44 без книги, без семейство,
без приятели, без да говори. Единственото, което имана разположение, са собствените му мисли. По времена този етап човекът лежи през по-голямата част от деня и се възстановява психически и физически. Терапевтът регулярно
посещава своя пациент, но избягва прекалената намеса. Просто го съветва да продължава да наблюдава усилването и отслабването на емоциите си, докато си почива. Когато пациентът се отегчи и отново изпита желание да се занимава с нещо, значи е готов да премине към следващия етап от терапията.
2. Лека занимателна терапия (от 5 до 7 дни). По времена този втори етап пациентът извършва монотонни задачи в мълчание. Едно от възложените му упражнения е
да си води дневник, в който да описва мислите и чувствата си. Пациентът излиза навън, след като цяла седмица е стоял на закрито, разхожда се сред природата и прави дихателни упражнения. Започва да изпълнява и леки занимателни дейности като градинарство или рисуване. В тази фаза той все още не
може да говори с други хора, освен със своя терапевт.
3. Занимателна терапия (от 5 до 7 дни). Пациентът изпълнява задачи, които изискват физическо движение. Доктор Морита например е обичал да води пациентите си да цепят дърва в планината. Освен във физическите задачи, подложеният на лечение се въвлича и
в други дейности като писане, рисуване, грънчарство. Вече може да говори с други хора, но разговорът трябва да е насочен
единствено към задачите, които изпълнява в момента.
4. Връщане към „реалния“
свят и към социалния живот. Пациентът излиза от болницата и отново се включва в социалния животно продължава с медитацията и занимателната терапия, които е практикувал по времена лечението. Идеята е да се върне в обществото като нов човек, със своя собствена цели без да бъде контролиран като марионетка от социума и от емоциите си.
Сподели с приятели: