2. Сключване на договора Сключването на един договор започва с предложение на заинтересованата страна, което се нарича оферта, а приемането на офертата - акцептиране. За да има правно валидно действие, офертата трябва да отговаря на следните изисквания:
1. Предмет на офертата трябва да бъде интерес, който е правно значим. Юриспруденцията приема, че оферта, направена на шега или за игра, на „бас" и др., не съставлява истинска оферта поради липса на достатъчно сериозно намерение да се сключи договор - такова волеизявление е направено с
очакването, че липсата на сериозност ще бъде разбрана и отсрещната страна ще разбере сама, че оферентът не иска изявеното. Ако това не се получи и другата страна добросъвестно акцептира (приеме), без да знае за резервата (условността), договорът ще се окаже редовно сключен и спорът за неговата унищожаемост трябва да бъде отнесен в съда.
2. Съдържанието на офертата трябва да включва всички основни и допълващи елементи на договора, така че другата страна да може да прецени всички възможности за неговото сключване и ако приема предложените клаузи, и с най-елементарен жест на съгласие акцептира, договорът се смята за сключен. Това е най-опростената процедура на сключване на един договор, но в гражданския оборот това е типично само за рутинните и малозначителните сделки, обикновено свързани с ежедневието. Когато предметът на договора (респ. престацията) е по-сложен, тогава страните могат да водят предхождащи (подготвителни), или едновременно с офертата, преговори, за да се уточнят недостатъчно определените клаузи (елементи) на договора.
От офертата трябва да различаваме поканата. Когато едно лице се обърне към друго с предложение за сделка, но изявлението му носи предварителен или Информационен характер, и е направено без намерение непосредствено да се установи задължение между страните, това е покана. Поначало поканата и офертата се правят до страната, с която се иска сключването на договора, или до определени лица. Покана или оферта може да се отправи и публично, до неопределено лице (лица). Това може да се направи чрез средствата за масово осведомяване (вестници, телевизия и т.н.) - публична оферта.
Простото мълчание на лицето, на което се предлага, не означава, че приемането е направено според правилото „мълчанието е знак на съгласие". Не е налице приемане и при т. нар. частично приемане, при което приемащата страна има съгласие само за част от условията - количество, по-ниска цена от предложената и др. Съдебната практика е единодушна, че при разширение, ограничение или други изменения, направени от другата страна едновременно с приемането, това се смята за отхвърляне, свързано с ново предложение.
Важно условие за приемането е срокът, който оферентът е установил в своето предложение. Ако в офертата не е установен срок за нейното приемане, важат следните правила: когато с между присъстващи (за такава се смята и офертата, дадена по телефона), приемането или отхвърлянето й трябва да бъде дадено веднага (незабавно); когато е между неприсъстващи - отговорът на офертата трябва да последва в течение на срока, който е „обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането".
Моментът на сключването на договора настъпва, когато насрещните воли
се окажат съгласувани. Правният режим на сключването е диференциран според обстоятелствата и когато договорът се сключва между неприсъстващи, се прилагат два способа:
система на получаването - при нея договорът се смята за сключен от момента, когато оферентът получи отговор, че предложението му е прието;
англо-американският правен кръг е възприел системата на изпращането- договорът се смята за сключен, когато приемащият изпрати съобщение на оферента, че я приема.
Поначало начинът на уведомяване е същият, който предложителят е използвал за съобщаване на офертата, освен ако обичаят или уговорката между страните допуска друго.
За място на сключване на договора по принцип се приема мястото, където е осъществено приемането, т.е. по местожителството на приемащия (система на изпращането), респ. по местожителството на предложителя (система на получаването).