Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 40 41 сяме към КР, а третото – към КД. Основната идея в настоящата книга е да се постави акцент върху неправомерното смесване на тези три несъвместими системи, упорито насаждано най-вече отстрана на защитниците на херметизма, езотеризма и окултните науки. За тази цел ние ще проследим подробно историята на езотеричното знание и окултизма, както и историята на многобройните опити за смесването и взаимодействието на това направление с фундамента на третото направление в горната класификация – християнството. Освен това, важна цел в настоящата книга е изтъкването на логични доводи, научни анализи и факти в полза на предимствата на третото направление и свързаната с него нова линия във фундаменталната физика, известна на читателите като ФБ. Горепосочената класификация налага един нов подход към анализа на огромното богатство от знания, което е възникнало в процеса на многовековното съществуване на херметизма и езо- теризма. Това изисква и установяването на нова гледна точка към нещата, свързани с взаимодействието на херметизма, езо- теризма, окултните науки с организираната религия и нейните учения. Преди да приключим увода на настоящата книга, ще се постараем да опишем една специфична методология, която би ни помогнала за по-добро разбиране на механизмите за възникване на доверието на хората към различните типове религиозно, езотерично или научно знание, продиктувано от начина, по който се решава въпросът за смисъла, предлаган от тях. Тази методология не е нова и е била спонтанно или съзнателно прилагана от религиозни и политически лидери, както и от организирани движения като франкмасоните, розенкройцерите, обществото на Сион, ордена на малтийските рицари, йезуитите, ордена Опус Деи и др. Въпросната методология произтича от учението на известния швейцарски психолог Юнги е свързана с това, което той нарича „архетип“. Това понятие твърде много е било използвано за целите на езотеризма. Самият Юнг счита себе си за последователна древната философия на Хермес Трисмегист. Въпреки това в учението на Юнг има твърде много рационални зърна, които ние ще се опитаме да използваме по подходящ начин, отстоявайки същевременно гледната ни точка, описана тук. Според Юнг, пишат Бейджънт, Лий и Линкълн, „архетип“ е първообраз или модел на преживяване, общо за цялото човечество нещо като колективен спомен, който хората споделят от незапомнени времена. Определени по този начин, архетипите и архетипните модели изглеждат достатъчно познати. И наистина, в днешно време ние приемаме повечето от тях за даденост. С тяхна помощ осмисляме такива събития като раждане, пубертет, сексуален нагон, смърт, травми от войната, цикличността на сезоните, както и по-абстрактните чувства – страх, желание, копнеж за духовен доми, разбира се, самото търсене на смисъл, което всъщност обсъждаме. Тъй като тези архетипи формират първичната основана човешката природа, тяхното значение често не може да се изрази чрез ресурсите на езика. Езикът е продукт на разума ирационалността, а архетипите и архетипните модели се простират отвъд разума ирационалността. В резултатна това те най-често намират най-пряк израз посредством символите, защото символът не се обръща само към разума, а предизвиква резонанс от по-дълбоки нива на психиката – от онова, което Юнг нарича „несъзнавано“. Именно поради тази причина символите са от жизненоважно значение не само за свещеника и религиозния водач, но също така за твореца, за поета, за художника, за всички, които имат отношение към сакралната символика.“ 22 Всъщност учението на Юнг цели да придаде научна леги- тимност на нарастващия кръг от факти и наблюдения в психологията, които в известен смисъл не се вместват в рамките на здравия разум. Според Юнг разумът на човека е неговото единствено средство за осъзнаване на обективната реалност. Това, което прави традиционната психология, е фрагментирането на мозъчната активност, при което един фрагментиран разум би следвало по необходимост да възприема също така една фраг- ментирана (те. разделена на части) реалност. Затова Юнг се обръща към метода на интеграцията, който е необходим, за да установи хармоничния баланси равновесието на различните мозъчни функции и процесите на разума. Този метод според учения е основан на старата херметична гледна точка за синтеза в противовес на анализа, за организма в противовес на механизма, за целостта в противовес на фрагментираното, за интег- |