Икономически основи на фирмата характеристика на производствения процес същност на производствения процес

СТРУКТУРА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА

Брутна работна заплата

Брутната работна заплата се състои от:

1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;

2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;

3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.
 Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. При прилагането на сделни форми и системи на заплащане на труда тя следва да съответства на 100-процентно изпълнение на утвърдените трудови норми. С колективен или индивидуален трудов договор не може да се заменя основната работна заплата или части от нея с допълнителни или други възнаграждения и плащания.
Основната работна заплата се определя на основата на оценка и степенуване на работните места и длъжностите и се договаря в трудовия договор между страните по трудовото правоотношение.
При оценката на работното място се отчитат:

1. сложността на труда;

2. отговорността на труда;

3. тежестта на труда;

4. параметрите на работната среда.

 Размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието. В колективен трудов договор могат да се договарят и начални основни заплати по професии и длъжности.В бюджетните организации и дейности максималните стойности и/или диапазонът на основните заплати по длъжностни нива се определят с нормативен акт.

Допълнителните трудови възнаграждения са:

1.определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително;

2.договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия.

Допълнителните трудови възнаграждения се предоставят в пари или в натура.Допълнителните трудови възнаграждения, предоставени в натура, не могат да включват спиртни напитки, увреждащи здравето наркотични вещества и тютюневи изделия.

 ВИДОВЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

За положения извънреден труд се заплаща увеличение в минималните размери по реда на чл. 262 от Кодекса на труда. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго.  

За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.  

При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

За времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0,10 лв.

С колективен трудов договор на браншово равнище се определя минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор.

С колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за:

2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника;

3. участие в печалбата;

4. други.

С колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата или с индивидуален трудов договор могат да се определят по-високи размери на допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата.

За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

Месечната основна работна заплата се изчислява в съответствие с прилаганите системи за заплащане и уговореното в индивидуалния трудов договор.

1. основната работна заплата;

2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на наредбата, както и възнаграждението, изплатено по реда на чл. 259 от Кодекса на труда;

4. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;

5.възнаграждението при престой или поради производствена необходимост, изплатено по реда на чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;

6. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда;

7. възнаграждението за платен годишен отпуск.

1.основната работна заплата за отработеното време;

2.възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;

4.допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;

5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;

6.възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;

7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.

- разходи по управление;

Комплексните разходи са два вида.

Първият вид на комплексните разходи , въпреки тяхното функционално предназначение в отделните отрасли и организации, включват различни по своя характер разходи и имат различни наименования.

Разходи, свързани с работата на машините и оборудването. Тук се включват :

• 
  материалите за технологични и общопроизводствени нужди, които не могат да се отнесат пряко към определен вид производство, тъй като се изразходват за няколко производства;
  
• 
  горивата за технологични нужди, които се изразходват в технологичния процес;
  
• 
  амортизационните отчисления за машините и оборудването и инструментите в цеховете;
  
• 
  разходите за поддържане на машините и съоръженията - масла за смазване на триещите се части, емулсия за охлаждане на резците и др.;
  
• 
  работните заплати и социалните осигуровки на работниците, заети с обслужването на машините;
  
• 
  Общоцехови разходи, които включват работните заплати на цеховия персонал, разходите за охрана на труда, осветление, отопление и поддържане на чистота, издръжка на цеховия транспорт и транспортни разходи,издръжка на цехови лаборатории и разходи по изследвания и опити и изобретения, други разходи.
  

В търговията комплексните разходи от първия вид са общи оперативни разходи, които са предназначени за оперативната дейност на търговската организация, но не може да се отнесат към определен вид търговска дейност, група стоки или дадена стока.

В транспорта разходите, които транспортните разходи правят по организацията и осъществяването на транспортната дейност, се наричат експлоатационни разходи.

Една част от тях се отнасят до конкретен вид услуга и поради това представлява преки експлоатационни разходи, направени за превоза на 1 тон/километър, на 1 пътнико/километър и пр.. Другата част от експлоатационните разходи не може да се отнесе към даден транспортен процес. Те са косвени разходи и е прието да се наричат общоексплоатационни разходи. Именно те се отнасят към първия вид комплексни разходи.

- в кухнята това са режийните разходи и имат същото предназначение както в индустрията;

- в ресторанта, бара и пр. са косвени оперативни разходи както в търговията.

В здравните заведения една част от разходите не могат да се отнесат към конкретен вид услуга. Поради това те са общи разходи за всички заболявания.
Ясно е ,че става въпрос за определен вид разходи, които се правят за реализирането на дейностите в дадена организация, но не може да бъдат отнесени пряко към дадено изделие, процес, услуга и пр. Те са косвени разходи и съдържат различни елементи, поради което са комплексни.
Комплексните разходи приемат едно общо наименование, отнасящо се за всички организации, а именно режийни разходи.

Извод: С изложеното до тук приемаме, че под режийни разходи се разбират, онези разходи, които не може да се отнесат директно към дадено изделие. стока, услуга, транспортен процес и пр., но вземат активно участие при реализирането на тези процеси.

Вторият вид комплексни разходи са продажните и административните.

Съобразно ролята и значението им в производствения процес разходите се делят на производствени и непроизводствени.

• 
  заплатите и социалните осигуровки на търговските работници;
  
• 
  транспортните разходи;
  
• 
  разходите за дообработва;
  
• 
  сортировка, сортировка и съхранение на стоките;
  
• 
  разходите на гориво, енергия за магазините и складовете;
  
• 
  разходите за загуби от фири, амбалаж и липси;
  
• 
  наемите;
  
• 
  амортизацията, поддръжката и текущия ремонт на помещенията и др.
  

• 
  преки продажни разходи, отнасящи се до конкретен търговски процес, например комисионни , повреди, фири за дадени стоки и др.;
  
• 
  косвени продажни разходи, са онези разходи, които не може да бъдат отнесени към даден процес, магазин , стока и пр.
  

- заплати и социални осигуровки на администрацията на организацията.

а)променли­ви;

б)условно-постоя­нни.

Постоянните разходи са тези разходи, които не се променят и остават относително постоянни във времето. Такива разходи са: разходите за наем на помещението, разходите за осветление и др.

Променливи са онези разходи, размерът на които е в зависимост от влиянието на различни фактори.

Размерът на променливите разходи се увеличава с нарастването на броя на произвежданите бройки и остава непроменен за единица продукция през определен период от време.
5.Според включването им в себестойността на продукцията:

а) преки;

б)косвени.

Преки са онези разходи, които може да се отнесат непосредствено към дадено изделие, стока, услуга, транспортен процес и пр. Например в индустрията към преките разходи се числят материалите , суровините, работната заплата, социалните осигуровки на основните работници, енергията, горивото и други за производството на определено изделие.

В търговията преки са онези разходи, които се отнасят за дадена дейност, свързана с определен отрасъл, търговско звено, (магазин, ресторант, склад, и др.), определена стокова група или стока.

а)за материали;

б)за амортизации;

в)за заплати;

г)за осигуровки;

д)финансови разходи.

- разходи за лихви;

- по операции с инвестиции;

- по валутни операции;

- за бъдещи периоди.

7.Групиране на разходите според възникването им:

Всеки начин на групиране на разходите е оправдан, ако е свързан с осигуряване на възможност за повишаване ефективността от дейността на предприятието.

В дългосрочен период всички разходи на фирмата се превръщат в променливи.

Размерът на производствените разходи е важен показател за анализа на дейността на фирмата и за взимане на решения за обема на производството.

2.2.ЦЕНА НА ПРОДУКЦИЯТА
1. СЪЩНОСТ И ФАКТОРИ ВЛИЯEЩИ ВЪРХУ ФОРМИРАНЕТО НА ЦЕНАТА
Цената е икономическа категория, обективно наложена от стоково-паричните отношения.

В условията на пазарната икономика тя е важен източник на информация за състоянието на пазара .

Съвсем естествено е разходите да стоят в основата на цената, т.к. беше вече изтъкнато, че за производството на стоките са направени разходи. Цената трябва да бъде такава,че да покрива направените разходи и да осигурява печалба. Разходите са постоянни и променливи.

Държавата регулира цените с цел:

• 
  да предотврати появата и разпространението на монополизираните структури;
  
• 
  да даде възможност за развитие на съвършената пазарна конкуренция;
  
• 
  да овладее процеса на инфлация;
  
• 
  да осигури социално слабите слоеве от населението с жизнено необходимите стоки;
  
• 
  да предотврати екологично нечистите производства и други.
  

Колкото по-високи са потребителските свойства на стоките, независимо от техните разходи, толкова по-високо ще бъдат оценени същите, т.к. повече потребителски нужди

От съществено значение е броят на производителите, които предлагат една и съща стоки или нейни заместители. Но-високата цена при наличие на съвършената конкуренция в повечето случаи отблъсква потребителите към продавачите на стоката с по-ниска цена. Съвършената конкуренция е удачна за стоките с по-високо качество, т.к. потребителят има възможност да оцени предимствата на стоката, като я сравни с друга предлагана от друг производител и да бъде готов да заплати и по-висока цена.

Цената е по-ниска, когато производителя предлага директно на потребителя и обратно. Колкото по-вече са междинните звена от производителя до потребителя цената е по-висока. Това е така, т.к. разходите и печалбата на междинните звена са тези, които увеличават крайната цена, заплащана от потребителите.

• 
  обективна категория, защото в основата и стоят обективните разходи и обективните потребности;
  
• 
  субективна категория, защото зависи от интересите и поведението на хората.
  

Цената е източник на информация за производителя за решаване какво, как и за кого да произвежда.

Свободното договаряне между страните в стоковата размяна обуславя съчетаване на техните разнопосочни интереси.

Пазара не е мястото на образуване на цените. В етапа на проектирането на дадена стока производителя "проектира" нейната цена, към която се стреми в акта

• 
  да доставят висококачествени стоки;
  
• 
  да внедряват високоефективни технологии; целесъобразно;
  
• 
  да използуват оскъдните ресурси и т.н.
  

• 
  цената на суровините, материалите и други предмети на труда;
  
• 
  амортизацията на машините и съоръженията;
  
• 
  лихвата на вложения капитал;
  
• 
  работната заплата на работниците;
  
• 
  стойността на разходите за организация и управление;
  
• 
  чистият доход на производителя.
  

- прилага се за стоките, които имат замести тели на пазара. Цената се образува, като стоките се сравняват с аналогични и се отчита разликата в качествените параметри на

Ц - цената на стоката;

Ца - цената на аналогичната стока;

К - коефициент, отчитащ разликата между качествените параметри на сравняваните стоки.

• 
  анкетиране на консуматорите;
  
• 
  диагностиране на стоките;
  

За определяне на цената по метода на равновесната точка е необходимо да се определи количеството на търсенето и количеството на предлагането на стоката.

Количеството на търсенето зависи от:

• 
  доходите на купувачите;
  
• 
  размера на пазара;
  
• 
  цената на заместителите;
  
• 
  потребителските очаквания;
  
• 
  предпочитанията на купувачите и др.
  

Количеството на предлагането зависи от:

• 
  разходите за придобиване на стоката;
  
• 
  използуваната технология за производството на
  продукцията;
  
• 
  цените на заместителите;
  
• 
  природните условия;
  
• 
  политическите условия и др.
  

Равновесната точка е точката, в която кривата на търсенето се пресича с кривата на нейното предлагане.

• 
  Отбив при плащане в брой;
  
• 
  Отбив за по-големи количества;
  
• 
  Търговски (функционални) отбиви;
  
• 
  Сезонни отбиви;
  
• 
  Отбиви за качество;
  
• 
  Сервизни отбиви и т.н.
  

Всичко трябва да бъде организирано по начин който ще доведе до максимализиране на печалбата.

• 
  коефициент на рентабилност = ФР / НПП ,
  

където:

НПП – нетни приходи от продажби.

• 
  коефициент на рентабилност = ФР / ПК ,
  

ПК - привлечен капитал

• 
  коефициент на капитализация = ФР / РА
  

където

ФР - финансов резултат.

• 
  коефициент на рентабилност = ФР / СК
  

където:

СК - собствен капитал.

Ликвидността в баланса на всяко предприятие е равен на реализирането на възможността за бързо превръщане на активите и пасивите в пари. Предприятието трябва да разполага във всеки момент с достатъчно ликвидни средства, за да е в състояние да изпълнява ежедневно своите финансови ангажименти.

Подликвидност – налице е, когато дадено предприятие не е в състояние да посрещне задълженията си и разполага с много малка касова наличност.

Надликвидност – предприятието разполага с голяма наличност с ликвидни средства. При тази ситуация е ниска рентабилността на инвестициите. И двете състояния са икономически неприемливи. Между тях се намира: зона на оптимална ликвидност - наличните платежни средства са в размер, чрез които от една страна са задоволени всички изисквания за платежоспособността, а от друга страна се избягват излишните пари в касата и банковата сметка.

Този показател дава информация, колко лева от краткотрайните активи се падат на един лев от текущите задължения. Най-ниска приемлива стойност е единица.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, в които не се включват разходите за бъдещи периоди. Показателите за ликвидност са :

• 
  коефициент на обща ликвидност = КА / ТЗ ,
  

КА - краткотрайни активи;

ТЗ - текущи задължения.

• 
  коефициент на БЛ = Вземания + ФС / ТЗ ,
  

БЛ - бърза ликвидност;

ФС - финансови средства;

ТЗ - текущи задължения.

• 
  коефициент на НЛ = ФС/ ТЗ , където
  

• 
  коефициент на АЛ = ПС/ ТЗ ,
  

АЛ - абсолютна ликвидност;

ПС - парични средства.
4.Показатели за платежоспособност и задлъжнялост на предприятието

Платежоспособността е тясно свързана и произтича от ликвидността. Платежоспособността е възможността на предприятието да извършва всички текущи плащания и погасяване на задълженията си в срок. Тя зависи от финансовото състояние на предприятието, обема на очакваните постъпления, предстоящите плащания и ликвидността.

Показателят за платежоспособността разкрива доколко предприятието успешно покрива своите задължения в дългосрочен аспект. По това той се различава от ликвидността.

Най-общата представа за платежоспособността може да се получи от съотношението между вземанията и задълженията на предприятието. Трябва да се има предвид, че в стопанската практика е нормално размера на задълженията да превишава този на вземанията. Това може да се обясни с факта, че една значителна част от задълженията се погасяват в по-късен срок от момента на тяхното възникване. При това положение, ако съотношението между вземанията и задълженията е по-голям от единица може да се даде оценка, че предприятието не е събрало вземанията си и следователно нейните парични средства се ползват от други. Платежоспособността е един от най-важните финансови показатели – успешното функциониране на всяко предприятие зависи от способността му да изплаща задълженията си.

1. 
   коефициента на платежоспособността:
   

където:

СК – собствен капитал;

З – загуби;

ПК – привлечен капитал.

Ако коефициентите на ликвидност и платежоспособност имат ниски стойности, то в предприятие протичат нежелани процеси:

• 
  забавяне на плащанията към кредитори;
  
• 
  трудности по изплащания на работни заплати;
  
• 
  отлагане на инвестиционни проекти и други.
  

Ккп =

където:

КИ – краткосрочни инвестиции

ПС – парични средства

КП – краткосрочни пасиви

Този показател дава информация каква част от краткосрочните пасиви може да бъде погасена от краткосрочните вземания, краткосрочни инвестиции, парични средства.

3)коефициент на задлъжнялост:

Кз =


5.Показатели за финансовата автономност

Финансовата автономност на предприятието е пряко свързана с общата стабилност на финансово му състояние. Оценката на финансовата автономност е свързана с разкриване способността на предприятието да поема дългосрочните си задължения и определяне на структурата на активите и пасивите.

• 
  коефициент на финансова автономност /ФА/:
  

където:

СК - собствен капитал;

ПК – привлечен капитал.

Коефициентът на финансова автономност характеризира най-добре способността на предприятието да покрива задълженията си към кредиторите, отпускащи кредити за период над една година. В условията на инфлация е възможно и при такива стойности на предприятието да не е в състояние да изплаща погасителните вноски на дългосрочните си задължения.

Други показатели, характеризиращи финансовата автономност на предприятие са:

• 
  Коефициент на задлъжнялост:
  

• 
  Коефициент на финансиране на дълготрайни активи:
  

където:

ДЗ – дългосрочни задължения.

Управлението се състои от следните функции:

-ръководство;

-организация;

-координация;

-планиране;

-контрол и др.

Централно място заема икономическото планиране. То може да се определи като целенасочена организирана дейност чрез която трайно и с времеви хоризонти да бъдат отправени към различни потребители на различни пазари с цел постигането на максимален икономически, социален и екологичен ефект. Планирането може да се счита за обективно необходима дейност ориентирана към външната среда на икономическите системи.

Икономическото планиране като наука е единство между теория и практика. Теория има за цел да предлага инструментариум чрез който по адекватно да присъства на пазара и да реализира по-висока ефективност на развитието си. Да се предлагат и реализират ефективни подходи в икономическото планиране. Най-използвани са:

-системния;

-комплексния;

-мултипликационния;

-програмния подход.
Основни принципи на икономическото планиране са:

-целесъобразност;

-ефективност;

-координация;

-децентрализация;

-импровизация;

-диспозиция;

-ефективна организация.

Планирането - определянето на определени цели и задачи за определен период от време. Ако прогнозата се окаже реална, означава че планът е възможно да бъде в оптимален вид, а ако не е реална - създават се трудности при планирането.

Връзката между планиране и прогнозиране е много тясна. Терминът „прогноза” произхожда от гръцки и означава „узнавам напред”. Планирането представлява съзнателно определяне на необходимите пропорции при осъществяване на определена стопанска дейност. За да се определят и поддържат тези пропорции, е необходимо да се прогнозират измененията в науката, техниката, технологията, пазарното търсене, социалните изменения и др. Това определя прогнозирането като инструмент на планирането, без което е невъзможна плановата дейност. С помощта на прогнозирането се определят правилните пропорции в икономиката, а планирането съдейства за поддържане и реализиране на пропорциите.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПЛАНИРАНЕТО ВЪРХУ ПАЗАРА
Чрез икономическо планиране по отношение на пазара и промените в него трябва да се реализират пет вида въздействия върху пазара. Те са:

Първо – производствени въздействия на икономическото планиране - свързва се с планиране на производството, на производствен капацитет, продажбите, доставките, различните видове запаси. Чрез този вид въздействие планирането отговаря на промените в търсенето, на различни стоки, услуги, дейности и пазари.

Второ – маркетингово въздействие - свързва се с разработването и реализирането на маркетингови планове. Основно тук е съобразно със следното: с промените в пазара да се променя продуктовата структура, технологично обновление, пазарно позициониране на предприятието и неговите продукти и присъствието на различни видове пазари.

Трето – финансово въздействие - свързана с финансовото планиране. Акцентира върху планирането на паричните потоци, предвиждания за рентабилността, промените в икономическа самостоятелност и равнището на риска.

Четвърто – стратегическо въздействие - свързана с изборът на стратегия на развитие и реализиране на икономическия план в развитието на икономическите системи. Акцентът на тази реакция е в следната насока: цена, качество, мощности на търговията и дистрибуторската мрежа, времето за придвижване на стоката до мястото на потребление, делът на пазара.

Пето – административно въздействие - планира дейността на администрацията и дава оценка на тяхната ефективност; основен показател който се изчислява е административен ефект:

Пазарът е този който определя какво и колко, как и за кого да се произвежда. Това стои в основана на икономическото планиране. За решаване на този въпрос се изисква:

1.Да се определи пазарът за който ще се произвежда;

2.Да се определени пазарният сегмент;

3.Да се определят потенциалните клиенти;

4.Да се прогнозира търсенето, предлагането и пазарния дял на предлаганата продукция или услуга.

Икономическото планиране се реализира на три равнища на управление:

• 
  териториално;
  
• 
  национално;
  
• 
  бизнес ниво.
  

• 
  комплексни програми;
  
• 
  стратегии;
  
• 
  концепции;
  
• 
  прогнози;
  
• 
  различни видове национални диагностики;
  
• 
  планове;
  
• 
  целеви ориентации.
  

Като за макро ниво в целевата ориентация най-често се включва БВП, националния доход, размерът на инвестициите, спестяванията, потреблението, личният доход за потребление, бюджетният дефицит, нетен износ и др.

На бизнес равнище ориентацията е сред показателите: равнище на рентабилност, темпът в прираста на продажбите, на печалбата, размера на капитала, численост на персонала, броя на териториално подразделения и др. Държавните поръчки се възлагат на правителството, министерствата, обществени организации. като принципа на тяхното възлагане са: незадължителност, стимулиращи цени, диалогов режим, взаимен икономически интерес. В този пазар могат да участват равностойно българските фирми, частния бизнес, чуждестранни предприятия, смесени организации. Интензивността на конкуренцията увеличава при намаляване броя на конкуриращите се. Прогнозно-плановата дейност произтича обективно от промените в пазара и е изцяло ориентирана да отговори на тези промени чрез производство , предлагане на стоки, услуги, дейности, адекватни на пазарното търсене. Чрез икономическото планиране трябва да предвидим икономическите условия за развитието на бизнеса и да изведем най-доброто съотношение между разходи, печалба, зони на реализиране и равнище на рентабилност. Чрез икономическото планиране трябва да предвидим промените в пазарното търсене и да осъществим продуктовите технологии и други обновления.
.
ПОКАЗАТЕЛИ НА ПЛАНИРАНЕ
На макро равнище планирането борави с показателите Брутен национален продукт, Брутен вътрешен продукт, потенциален брутен продукт (при пълна заетост и пълно натоварване на производствените мощности), обем на общата произведена продукция, степен на инфлация, заетост на работната сила, лихвени проценти, минимална работна заплата и данъчни ставки.

На отраслово равнище - дял на отрасъла в Брутния вътрешен продукт, обем на продукцията в отрасъла, брой заети в отрасъла (отнесени към общата заетост), относителен дял на продукцията за износ и т.н.

На фирмено равнище - стокооборота (равнище на продажби), обем на произведената продукция, печалба, степен на възвращаемост, рентабилност, производителност на труда.

Показателите за количествено и качествено планиране.

Количествените се подразделят на: обемни и мрежови.

Обемните са: - обем на произведената продукция;

Мрежовите са: - мрежата от заведения в непроизводствената сфера (брой ученици в класна стая, брой болнични легла и др.).

Качествените се подразделят на техникоикономически (енерговъораженост, механовъораженост, степен на използване на производствените мощности) и икономически (печалба, рентабилност, производителност на труда и др.). Планови и отчетни показатели.

Натурални показатели - условно-натурални (конска сила), непосредствено-натурални (брой, килограм и др).

Стойностни показатели - по текущи цени, по съпоставими цени.

Трудови показатели - човешки трудов ден.
БИЗНЕС ПЛАНИРАНЕ
В световната планова икономическа практика силно се утвърждава бизнес планирането, като процес, в който се включват разработване, реализация и контрол на реализацията в различни видове бизнес планове. Бизнес планирането е конкретен разчет за развитието на едно предприятие, чрез което се акцентира на техническите, технологическите, икономическите фактори на развитие и обосноваване на целите и икономическите резултати от тази дейност.

Бизнес плановете са:

1.За разширяване на дейността;

2.За излизане на нова производствена площадка;

3.За продуктово обновление;

4.С цел излизане на нови пазари;

5.С цел кредитиране;

6.За цялостно развитие на организацията.

Посочените бизнес планове могат да се сведат до:

1.Бизнес планове с инвестиционно значение – при тях главната цел е да се обоснове необходимостта от кредитиране и възвращаемост на парични средства. Наричаме ги инвестиционни бизнес планове за развитие на стопанската дейност;

2.За цялостно развитие на организацията, едновременно се обхващат производствената, финансовата, маркетинговата стратегия, конкурентно способността на предприятието.

Бизнес плана трябва да съчетае интересите на персонал, собственици и акционери и др.

Стандартна структура на бизнес план: в един бизнес план се обособяват следните части:

І РАЗДЕЛ: раздел чрез който се представя организацията и нейния бизнес - определят се:

1.Целите и задачите на бизнеса като се основават на целевата ориентация и са насочени към пазарни дялове;

2.Печалба и задачи в сектора на производството, в продуктовото обновление;

3.Производствените мощности;

4.Задачи свързани с достигане на финансови параметри;

5.Пълна характеристика на продуктите или услугите;

6.Характеристика на оборудването и произхода му;

7.Оценява се дейността от гледна точка на стандарта за качество, екологосъобразна дейности и др.;

8.Характеристика на степента на затвореност на технологичния цикъл;

9.Характеристика за степента на лицензираност - представят се документи за това;

10.Показва се и се анализира териториалната мрежа на бизнеса;

11.Разкрива се и се анализира техническа инфраструктура в предприятието от всички видове инфраструктури, които са изградени и функционират и те се оценяват;

ІІ РАЗДЕЛ: изследвания за икономическата пригодност на бизнеса. Пазарът на фирмата представен чрез:

• 
  потребителското търсене;
  
• 
  потенциалното търсене в натурални и стойностни измерители;
  
• 
  пазарът на отделните видове стоки, особено т. нар. основни стоки;
  
• 
  пълна характеристика на потребителите на всички видове сегментации, регионална сегментация на потребители,
  
• 
  пълна оценка на конкуренцията – за не по-малко от три фирми включително световния лидер и европейския лидер;
  
• 
  данни за очакваното търсене и продажби;
  
• 
  представяне на продажните цени с различни равнища на различни пазари;
  
• 
  формулиране на стратегия на организацията.
  

ІІІ РАЗДЕЛ: Резултати от финансовия анализ на показатели на бизнес плана :

• 
  пълна характеристика на инвестиционните разходи;
  
• 
  характеристика на експлоатациите;
  
• 
  очаквани приходи преди данъчно облагане;
  
• 
  очаквани приходи след данъчно облагане;
  
• 
  пълно представяне на паричните потоци, които се очакват;
  
• 
  извеждане на дисконтиращите коефициенти, които характеризират финансовия коефициент;
  
• 
  дисконтиран нетен паричен поток;
  
• 
  нетна парична стойност;
  
• 
  определяне на вътрешната норма на възвращаемост по бизнес плана.
  

ІV РАЗДЕЛ:основни разчети – характерни за развитието на бизнеса в перспектива. Разработват се:

• 
  перспективни разчети;
  
• 
  перспективен счетоводен баланс;
  
• 
  перспективен план за приходите и разходите в организацията;
  
• 
  разработване на бюджетен план за паричния поток;
  
• 
  разработване на различни равнища на производството(това е точка на критичното съотношение);
  
• 
  равнища на всяко производство при което се постига предвидената печалба;
  
• 
  основни икономически параметри които осигуряват изпълнението на бизнес плана.
  

• 
  цели на финансирането;
  
• 
  източници на финансирането;
  
• 
  разработване на схеми за покриване на задължителните погасителни програми.
  

VІІ РАЗДЕЛ: Изпълнение на бизнес плана.

VІІІ РАЗДЕЛ: Контрол по изпълнение на бизнес плана в следните направления от гледна точка на:

• 
  мениджъри;
  
• 
  акционери;
  
• 
  персонал;
  
• 
  дистрибутори.
  

Счита се, че произхода на думата бюджет произлиза от латинското наименование „bulga”, което означава чувал, чанта, торба. Бюджетът е торбата, в която се събират държавните приходи и от която се извършват държавните разходи т.е. бюджетът е хазната или държавното съкровище.

Чрез бюджета правителството провежда своята икономическа и социална политика. Бюджета е едногодишен и може да съвпада или не с календарната година. В повечето случаи за удобство бюджетът съвпада с календарната година - започва на 1.І и приключва на 31.ХІІ.

2. Структура на бюджета

От икономическа гледна точка бюджетът е финансов план на държавата, в който се отразяват паричните отношения, свързани с разпределението и преразпределението на брутния вътрешен продукт. В резултат на това разпределение се формират парични средства на национално и регионално равнище, които впоследствие се насочват за покриване на разходите на държавните и общински органи.

В зависимост от равнището на управление на бюджетите те се подразделят на държавни и местни бюджети.

3. Държавен бюджет

Държавният бюджет е систематизирано и обобщено изражение на приходите и разходите на държавата. Тя се представлява от конкретни институции на трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Те съставят свои бюджети, които агрегират в рамките на държавния бюджет.

Новият закон за устройство на държавния бюджет регламентира следните структурни звена на държавния бюджет:

• 
  Републикански бюджет, който се състои от:
  

б) бюджети на държавните органи и на бюджетните организации . Те включват всички приходи и разходи, свързани с дейността на съответните държавни органи или бюджетни организации. От своя страна те се състоят от собствените им бюджети и бюджетите на подведомствените им организации.

• 
  Бюджет на съдебната власт:
  

б) бюджетни сметки на съдебната власт

Изразходването на бюджетните средства е свързано с определя­нето на лицата, които се разпореждат с тях. Те се наричат разпоредители с бюджетни средства.

Разпоредителите с бюджетни средства се подразделят в зависи­мост от предоставените им права на две степени.

Първостепенни разпоредители с бюджетни средства по държав­ния бюджет са: ръководители на министерства и ведомства - предсе­дателят на Народното събрание, председателят на Министерския съвет, президентът, министрите, председателите на комитети, председателят на Висшия съдебен съвет, председателят на Сметната палата, област­ните управители и т. н.

Първостепенни ръководители с бюджетни средства по местните бюджети са кметовете на общините, районите и кметствата;

Разпоредители с бюджетни средства от втора степен са ръководителите, на бюджетни организации в структурата на министерствата, ведомствата и другите държавни органи, които имат свое счетоводство, подчинени са на първостепенните ръководители и нямат подчинени учреждения. Към тях се отнасят директорите на болниците, училищата, детските заведения, театрите, библиотеките и други подобни учреждения.