Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 36 37 смислено, че създаването на духовна държава от земен тип води неизбежно до изопачаването на самата духовност като такава. Духът, създаден от такава държава, винаги е далеч по-стра- шен, отколкото всяко проявление на материалистичната държава. Този дух е в основата на свещените войни, които водят ислямските фундаменталисти днес по света. Този е и духът на ерзацрелигиозността, извиращ от глъбините на херметизма, езотеризма, окултизма и техните странни примеси с големите сериозни религии, каквато е християнството, иницииращи идеи като Новия Световен Ред (НСР), глобализма, идеята за обединението на религиите (ОР), обединението на световните държави в единна световна империя и обединението на световните икономики. Това е новият пътна ерзацдуховността, източникът на която се крие в древния херметизъм и езотеризъм. Срещу нея обаче се изправя единствено истинната християнска религия и новата, все още неизвестна на широката общественост наука ФБ. Тази наука показва недвусмислено, че човечеството не може да намери смисъл за бъдещите събития, ако се основавана различните форми и проявления на КР, каквито са херметизмът, езотеризмът, окултизмът, материализмът, атеистичната светска наука и др. Този смисъл може да се открие единствено и само в КД. Неоснователни саи твърденията на съвременните апологети на ерзацдуховността, каквито са авторите Бейджънт, Лий и Линкълн, че западното общество продължава да недооценява значимостта на психическите потребности на хората от духовности че такава истинна духовност, даваща смисъл на бъдещето, може да се открие само в херметизма, езотеризма и окултните науки. Описваното от тези автори недоверие на западното християнско общество към ирационалното, породено от горчивия опит с Третия райх, свеждайки контакта на това общество с ирационалната реалност само до онези няколко часа, прилежно предвидени и неотменно посветени на неделната служба в църквата, е само опит да се прикрие Истината, да се замъгли истинската същност на конфликта между двете култури – КР и КД. Тези автори обаче не познават новата линия в науката, положена от ФБ, която идва да подкрепи едно ново измерение в динамиката на духовността на християнската религия, показващо дълбокия смисъл на последната, отразен в съвременните научни открития и анализи. Този смисъл очертава вече ясно разграничителната линия между двете въпросни култури. Новата линия в науката активизира интелектуални сили, съществуващи в човешкия потенциал, които са способни да се противопоставят на демистифицирането на религиозния идеал, третирано от съвременните апологети на езотеризма като нарастване на недоверието към абсолютните стойности, водещо до триумф на всепроникващата относителност на перспективата. А всъщност това е само нов прикрит опит да се отвори врата в душите на хората за проникване на дискредитираната от истинската духовност вяра в материалния напредък. Тази вяра всъщност е и последният бастион, зад който хитро се прикрива мъглата на херметизма и езотеризма, разсеяна от вековните изпитания, на които тя е била подложена. Така се раждат и понятията за ценности от типа на западното материалистическо самодоволство, на „консуматорското общество, на детройт- ската дефиниция за планово отмиране на човечеството и др. Но именно тук в тези понятия намират своите основания идейните течения на модерния херметизъм и езотеризъм, сроден подух на безбожния материализъм. И двете системи в един глас фактически отричат тези понятия като нова форма на абсолюти. От тях не се очаква да отговорят на основните въпроси на смисъла. Големият идеална века най-красноречиво е изразен в често употребяваната тогава дума нормалност, което на практика означава просто еднаквост. Всичко анормално, всичко, възбуждащо по-дълбоки вътрешни потребности – религиозен копнеж, нервни разстройства, неврози, дори и прости отклонения от конвенционалното – е белязано, на него се гледа като на патологично състояние.“ 21 Апелът за търсене на възбуждащо по-дълбоки вътрешни потребности всъщност представлява опит да се замъгли истинският смисъл на спора между КР и КД. За какъв тип вътрешни потребности става въпрос за ерзацдуховни такива или за истинните духовни потребности, произтичащи от КД. Така или иначе, този тип съображения, изказвани упорито от модерните езотерици, идват да покажат претенцията на херметизма, езоте- ризма и окултните науки за монопол над духовността, въпреки |