iii. местоположение на Инвестиционното предложение

2. 
   Схема на I-^ви метродиаметър с III-^ти етап на разширение
   

Прието е с Решение № 76-21/2000г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на МОСВ.

Представеното в Инвестиционното предложение за разширение на метрополитена от бул. „Андрей Сахаров (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 („Бизнес Парк София”) в ж.к. „Младост IV” дава техническо решение за отклонение на съществуващото трасе от I^-ви метродиаметър от МС 13 до МС 16 – „Бизнес Парк София”. В разработката подробно са представени схеми на отделни участъци на трасето в план и профил (Вж. Приложения №№ 6, 7 и 8).

Съгласно Предпроектните проучвания трасето, включено в Инвестиционното предложение попада в застроителните граници на район "Младост" като пресича множество поземлени имоти с различен статут и собственост. Информацията за собствеността на терените, които се очаква да бъдат засегнати при строителството на обекта, е предоставена от "ГИС - София" ЕООД по данни от поддържаната от дружеството информационна система на кадастралните планове и картата на възстановените земеделски гори и земи и съгласно Общия регулационен план на гр. София.

В одобрения План за регулация и застрояване на район „Младост” в София - част от ОУП на Столична община е предвидено създаване на урегулирани поземлени имоти за озеленяване, създаване на нови паркоместа, оформяне на бул. "Александър Малинов" и продължението на бул. "Андрей Ляпчев", с което се цели съхраняване на вътрешнокварталните пространства и детските площадки.

При строителството на участъка от МС 13 до МС 14, трасето следва бул. „Анд. Сахаров”, завива надясно по посока на бул. „Ал. Малинов” и достига до кръстовището с бул. „Анд. Ляпчев” (МС 14), като преминава в непосредствена близост до терени, отредени за строителство на сгради, предназначени за обществено-обслужващи дейности и озеленяване - терени публична общинска собственост.

В участъка МС 14 - МС 15, трасето продължава под бул. „Ал. Малинов” до кръстовището с ул. „Проф. Балан”, където е разположенн северния вестибюл на МС 15, ситуирана зад територията на Хипермаркет ”ХИТ”. Зоната около хипермаркета, съгласно ОУП е отредена като зона Смф - смесена многофункционална, което позволява изграждане на сгради с обществено обслужващи функции: спортна зала, офис сгради, административно-делови сгради, православна църква, както и магазин - инвестиция на немската "Линднер". Предвижда се да бъде обособена и пешеходна паркова част, която ще е богато озеленена. Под нея ще бъдат организирани подземни гаражи, които ще са разположени над метротунела. В този участък попадат най-много терени - публична общинска собственост.

В участъка от МС 15 - МС 16, трасето следва бул. ”Ал. Малинов”, преминава през зони за озеленяване и на кръстовището с ул. „Самара” достига до МС 16. Терените са публична общинска собственост - улична мрежа, озеленяване, паркинги и др.

Характерно за район „Младост” е, че реституираните имоти (частна собственост) са концентрирани в зоната около главната улична мрежа – бул. „Анд. Сахаров”, бул. „Ал. Малинов”, бул. „Анд. Ляпчев”, ул. „Киприян” и др., което е наложило отреждане на нови терени, предназначени за жилищни сгради за обезщететяване на собствениците на тези имоти. В площта на утвърденото трасе не попадат терени, отредени за обезщетяване или други терени с неуреден статут.

2. 
   Приспособяване на терените към трасето, включено в
   

При наличие на частни имоти, попадащи в обхвата на утвърденото окончателно трасе, се предвижда отчуждаване по реда на Закона за устройство на територията и Закона за общинската собственост.

За изграждане на метроучастъците и метростанциите се планира да се отчуждават недвижими имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или стават негодни за застрояване или ползване, съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи, както и съобразно изискванията за сигурност и безопасност. Части от поземлени имоти следва да се отчуждават, само когато от остатъка от имота може да образува урегулиран поземлен имот с най-малко 300,00 кв. м. площ и лице 14,00 м.

Отчуждителните процедури са започнали след утвърждаването на Подробните устройствени планове за изграждане елементите на техническата инфраструктура и строителните площадки.

След влизане в сила на Подробните устройствени планове, законните строежи и другите подобрения, извършени от собствениците на имотите, следва да се заплатят по стойността на направените разходи или увеличената стойност на имота.

Имотите е възможно да не се отчуждават, ако бъдат закупени от собствениците или собствениците им учредят на инвеститора ограничени вещни права. Възможна е също замяна с общински имоти по реда на Закона за общинската собственост.

Засегнатите имоти - публична и частна общинска собственост представляват предимно улична пътна мрежа, инфраструктурни съоръжения и зони за озеленяване и паркинги. Съгласно Закона за общинската собственост, за тях не се предвижда отчуждаване, а само промяна в предназначението. Предвижда се, след приключване на строителните работи, уличната инфраструктура да бъде възстановена и благоустроена, като се изградят тротоари и подлези за достъп до метростанциите. Там където се засягат зелени площи се планира провеждане на рекултивационни мероприятия за възстановяване на нарушените терени в първоначален вид.

След изграждането на описания участък от Метрополитена не се очаква трайно въздействие или промяна в статута на имотите.

Територията, през която се предвижда да преминава утвърденото трасе, включено в Инвестиционното предложение, представлява урбанизирана територия, попадаща в застроителния регулационен план на район "Младост". Поземлените имоти в него са отредени за жилищни, общественообслужващи, административни функции; за озеленени площи и озеленени връзки между тях; за движение и транспорт; за техническа инфраструктура и други.

В обхвата на трасето не попадат земеделски земи, по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, т.е. такива, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии - населени места и селищни образувания.

Основният тип земеползване, в обхвата на Инвестиционното предложение, е свързано с урегулирани поземлени терени, отредени за гражданско строителство, както и за изграждане на специализирана инфраструктура.

След приключването на строителните работи по метроучастъците се предвижда провеждане на рекултивационни работи за възстановяване на засегнатите терени в първоначален вид. Трайна промяна в статута и предназначението на терените се предвижда единствено при изграждането на пешеходните подлези, осигуряващи достъп до вестибюлите на метростанциите.
4. Чувствителни територии, в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони и елементи на Националната екологична мрежа

В границите на Столична община са регистрирани следните видове защитени територии:

• Биосферният резерват “Бистришко бранище”, който с още 16 резервата в нашата страна, е част от световната мрежа от биосферни резервати, създадена по програмата на UNESCO;

• Торферният резерват, обхващащ изворната област на реките Владийска, Боянска и Драгалевска.

Природни паркове

• ПП "Витоша" планина e най-стария в нашата страна, обявен за природен парк, с Постановление на МС от 1934 г.

• Парк “Враня”;

• Кътинските пирамиди при с. Кътина;

• Историческата местност “Урвич”;

• Блатата при с. Долни Богоров.

Проучените територии, прилежащи към трасето в Инвестиционното предложение не попадат в границите на никой от описаните по-горе защитени природни резервати, паркове и обекти в Столична община.

Съгласно Писмо Изх. № 26-00-1305/03.04.2006 г. на МОСВ, проектното трасе не попада в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и не попада в територията на потенциална защитена зона от екологичната мрежа "Натура 2000". В близост до трасето не са установени чувствителни, влажни, уязвими или защитени зони. В обхвата на трасето не попадат и изградени санитарно-охранителни зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване или около водоизточници на минерални води.

5. Качество и регенеративна способност на природните ресурси

5.1. Горива и минерални ресурси

При строителството и експлоатацията на обекта, свързан с Инвестиционното предложение за " Разширение на Метро София от бул. „Андрей Сахаров (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 („Бизнес Парк София”) в ж.к. „Младост IV” " не се очаква извършване на попътен добив или преработка на горива и минерални ресурси в обхвата на проектното трасе.

Основната част от инертните строителни материали, необходими за строителството на метросъоръженията се предвижда да се доставят "на място" до строителните обекти от фирмите - изпълнители на строителните участъци. В Предпроектните проучвания, необходимото количество баластра за засипване на изградените метроучастъци и метростанции се планира да възлезе на около 86 000,00 куб.м. Като основен суровинен източник на тези суровини се планират разкритите кариери и баластриери край гр. София, стопанисвани в условията на концесия от различни строителни фирми.

5.2. Водни ресурси

При строителството и експлоатацията на обекта на Инвестиционното предложение не се предвижда използване на повърхностни и подземни води за промишлени и битови цели. Нуждите на строителството от промишлени и битови води се планира да се задоволяват чрез отклонения на столичната водопреносна мрежа.

При строителството и експлоатацията на метрото не се очаква да се засегнат извори на минерални води или да се използват хидро-геотермални ресурси на минерални води.

5.3. Други природни ресурси

При строителството и експлоатацията на бъдещите метросъоръжения не се предвижда използването или влагането на други природни ресурски като: дървесина, възобновими енергийни източници и др. Като екологичен ефект от изграждането на метросъоръженията се очаква разтоварване на района от вредни емисии, което да повлияе положително за самопречистването на атмосферния въздух. При строителството се предвижда частично разрушаване на улична мрежа и зелени площи, като засегнатите районите ще бъдат благоустроени и рекултивирани. С планираните мероприятия за техническа и биологическа рекултивация, след изграждането на трасето, се създават условия за повишаване качеството на почвите и зелените площи.

Въз основа на Решението на МОСВ в Инвестиционното предложение не се предвиждат алтернативи за местоположение на метроучастъците и метростанциите.

Трасето на метрорадиуса е утвърденото въз основа предоставени Предпроектни проучвания, изготвени на база техническите характеристики и особености на подземното съоръжение, като най-голямо внимание е обърнато на типа на конструкциите на станциите и междустанционните участъци. За приемане на оптималното трасе, освен чисто техническите показатели, са взети предвид действащите застроителни и регулационни планове, съществуващите сгради в сервитута на бъдещото трасе на метрополитена, отчуждителните процедури.


iV. характеристики на потенциалното въздействие

1. Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични и групови паметници на културата, както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми



1.1. Въздействие върху хората и тяхното здраве

Трасето на обекта на Инвестиционното предложение за "Разширение на метрото от бул. „Андрей Сахаров (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 („Бизнес Парк София”) в ж.к. „Младост IV” е с дължина 2 620,00 м. (включително метростанциите), се предвижда да бъде изцяло подземно, средно дълбоко заложено. Изпълнението на трасето ще бъде изпълнявано по два различни способа, в зависимост от спецификата на терена и градоустройствената даденост.

По утвърденото трасе за връзка между МС 13, (разположена под бул. “Андрей Сахаров” - част от I^-ви метродиаметър, II^-ри метрорадиус) и МС 16 („Бизнес Парк София”) в ж.к. „Младост IV”, се предвиждат да бъдат изградени 3 нови метростанции, с прилагането на утвърдени строителни способи:

• 
  МС 14 - ситуирана на кръстовището на бул. „Ал. Малинов” и бул. „Анд. Ляпчев”. Станцията е със странични перони, с дължина на пероните 100 метра и минимална ширина 4.00 м. и два входни вестибюла. Вестибюлите й (северен и южен) извеждат до ул. „Св. Киприян” и ул. „Филип Аврамов” . Метростанцията е изцяло подземна, на три нива, със средна дълбочина на кота "долна релса" - 10.50 м. спрямо проектната кота на терена.
  
• 
  МС 15 - ситуирана под бул. "Ал. Малинов”, зад Хипермаркет „ХИТ”, като на кръстовището с ул. „Проф. Балан” е разположен северния й вестибюл. Станцията е със странични перони, с дължина на пероните 100 метра и минимална ширина 4.00 м. и два входни вестибюла. Метростанцията е подземна, на средна дълбочина 11,80 м.
  
• 
  МС 16 - ситуирана на кръстовището на бул.”Ал. Малинов” и ул. „Самара”, минава под улицата с естакадата и локалната успоредна улица на Бизнес Парк София. Използвайки денивелацията на терена, станцията е разработена като: Метростанция и подземен паркинг. Стацията е със странични перони, с дължина на пероните 100 метра и минимална ширина 4.00 м. и два входни вестибюла, като северният вестибюл се намира при кръстовището на бул.”Ал. Малинов” и ул. „Самара”, а южният - между кв. 35 от запад и кв. 24б от изток. Пешеходният достъп до нивото на вестибюлите се осъществява посредством подлези.
  

1. Организационен план за строителните работи на площадката;

2. Строителен ситуационен план;

3. Комплексен план-график за последователността на извършване на СМР;

4. Планове за предотвратяване и ликвидиране на пожари и аварии и за евакуация на работещите и на намиращите се на строителната площадка;

5. Мерки и изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при извършване на мащабни земни работи, мащабно изливане на бетон и СМР, включително за местата със специфични рискове;

6. Списък на отговорните лица (име, длъжност, работодател) за провеждане на контрол и координиране на плановете на отделните строители за местата, в които има специфични рискове, и за евакуация, тренировки и/или обучение;

7. Схема на временната организация и безопасността на движението по транспортни и евакуационни пътища и пешеходни пътеки на строителната площадка и подходите към нея;

8. Схема на местата на строителната площадка, на които се предвижда да работят повече строители;

9. Схема на местата на строителната площадка, на които има специфични рискове;

10. Схема на местата за инсталиране на повдигателни съоръжения и скелета;

11. Схема на местата за складиране на строителни продукти и оборудване, временни работилници, контейнери за отпадъци и извозване на земни маси от обекта;

12. Схема на разположението на санитарно-битовите помещения;

13. Схема за захранване с електрически ток, вода, отопление, канализация и др.;

14. Схема и график за работа на временното изкуствено осветление на строителната площадка и работните места;

15. Схема и вид на сигнализацията за бедствие, авария, пожар или злополука, с определено място за оказване на първа помощ.

Трудът на строителните работници се характеризира с физическо натоварване, изискващо опит и повишено внимание при наличност на оперативна и дългосрочна памет. Повишеният трудов риск води до повишена отговорност за собствената безопасност и безопасността на другите, изисква дисциплинираност и емоционална устойчивост.

Здравни рискове при строителството по “Открит" и „Милански” способи

Основните дейности при изграждането на подземното метротрасе по "Oткрит" способ се извършва механизирано, като след завършване на конструкциите, строителството продължава в условията на тунел.

При изграждане на тунелите по "Oткрит" способ, работниците са изложени на неблагоприятни и тежки условия на труд. Използва се много ръчен труд, което води до значително физическо натоварване и повишен риск от трудови злополуки. Строителните работи се извършват на открито и работниците са изложени на влиянието на естествените климатични условия, характерни за сезона - ниски или много високи температури, високи скорости на движение на въздуха, висока относителна влажност, които действат неблагоприятно върху здравето на работниците. Ниските и високи температури, значителната влажност, наличието на високи скорости на движение на въздуха водят да напрежение на терморегулационните механизми и до загуба на големи количества топлина за кратък период от време. Създават се условия за възникване на простудни заболявания, бронхопневмонии, заболявания на периферната нервна система, ревматични заболявания. Голямото физическо натоварване води до увеличаване на топлопродукцията и до прегряване на организма и при по-ниски температури, което от своя страна натоварва сърдечно-съдовата система, промени в централната нервна система: забавяне на ритъма, смущение на вниманието, забавяне на времето за реакция. Това води до повишен риск от злополуки.

Машините и съоръженията генерират интензивен шум от 95 до 110 dB при изкопни и товаро-разтоварни работи. Това е предпоставка за промени в слуха, както за високите, така и за ниските честоти. Може да се наблюдава заглъхване и шум в ушите, нарушения на съня, раздразнителност и други неврологични оплаквания.

Прахът на работната площадка се очаква да превишава ПДК и е една от най-опасните вредности, поради голямата агресивност на наличния силициев двуокис, фината дисперсност и големи количества прахови и маслени аерозоли, които се образуват при различните процеси.

“Милански" способ представлява изграждане на шлицови стени, като носещ конструктиван елемент, монтиране на горна плоча, осъществяване на изкоп по "Милански" способ и монтиране на долна плоча. По прилагането на тази строителна технология е събран достатъчно богат опит. В зависимост от дълбочината на заложение на конструкцията, котлована за достигане на горната плоча може да бъде укрепен или неукрепен.

По-голямата част от изграждането на шлицовите стени се извършват механизирано.

Изкуственото осветление на работните места не представлява здравен проблем, поради осигуряване с 2.5 пъти по-висока осветеност.

Независимо, че при строителството на първия радиус, измерените вибрации са били в границите на хигиенните норми, в следствие на вибрационното въздействие, може да се очаква появата на намалена вибрационна и болева сетивност, спазми и атония на кръвоносните съдове, понижена кожна температура и мускулна сила, съчетани с тежкия физически труд, статичните напрежения на горните крайници, охлаждането на ръцете на работниците, вегетативни полиневропатии и вибрационна болест.

Здравни рискове при експлоатацията на метроучастъка

През експлоатационният период на метрото не се предвижда отделянето на емисионни газове в атмосферата. По тази причина не се очаква новоизградения участък от метрото, с всичките си съоръжения, да се обособи като емисионен замърсител на атмосферния въздух, който би оказал влияние върху структурата на заболеваемостта на населението от прилежащите жилищни райони. Нещо повече, този участък ще намали значително количество вредни емисии от автомобилно движение, защото ще замести редица линии на градския транспорт и намали броя на автомобилите по това трасе.

За оценката на акустичното въздействие след изграждането на участъка е необходимо да се предвиди проучване на шума и влиянието му върху жилищната среда на местата, където трасето излиза на повърхността на земята.

Въздействието на вибрациите е в зависимост от близостта на сградите до трасето, в границата на техническата ивица, която в различните участъци ще бъде различна.

Всички строителни площадки и обекти по тях, както и метростанциите след завършването им ще бъдат водоснабдени от централния водопровод на София, което не налага допълнителни мерки по пречистването и обеззаразяването на водата и не предполага възникването на взривове от стомашно-чревни заболявания. Отпадните води от строителството и при експлоатацията на метрото ще бъдат включени в колекторите за отпадни води на градската канализация.

След въвеждане на метрото в експлоатация, отпадъците от вестибюлите и пероните ще бъдат със структура на битови отпадъци, хартии, опаковъчни материали, стъкло и ще трябва да се събират и извозват в специални съоръжения.

Сериозен проблем на вестибюлите и пероните може да възникне от праха, внасян от улиците и разнасян от високите скорости на движение на въздуха при преминаване на метросъставите.

Прогноза за въздействието

В структурата на заболеваемостта сред работещите следва да се очаква най-голям дял да заемат простудните заболявания, травматизма, болестите на периферната нервна система, болестите на дихателната система, на стомаха и дванадесетопръстника, болестите на костно-мускулната система.

При строителството на метроучастъка ще се извозват значително количество земни маси до организираните от Столична община депа. По пътя на тези тежкотоварни коли ще получи значително замърсяване от една страна с вредни газове от двигателите и от друга ще се замърсят пътищата, по които минават. По първото замърсяване не могат да се набележат мерки за намаляването им, но при второто е необходимо да се направи организация по измиването на маршрутите, по които ще се движат автомобилите, натоварени със земни маси или строителни материали, което определено ще предотврати замърсяването на атмосферния въздух с прах и други замърсители.

Очаква се извън техническата ивица, въздействието на вибрациите върху живущите в сградите и върху конструкциите да бъде незначително, поради което не се налагат специални мерки за намаляване на нивото на вибрациите от здравна гледна точка.

В процеса на разработката бяха проучени резултатите от изследванията на строителството на I^-ви метрорадиус на “Метрополиен - София”. В резултат на проучването могат да бъдат направени следните изводи:

• През времето на строителството на първия радиус заболеваемостта с временна нетрудоспособност се характеризира с повишен относителен дял за острите инфекции на горните дихателни пътища и простудните заболявания. Не са регистрирани професионални заболявания и отравяния.

• В периода на строителството на разширението на метрото от ж.к. "Младост" до Бизнес Парк София се очаква замърсяване на околната среда с прах, азотни окиси, фенол, маслени аерозоли и др. в резултат на изграждането по “Окрит” способ на части от трасето и на значителния трафик на товарни коли за извозване на земни маси, независимо от способа на строителство. Допълнително замърсяване се очаква от затрудненото движение на градския автобусен и автомобилния транспорт вследствие строителните работи. Очакваните концентрации на замърсителите не превишат пределно-допустимите нива и нямат сумарен ефект. Не се очаква промяна на структурата на заболеваемостта на населението, живеещо около трасето на метрото;

• Сериозен проблем при строителството ще бъде шумовото натоварване за населението, живеещо около МС 14 и МС 15. Очакваният шум ще превишава хигиенните норми, поради което задължително следва да се предвидят шумопоглъщащи ограждения на строителните площадки и други обезшумителни мероприятия;

• Шумовото натоварване на работните места в тунелите или при работа на открито ще превишава хигиенните норми, поради което ще крие известен здравен риск, както за работещите, така и за околната среда. Необходимо е да се предвидят лични предпазни средства за работниците и се упражнява строг контрол за използването им, както и задължителен предварителен лекарски контрол при постъпване на работа, за да се избягнат бъдещи професионални заболявания;

• При правилна организация на вентилацията на работните места, очакваните токсични вещества трябва да бъдат в границите на хигиенните норми съгласно Наредба № 13 от 2003 г. на МЗ за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа. При едновременното определяне на няколко вредни вещества с еднопосочно действие, сумата от отношенията на фактическите концентрации на всяко едно от тях във въздуха на работната среда, към съответната гранична стойност следва да бъде под 1 и не може да се очаква сумарен ефект на въздействие. Изследваните токсични вещества при строителството на първия радиус не са имали сумарен ефект и не са крили здравен риск за работещите и околната среда. Независимо от това следва да се предвидят и провеждат периодични токсикологични изследвания на работещите при вредности.

Основния тип земеползване в обхвата на Инвестиционното предложение се свързва с урегулирани поземлени имоти, отредени за гражданско строителство, както и за изграждане на специализирана инфраструктура. След изграждане на метроучастъците и метростанциите се предвижда възстановяване нарушените терени, съгласно устройствените планове, чрез провеждане на благоустройствени и рекултивационни мероприятия. Предвижда се трайна промяна в статута и предназначението на част от терените, като в площите, разположени над и в непосредствена близост от изградените метроучастъци, не се разрешава промишлено или жилищно строителство. Тези терени са отредени за озеленяване, паркинги и др.

2. 
   Въздействие върху материалните активи в обхвата на
   

При изграждането на "Разширение на метрополитена от бул. "Андрей Сахаров" (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 („Бизнес Парк София”) в ж.к. „Младост IV” не се очаква да бъдат засегнати сгради, които да бъдат частично или изцяло разрушени при строителството на метростанциите и метроучастъците.

При строителството на Разширението на метрополитена от бул. "Андрей Сахаров" (след МС 13) в ж.к. "Младост I" до МС 16 („Бизнес Парк София”) в ж.к. „Младост IV” по "Открит" и "Милански" способ се очаква да бъде засегната уличната мрежа, под която се планира разполагането на метростациите и метроучасъците от проектното трасе. Планира се разрушаването на следните участъци от уличната мрежа:

• бул. "Андрей Сахаров" - в участъка от МС 13 до МС 14;

• бул. "Александър Малинов" - в участъка от МС 14 до МС 16.

Предвижда след приключване на строителните работи по метротрасето, уличнатата мрежа да бъде възстановена и благоустроена. При изходите на вестибюлите на метростанциите се предвижда изграждане на подлези и пешеходни подходи.

Инженерна инфраструктура

При строителството на метростациите и метроучастъците се очаква да се засегнат и подземните инфраструктурни мрежи, пресичащи проектното трасе. Предвижда се преди започване на строителните работи изместване на инженерно-техническите подземни комуникации от обхвата на планираните изкопни работи.

Първостепенно значение за климата на София има количеството на слънчевата енергия, достигащо до земната повърхност. То зависи, както от географската ширина, така и от режима и разпределението на облачността, от степента на замърсеност на атмосферата над града и изложението на оградните склонове на котловината.

Климатообразуващата роля на атмосферната циркулация се изразява в преноса на различни по произход и физични свойства (температура и влажност) въздушни маси. Поради преобладаващия западно-източен атмосферен пренос, целогодишно над София доминират въздушни маси на умерените ширини от континентален и океански произход. Тропичните (предимно през лятото) и арктичните (през зимата) въздушни маси са с относително маловажна роля, но причиняват значителни колебания в стойностите на метеорологичните елементи.

Изключително съществена е ролята на постоянно активните центрове на атмосферното налягане - т. нар. "Исландски минимум” и "Азорски максимум”, които се формират над Атлантическия океан и въпреки голямата им отдалеченост от Балканския полуостров оказват безспорно влияние върху климата на България и Софийското поле. Климатичната им роля е по-категорична през топлото полугодие. Значително влияние върху климата на София имат и сезонно активните (предимно през студеното полугодие) центрове на атмосферното налягане - Средиземноморската депресия и високото налягане над Източна Европа.

Атлантическите циклони, възникващи в района на остров Исландия, оказват най-голямо въздействие върху климата на София през пролетните месеци. Чрез тях от северозапад нахлува по-хладен и неустойчив океански въздух. Максимумът на валежите през май-юни, и периодите на захлаждане се дължат на свързаните с тези циклони студени атмосферни фронтове.

Средиземноморските циклони се образуват главно през студеното полугодие над Генуезкия залив в Западното Средиземноморие. Техните атмосферни фронтове засягат в повечето случаи директно България и Софийската котловина. При движение на Средиземноморските циклони северно от България по склона на Витоша и южната половина на Софийското поле се проявява фьонов вятър. Типични са и значителните валежи по студените фронтове на Средиземноморските циклони.

Около 70 дни през годината са под прякото или косвено въздействие на Атлантическите и Средиземноморските циклони, което смекчава континенталните черти на климата в София, а съпътстващите ги ветрове и валежи намаляват негативните последици от замърсяването на атмосферния въздух в милионния град.

Антициклоните над България се формират по гребени на високо налягане на морския максимум главно през лятото и ранната есен. Динамични антициклони се проявяват след океански или континентални нахлувания от северозапад или североизток. Антициклоните, преместващи се от северозапад, се наблюдават главно през пролетта и причиняват застудявания, тъй като транспортираният от тях въздух е формиран на север в по-големи географски ширини. Антициклоните, нахлуващи предимно през зимата от североизток, причиняват резки застудявания.

Физикогеографският фактор има комплексно и разнопосочно влияние върху формирането на климата на София. Видът на подстилащата повърхнина, надморската височина на Софийското поле, изложението на склоновете и посоката на простиране на оградните планини, трансформират влиянието през годината на слънчевата радиация и атмосферната циркулация.

Антропогенното въздействие върху климата на София няма аналог в България. Почти половината от площта на Софийското поле е силно изменена от стопанската дейност, което води до промени в повечето метеорологични елементи и до формиране на т. нар. "градски климат”. В същото време типичният градски "релеф” на застроените територии влияе върху посоката и скоростта на ветровете.

Продължителността на слънчевото греене в София е около 2 020 часа годишно, което представлява около 45% от теоретично възможното, определено според дължината на деня. Продължителността на действителното слънчево греене зависи от облачността и котловинния релеф. Тя е най-малка през декември - около 50 часа, а най-голяма - през юли и август - над 300 часа. Най-слънчев сезон е лятото, следван от пролетта и есента, а най-мрачна е зимата. През последните 30 години е отбелязана тенденция към намаляване на продължителността на слънчевото греене, която е особено добре изразена през лятото. Тя се дължи на увеличената облачност и интензивното замърсяване на атмосферния въздух над града. В средновисоката и високата част на Витоша продължителността на слънчевото греене намалява до около 1860 часа средногодишно, поради по-голямата облачност в планината.

Средната годишна температура на въздуха в София е 9,8 °С. Най-студен е януари (-1,3 °С), а най-топъл - юли (20,0 °С). Средногодишната температура в центъра на столицата е 10,2 ° С.

Разликите в температурите на въздуха между центъра и периферните градски територии показват наличието на "остров” на топлина в приземната част на атмосферата, което е специфична черта на градския климат. Този "топлинен остров” е особено добре изразен през последните три десетилетия.

Средните денонощни температури са отрицателни от средата на декември до средата на февруари. От второто десетдневие на юни до второто десетдневие на септември температурите са над 18 °С. Този период е типично летен за София. Характерно нарушаване на годишния ход на температурата на въздуха се отбелязва със застудяване през пролетта (типично около 24 май) и затопляне през късната есен или зимата (типичното новогодишно затопляне).

Абсолютните минимални температури се измерват най-често през януари. Средните им многогодишни стойности са около -15 °С, а най-ниската температура (-31,2 °С) е регистрирана през 1893 г. През последните две-три десетилетия се наблюдава значима тенденция към повишаване на абсолютните минимални температури.

Абсолютните максимални температури се регистрират най-често през юли и август. Техните средни многогодишни стойности са около 33 °С. Най-високата температура в София (38,8 °С) е измерена през 1916 г. Средно около 75 дни през годината са с максимална температура на въздуха над 25 °С. Около 17 дни през годината (през юли и август) имат максимални температури, по-високи от 30 °С.

През половината от дните през годината в София се наблюдават приземни температурни инверсии, при които температурата на въздуха се повишава, вместо да се понижава с увеличаване на надморската височина. Тяхното вътрешногодишно разпределение се отличава с максимум през зимата и минимум през пролетта и лятото. Инверсиите имат неблагоприятен екологичен ефект, тъй като водят до увеличаване на концентрацията на замърсителите в приземния въздушен слой, особено през студеното полугодие. Те винаги са свързани с тихо време и устойчива атмосфера. При инверсионни условия няма вертикални движения на въздуха и това предизвиква интензивно атмосферно замърсяване. "Островът” на топлина в централната градска част намалява в известна степен този негативен ефект на инверсиите, защото повишава температурата на въздуха в надземната повърхност, разрушава инверсията и създава условия за намаляване на замърсяването.

Абсолютната влажност на въздуха следва годишния ход на температурата и е най-голяма през лятото (юни - 80,00мм), а най-малка през зимата (януари - 30мм). Режимът на относителната влажност е противоположен на този на температурата - максимумът е през зимата (декември и януари - около 84%), а минимумът е през лятото (август - 61 %). С увеличаване на надморската височина по оградните планини абсолютната влажност намалява, а относителната се увеличава.

Максимумът на облачността в София е през зимата (декември), а най-безоблачно е лятото (август). Средният брой на ясните безоблачни дни в течение на годината е около 75, а този на мрачните дни (с плътна облачна покривка) - около 110.

Мъглите са типично явление за Софийската котловина. Броят на дните с мъгла е средно около 30 за година, като в отделни години е бил 5 - 10, а през 1914 г. дните с мъгла са били 79. Ниската промишлена североизточна част на града е характерна с най-голяма честота на мъглите. Мъглите са най-чести през студеното полугодие. "Островът” на топлина в центъра на града води до намаляване на броя на дните с мъгла в сравнение с извънградските територии. С увеличаване на надморската височина броят на дните с мъгла нараства до около 250 годишно ("Черни връх").

Средногодишните валежи в града и прилежащата към него територия са около 550-600 мм. Те нарастват закономерно до около 2 000 м надм. в. по склона на Витоша. Годишният ход на валежите има ясно изразен континентален характер - зимните валежи са значително по-малко от летните. Зимните валежи в София са около 100-120 мм, а по високите части на Витоша - 200-220 мм. Февруари е месецът с най-малко валежи - в града те са около 30-40 мм. През пролетта количеството на валежите нараства. В началото на пролетта (през март) то е все още малко, но през втората половина на пролетта валежите са повече, обикновено са краткотрайни и често придружени от гръмотевици. Нарастването на валежите през май е твърде рязко и те достигат 70-90 мм в града и околността му. Летните валежи са най-големи и представляват 30-35% от годишната валежна сума. Максимумът на валежите е през юни - между 80 и 150 мм, в зависимост от различията в надморската височина и изложението на склоновете. През септември количеството на валежите е около 35-75 мм, като през втората половина на есента (ноември) валежите са с 10-20 мм повече.

Типично явление за София и околностите е формирането на непостоянна снежна покривка през зимата. Средно около 50-60 са дните със снежна покривка. Първата снежна покривка се образува към края на ноември, а последната - през средата на март. За около 40% от зимите е характерно образуването на устойчива снежна покривка, като началото й е обикновено през втората половина на декември. Средната дебелина на снежната покривка е около 20 см. в края на януари и началото на февруари. В отделни години дебелината на снежната покривка достига 50-60 см.