Интелектуално айкидо
Глава 3. ЧАСТНА АМОРТИЗАЦИЯ
Изтегляне 1.26 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Когато-Всичко-Се-Променя-Промени-Всичко-Нийл-Доналд-Уолш-4eti.me
| Глава 3.
ЧАСТНА АМОРТИЗАЦИЯ Амортизация в службата От моя гледна точка, „волевият” ръководител, т.е. този, който крещи, заплашва, изисква, наказва, отмъщава, преследва – е глупав ръководител. Първо, той самият не мисли, тъй като се намира на позицията на Родител, и второ – стимулирайки Детето у подчинения си, той блокира разума на изпълнителя и обрича работата на неуспех. Умният ръководител разяснява, задава въпроси, вслушва се в чуждото мнение, поддържа инициативата у подчинените си, обикновено се намира на позицията на Възрастен. Създава се впечатление, че не той, а него го командват. Такъв ръководител смело може да отиде в отпуск и неговото отсъствие да не окаже отрицателно влияние на изпълнението на работата. Но сега да поговорим за подчинените. Един от моите ученици, преподавател по математика във ВУЗ Л.(всъщност, математиците като правило леко усвояват принципа на амортизация), бил в конфликт със завеждащия катедра. По съвета на свои познати той се обърнал за консултация към мен. Последният конфликт възникнал на следната основа. Един път в месеца в тяхната катедра се провеждала конференция, на която присъствали математици от другите учебни заведения; събирали се около 150 човека. Нашият герой дошъл в залата пет минути преди началото на конференцията. Стоейки на входа той тихо разговарял със познати, с които не бил се виждал доста дълго време. В залата не било съвсем чисто, но за почистването той не носел никаква отговорност. В този момент се появил завеждащият катедрата О. и между тях се завързал диалог. О. (напрегнато): Погледнете – боклук! Л. (в недуомение): Но нали това не са мои ангажименти. О. (с нескрито раздразнение): Ето, Вас не Ви интересува честта на колектива! Вие можете да преминете покрай боклука, но аз не мога! Все трябва сам за всичко да мисля! Л. (отпускайки глава и гледайки изпод вежди): А какво трябва аз да направя? О. (с досада): Не можахте ли да организирате почистване? Ако сам го бяхте почистили нищо нямаше да ви стане! Л. След този случай се оплакал на своя приятел: Ето ти един стар глупак! Какво се е захванал с мен? Не знае ли кой отговаря за почистването?! Хайде да анализираме психологическата структура на този диалог и да намерим грешката на Л. Грешката на партньора е очевидна, тя няма за нас особено значение. О. посочил наличието на боклук в залата (В-В). А Л. започнал да говори за задълженията на сътрудниците. Знаел ли за тях завеждащият катедрата? Разбира се, че знаел. Посоката на вектора на отговора бил Р-Д. Психологическото съдържание на такъв отговор е: „стар глупак! Нима не знаеш, че преподавателите не почистват залата?!” По този начин общуването е тръгнало по линията на пресичащи се транзакции. Л. обидил Детето на О. То хвърлило енергия в позицията на Родителя, откъдето последвала обида на Детето на Л. В оплакването на Л. на приятеля си, когато той назовал началника си „стар глупак”, скритото съдържание станало явно. Този анализ станал основа за отработване на техниката на амортизация. Когато след месец отново била назначена конференция, Л. пет минути преди началото заел изходна позиция на входа. В залата влязъл О., но този път диалогът протекъл така: О. (напрегнато): Погледнете – боклук! Л. (гледайки О право в очите): Да, боклук! На лицето на О. – недоумение. Той мълчи. Л. (продължава прочувствено): Ето, виждате, на никой не му пука за честта на колектива. Всички преминават покрай боклука! Налага ви се Вие да мислите за всичко! O. Mълчи, но разсеяността се сменя с недоумение. Усеща се, че той изобщо не може да съобрази какво да отговори. Л. (продължава вече с ентусиазъм. Той е разбрал, че инициативата е в неговите ръце): Ако бях дошъл 20 минути по-рано, щях да организирам почистването. В краен случай бих почистил сам. Нищо нямаше да ми стане! О. (идвайки малко на себе си, с нарастващо напрежение): Само това оставаше! Аз знам кой е длъжен да направи това! Помолете след лекцията да дойде при мен Людмила Прокофиевна (лаборантката, отговаряща за почистването на залата – М.Л.) Достатъчно просто е да се изкоментира този диалог. Тук лесно се наблюдават прийомите на амортизацията – непосредствена и профилактична. Заслужава разбор само последната реплика на Л. и отговорът на нея. Л. правилно използва феномена на идентификация, когато предлага сам да почисти. Във връзка с това, че и Л. и О. принадлежат към професорско-преподавателския състав, то в главата на завеждащия катедра възниква мисълта, че скоро и на него ще му се наложи да чисти помещението. Затова неговата реакция за Л. не е неочаквана. Използването на техниката на амортизация позволило на Л. достатъчно бързо да изглади отношенията с началството. Той и досега поддържа добри отношения с него. Вече е защитил кандидатска дисертация и в скоро време и докторска. Без хармонични отношения това щеше да е невъзможно. Удовлетворява го и това, че не му се налага да угодничи. Още един случай на непосредствена и профилактична амортизация разказа П., мой бивш пациент, 25 годишен, инвалид II група с черепно-мозъчна травма, който след 16-дневно обучение на прийомите на психологическата борба в стационара се избави не само от тиковете, от които страдал 15 години, но и придобил навици за общуване, които рязко изменили неговия характер и жизнените обстоятелства в добра посока. Послушайте неговия разказ. След изписването от болницата моят живот тръгна различно. Престанаха тиковете на ръката ми, т.е. избавих се от натрапчивото движение, с което бях толкова свикнал, че мислех за невъзможно до го прекратя някога. Тогава ми проблесна мисълта: ако аз се избавих от това, значи бих могъл да се избавя и от други пречещи ми неща. Във всеки случай си струва да се пробва, нали вече имам добър опит, опровергаващ представите ми за мен самия. В службата аз помолих ясно да се определи кръгът на моите задължения с отчитане на моето здравословно състояние (профилактична амортизация – М.Л.). Преди той беше достатъчно неясен, в него можеше да се включи всичко, което е изгодно за началството. Това предизвика различни упреци по мой адрес, но аз проявих твърдост, заведох специален дневник, където започнах да записвам плана за работа, който предварително съгласувах с ръководството. Сега вече на необоснованите изисквания аз мога спокойно да отговоря: „Всичко върви по план, аз съм точен и акуратен”. И всичко се урежда. Аз доста бързо написах статия по своята тема, отношенията с ръководството се изгладиха, придобих увереност в себе си. Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|