Интелектуално айкидо
Общуване с партньора (транзактен анализ)
Изтегляне 1.26 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Когато-Всичко-Се-Променя-Промени-Всичко-Нийл-Доналд-Уолш-4eti.me
| Общуване с партньора (транзактен анализ)
Паралелни транзакции Във всеки от нас живеят трима човека, които често не се разбират помежду си. Когато хората се намират на едно и също място, рано или късно започват да общуват помежду си. Ако А. се обръща към Б., то той му изпраща комуникативен стимул (рис.3) Рис. 3. Б. Му отговаря. Това е комуникативен отговор. Стимулът и отговорът можем да наричаме транзакция, която се явява единица за общуване. По такъв начин, последното може да се разглежда като серия от транзакции. Отговорът на Б. Се превръща в стимул за А. Когато двама души общуват, те встъпват помежду си в системни отношения. Ако общуването започва А., а Б. му отговаря, по-нататъшните действия на А. зависят от отговора на Б. И сега, скъпи мой читателю, ние с теб се намираме в системни отношения. Твоите реакции зависят от това, което съм написал, но и моите по-нататъшни действия зависят от твоята реакция. Ако книгата се харесва, вие ще я препоръчате на друг, ще ми напишете пожеланията си и тиражът ще се разпродаде бързо и това ще е стимул за мен да напиша нови книги. Ако това, което тук е написано, не предизвика интерес, то и моите действия ще бъдат съвсем други. Целта на транзактния анализ се състои в това, да се изясни кое Аз-състояние на А. е изпратило комуникативен стимул на Б. и кое Аз-състояние на Б. е отговорило. Най-често и стимулът, и отговорът произлизат от Възрастния. Това са честни, прости транзакции, които обикновено имат място при продуктивната работа. Зидарят прави зидарията, а помощникът, преценявайки правилно скоростта на неговата работа, навреме поднася тухлите и хоросана. Професорът чете лекции, а студентите внимателно записват. Колко е часът? Осем без 15. По линията В-В ние обменяме информация. Такава транзакция може да се нарече паралелна (рис.4.а). към паралелните транзакции спадат още и Р-Р и Д-Д (Рис.4, б, в) Р-Р: А.: Учениците изобщо не искат да се занимават. Б.: Преди любознателността беше по-голяма. Д-Д: А.: Какво ще кажеш, ако след последната лекция отидем на кино? Б.: Да, идеята не е лоша. Тук конфликт няма и няма да има. По линията В-В ние работим, по линията Д-Д обичаме, развличаме се, по линията Р-Р клюкарстваме. Дадените транзакции протичат така, че в психологичен аспект партньорите са равни един на друг. Това са транзакции на психологическото равноправие от първи тип. Анализът на паралелните транзакции е позволил на Берн да формулира най-важният закон на общуването: докато транзакциите са паралелни, процесът на общуване протича гладко и дълго. Рис. 4. Вторият тип паралелни транзакции – Д-Р и Р-Д – протичат в ситуация на опека, потискане, грижи (Р-Д) (рис.5,а) или безпомощност, капризи, възхищение Д-Р (рис.5, б). Това са транзакции на психологично неравноправие. И в дадения случаи дотогава, докато съвпадат векторите, конфликт няма да има. Понякога такива отношения могат да продължат достатъчно дълго. Бащата опекунства сина, началникът властва над подчинените. Децата са принудени до определена възраст да търпят натиска на родителите, подчинените трупат в себе си издевателствата на началника, но непременно ще настъпи момент, когато на някого ще омръзне да опекунства, а на някого ще омръзне да бъде опекунстван, някой няма да издържи тиранията. Рис. 5. Може предварително да се прецени кога тези отношения ще завършат с разрив. Хайде тогава да помислим – кога? Не е трудно да се досетим, че тези отношения издържат, когато са свързани чрез линията В-В. Ясно е, че те ще завършат тогава, когато отношенията В-В се изчерпят, т.е. разривът ще настъпи, когато децата престанат да зависят материално от родителите, а подчинените придобият висока квалификация и материални блага. Ето защо много работници напускат, веднага щом защитят дисертация, преместят се в нов дом и т.н. Ако отношенията и след това се съхранят, то непременно се развива конфликт, започва борба. Като на неуравновесени везни този, който е бил долу се стреми да се издигне нагоре и да спусне надолу този, който е бил горе. В крайната си проява отношенията Р-Д са робско-тиранични отношения. Да разгледаме няколко примера по-подробно. За какво си мисли робът? Разбира се, не за свобода! Той мисли и мечтае за това, да стане тиранин! Робството и тиранията – това не са толкова външни отношения, колкото състояние на душата. Във всеки роб живее тиранин, а в тиранина – роб. Може да бъдеш формално роб, но в сърцето си да останеш свободен. Когато взели в плен философа Диоген и го изкарали за продан, потенциален купувач го попитал: - Какво можеш да правиш? Диоген отговорил: - Да властвам над хората! После се обърнал към глашатая и го помолил: - Обяви, не иска ли някой да си купи хазаин? Проанализирайте вашите отношения в семейството и на работа. Ако вие се намирате в положението на роб, техниката на амортизация ще ви позволи да се почувствате свободен човек и да излезете от робската зависимост на своя угнетител, даже да ви е началник. Ако вие самият се намирате в позицията на тиранин, установяването на равноправни отношения изисква специални методи. В училището по психологическа борба Ф. попадна поради обтегнатите си отношения с по-големия си син, 12- годишен, който по това време завършваше 6-ти клас. За неговите успехи в учението свидетелстваше следният факт: на една страница понякога той имаше повече от 30 грешки. Упреци и заплахи от рода „Откъде ти растат ръцете?”, „Какво ще излезе от тебе?”, „На кого ще бъдеш нужен?”, „Ще станеш метач”, „Погледни как са се учили твоите родители!” и т.н. вече не даваха ефект. Невъзможно беше някой да го накара поне веднъж да си провери написаното. Викаха родителите му в училище. След поредното „затягане” у дома състоянието само се влошаваше. Анализът на ситуацията показва, че стилът на общуване в семейството е бил от типа паралелна транзакция на психологическото неравноправие в робско-тираничен вариант. До момента на попадането на бащата в КРОСС тези отношения вече не задоволявали и двете страни и били изчерпани. Правилно ли би било веднага да се приведат към линията В-В? Разбира се – не! Стратегически правилно е в този случай да се направи така, че бащата за определено време да попадне в психологическо робство, а синът би станал по-внимателен към уроците си, т.е. бащата би следвало да слезе на позиция Дете, а синът да се изкачи на позиция Родител. Ако синът застане на позицията на Родителя, би действал като баща. След като беше намерена стратегията, се роди и тактическият подход. Аз вече говорех за това, че колкото повече на човек му се забранява нещо, толкова повече му се иска да го направи. Ето защо синът на моя ученик отказваше да проверява своите работи. Нали са го заставяли да прави това! Преди всичко не бива да са принуждава, заплашва, забранява! Аз бих направил това главен девиз при възпитанието на децата. Колкото по-малко забрани и принуждаване, толкова по-добри отношения. Сега послушайте разказа на Ф. Когато се запознах с теорията на общуването и техниката на амортизация, аз отидох при сина си и предизвикателно му казах: Слабо действаш! Аз мога да пиша без нито една грешка! Аз мисля, че точно с това ми се удаде да сляза на ниво Дете. Освен това, аз вече бях запознат с принципа на проекцията: „Ако човек сам прави грешки, той е убеден, че и другите грешат”. Затова предварително знаех, как ще премине нашият разговор. Синът: не може да бъде. Аз: Можем да поспорим. За всяка намерена при мен грешка ще ти плащам по 10 копейки. Синът: Без лъжа? Аз: Нима някога съм те лъгал? В присъствието на жена ми и по-малкия ми син, по всички правила на нашия договор, ние се състезавахме. Аз преписах неговия текст с неговите грешки и му го дадох да го провери. Никога не бях виждал моя син да работи над текст с такъв ентусиазъм!. На предложението ми да се възползва от учебния правописен речник той отговори с категоричен отказ. Той взе големия речник със 102 хиляди думи и провери всяка дума. Грешки имаше много. Щом намереше грешка възкликваше нещо от рода: Татко, как изобщо са ти дали свидетелство за зрелост, че и с медал? Откъде ти растат ръцете? И що за почерк? Как още те държат на работа?! Той се държеше важно. На лицето му имаше гнусливо-снизходително изражение. Жена ми твърдеше, че той бил мое копие. Честно казано, аз сам не се харесах, но беше много поучително да се видя отстрани. И веднага сърцето ме подсети за някои положения в психологията за правилата на възпитанието: думите не възпитават; децата стават такива каквито са техните родители, но още по-лоши; на децата трябва да се покаже как да се живее, а не да се разказва. Аз се нахвърлих на изучаването на психология. Започнах да препечатвам правилата за общуване и да ги давам на сина си за проверка. Грешки правех много, а синът ми ги намираше всичките. Едновременно той изучаваше и правилата за общуване. Как мислете, ако бях го заставил да прави това, щеше ли да се получи нещо? Постепенно поведението на сина ми се подобряваше, а след три месеца повече на правеше грешки. В училище той започна да разказва на приятелите си за получените знания. След една година вече беше отличник. Нашите отношения се изгладиха и приеха характера на сътрудничество. Синът ми стана откровен. Съгласете се, че това е голямо постижение. По-нататък ние се сближихме още повече. Когато той ми поиска джобни пари, аз му предложих да си ги заработва, тъй като в семейството свободни пари няма. Той се съгласи, но каза, че не знае къде би могъл да си намери работа. Аз ползвах услугите на машинописка и му предложих той да се заеме с тази дейност при същите условия на заплащане. С голямо усилие в течение на един месец той успя да заработи 15 рубли, купи си някаква играчка, която се счупи още на следващия ден. Аз удържах съпругата си от ненужни забележки. Той много преживяваше, но не заплака, а с дълбока въздишка каза: Пада ми се! Колко много работих, а купих някаква глупост. Така аз бях спасен впоследствие от мотопед, „фирми”, магнетофони. Все пак някои неща купихме, но в рамките на възможностите ни и скандали нямаше. Занятията по психология дадоха и съществен материален ефект. И така, скъпи мой читателю, вече ти стана ясно теоретическата основа на принципа на амортизацията. Необходимо е да се види на каква позиция се намира твоят партньор и да се знае към кое АЗ-състояние е насочен комуникативният стимул. Отговорът трябва да бъде паралелен. Сега още един път се върнете към тези примери, които бяха изложени в глава 1. „Психологическо погалване” и комплименти вървят по линията Д-Р, предложение з а сътрудничество – по линията В-В, а „психологически удари” – по линията Р-Д. По-долу ще опишем някои признаци, по които можете бързо да диагностицирате състоянието на вашия партньор. Родител. Посочващ с пръст, фигурата напомня буквата Ф. На лицето – снизходителност или презрение, нерядко – крива усмивка. Тежък поглед надолу. Седи облегнат назад. На него всичко му е ясно, той знае някаква тайна, която за другите е недостъпна. Обича баналните истини и изрази: „Аз това няма да го търпя”, „Да бъде направено веднага”, „Нима е трудно да се разбере!”, „И на коня е ясно!”, Тук вие абсолютно не сте прав”, „Аз в основата на това не съм съгласен”, Кой идиот е измислил това?”, „Вие не ме разбирате”, „Но кой прави така!”, „Колко трябва да ви се говори?”, „Вие сте длъжен...”, „Как не ви е срам!”, „Не бива...”, „В никакъв случай!” и т.н. Възрастен. Поглед, насочен към обекта, тялото сякаш издадено напред, очите леко отворени или присвити. На лицето – израз на внимание, през което прозира любопитството на Детето. Употребява изрази като: „Извинете, не Ви разбрах, обяснете моля ви още един път”, „Аз, навярно, не добре обясних, затова ми отказаха”, „Хайде да помислим”, „А какво, ако постъпим така”, „Как планирате да изпълните тази работа?” и т.н. Дете. И позата, и изразът на лицето съответстват на вътрешното състояние – радост, мъка, тревога и т.н. Често възкликва: „Превъзходно!”, „Забележително!”, „Искам!”, „Не искам!”, „Омръзна ми!”, „Дотегна ми!”, “Да се продънеш дано!”, „Огън да те гори!”, „Не, вие просто сте възхитителни!”, „Обичам Ви!”, „За нищо на света няма да се съглася!”, „За какво ми е това!”, „Кога най-после ще свърши!”. Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|