3. Форма и съдържание на договора
Волеизявленията на кредитора и длъжника в едно облигационно правоотношение може да се обективира чрез съответните действия по изпълнението -предаване на стоката, изплащане на цената, въвода в наетото жилище и др. От друга страна (погледнато), съгласуването на волеизявленията (съгласието) и съдържанието на изпълнението, като начин на неговото осъществяване - срок, количество, качество, местоизпълнение и т.н., могат да бъдат обективирани в съответната писмена форма - договор, завещание, нотариален акт и др. Значението на формата в облигационното правоотношение се свързва с определени предимства и недостатъци.
Очевидно положителните и отрицателните страни на писмената форма на облигационни правоотношения налагат извода, че не може да се абеолютизира нито задължителността на формата, нито нейното пренебрегване, защото законодателно оправдано е нейното изискване в случай на сделки, които имат значителна стойност и изискват сигурност и сериозност на волеизявленията. Облигационното право приема два вида форми на договори - едната е матери-ално-правната форма и е установена като условие за действителност на договора, а другата има за свое основание процесуалните правни норми на Гражданския процесуален кодекс и е условие за доказване на договора. Когато законът изисква спазването на определена форма за даден вид договор, това условие се поставя императивно (заповедно) и следователно неговото спазване не може да се подмени (замести) с договаряне на нещо друго от страните по договора. Освен това, ако формата не бъде спазена, самият договор, като правна сделка, ще бъде нищожен с всички правни последици, свързани с нищожността. Когато формата на договора не е предписана от закона, тя не е задължителна за страните, но съображенията за нейните предимства е мотивирало законодателя да обяви
Писмена форма на облигационните провоотношения
Сподели с приятели: |
