А 2.4 Приобщаването се разбира като създаване на условия за участие на всички

А 2.1 Училището развива споделени приобщаващи ценности.

1. 
   Има ли разбиране за приобщаването като нескончаем процес на разширяващо се участие на всички?
   
2. 
   Има ли разбиране за участието като явление отвъд съвместното живеене и учене, отвъд взаимното зачитане на индивидуалната идентичност на всеки?
   
3. 
   Разглежда ли се приобщаването като принципен подход за развитието на всички училищни фактори, на образованието и на обществото като цяло?
   
4. 
   Има ли разбиране, че приобщаването предполага и означава загриженост както за развитието на едно училище, семейство, среда и общество като цяло, което стимулира и поддържа устойчиво участие, така и за участието на всички хора?
   
5. 
   Разглежда ли се приобщаването като процес, в който има грижа за участието както на възрастните, така и на децата?
   
6. 
   Възприема ли се приобщаването като благо за всички, а не като процес, насочен само към децата с увреждания или тези, които имат „специални образователни потребности“?
   
7. 
   Избягва ли персоналът да разглежда бариерите пред научаването и участието като причинени от дефицит или увреждане на детето?
   
8. 
   Има ли разбиране на факта, че всеки може да изпитва бариери пред научаването и участието?
   
9. 
   Има ли разбиране на факта, че за даден човек бариерите пред научаването и участието са различни в зависимост от контекста?
   
10. 
    Има ли разбиране на факта, че бариерите пред научаването и участието възникват в резултат на взаимодействие между всички аспекти от живота на едно училище: култура, политики, програми и подходи към преподаването и научаването?
    
11. 
    Смята ли се, че бариерите пред научаването и участието са резултат от националните политики, от местните и национални културни традиции и ценности, от външен за училището натиск?
    
12. 
    Има ли оспорване на нагласи относно границите за участие в общностите, като например убеждението, че децата с тежки и множествени увреждания не могат да бъдат част от общността?
    
13. 
    Има ли разбиране на концепцията за „приобщаващо училище“ като учебно заведение, което се развива в посока приобщаване, а не като за крайна дестинация?
    
14. 
    Има разбиране на факта, че повече приобщаване, означава противодействие на изключването и дискриминацията?
    
15. 
    Има ли разбиране за изключването като процес, който може да започне в класната стая, на площадката за игра или в учителската стая, за да завърши с напускане на детето или възрастния човек на училището?
    
16. 
    Разпознава ли се натискът към изключване като нещо, което винаги е наоколо и което изисква постоянно противодействие?
    
17. 
    Има ли по-силен акцент върху приемането на различията, отколкото върху придържането към една „нормалност“?
    
18. 
    Разглежда ли се разнообразието като ценност и ресурс за научаване, а не като проблем?
    
19. 
    Има ли общо решение в училището, насочено към минимализиране на неравенствата и възможностите пред всички в училището?
    

Вашите допълнителни въпроси:

В 2.2 Учебните дейности насърчават участието на всички деца.

В 2.7 Оценяването подкрепя постиженията на всички деца.

В 2.12 Домашните задачи се поставят така, че да допринасят към ученето на всяко дете.

1. 
   Смята ли всяко дете, че посещава училище, в което са възможни най-високите постижения?
   
2. 
   Разбират ли всички деца и възрастни, че няма граници за техните постижения?
   
3. 
   Разпознава ли персоналът усилията, които следва да бъдат положени, за да се противостои на ниските очаквания спрямо децата, в това число и спрямо тези от семейства с ниски доходи, от социални заведения, скитници, роми, тези, за които английският е допълнителен език или тези, които са оценени със „специални образователни потребности“?
   
4. 
   Избягва ли персоналът да прехвърля обучението на деца с най-сериозни бариери в научаването и участието към най-ниско квалифицирания и неопитен персонал?
   
5. 
   Разбират ли децата и възрастните колко повече биха могли да постигнат, ако се чувстват оценени за това, което правят и за това, което са?
   
6. 
   Гордеят ли се учителите и децата със своите постижения?
   
7. 
   Успява ли персоналът да избегне създаването на натрапчиво чувство за провал у децата и техните семейства като набеждава децата, че изостават от „нормалното развитие“?
   
8. 
   Оценяват ли се постиженията на децата сами по себе си, а не чрез сравнение с постиженията на другите деца?
   
9. 
   Разбира ли персоналът, че когато едно дете се приеме като „слабо“ в дадена дисциплина от програмата, е необходим цял живот да се коригира това убеждение?
   
10. 
    Избягват ли преподавателите да свързват потенциалните постижения на дете с тези на негов брат или сестра или на негов съсед?
    
11. 
    Опитват ли се децата и възрастните да противостоят на негативни нагласи към децата, които намират даден урок за труден?
    
12. 
    Опитват ли се преподавателите да се противопоставят на отрицателните мнения за деца, за които уроците са трудни?
    
13. 
    Опитват ли се преподавателите да се противопоставят на пренебрежителната употреба на етикети/ обиди по отношение на слаби постижения?
    
14. 
    Противостоят ли децата и възрастните на негативни нагласи и слагане на унизителни етикети за деца, които са прилежни, ентусиазирани и вземат дейно участие в клас?
    
15. 
    Избягва ли персоналът да създава прослойка от деца, които имат „специални образователни потребности“ и ограничен „потенциал“?
    
16. 
    Избягва ли персоналът да създава прослойка от деца, които са особено „надарени и талантливи“ и имат по-голям „потенциал“ от останалите?
    
17. 
    Насърчава ли персоналът гледната точка, че всеки има някакъв талант и дарба?
    
18. 
    Записват ли се децата на общите изпити, когато са готови, а не на определена възраст?
    
19. 
    Полагат ли се усилия за адресиране и отработване на страховете и неуспехите на децата?
    

Вашите допълнителни въпроси:

Б 1.8 Учебните групи се организират така, че да подкрепят ученето на всички деца.

1. 
   Имат ли различията сред децата и възрастните положителен принос към развитието на училището и общността?
   
2. 
   Обогатява ли се училището, както и общността като цяло,от националните и регионални диалекти и акценти?
   
3. 
   Намира ли отражение това, че всички езици, които ползват децата са еднакво ценни, в учебните дейности, клубните занимания и полаганите изпити?
   
4. 
   Избягват ли възрастните да имат фаворити сред децата и успяват ли да се абстрахират от чувствата си, когато не харесват определени деца?
   
5. 
   Еднакво ли се насърчават тихите деца и онези, които изразяват участието си на глас?
   
6. 
   Избягват ли възрастните да демонизират определени деца, когато разказват истории за своя негативен опит?
   
7. 
   Имат ли възрастните чувствителност към различните семейни ситуации на децата, когато говорят за определени събития, като например, Деня на майката или Деня на бащата?
   
8. 
   Имат ли всички деца възможност да се изявяват по време на училищни събирания, музикални и сценични прояви?
   
9. 
   Признават ли се и ценят ли се различията в семейната структура?
   
10. 
    Избягват ли членовете на персонала да се отнасят към децата от средната класа като към по-ценни, отколкото към децата от работническата класа?
    
11. 
    Избягват ли членовете на персонала да използват степента на научаване или оценките на децата като начин да накарат някои от тях да се чувстват по-ценни от други?
    
12. 
    Усещат ли се хората с различна сексуална ориентация - гейове, лесбийки, бисексуални, транссексуални – ценени в училище и представени в учебните програми?
    
13. 
    Избягва ли персоналът да представя една религия като по-важна от друга или от атеизма?
    
14. 
    Получават ли децата, възрастните и родителите/настойниците с увреждания същия прием в училището, както тези без увреждания?
    
15. 
    Има ли достатъчно възможност за отбелязване на усилията, полагани от страна на активните и на не толкова активните деца, включително и на тези, които се представят добре на изпити?
    
16. 
    Оповестяването на постиженията във и извън училището обхваща ли всички деца?
    
17. 
    Работите на всички деца ли се излагат/показват в училището и в класните стаи?
    
18. 
    Всички деца ли завършват начална/средна степен на образование с признат документ за завършена степен?
    
19. 
    Постиженията на момчетата и момичетата получават ли еднаква подкрепа и внимание?
    
20. 
    Избягва ли персоналът да създава йерархични отношения между децата чрез противопоставяне на „нормалните“ деца с тези със „специални потребности“ и с „приобщените“деца?
    

Вашите допълнителни въпроси:

А 1.8 Училището насърчава разбиране за връзките между хората по целия свят.

А 1.9 Възрастните и децата са отзивчиви към различни видове полова идентичност.

А 2.4 Приобщаването се разбира като създаване на условия за участие на всички.

А 2.2 Училището насърчава зачитане на всички човешки права.

Б 2.9 Тормозът е сведен до минимум.

1. 
   Приема ли се фактът, че всеки човек е подвластен на предразсъдъци спрямо другите, чието осмисляне и преодоляване изисква усилие?
   
2. 
   Замислят ли се възрастните върху собственото им отношение към различието и идентифицират ли собствените си предразсъдъци, така че да оказват по-значима подкрепа на децата в техните усилия да идентифицират и ограничат техните предразсъдъци?
   
3. 
   Успяват ли възрастните и децата да идентифицират областите на дискриминация, които изискват вземане на мерки?
   
4. 
   Има ли разбиране на това, че всяка дискриминация предполага липса на толерантност и злоупотреба с власт?
   
5. 
   Отделя ли се внимание на факта, че липсата на толерантност като цяло може да бъде възприета като индивидуално отношение по признак класова принадлежност, пол, увреждане, раса, вероизповедание (ислямофобия), хомофобия, трансфобия и пр.?
   
6. 
   Има ли разбиране за това, че институционалната дискриминация може да произтича от културните нагласи и политиките, които придават по-малка стойност на определени групи хора или по някакъв друг начин ги дискриминират?
   
7. 
   Приема ли се фактът, че културата на зачитане на различието като широко споделена ценност е най-сериозната предпоставка за предотвратяване и ограничаване на дискриминацията?
   
8. 
   Законовите изисквания за намаляване на „неравенствата“ по признак етническа принадлежност, увреждания, пол, сексуална ориентация, сексуална идентичност, вероизповедание, убеждения и възраст представляват ли част от плановете за противодействие на дискриминацията?
   
9. 
   Разпознава ли се като дискриминация негативното отношение към хора с наднормено тегло и има ли противодействие на подобно отношение?
   
10. 
    Избягва ли персоналът да прави внушения, че има една единствена националност или един единствен начин за видимост в училище?
    
11. 
    Избягва ли персоналът да налага стереотипни роли за децата в училищни представления, например, според цвета на косата, на кожата или според пола на детето?
    
12. 
    Признава ли се, че познаването на уврежданията има ограничен принос към планиране на образованието на децата?
    
13. 
    Опитват ли се персоналът да противостои на стереотипно отношение към хората с увреждания, когато те се разглеждат като обекти на съжаление или като герои в борбата с нещастието?
    
14. 
    Има ли разбиране за това, че уврежданията възникват при взаимодействие между хората с увреждания и средата, но могат да бъдат генерирани и в резултат на дискриминационно отношение и наличие на институционални бариери?
    
15. 
    Има ли разбиране за това, че всяко изключване на деца с тежки увреждания от живота на училището говори повече за ограничения в нагласите и политиката, а не за практически трудности?
    
16. 
    Избягват ли децата използването на прозвища, които внушават расизъм, сексизъм, хомофобия, дисейбълизъм и други форми на дискриминация?
    
17. 
    Избягва ли училището филтриращи системи, които по несправедлив начин ограничават достъпа до интернет страници, като например, където се представя опитът на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и др.?
    

Вашите допълнителни въпроси:

А 1.9 Възрастните и децата са отзивчиви към различни видове полова идентичност.

1. 
   Има ли разбиране на ненасилието като взаимоотношения между хората без принуда и без физически сблъсък?
   
2. 
   Разрешават ли се споровете в училище по-скоро чрез диалог, отколкото чрез принуда, основана на различия в социалния статус и физическата сила?
   
3. 
   Създават ли възрастните модел на човешки взаимоотношения, лишени от принуда?
   
4. 
   Научават ли се хората да реагират спокойно,когато идеите им биват критикувани, така че да предизвикват размисъл върху онова, което може да се помисли или направи по различен начин?
   
5. 
   Всички ли придобиват умения за водене на преговори, разрешаване на конфликти или посредничество при спорове?
   
6. 
   Има ли разбиране на това, че обидите, дискриминацията, тормозът и подигравките са все различни форми на насилие?
   
7. 
   Има ли разбиране на това, че сътрудничеството е по-лесно, когато хората се чувстват сигурни със собствената си идентификация?
   
8. 
   Водят ли се дискусиите така, че да не бъдат доминирани от определен човек, определена група или определен пол?
   
9. 
   Оказва ли се помощ на онези, които са превъзбудени и гневни, да намерят други начини за изразяване на позициите си?
   
10. 
    Има ли насочване на децата към дейности и клубове за бойни изкуства като начин да развият самоувереност и себеприемане без агресия?
    
11. 
    Помагат ли си хората взаимно, така че да допринасят, с уважение към приноса на другите?
    
12. 
    Осмислят ли хората факта, че отношението и чувствата им към другите определят и начина на взаимодействие с тях?
    
13. 
    Използват ли децата поезия, литература, музика, драма, кукловодство, за да разберат естеството на човешките чувства?
    
14. 
    Научават ли децата как се отразява търсенето на отмъщение върху продължаващите индивидуални и международни конфликти?
    
15. 
    Обсъждат ли децата и възрастните границите за допустимост при показване на насилие, в това число и унизителни взаимоотношения между половете, във филми и компютърни игри?
    
16. 
    Подчертава ли училището своите хуманни приоритети повече от бизнес приоритетите си?
    
17. 
    Избягва ли училището да се отнася към децата като към обекти за изпитване?
    
18. 
    Преподават ли се на децата теми, свързани с произхода на конфликтите за територии, идентичност, ресурси или нетолерантност към различието, както и начините за тяхното ограничаване с мирни средства?
    
19. 
    Научават ли се децата да подлагат на съмнение необходимостта да има превъзходство на някой пол?
    
20. 
    Обсъждат ли децата насилието между половете и как могат да бъдат прекъснати подобни схеми на насилие?
    
21. 
    Изучава ли се начинът, по който някои типове мъжка идентичност насърчават насилието към мъже и жени?
    
22. 
    Има ли разбиране за това как жените и мъжете могат да допринесат за формиране на агресивна мъжественост у децата?
    
23. 
    Изучават ли децата ползите и вредите от включване в банди и начините, по които може да се избегне насилието между различни банди вътре и извън училището?
    
24. 
    Получават ли децата подкрепа за намиране на извънучилищни занимания, които ограничават възможността за въвличане в насилие между банди?
    
25. 
    Помага ли се на децата така, че да се избегне носенето на ножове или друго оръжие?
    
26. 
    Обсъжда ли се фактът, че насилието, насочено навътре, може да доведе до депресия и самонараняване?
    

Вашите допълнителни въпроси:

А1.4 Персоналът и децата се отнасят с уважение един към друг.

А 2.10 Училището се грижи за здравето на децата и възрастните.

Б 2.9 Тормозът е сведен до минимум.

1. 
   Насърчава ли училището децата и възрастните да изпитват удоволствие от ученето и човешките взаимоотношения?
   
2. 
   Помага ли училището на децата и възрастните да се освободят от тиранията на всички идеи, прокламиращи „нормалност“?
   
3. 
   Научават ли децата, че е обичайно и няма нищо лошо в това да се чувстваш различен от останалите?
   
4. 
   Избягват ли възрастните и децата да надценяват тънките и стройни фигури?
   
5. 
   Помагат ли възрастните и децата да се противостои на стереотипите за красота, прокламирани от медиите и в тяхната култура?
   
6. 
   Чувстват ли се възрастните и децата обогатени от разнообразието на човешки идентичности, произход, етнос, пол и начини, по които се приема светът на училището?
   
7. 
   Чувстват ли възрастните и децата, че няма нищо лошо в това да се изразяват различна идентичност и възгледи?
   
8. 
   Насърчава ли училището възглед, който обвързва личното благосъстояние с това на околните в училище, в общността и в обществото като цяло?
   
9. 
   Насърчава ли училището възглед, който обвързва личното благосъстояние с опазване на околната среда и интегритета на планетата?
   
10. 
    Полагат ли се училия за това всеки в училище да има приятели?
    
11. 
    Учат ли се децата на добри взаимоотношения от начина, по който хората се отнасят помежду си в училището?
    
12. 
    Опитва ли се училището да повдигне самочувствието на възрастните и децата, които изпитват някакви трудности?
    
13. 
    Осъзнават ли възрастните и децата, че загубата на самочувствие може да доведе до по-ниски постижения, до повече подигравки и тормоз?
    
14. 
    Има ли разбиране сред възрастните и децата, че видът на човека или начина, по който се обръщаме към него, може да не отразява неговата собствена полова идентичност?
    
15. 
    Осъзнава ли персоналът факта, че използването на нарочни по пол помещения – например, тоалетни – или смяната на стаи може да бъде източник на стрес за някои деца, които са транссексуални?
    
16. 
    Има ли чувствителност у възрастните и децата за стреса, който преживяват някои хора при израстването или пубертета, свързан с тяхната полова идентичност?
    
17. 
    Има ли широки, чисти и безопасни места за възрастните и децата, когато трябва да се погрижат за себе си в период на менструация?
    
18. 
    Има ли чувствителност у възрастните и децата за стреса, който преживяват някои хора във връзка с менструацията?
    
19. 
    Избягват ли се дългите пътувания на деца с увреждания до и от училище чрез подкрепа на идеята, че децата и младите хора имат право да посещават най-близкото местно училище?
    
20. 
    Има ли грижа за момчетата и момичетата, които допускат бременност в училищна възраст?
    
21. 
    Предотвратява ли училището стигматизиране на момичетата, които забременяват или раждат дете?
    
22. 
    Обсъждат ли възрастните и децата – с необходимата деликатност – въпроси, свързани със смъртта и загубата на близки хора, така че да знаят как да се подкрепят взаимно при смърт на дете или възрастен човек в училището?
    
23. 
    Има ли разбиране на факта, че смъртта на приятел, роднина или друг близък човек може да се отрази за години напред, особено в конкретни моменти, като например годишнини?
    

Вашите допълнителни въпроси:

А 2.9 Училището стимулира децата и възрастните да се чувстват доволни от себе си.

В1.1 Децата се запознават с процесите на производство и потребление на храната.

В1.6 Децата изучават здравето и взаимоотношенията.

1. 
   Обсъждат ли възрастните и децата това, че чистата и здравословна природа, игрите, удоволствията, приятелството, липсата на стрес, здравословното хранене и физическите занимания допринасят за доброто здраве на човека?
   
2. 
   Избягват ли възрастните и децата отношение към хората като към нездрави или болни, защото изглеждат по различен начин?
   
3. 
   Разпознават ли се бариерите пред доброто здраве в рамките на училището, общността и цялото общество?
   
4. 
   Има ли ясни процедури за администриране и мониторинг на лекарства от страна на децата?
   
5. 
   Преминават ли възрастните и децата обучение за първа помощ и справяне с кризисни ситуации, например като диабет и епилепсия?
   
6. 
   Има ли тихо и спокойно място за децата и възрастните, както и човек, с когото да поговорят, когато почувстват прекалено силен натиск върху себе си?
   
7. 
   Смята ли се, че появата на стрес и гняв се дължи на трудната житейска ситуация, в която са поставени някои деца?
   
8. 
   Имат ли децата възможности да правят медиация или да учат за медиация?
   
9. 
   Имат ли достъп до консултиране онези, които са подложени на продължителен стрес или проявяват постоянен гняв?
   
10. 
    Има ли специална стая за медицински услуги, грижа или редовна рехабилитация?
    
11. 
    Има ли достъп до достатъчно количество и чиста вода?
    
12. 
    Изработват ли персоналът, децата и семействата здравословни хранителни режими в училище и в къщи?
    
13. 
    Имат ли хората възможности да споделят помежду си своите здравословни тревоги, като например, комфорт при хранене?
    
14. 
    Получават ли децата помощ, за да противодействат на натиска от страна на производители да консумират по начин, който не е здравословен?
    
15. 
    Има ли промоция на физическите активности като форма на забавление и източник на ползи за добро здраве?
    
16. 
    Участват ли децата редовно в извънучилищни обучителни дейности, включително и занятия на открито?
    
17. 
    Насърчават ли игрите и часовете по физическо възпитание спорта и фитнеса за всички, както и упражняването на някакъв конкретен спорт, танци, аеробика, бойни изкуства,тай-чи и йога?
    
18. 
    Насърчават ли се възрастните и децата да участват във физически упражнения всеки ден, както и да ходят пеша или с колело до училището?
    
19. 
    Чувстват ли се децата в безопасност навсякъде в училището?
    
20. 
    Има ли баланс между грижата за безопасност на децата и насърчаване на детските инициативи за трупане на житейски опит?
    
21. 
    Има ли оценка на опасностите по пътя до и от училище, както и инструкции за тяхното избягване?
    
22. 
    Достатъчно далеч от училището ли паркират родителите колите си, когато водят или вземат децата си?
    
23. 
    Проверява ли се редовно изправността на училищните превозни средства?
    
24. 
    Всички уроци ли се преподават при спазване на цикъла за безопасност?
    
25. 
    Носят ли възрастните и децата предпазни каски, когато идват с колела на училище?
    
26. 
    Научават ли децата как да се предпазват от опасностите в Интернет, когато работя он-лайн или сърфират в различни сайтове?
    

Вашите допълнителни въпроси:

1. Процесът на развитие на училището насърчава участието.

2. Училището има приобщаващ подход към лидерството.

3. Назначенията и повишенията са справедливи.

4. Експертните познания на персонала се зачитат и използват.

5. Всички нови членове на персонала получават подкрепа за навлизане в работата.

6. Училището се стреми да приеме всички деца от своя район.

7. Всички новоприети деца получават подкрепа за ориентиране в новата среда.

8. Учебните групи се организират така, че да подкрепят ученето на всички деца.

9. Децата са добре подготвени при преместване в друго учебно заведение.

10. Училището е физически достъпно за всички деца.

11. Сградите и дворът са проектирани така, че да подкрепят участието на всички.

12. Училището ограничава въглеродните си емисии и използването на вода.

13. Училището допринася за намаляване на отпадъците.