имах малък инцидент-каза той неумело.

-Какъв инцидент?

-Аз...аз се спънах...

-Вие се спънахте- повтори тя хладно.
-Да...спънах се в дръжката на метлата на един приятел. Самият аз не летя. Само вижте размера ми, не мисля, че би се намерила метла, която да ме издържи. Приятелят ми отглежда Ейбръхански коне, не знам дали някога сте ги виждали, огромни, крилати, там където бях, имаше много...

-Къде бяхте?-попита Умбридж , пресичайки хладно словоизлиянията на Хагрид.

-Къде съм...?

-...бил, да-каза тя.-Срокът започна преди два месеца. Беше повикана друга учителка, за да ви замести. Никой от вашите колеги не беше в състояние да ме осведоми за местонахождението ви. Не сте оставил адрес. Къде бяхте?

Настъпи пауза, през която Хагрид гледаше към нея с непокритото си око. Хари почти можеше да чуе бясното препускане на мозъка му.

-Аз...бях по здравословни причини-каза той.

-По здравословни причини-повтори професор Умбридж.Очите й шареха по подутото и оцветено лице на Хагрид в собствената му и драконова кръв.-Да, виждам.

-Да-каза Хагрид, -малко...чист въздух...

-Да, като пазач явно не стоите достатъчно на чист въздух...-каза сладко Умбридж.Малката непокрита част от лицето на Хагрид клюмна.

-Да...промяна на обстановката, знаете...

-Промяна в планините?-попита внезапно Умбридж.

-Тя знае-помисли отчаяно Хари.

-Планините?-повтори Хагрид, като почна да мисли припряно.-Не, бях в Южна Франция. Много слънце...море...знаете...

-Наистина?-каза Умбридж.-Нямате толкова много тен.

-Да...добре...чувствителна кожа...-отвърна Хагрид, като се опита да се усмихне. Хари забеляза, че два от зъбите му бяха избити. Умбридж го погледна студено, усмивката й замръзна.След това вдигна чантата си и каза:- Разбира се, аз съм длъжна да уведомя министъра за вашето късно завръщане.

-Добре-кимна Хагрид.

-Трябва да знаете също и ,че като Висш инквизитор неприятното ми, но необходимо задължение е да инспектирам своите колеги. Затова ще се срещнем много скоро пак.

Тя се обърна рязко и тръгна към вратата.

-Вие ще ни инспектирате?-повтори празно Хагрид, като гледаше след нея.

-О,да-каза бавно Умбридж, като се обърна към него с една ръка върху дръжката.-Министерството е решило да освободи незадоволително представящите се учители. Лека нощ, Хагрид.

Тя си тръгна, като затръшна вратата след себе си. Хари понечи да свали Мантията Невидимка, но Хърмаяни го спря.

-Не още-процеди през зъби.-Може още да не си е отишла.

Хагрид изглежда мислеше същото, защото прекоси стаята и погледна зад завесите навън.

-Отива обратно към замъка-каза той тихо.-Дявол да го вземе, наистина ли инспектира хората?

-Да-каза Хари, като сваляше мантията.-Трелони е почти пред уволняване.

-Ъмм...какви неща планираш да изучаваме в клас, Хагрид?-попита Хърмаяни.

-О, не берете грижа, имам много планове за уроците-каза ентусиазирано Хагрид, като взе драконовия стек от масата и пак си го сложи на лицето. –Приготвил съм ви за годината на СОВА някои наистина специални създания...

-Ъъъ...специални по какъв начин?-попита колебливо Хърмаяни.

-Не казвам-отвърна щастливо Хагрид.-Не искам да ви развалям изненадата.

-Виж, Хагрид-каза бързо Хърмаяни, -професор Умбридж няма да се зарадва, ако донесеш в клас нещо опасно.

-Опасно?-възкликна Хагрид с напълно изумено изражение.-Не ставайте глупави, никога не бих ви донесъл нещо опасно! Имам предвид, че те сами могат да се грижат за себе си...

-Хагрид, ако искаш да минеш инспекцията на Умбридж , по-добре е да ни учиш за отглеждането на Porlocks или да ни кажеш разликата между Knarls и таралежите, от този род! –каза настойчиво Хърмаяни.

-Но това не е много интересно, Хърмаяни-каза Хагрид.-Нещата, които аз ви показвам са много по-впечатляващи. Някои от тях не се отглеждат и са много рядко срещани...

-Хагрид...моля те...-в гласа на Хърмаяни имаше нотка на отчаяние.-Умбридж си търси някакво оправдание да уволни учителите, които са твърде близо до Дъмбълдор. Моля те, Хагрид, учи ни нещо тъпо, което е в програмата ни за СОВА.

Но Хагрид се прозя широко и погледна към леглото в ъгъла.

-Слушайте, денят беше дълъг и вече е късно-каза той, като бутна внимателно Хърмаяни по раменете, от което тя загуби равновесие и се удари в пода.-Ох...съжалявам-той я потупа отново по гърба. –Не се тревожете за мен, обещавам, че наистина съм планирал нещо интересно за уроците...а сега си тръгвайте и не забравяйте да си държите езика зад зъбите за това, което ви разказах...

-Не знам дали не можеш да се върнеш при него-каза Рон, като проверяваше дали теренът е чист и тримата вървяха към замъка през скърцащия сняг. Но този път не оставяха следи, тъй като Хърмаяни беше направила Заличаваща магия на излизане.

-Ще се върна отново утре-каза решително Хърмаяни.-Ще изготвя, ако мога, план за уроците му. Не ме интересува ако тя изхвърли Трелони, но няма да го направи и с Хагрид!

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

ОКОТО НА ЗМИЯТА
Събота сутринта Хърмаяни си проправи път към кабината на Хагрид през два фута сняг.Хари и Рон искаха да отидат с нея, но планината от домашни беше отново застрашително нараснала , така че те неохотно останаха в общата стая,като се опитваха да игнорират веселите викове, идващи отвън, където учениците се пързаляха по леда, спускаха се с тобоган или се замерваха със снежни топки.

-Мммм- измуча Рон, най-после изгубил търпение и залепи глава на прозореца. –Аз съм префект и ако още една снежна топка удари прозореца-УХ!

Той отдръпна рязко главата си назад, лицето му беше цялото в сняг.

-Това са Фред и Джордж-каза горчиво, блъсвайки прозореца зад себе си.- Gits ...

Хърмаяни се върна от Хагрид точно преди обяда, треперейки леко, мантията й беше мокра до колената.

-Е?-каза Рон, като я погледна щом влезе.-Получи ли всички уроци, планирани за него?

-Да, опитах се-каза тя тъпо, потъвайки в креслото до Хари.След това извади пръчката си, размаха я леко и ги лъхна топъл въздух, после я насочи към робата си и от парата тя изсъхна. –Не беше там, когато отидох. Чуках най-малко половин час. Тогава той се зададе от гората.

Хари изпъшка. Забранената гора гъмжеше от този вид създания, повечето от които можеха да докарат на Хагрид уволнение. –Какво е донесъл оттам?Каза ли?-попита той.

-Не-каза жално Хърмаяни.-Той каза, че иска да е изненада. Опитах се да му обясня за Умбридж,но той не възприе. Каза, че никой с всичкия си не би учил Knarls вместо Chimaeras –о,не мисля, че е донесъл Chimaeras- добави тя при вида на пребледнелите Рон и Хари,-но това не е поради липса на опит, защото той каза нещо за трудностите при намирането на яйца. Не знам колко пъти му казах, че ще бъде по-добре да се придържа към плана на Гръбли-Планк. Честно казано, не мисля, че е чул и половината от това, което му казах. Както знаете, е в малко особено настроение. Все още не иска да каже как е получил всички тези увреждания.

Повторната поява на Хагрид на учителската маса за закуска не беше посрещната с ентусиазъм от всички ученици. Някои, като Фред, Джордж и Лий Джордън бяха доволни и затичаха между масите на Грифиндор и Хафълпаф, за да стиснат огромната лапа на Хагрид; други като Лавендър и Парвати размениха мрачни погледи и поклатиха глава. Хари знаеше, че много от тях предпочитат уроците на професор Гръбли-Планк и най-лошото беше, че една малка част от него знаеше, че имат много добра причина за това: идеята на Гръбли-Планк за интересен урок не криеше риска, че някой от тях ще пострада.

Беше обяснимо защо Хари, Рон и Хърмаяни тръгнаха към Хагрид във вторник , добре облечени срещу студа. Хари се чудеше не само за това какво беше решил да ги учи Хагрид, но и за това как Малфой и неговата банда ще се държат, ако Умбридж ги гледа.

Така или иначе, Великата инквизиторка не се виждаше никъде, докато те се бореха със снега към Хагрид, който стоеше и ги очакваше накрая на Забранената Гора. Той не направи успокоителен знак, натъртванията, които бяха пурпурни в събота вечерта, сега бяха обагрени в зелено и жълто и някои от неговите резки все още кървяха. Хари не можеше да разбере това: навярно Хагрид беше нападнат от някое създание, от чиято отрова страдаше и не можеше да се излекува? Сякаш за да допълни зловещата картина, Хагрид носеше нещо на раменете си, което приличаше на умряла крава.

-Ще работим тук днес-каза щастливо Хагрид на появилите се ученици, обръщайки глава към тъмните дървета зад тях.-Доста закътани са. Така или иначе,те предпочитат тъмнината.

-Какво предпочита тъмнината?- Хари чу Малфой да казва остро на Краб и Гойл с нотка на паника в гласа си.-Какво е това, което предпочита тъмнината-нали чухте?

Хари си спомни единственото друго събитие, когато Малфой беше влизал в Гората, тогава той не беше много смел. Той му се усмихна, след мача по куидич всичко, което причиняваше дискомфорт на Малфой, му създаваше комфорт.

-Готови ли сте?-попита бодро Хагрид, като гледаше към класа.-Добре, приготвих това пътуване до Гората за петокурсниците , за да видите тези създания в естествената им среда. Това, което ще учим днес е доста рядко срещано, смятам, че съм единственият в Британия, който ги отглежда и тренира.

-Сигурен ли сте, че сте ги тренирали?-попита Малфой, паниката в гласа му изпъкваше още повече.-Защото това не е първият случай, когато носите бясни същества на класа, нали?

Слидеринци измърмориха в съгласие и няколко грифиндорци се присъединиха към тях.

-Разбира се, че са тренирани!-каза Хагрид и намести малко по-високо умрялата крава на раменете си.

-Тогава какво се е случило с лицето ви?-потърси обяснение Малфой.

-Това си е моя работа!-заяви ядосано Хагрид.-Сега ако сте свършили със задаването на глупави въпроси, последвайте ме.

Той се обърна и тръгна към Забранената гора. Никой не изглеждаше въодушевен да го последва. Хари погледна към Рон и Хърмаяни, които кимнаха и тримата тръгнаха след Хагрид, а след тях-и останалата част от класа.

Те вървяха около десет минути, докато не стигнаха до място, където дърветата бяха се сближили едно с друго, беше тъмно като в здрач и по земята нямаше сняг. С грухтене Хагрид остави кравата на земята, отстъпи и се обърна с лице към класа, по-голямата част от който се влачеше от дърво на дърво към него нервно, в очакване сякаш да ги нападне нещо всеки момент.

-Елате насам, елате- окуражаваше ги Хагрид.-Сега те ще бъдат привлечени от миризмата на месо , но за всеки случай ще ги повикам, защото те ме познават.

Той се обърна, отмести косата от лицето си и издаде странен крясък, който оттекна през тъмните дървета като звук от някоя чудовищна птица. Никой не се разсмя, повечето изглеждаха твърде уплашени, за да издадат и звук.

Хагрид издаде същия крясък отново. Измина минута ,в която класът продължи да стои в нервно очакване зад дърветата какво ли ще е това, което ще се появи. И тогава, когато Хагрид за трети път отметна косата си и разшири огромния си гръден кош, Хари кимна на Рон и забелязаха тъмното място между две дървета.

Две празни, бели, светещи очи се уголемяваха в мрака и след малко оттам се показаха глава и врат на змей и тялото на голям, черен кон. То проучи класа за няколко секунди , плющейки с дългата си черна опашка , след това наведе глава и започна да яде от мъртвата крава с големите си зъби.

Голяма вълна на облекчение премина през Хари. Най-после имаше доказателство, че той не си беше представял тези създания, те бяха истински. Хагрид също ги познаваше. Погледна нетърпеливо към Рон, но Рон все още гледаше към дърветата и след няколко секунди прошепна:

-Защо Хагрид не извика отново?

По-голямата част от класа изглеждаха объркани и нервно чакащи като Рон, но конят стоеше пред тях. Изглежда само още двама човека го виждаха : жилаво момче от Слидерин, което стоеше зад Гойл наблюдаваше с отвращение как конят яде, и Невил, чиито очи се бяха вперили в дългата черна опашка.

-О, идва още един!- каза гордо Хагрид , когато втори черен кон се показа иззад дърветата, приближи се до месото и започна да яде.-Сега нека да вдигнат ръце тези, които ги виждат?

Много доволен, че най-после е разрешил загадката на тези коне, Хари вдигна ръка. Хагрид му кимна.

-Да...да...знаех, че ще можеш да ги видиш, Хари- каза Хагрид сериозно.-И ти също, Невил, а? И-

-Извинете-проточи подигравателно Малфой,- но какво се предполага, че би трябвало да видим?

Вместо отговор, Хагрид посочи към кравата на земята. Целият клас впери погледи в нея за няколко секунди, след което няколко човека изпъшкаха, а Парвати изпищя. Хари разбираше защо: гледката на разкъсваща се пред очите им плът и изчезваща във въздуха беше наистина странна.

-Кой го прави?-попита с ужасен глас Парвати, като се криеше зад дървото.-Кой го яде?

-Тестрали- каза гордо Хагрид и Хърмаяни издаде едно кратко и разбиращо “Ох!” зад рамото на Хари. – Хогуортс има няколко такива тук. Сега, кой знае­-?

-Но те са наистина, наистина нещастни!- прекъсна го Парвати, като изглеждаше паникьосана.-Те носят огромно нещастие на хората, които ги виждат. Професор Трелони ми каза веднъж-

-Не, не, не- каза Хагрид chuckling – това е само суеверие, те не са нещастни, те са много интелигентни и полезни. Course, this lot don' get a lot o' work, it's mainly jus' pullin' the school car­riages unless Dumbledore's takin' a long journey an' don' want ter Apparate —вижте, идват още два.

Още два коня се подадоха спокойно откъм дърветата, единият от тях дойде много близко до Парвати, която се притисна до дървото и каза:

-Мисля, че усетих нещо и то е близо до мен.

-Не се безпокой, няма да те нарани-каза търпеливо Хагрид-Добре, сега ми кажете има ли още някой, който да ги е видял?

Хърмаяни вдигна ръка.

-Продължи тогава- каза й Хагрид грейнал.

-Единствените хора, които ги виждат- каза тя, -са хората, които са виждали смъртта.

-Точно така!-каза тържествено Хагрид.-Десет точки за Грифиндор. Сега, Тестралите-

-Хм, хм

Беше пристигнала професор Умбридж. Тя бе застанала на няколко крачки от Хари, носейки отново зелените си шапка и мантия, нейният бележник беше в готовност.Хагрид, който никога преди това не бе чувал престореното покашляне на Умбридж се втренчи в най-близкия Тестрал , доказано под впечатлението, което му бе направил звукът.

-Хм, хм

-О, здравейте-отвърна Хагрид и се усмихна ,когато уточни източника на гласа.

-Получихте ли бележката, която изпратих в кабинета ви тази сутрин?-каза Умбридж със същия висок бавен глас, който бе използвала към него и преди, сякаш разговаря с някой, който е много чужд и бавноразвиващ се. –В която ви уведомявах, че ще инспектирам вашия урок?

-О, да-каза весело Хагрид.- Радвам се, че благополучно намерихте мястото! Добре, както можете да видите-о, или не можете? Днес учим за Тестралите...

-Моля?-каза високо професор Умбридж , постави ръка до ухото си и се намръщи.-Какво казахте?

Хагрид изглеждаше леко сконфузен.

-Ъъ-Тестрали! –каза той високо.- Големи-ъъ-крилати коне, както знаете!

Той плясна по бедрата си с надежда. Професор Умбридж повдигна вежди и си отбеляза в бележника: “Изглежда...прибягва...до...груб...знак...език”

-Изглежда...има...къса...памет- промърмори Умбридж, достатъчно високо, че да я чуят всички. Драко Малфой изглеждаше така, сякаш Коледа е дошла с един месец по-рано, Хърмаяни, от друга страна, се обърна почервеняла и едва подтискаше гнева си.

-О, да- каза Хагрид и хвърли стеснителен поглед към бележника на Умбридж.-Да, исках да ви кажа как – Исках да ви кажа как отгледахме табуна. Започнахме от един мъжки и пет женски. Този- и посочи към първия кон, който се беше появил,-се казва Тенебрус, той ми е любимецът, първият, който се роди тук, в гората...

-Наясно ли сте-прекъсна го високо Умбридж, -че Министерството на магията класифицира Тестралите като “опасни”?

Сърцето на Хари заби ускорено, но Хагрид само се подсмихна под мустак.

-Тестралите не са опасни! Добре, те може би са малко по...ако наистина бъдат безпокоени...

-Показва...знаци...на...задоволство...при...идеята...за...насилие...-промърмори Умбридж, докато отново пишеше в бележника си.

-Не-хайде!- каза Хагрид, като сега изглеждаше леко загрижен.-Исках да кажа, само че...Тестралите имат просто лоша репутация заради...нещото за смъртта...-хората мислят, че са лоша поличба, но те не са наистина зли...просто другите не разбират...

Умбридж не отговори, завърши бележката си ,след това погледна към Хагрид и каза много високо и бавно:

-Моля, продължете да преподавате както обикновено. Ще се поразходя-тя правеше гримаси, докато ходеше /Малфой и Панси Паркинсън се спогледаха с мълчаливи усмивки/ -между учениците и ще им задавам въпроси.

Хагрид я погледна, напълно неразбиращ защо тя му говори така, сякаш той не разбира нормален английски. В очите на Хърмаяни сега имаше сълзи от гняв.

-Ти, жабо, ти ,гадна жабо!-прошепна тя, докато Умбридж вървеше покрай Панси Паркинсън.-Знам какво правиш, ти, отварителна, двулична, гадна...

-Ъъ..както и да е- каза Хагрид, видимо борещ се да се върне към урока си.-и така-Тестралите. Да. За тях може да се кажат много неща.

-Смятате ли-каза със звънлив глас Умбридж на Панси Паркинсън,- че можете да разберете професор Хагрид, когато той говори?

Също както и Хърмаяни, Панси имаше сълзи в очите си, но нейните сълзи бяха от смях , наистина, отговорът й беше малко неразбираем, защото се опитваше да овладее кискането си.

-Не...защото...добре...звучи...като грухтене през повечето време...

Умбридж записа в бележника си. Няколко косъмчета от брадата на Хагрид настръхнаха, но той се направи, че не е чул отговора на Панси.

-Ъъъ...да...нещо важно за Тестралите. Well, once they're tamed, like this lot, yeh'll never be lost again. 'Mazin' sense o' direction, jus' tell 'em where yeh want ter go — '

-Защото те ви разбират, предполагам- каза високо Малфой и Панси Паркинсън избухна отново в кикот. Професор Умбридж се усмихна прощаващо към тях и след това се обърна към Невил.

-Вие можете да видите Тестралите, така ли, Лонгботъм?-попита тя.

Невил кимна.

-Кого сте видяли да умира?-попита го с безразличен тон.

-Моя...моя дядо-отговори Невил.

-И какво мислите за тях?-каза тя, като размахваше късата си и дебела ръка към конете, които бяха оглозгали месото до кокал.

-Ъммм...-каза нервно Невил, хвърляйки поглед към Хагрид.-Добре...те са...те са..ОК.

-Учениците...са...явно...заплашени...за..да...не...признаят...че...са...уплашени...-промърмори Умбридж и отново записа нещо в бележника си.

-Не!-каза Невил, изглеждайки разстроен.-Не се плаша от тях!

-Всичко е наред- каза Умбридж, като го потупваше по рамото с престорено разбираща усмивка, която се стори на Хари повече от цинична.-Добре, Хагрид- обърна се тя към него отново, като пак заговори с висок и бавен глас. –Мисля, че това е достатъчно. Ще получите /тя направи знак във въздуха сякаш нещо пристига/ резултатите от вашата инспекция /тя посочи към бележника/ в срок от десет дена.- Тя разпери десетте си пръста и усмивката й, повече от всякога широка и жабешка пропълзя по лицето й, което предизвика у Панси Паркинсън и Малфой нов прилив на смях. Хърмаяни трепереше от гняв, а Невил изглеждаше сконфузен и унил.

-Тази противна , лъжлива, двулична стара гарга!- изфуча Хърмаяни половин час по-късно, когато се връщаха към замъка през пътеките, които бяха направили по-рано в снега. –Знаете ли какво прави тя? Нейна работа е онова за полу-човеците- опитва се да изкара Хагрид някакъв вид трол, само защото той е имал майка великанка-и не е честно, защото това наистина не беше лош урок-имам пред вид, беше отново Blast-Ended Skrewts , но Тестралите са добри- де факто, за Хагрид те наистина са добри!

-Умбридж каза, че са опасни-каза Рон.

-Добре, както каза Хагрид, те могат да се грижат за себе си-каза нетърпеливо Хърмаяни.-Гръбли-Планк сигурно нямаше да ни ги покаже, преди степента NEWT, но, добре, те са много интересни, нали? Начинът, по който някои хора ги виждат, а други не могат! Бих искала да мога.

-Така ли?-попита я спокойно Хари.

Тя изглеждаше внезапно ужасена.

-О, Хари –съжалявам,-не, разбира се-беше глупаво от моя страна да го кажа.

-Окей- каза бързо той.-Не се тревожи.

-Изненадан съм колко много хора могат да ги видят –каза Рон.-Трима в класа-

-Да, Уизли, тъкмо се чудехме-каза злонамерен глас. Нечути от никой от тях , Малфой, Краб и Гойл вървяха отзад.- Не смяташ ли, че ако си видял някой убит, ще можеш да виждаш по-добре куофъла?

Той, Краб и Гойл тръгнаха със смях към замъка, пеейки в хор “Уизли е нашият крал”. Ушите на Рон почервеняха.

-Не им обръщай внимание, просто не им обръщай внимание-каза Хърмаяни, като извади пръчката си и измагьоса отново топъл въздух над тях, за да може пътят им да е по-лесен, докато вървяха покрай оранжериите.
*
Декември им донесе още сняг и лавина от домашни за петокурсниците. Дежурствата на Рон и Хърмаяни като префекти станаха по-тежки с наближаването на Коледа. Трябваше да наглеждат украсата на замъка / “Опитайте се да поставите гирляндите, когато Пийвс е хванал другия край и се опитва да ви завърже с него”-каза Рон./ , да наблюдават първо и второ-курсниците по време на междучасията им вътре поради големия студ./”И те са нахални малки snot-rags, знаете ли, ние не бяхме такива по време на първата си година”-каза Рон/ и да патрулират по коридорите с Аргус Филч, който подозираше, че коледният дух може да се прояви в магьоснически дуели /”Този направо си е изгубил ума”-каза Рон побеснял/. Те бяха толкова заети, че Хърмаяни дори спря да плете шапки за домашни духчета и бе ядосана, че не е завършила последните три.

-Всички тези бедни духчета, които все още не съм успяла да освободя, ще трябва да прекарат Коледа тук защото няма достатъчно шапки.

На Хари сърце не му даваше да й каже, че Доби е взел всичко, което тя е оставила и се задълбочи в съчинението по История на магията. Не му се искаше да мисли за Коледа. За пръв път в училищната си кариера искаше да прекара ваканцията си далече от Хогуортс. Между забраната си за куидич и тревогата си дали Хагрид ще бъде или не поставен под изпитание, той се чувстваше дълбоко засегнат от това място. Единственото, което му допадаше тук бяха срещите на ДА и те щяха да бъдат прекратени по време на ваканцията, тъй като всеки от ДА щеше да бъде със семейството си. Хърмаяни щеше да отиде на ски с родителите си, нещо което много забавляваше Рон, тъй като никога не беше чувал за това мъгълско развлечение. Рон щеше да си отиде в Бъроуз. Хари устоя няколко дена на завистта, когато Рон му каза, в отговор на въпроса на Хари къде ще прекара Коледа:

-Но ти също идваш! Не ти ли казах? Мама ми писа преди една седмица и ми каза да те поканя.

Хърмаяни завъртя очи, но духът на Хари се повдигна: мисълта за Коледа в Бъроуз беше чудесна, макар и леко помрачена, че няма да бъде със Сириус. Чудеше се дали ще може да убеди госпожа Уизли да покани за празника кръстника му. Въпреки съмнението, че Дъмбълдор ще позволи на Сириус да напусне Грималд Плейс така или иначе и мисълта, че госпожа Уизли не го иска особено, защото те се караха толкова често. Сириус не беше се обаждал на Хари от последния път до камината и въпреки че Хари знаеше, че е под постоянно наблюдение от Умбридж дали пак ще се опита да установи контакт, той не искаше да мисли, че Сириус е сам в старата къща на майка си , може би споделяйки бисквита с Крийчър.