Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 22 23 родните закони и закономерности. Както ще видим от анализите в настоящата книга, тези две идеализирани схеми, извисяващи статута на човека, са фундаментално погрешни. Тяхното опровержение идва от християнската религия, както и от възникващата нова линия в науката, обусловена от ФБ. Въпреки това езотеризмът, окултните науки и материалистическата наука все още играят голяма роля във формирането на човешкия светоглед. В миналото, когато религията е била на почит, е имало един всеобхватен абсолют в лицето на Живия и Личностен Бог, един всеобхватен гарант за смисъла на живота и на съществуването на реалния свят. Езотеризмът и светската наука обаче породиха множество противоречащи си и непримирими абсолюти, всеки от които има претенцията да определя смисъла, да дава отговорите на най-важните фундаментални въпроси, да бъде надеждата за бъдещето на човечеството. Всеки един от тези абсолюти иска да се превърне в религия ида активизира по свой начин религиозния инстинкт в човека. Въпреки този своеобразен хаосна чувствата, новооткритите области на познанието пораждат оптимизма, чете ще донесат повече блага за човечеството. На изкуството, науката, психологията, социологията, а в определени случаи и на езотеризма като цяло се гледа като на важни фактори за подобряването на човешките условия за живот. Идеята за светлото бъдеще е общият ориентир на вярващите в КР. Такива схващания се подемат и разгласяват нашироко от известни писатели, като напр. Хърбърт Уелс, Жул Верн, Томас Мани др., за които съвършенството на човечеството е единствено въпросна време и на фино пренастрой- ване на човешкото съзнание. Науката, културата и езотеризмът сами по себе си се превръщат в своеобразна религия. Те си осигуряват свой собствен, на пръв поглед, житейски контекст в предстоящия сблъсък на абсолютни истини и като чели предлагат подходяща среда за тяхното примирение и решение. В тяхно име всичко е приемливо и оправдано. И доколкото те наистина крепят света да не се разпадне и осигуряват на човечеството чувство за смисъл, цели оправдание, за тях може да се каже, че изпълняват традиционните функции на религията“ 8 Светската материалистическа наука, която се ражда от глъбините на езотеризма и която хората възприемат като оръдие на напредъка, културата и благосъстоянието на човечеството, започва постепенно да изобретява и произвежда ефикасни средства за унищожаването на човека и на ценностите, създадени от него. Конфликтът между абсолютните истини, породени от разнообразието на езотеричните течения и светската наука, избухва снова сила по времето след двете световни войни, пораждайки редица осезаеми опасности за съществуването на цивилизацията като цяло. Към края на двайсетте години на 20 в. избухва уникална финансова криза, която обхваща почти целия свят. Оказва сече парите като социална институция, призвана да осигурява стабилността на обществото, са твърде ненадеждна опора за напредъка на социалната система. От друга страна, развитието на естествените науки и психологията отправя предизвикателства към четирите фундамента, върху които се крепи западната цивилизация пространството, времето, случайността и човешката личност. Теорията на относителността на Айнщайн обезсмисля понятието абсолютност на пространството и времето, а квантовата механика издига в ранг на абсолют случайността в динамиката на процесите и явленията, протичащи в микросвета на елементарните частици. Психолозите Юнги Фройд от своя страна объркват напълно представите на светската материалистическа наука, установявайки невъзможността от опростяване на човешката мотивация, наблягайки на някаква амбивалентност в човешкото поведение, която не се подчинявана логиката в уравнението, свързващо причина и следствие. В микросвета неопределеността, непредсказуемостта и случайността придобиват статут на фундаментални категории, което се добавя към непонятните за човешката мисъл разбирания за относителността на пространството и времето. Изхождайки от такива представи, хората постепенно започват да релативизират и такива основни категории, касаещи живота, като морала и същността на човешката личност. От морална гледна точка напр. основна роля се отреждана понятията наказание и награда, намиращи обоснование в концепцията за причинноследствената връзка между явленията и процесите в природата. Навлизането на случайността в разбиранията на хората компрометира в известен смисъл основния социален закон, управляващ наказанието и |