50 Много често, предимно в големите компании, се случва изпълнителните директори да са съсредоточени в планирането, но да им убягват детайлите, да си губят времето в създаването на стратегии, без да е ясна крайната цел. Все едно да тръгнеш да се
ориентираш в океана по карта, без да знаеш накъде плаваш. По думите на директора на
MIT Media Lab Joichi Ito,
„Много по-важно е да имаш компас, сочещ към конкретна цел, отколкото да разполагаш с карта". Както в предприятията, така и в творческите
професии и в образованието, е важно да мислим за мисията, която трябва да изпълним, преди да започнем да работим, да учим или да създаваме нещо без посока. Добре е да си зададем следните въпроси
■ Каква цел си поставям за времето, в
което ще уча този следобед ■ Колко страници ще напиша днес от статията, която ще се публикува следващия месец
■ Каква емисията на екипа ми
■ На какво темпо ще настроя метронома утре, за да успея да изсвиря тази соната в ритъм
алегро в
края на седмицата Определянето на ясни цели е важно за постигане на състоянието на сливане, но трябва да можем да ги оставяме настрана, докато действаме. Веднъж щом започнем пътуването, целта трябва да е ясна, но не бива да се вторачваме в нея. Когато един спортисте на финали се състезава за златото, той не трябва да мисли
колко прекрасен е този медала да се потопи в момента, да се слее с него. Ако за миг се разсее, мислейки как с гордост ще покаже медала на родителите си, със сигурност в последния момент ще допусне грешка и няма да спечели състезанието. Типичен пример е писателският блокаж. Нека си представим например, че даден автор трябва да завърши романа си след три месеца. Много добре знае каква е целта му, но проблемът ечене престава да мисли за нея. Всеки ден става от леглото и си казва трябва да работя по романа, но започва да чете вестник, после почиства къщата. В следобедните часове се чувства обезсърчени вече прави нови планове за следващия ден. Така минават дните, седмиците и месеците, без да е написал нищо, а е трябвало просто да седне пред белия
листи да напише първата дума, после втората. Да се слее със задачата си, да даде изразна своя
икигай. Когато успееш да направиш това, безпокойството изчезва и с удоволствие се сливаше дейността. Нека се върнем към Алберт Айнщайн ида си припомним думите му
„Щастливият човек е прекалено доволен от настоящето, за да мисли много за бъдещето.“