Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 38 39 че нейният смисъл в случая се свежда до видими, обозрими и най-често рационално отразими аспекти на духовността, създаващи погрешното впечатление за естествения достъпна хората до универсалния източник на духовността изобщо. Въпреки това всички тези съображения касаят различни аспекти на вярата на хората. Дължа да подчертая, че излагайки тези мои съображения, аз съвсем не искам да омаловажа нито съображенията на херметизма, езотеризма и окултните науки, нито дори съображенията на материалистичната атеистична наука, която също се основавана своеобразен тип вяра, а именно, вярата, че Бог не съществува. Искам само да подчертая, че е неправдоподобно да се абсолютизира една или друга страна на вярата на хората, затова ще се постарая да сумирам всички изказани съображения до този момент, свеждайки ги до следната класификация В общи линии може да се каже определено, че в системата на човешкото познание се оформят три големи и до голяма степен независими направления за търсене на смисъл в нещата на бъдещето на човечеството, както и в търсенето на отговорна жизненоважните въпроси за смисъла и произхода на живота, за същността на материята, пространството и времето, затова дали Бог съществува и т. н. Първото направление се определя от философията на атеистичния материализъм, който отрича самостоятелното битие на всякакъв вид духовност, свеждайки последната до естеството на психичните процеси, които се интерпретират като резултатна материалните процесии явления. В това направление се отрича напълно съществуването на Бога. Второто направление се определя от философията на КХЕ и на окултните науки. В тази система се допуска съществуването на самостоятелно битие на духовното, но това битие в най-общ смисъл е тясно свързано, смесено със и до голяма степен обусловено от физическата вселена. На всички материални обекти се приписва свойството душа. Вселената като цяло също има душа, а физическият ѝ аспект се възприема като тялото на Самия Бог. Това е философията на пантеизма. Човекът, бидейки елемент от тази одухотворена природа, е същевременно и част от духовното битие на Бога. Природата е посредник между Бога и човека. Човекът може да се издигне до нивото на Бога чрез познание, посвещение и духовно извисяване. Като следствие от тази философия е гледището, че потенциалът на човечеството е заложен в нас самите, че Земята и нейните проблеми (екологично замърсяване, демографска катастрофа и изчерпването на ресурсите) могат да бъдат разрешени чрез изменение на духовния облик на човечеството, осъществено със собствените усилия на хората. Това може да стане при сега съществуващите физически условия, посредством изграждането на своеобразна духовна цивилизация. Третото направление се определя от философията на християнската религия, която намира подкрепа в лицето на новата линия в науката, определена от ФБ и по-специално от КВТТП. Тук няма място за пантеизъм. Природата е сътворена и тя не бива да се смесва с духовното битие на Бога. Духовната сфера има свое самостоятелно битие, различно от това на вселената. Човешкото духовно битие е сътворено от Бога и като такова то не може по никакъв начин да се приравни или смесва с духовното битие на Бога. Човек не може да се издигне пони- какъв начин до нивото на Бога. Природата на вселената е неодушевена, но върху нея може да се въздейства чрез съзнателните сили, действащи в духовното битие на Бога (глобално и локално, както и от съзнателната сила в духовното битие на човека но само локално. Спасението на човечеството може да дойде единствено по линията на външния за него фактор на Божието духовно битие. Истинският смисъл на спасението се заключава в радикалната промяна на цялата физическа вселена, при което промяна ще претърпи и самото физическо тяло на човека. В новите тела и в условията на подновената физическа вселена ще се осъществи и идеалът за обединението на физическия и духовен свят. В това се заключава смисълът на понятието Небесно царство, описано в Новия Заветна Библията. Основният смисъл в евангелията на този Завет е именно благата вест за НЦ евангелие означава блага вест. В процеса на спасението от особено значение е характерът на вярата на хората, тяхното отношение към греха, който представлява отклонение от нормите на идеалната природа на Божието битие, както и проявените към хората Благоволение и Любов отстрана на Създателя. НЦ няма нищо общо с модела на духовната държава или на духовната цивилизация, едно вековно наложило се изобретение на херметизма и езотеризма. Първите две направления ние съотна- |