3. Залог - същност, видове, съдържание на заложното право
Съгласно чл.156 от ЗЗД залогът е способ за обезпечаване на изпълнението, като една определена движима вещ се предостави във владение на кредитора. Така той има възможност, в случай на неизпълнение, да се удовлетвори от цената на тази вещ по предпочитание преди другите кредитори на същия длъжник.
Договорът е: едностранен, реален, неформален, акцесорен.
Предмет: само движима вещ, по отношение на която кредиторът упражнява фактическа власт.
Страните по договора са: залогополучател (кредитор), залогодател.
Особености:
Залогът е неделимо право - всяка част от вземането е обезпечена с целия залог и ако вземането бъде прехвърлено, залогът го следва.
Недействително е съглашението, че кредиторът ше стане собственик на заложената вещ, ако задължението не бъде изпълнено.
Според това дали се учредява по силата на закон или чрез договор между страните, залогът бива законен залог и договорен залог.
Заложното право се погасява заедно с погасяването на обезпеченото вземане.
Права на залогополучателя:
Да държи заложената вещ, докато обезпеченото вземане бъде погасено изцяло.
Да иска връщането на заложената вещ от всяко лице, у което тя се намира.
Ако има опасност заложната вещ да се повреди, с разрешение на районния съд, залогополучателят може да я продаде и да вложи сумата в банка за обезпечаване на кредитора.
Заложно право.
а) Залогополучателят може да предизвика, по реда на принудителното
изпълнение, публична продан на вещта и да се удовлетвори от получената
цена, по предпочитание пред другите кредитори.
б) Ако върху една и съща вещ има няколко залога, кредиторите ще се
удовлетворяват по реда на залозите.
Задължения на залогополучателя:
Да се грижи за заложената вещ с грижата на добър стопанин.
Да не я ползва и да не си служи с нея.
Да предостави на собственика плодовете, които вещта дава.
Да върне вещта, ако задължението бъде погасено с надлежно изпълнение.
Сподели с приятели: |
