Изгревът на Запада: Европа на нациите – резултати от масовата преса
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Парадигмалните мрежи
| Парадигма и макропарадигма, Парадигма означава матрица, модел, образец. Терминът се употребява от философът на науката Томас Кун, за да обозначи матриците на мислене и на действие в научните дисциплини, които съдържат метафизични представи, символен език, общоприети ценности и практически демонстрирани примери за следване. Самият Кун твърди, че е осъзнал разликите в научните парадигми, когато е изучавал различните парадигми (установени модели) за рисуване в изобразителното изкуство – например тези от класицизма, от романтизма, от импресионизма или от кубизма. В езикознанието парадигма означава общ модел (или начин, матрица) за формиране на сходни езикови изрази. В случая под социокултурни (или социално-културни парадигми) разбирам модели и образци за следване от всеки култивиран, възпитан, цивилизован човек – те са обосновани от понятия за непознаваем ценностен и нравствен свръх-смисъл (например Бог, Доброто, Любовта, Човечността), изразяват се чрез живи символи на култивираността и се въплъщават в образцови герои на културата. „Макропарадигма“ е понятие, което съм заимствал от етиката на Ханс Кюнг. То означава нещо като образец на образците – парадигма за формиране на парадигми, обединяваща в „общ единен свят“ множество парадигмални модели, независимо от това дали те са близки и сходни или са опозиционни една спрямо друга. Така например Модерността може да се разглежда като макропарадигма за произлезлите след индустриализацията и буржоазните революции в Западна Европа парадигмални модели – религиозни и светски, културни и обществени, творчески и ценностни, мисловни и отнасящи се към чувствата, понятийни и езикови – както в самата Европа, така и в другите цивилизационни традиции навсякъде по света. 12
Парадигмалните мрежи се формират от парадигмалните връзки в езика, а те обичайно са несъзнавани и нееднородни, но формират смисъла на фразата, ценностната значимост на символите, органичната взаимосвързаност на семантично и семиотично ниво, което често е обосновано и от несъзнавана вяра в свят и необясним свръх-смисъл или мета-смисъл (или свръх-ценност), който не може да се обясни или назове точно, но съчленява единството на смисъла, нравствените чувства и ценностите в общуването, 36 Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|