І. Резюме ІІ. Въведение

Към края на 2007 г. приходите от предоставяне на фиксирани телефонни услуги⁴ възлизат на 723 млн. лв. (фиг. 4) и намаляват с 7% спрямо предходната година. За периода 2005 – 2007 г. това намаление е с общо 14%.

Наблюдава се тенденция на плавно намаляване на относителния дял на приходите от фиксирани услуги в общия обем на пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги за разглеждания период (фиг. 5). Към края на 2007 г. делът на приходите от фиксирани телефонни услуги съставлява 22 % от общия обем на пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги⁵.

През 2007 г. основно перо в приходите⁶ на БТК АД и алтернативните предприятия (съответно над 51% и над 44%) са приходите от абонати при осъществяване на изходящи национални повиквания, които включват селищни, междуселищни разговори, разговори към мобилни наземни мрежи, към мрежи от типа „точка към много точки” с национален код за достъп и към негеографски номера⁷.

За разлика от алтернативните предприятия, които се стремят да привлекат клиенти чрез безплатно откриване на телефонни постове и без месечна такса, или с минимални такива, историческото предприятие реализира близо 30% от приходите си от месечен абонамент и такси за откриване на телефонни постове. От своя страна алтернативните предприятия формират 1/4 от приходите си от проведени от абонатите изходящи международни повиквания.

Съгласно чл. 15 ал. 1 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, OВ, L 108, 24.04.2002 г. Европейската комисия приема препоръка, с която определя пазарите на електрони съобщителни мрежи и/или услуги, подлежащи на ex-ante регулиране, спазвайки принципите на конкурентното право. Ал. 3 от чл. 15 на същата Директива вменява на националните регулаторни органи на страните-членки задължението да определят съответните национални пазари, съобразявайки се с Препоръката и Насоките на Европейската комисия и отчитайки националните особености.

В ревизираната Препоръка на Европейската комисия от 17 декември 2007 г. пазарът на достъп до обществена телефонна мрежа във фиксирано местоположение за домашни и бизнес потребители е определен като пазар, подлежащ на ex-ante регулиране. Така дефиниран, пазарът обхваща два отделни пазара, посочени в Препоръката от 11 февруари 2003 г. – „Достъп до обществена телефонна мрежа във фиксирано местоположение за домашни потребители” и „Достъп до обществена телефонна мрежа във фиксирано местоположение за бизнес потребители”.

Дефинирането на един общ пазар на достъп до обществена телефонна мрежа във фиксирано местоположение за домашни потребители и бизнес потребители се дължи на изводите, направени от Европейската комисия в следствие от нотифицираните пазарни анализи на страните-членки, а именно, че в голяма част от тях не може да се направи разграничение между домашни и бизнес потребители. Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги не поддържат отделни категории и не подразделят достъпа по видове потребители, следователно събирането на данни за тези две категории е затруднено.⁸

По отношение на пазарите на обществено достъпни селищни и/или междуселищни телефонни услуги, предоставяни на домашни потребители и на бизнес потребители във фиксирано местоположение Европейската комисията отчита развитието и новите условия на ниво Европейски съюз и ревизира списъка с пазари, подлежащи на ex ante регулиране. В резултат на това в Препоръката на Комисията от 17 декември 2007 г. пазарите на обществено достъпни селищни и/или междуселищни телефонни услуги, предоставяни на домашни потребители и на бизнес потребители във фиксирано местоположение не са определени като пазари, подлежащи на ex ante регулиране.

В Обяснителния меморандум към Препоръката е посочено основанието за ревизиране на списъка с пазарите на дребно на фиксирана телефонна услуга, подлежащи на ex ante регулиране, а именно: регулирането на съответния пазар на едро и по-специално налагането на задължения за предоставяне на услуги за достъп до обществени телефонни услуги чрез услугата избор на оператор, който оказват влияние върху бариерите за навлизане на пазарите на дребно на обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни във фиксирано местоположение. Счита се, че налагането на задължения за предоставяне на услугата избор на оператор на пазара на едро на фиксирана телефонна услуга съществено влияе върху по-лесното преодоляване на значителните бариери за навлизане на разглеждания пазар, в резултат на което на ниво Европейски съюз пазарите на дребно на обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни във фиксирано местоположение не се считат за пазари, подлежащи на ex ante регулиране.⁹ В същото време Комисията отчита наличие на специфични особености на съответните пазари в различните страни членки на ЕС, като в параграф 17 на Препоръката от 17 декември 2007 г., е пояснено, че по отношение на пазарите, изброени в приложението към Препоръката от 11 февруари 2003 г., които не са посочени в приложението на настоящата Препоръка, националните регулаторни органи следва да приложат теста на трите критерия за определяне на пазарите, подлежащи на ex ante регулиране.

Съответните пазари на обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за които се оценява ефективността на конкуренцията, са пазари на едро или пазари на дребно, като всеки от тях се състои от продуктов и географски пазар (чл. 8, ал. 1 и 2 от Методиката).

Продуктовият пазар включва всички обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които могат да се приемат от потребителите като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (чл. 8, ал. 3 от Методиката).

Географският пазар включва определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни географски райони (чл. 8, ал. 4 от Методиката).

Тъй като е необходимо анализът за наличието на ефективна конкуренция да отчита бъдещото развитие, пазарите се дефинират като се вземат под внимание очакваните или предполагаеми технологични или икономически промени в рамките на разумен времеви хоризонт, свързан с периода до изготвянето на следващия анализ. Съгласно чл. 2 от Методиката КРС периодично на всеки две години определя съответните пазари на обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, подлежащи на ex-ante регулиране, проучва, анализира и оценява нивото на конкуренция на съответните пазари и при установяване липсата на ефективна конкуренция определя предприятия със значително въздействие на съответния пазар.

Пазарите следва да бъдат анализирани като се вземе предвид технологичната неутралност, отнасяща се до използваната инфраструктура при предоставяне на електронни съобщения (чл. 8, т. 1 от Рамковата директива и чл. 4, ал. 2, т. 2 от ЗЕС), както и принципите на конкурентното право (чл. 15, т. 3 от Рамковата директива и чл. 150, т. 1 от ЗЕС).

При определянето на съответните пазари на достъп до обществена телефонна мрежа и обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни във фиксирано местоположение в България Комисията за регулиране на съобщенията отчита принципите на конкурентното право и следните три критерия, които прилага кумулативно:

• 
  наличие на високи и непреходни структурни, правни или регулаторни бариери за навлизане на пазара;
  
• 
  липса на възможност за стимулиране и развитие на конкуренцията на пазара за период до две години напред;
  
• 
  недостатъчна ефективност на конкурентното право за преодоляване на бариерите по т. 1 и осигуряване на условия за конкуренция на съответния пазар.¹⁰
  

За да се установи дали разглежданите пазари на национално ниво попадат в обхвата на пазарите, подлежащи на ex-ante регулиране, е необходимо да бъде извършен анализ дали са изпълнени кумулативно следните три критерия с оглед определянето на пазарите на достъп до обществена телефонна мрежа и обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни във фиксирано местоположиние за съответени: наличие на високи и непреходни бариери за навлизане на пазара, липса на възможност за стимулиране и развитие на конкуренцията и недостатъчна ефективност на конкурентното право. Нужно е да се отчете и дали тези критерии ще продължат да бъдат изпълнени и в двугодишния период до следващото определяне, анализ и оценка на съответните пазари.

Структурни бариери за навлизане на пазара са тези, които се явяват като бариера в резултат от необходимите първоначални разходи или условията на търсенето и създават неравноправни условия между предприятията със значително въздействие върху пазара и навлизащите предприятия на пазара, затрудняващи или препятстващи навлизането на пазара¹¹.

Пазарът на достъп до обществени телефонни услуги, предоставяни във фиксирано местоположение се характеризира с редица особености, които го отличават от другите пазари на обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги в България. Навлизането на нов участник на разглеждания пазар може да бъде затруднено от съществуването на структурни бариери, изразяващи се в:

• 
  необходимост от извършването на значителни по обем инвестиции за изграждане на инфраструктура, по-голямата част от които са разходи, които не могат да бъдат възстановени при неговото напускане;¹²
  
• 
  наличие на историческо предприятие на разглеждания пазар, притежаващо изградена мрежа с национално покритие и реализиращо икономии от мащаба благодарение на големия обем трафик и многобройни абонати; ¹³
  

След въвеждането на услугата за достъп до обществени телефонни услуги чрез услугата избор на оператор навлизането на нов участник на пазара на обществени телефонни услуги, предоставяни чрез фиксирана мрежа не е съпроводено с влагане на толкова значителни по обем разходи за изграждане на инфраструктура, каквито са необходими при навлизане на пазара на достъп до обществена телефонна мрежа. В същото време пред предприятията, предоставящи достъп до обществени телефонни услуги чрез услугата избор на оператор съществуват известни бариери, изразяващи се в наличие на историческо предприятие, реализиращо икономии от мащаби и съществуващата известна степен на зависимост от това предприятие по отношение на достъпа до услугата избор на оператор;

Правни или регулаторни бариери са бариери, които не се основават на икономическите условия, а са резултат от законодателни, административни или други държавни мерки, които в някаква степен ограничават достъпа до пазара на потенциалните конкуренти или тяхното бъдещо поведение¹⁴.

Съгласно отменения вече ЗД (в сила до май 2007 г.) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, предоставянето на фиксирани мрежи и/или услуги се извършваше въз основа на индивидуална лицензия, представляваща сама по себе си правно-регулаторна бариера. Въпреки отмяната на лицензионния режим с влизането в сила на Закона за електронните съобщения и замяната му с издаване на разрешение за осъществяване на дейност, регулаторни бариери за навлизане на пазара продължават да са налице, тъй като осъществяването на дейността е пряко свързано с използването на ограничен ресурс - номера от Националния номерационен план на Република България.

2.2. Липса на възможност за стимулиране и развитие на конкуренцията
Прилагането на този критерий е свързано с оценка на конкуренцията на пазара, без да се взема предвид наличието на високи бариери за навлизане на съответния пазар. Разглежда се възможността на пазар, характеризиращ се със съществени структурни, правни и регулаторни бариери да съществуват други структурни или пазарни особености, които да обосноват наличието на ефективна конкуренция. Предприятие, навлизащо на такъв пазар би могло да е конкурентно, ако е налице:

• 
  динамика на пазарните дялове на предприятията, осъществяващи дейност на този пазар;
  
• 
  динамично развиващ се пазар от гледна точка на нови технологии и конвергенция на услугите.
  

Анализът на сегмента на фиксирани телефонни услуги в общия обем на пазара на електронни съобщителни мрежи и/или услуги в България регистрира трайна тенденция на спад в размера на приходите от фиксирани телефонни услуги през последните години в следствие на силната конкуренция от страна на алтернативните технологии за пренос на глас.

За периода 2005 г. – 2007 г. се наблюдава намаление на общия брой фиксирани телефонни постове в България¹⁶, като причините за това са комплексни: обезлюдяване на малките населени места; преориентирането на потребителите към мобилните оператори, предлагащи по-широк набор от услуги и гъвкавост при ползването им по отношение на мобилност. Въпреки тази тенденция историческото предприятие запазва значителния си относителен дял по отношение на броя на фиксираните постове.¹⁷ Увеличаващият се брой на телефонни постове на алтернативните предприятия, предоставящи достъп до обществена телефонна услуга чрез фиксирана мрежа¹⁸ не може да компенсира общото намаление, поради малкия относителен дял, който те формират в общия брой на фиксираните телефонни постове в България.

Влияние върху конкурентната среда, от гледна точка на въвеждане на нови технологии и услуги, на пазарите на достъп до обществена телефонна мрежа и обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни във фиксирано местоположение би могло да окаже:

• 
  използването на WiMAX технологията и предоставянето на услуги чрез мрежи от типа „точка към много точки”, чието въвеждане започна в края на 2007 г.;
  
• 
  популяризирането на конвергентни услуги, обвързващи мобилна и фиксирана гласова телефонна услуга на бизнес и домашни потребители, чието предоставяне стартира в края на 2007 г. и началото на 2008 г.
  

По тази причина КРС е на мнение, че в периода до следващия пазарен анализ не се очакват технологични промени, които да окажат съществено влияние върху пазарната ситуация.

Комисията за защита на конкуренцията има ограничени правомощия в налагането на задължения на предприятията, осъществяващи електронни съобщения. Единственият начин, по който тя може да оказва влияние върху конкурентната среда на разглеждания пазар е чрез налагането на имуществени санкции за установени вече извършени нарушения (ex-post регулиране). Разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) не дават правомощия на КЗК да предприема конкретни мерки, необходими за преодоляване на идентифицираните по-горе проблеми. Като пример може да се посочи липсата на възможност на конкурентния регулатор да наложи задължения, свързани с осигуряване на достъп до изградените мрежи от предприятията на пазара. В резултат на това липсва възможност за преодоляване на идентифицираните по-горе структурни бариери, като например наличието на инфраструктура, която не може лесно да бъде дублирана. В тази връзка, липсата на правомощия за конкурентния регулатор да предприема конкретни мерки за бързо и ефективно въздействие върху предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги на практика отнема възможността за стимулиране на конкуренцията на съответните пазари. Следва да се отбележи и обстоятелството, че правомощията на КЗК не включват възможността за периодично събиране на информация от предприятията, която ограничава възможността за анализ на тенденциите относно развитието на пазара в перспектива. По този начин се отнема възможността за предприемане на бързи и адекватни мерки с цел да се преодолее нарушаването на конкуренцията.

Правомощията на КЗК във връзка с преодоляване на антиконкурентното поведение са свързани с налагане на имуществени санкции като санкциите се налагат за вече извършено нарушение. Предвид високите и непреходни бариери и липсата на възможност за стимулиране и развитие на конкуренцията имуществените санкции са недостатъчни, дори и те да бъдат налагани в чести случаи. За ефективното развитие на пазара е необходимо предприемането на мерки, които да могат да предотвратят извършването на нарушения, които увреждат конкуренцията, което не може да се постигне със заложените в ЗЗК принципи за последващо (ex-post) регулиране.
2.4. Заключение

След прилагането на теста на трите критерия може да бъде направен изводът, че разглежданите пазари на достъп до обществена телефонна мрежа и обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни във фиксирано местоположение удовлетворяват трите кумулативно приложени критерия и предполагат ex-ante регулиране.

В Разяснителната бележка¹⁹ се обръща внимание на факта, че удовлетворяването на трите критерия не означава автоматично, че е необходимо регулиране на съответния пазар. То е необходимо само в случаите, когато се докаже наличието на едно или няколко предприятия със значително въздействие върху пазара.
3. Съответен продуктов пазар

Комисията за регулиране на съобщенията определя пазара на достъп до обществена телефонна мрежа във фиксирано местоположение съгласно разпоредбите на Раздел ІІ „Определяне на съответни пазари” от Методика за условията и редa за определяне, анализ и оценка на съответните пазари и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара.

Съгласно чл. 9 от Методиката съответният продуктов пазар включва всички обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за които е налице взаимозаменяемост при търсенето и взаимозаменяемост при предлагането.

Взаимозаменяемост при търсенето е налице, когато при относително малко, но постоянно повишаване на цената на дадена електронна съобщителна мрежа и/или услуга потребителите са склонни да пренасочат търсенето си към други електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които са в състояние да я заменят на базата на техните характеристики, предназначение и цени.²⁰

Взаимозаменяемост при предлагането е налице, когато вследствие на малко, но постоянно повишаване на цената за предоставяне на електронната съобщителна мрежа и/или услуга предприятия, които не осъществяват електронни съобщения и не предоставят електронни съобщителни услуги на съответния пазар са в състояние в краткосрочен план, до 1 (една) година, да навлязат на него без значителни допълнителни разходи за материални и нематериални дълготрайни активи, допълнителни инвестиции, стратегически решения и други.²¹
2.1. Определяне на продуктовия пазар

С оглед особеностите на националния пазар на фиксирана телефонна услуга при определяне на пазара на достъп до обществена телефонна мрежа във фиксирано местоположение и пазара на обществени телефонни услуги, предоставяни във фиксирано местоположение Комисията за регулиране на съобщенията изследва взаимозаменяемостта при търсене и взаимозаменяемостта при предлагане на следните електронни съобщителни услуги:

• 
  достъп до обществена телефонна мрежа във фиксирано местоположение и обществени телефонни услуги;
  
• 
  достъп до фиксирана мрежа и достъп до мобилна наземна мрежа;
  
• 
  достъп до обществена телефонна мрежа и обществено достъпни телефонни услуги за домашни потребители и за бизнес потребители във фиксирано местоположение;
  
• 
  обществено достъпни национални телефонни услуги и обществено достъпни международни телефонни услуги;
  
• 
  обществено достъпни национални и международни телефонни услуги, предоставяни във фиксирано местоположение и обществено достъпни национални и международни телефонни услуги, предоставяни чрез мобилна наземна мрежа;
  
• 
  повиквания от географски към географски номера и повиквания от географски към негеографски номера (мобилни, негеографски номера на Wimax, негеографски номера за услуги 700, 800 и 90);
  
• 
  обществени телефонни услуги, предоставяни във фиксирано местоположение и обществени телефонни услуги, предоставяни чрез обществени телефони;
  
• 
  обществени телефонни услуги, предоставяни във фиксирано местоположение чрез оператор и обществени телефонни услуги, предоставяни във фиксирано местоположение без използването на оператор;
  

Достъп до обществени телефонни услуги, предоставяни чрез фиксирана мрежа в България може да се осъществи чрез:

• 
  Аналогова абонатна линия - (при която сигнала не се преобразува/ дискретизира);
  

• 
  Цифрова абонатна линия (ISDN) (цифров телефонен канал със скорост 64 kbit/s или кратна на нея, позволяващ ползването на набор от услуги)
  

Предоставят се два вида достъп:

1. 
   Основен достъп ISDN BRА (Basic Rate Access) или ISDN (2B+D)
   

Предназначен за домашни и малки бизнес абонати, както и за свързване на учрежденски централи с малък капацитет.

2. 
   Първичен достъп ISDN PRА (Primary Rate Access) или ISDN (30В+D) Линията разполага с 30 B-канала за данни, всеки от които със скорост 64 kbit/s и един сигнализационен (D-канал) със скорост 64 kbit/s, което съответства на скорост 2 048 kbit/s на пренасяне на цифровия сигнал.
   

• 
  Кабелна мрежа за пренос и/или разпространение на радио–телевизионни програми
  
• 
  Безжични мрежи
  

- при достъп до крайни точки на мрежа от вида „точка към много точки”, използваща географски номера

Всеки от изброените по-горе видове достъп позволява на крайните потребители да осъществяват входящи и изходящи повиквания, пренос на факсимилни съобщения и данни.

При ISDN достъпът и достъпът чрез аналогова абонатна линия (при PSTN) физически линията представлява усукана метална двойка. Преносът на глас и данни се извършва посредством комутация на канали. Преносът при кабелните и IP базираните мрежи (каквито са мрежите на повечето алтернативни оператори) е с пакетна комутация.

Функционални различия

Макар че връзката чрез ISDN може да бъде разглеждана като ползване на многократни аналогови линии, ISDN дава възможност за използване на много по-широка честотна лента в сравнение с една отделна абонатна линия и ползване на голям набор от услуги. (Чрез аналоговата линия и ISDN BRА може да се предоставя ADSL, което не е възможно при ISDN PRА).

ISDN PRA се предоставя само на бизнес абонати (? Спектър нет) и обикновено се ползва за обслужване на учрежденска централа.

Достъпът чрез кабелна мрежа и чрез IP базираните мрежи на алтернативните оператори може да се счита аналогичен на достъпа чрез аналоговата абонатна линия от PSTN, т.к предоставя същата функционалност. Не може обаче да се счита взаимозаменяем с ISDN PRA и ISDN BRA.

Начините, по които се пренася глас при различните видове достъп са:

• 
  комутация на канали – при PSTN и ISDN
  
• 
  комутация на пакети – при IP базираните мрежи
  

Отчитайки основната функционална характеристика на изброените по-горе видове достъп, а именно предоставянето на възможност на крайните потребители за извършване и получаване на телефонни повиквания, факсове и други елементи на обществената телефонна услуга може да се направи заключението, че тези видове достъп следва да се разглеждат в един пазар.

Анализът от гледна точка на взаимозаменяемостта при търсенето показва, че достъпът до обществена телефонна мрежа във фиксирано местоположение и обществените телефонни услуги, предоставяни във фиксирано местоположение са услуги, които от гледна точка на техните характеристики и предназначение могат да се разглеждат като взаимодопълващи се, а не като взаимозаменяеми. Избирането на едно предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги за доставчик и на двете услуги поражда удобство за крайните потребители, поради получаването на една фактура за двете услуги. Въпреки това всеки потребител може да предпочете за част от разговорите си или за всичките си разговори да ползва услугата на друго предприятие, доставчик на обществени телефонни услуги. В този смисъл ако предприятие, предоставящо достъп до обществена телефонна мрежа и обществени телефонни услуги чрез фиксирана мрежа повиши цената на телефонната услуга, това може да предизвика съответни действия от страна на крайните потребители, които биха могли да изберат друг доставчик на обществена телефонна услуга. Услугата за достъп до обществени телефонни услуги чрез услугата „избор на оператор” предоставя на потребителите възможност да ползват едната услуга независимо от другата и да избират различен доставчик за всяка от тях. ²³