Главни теми в женските фолклорни песни са покорството спрямо мъжа и авторитета на мъжа, синовната преданост, която след женитбата се трансформира в съпружеска вярност и силната надежда за бъдещето.
Ⅰ.1. 3. 1. Покорство
Според конфуцианството жените в много по-голяма степен трябва да се контролират и ограничават в своя живот в сравнение с мъжете. Например определените от него седем валидни причини за развод се отнасят само до жените, които не само в съпружеството, но и в рамките на целия жизнен цикъл трябва да се покоряват на мъжкия авторитет – както като съпруги, така и като дъщери и майки. Покорството се предава и по веригата на поколенията. Всяка майка пише за дъщеря си генъока или правила, които да следва след встъпването си в брак. Именно тези правила се оспорват или валидизират в песните на жените с висок и нисък социален статус. Докато първите представят генъока като естествено поведение, вторите дават израз на емоциите, свързани с проблемите в семейството и живота.
Ⅰ.1. 3. 2. Синовна преданост
Синовната преданост е в основата на конфуцианския морал и тя намира силно отражение в женските фолклорни песни. Благодарността към родителите никога не трябва да се забравя и тя се потвърждава в различни ритуали и церемонии като семейните посещения на гробището за принасяне на обилна храна на предците. Неин своеобразен аналог е съпружеската вярност, която се възвеличава като висша добродетел. Особено показателни в това отношение са песните за млади вдовици, които не се омъжват повторно и отглеждат сами децата си. Въобще жените, показали истинска съпружеска вярност, са идеален образ, възпроизвеждан в романи, легенди, приказки и т. н.
Ⅰ. 1. 3. 3. Силна женска надежда за бъдещето
В противовес на тежкия и силно морализиран живот в семейството в женските фолклорни песни посредством различни поетически сюжети – везане на красиви торбички, засаждане на бамбук и др. - се набляга на надеждата за бъдещето като бягство от всекидневието и обещание за щастие в света на фантазиите.
Ⅰ. 2. Поговорки
Поговорките наравно с песните отразяват езиковите особености и културните характеристики на корейското общество от разглеждания период и представят спецификата на корейската жена.
Според определението на видния корейски учен Ким Сон Пунг в поговорките са концентрирани цялостно животът, дейността, общественият живот, културата, историята, моралът и особеностите на етноса. Те са кратки езикови форми, в които се отразяват начинът на мислене и мъдростта на поколенията. Те се създадени в средите на обикновените хора, отразяват тяхното естествено мислене и в популярна форма предават народните особености.
Поговорките като фолклорен жанр имат четири главни особености: 1) отразяват народния бит и ежедневие, 2) дават възможност точно да се реконструира културният контекст, в който са създадени 2) могат да бъдат сравнени с идиома (по-дълги са от него) и имат съпоставителен елемент 4) имат поучителна и сатирична функция.
Ⅰ. 2. 2. Женските образи в корейските поговорки
Обикновено поговорките, които са свързани с жени, почиват на идеологията на намджоньоби /남존여비/ 男尊女卑), което означава че мъжете са ценни, а жените са омаловажени. Според тази идеология жените са длъжни да бъдат послушни, бездейни,за да бъдат признати за идеални. Други подобни идеологии са намсонгууолъйшик (남성우월의식/男性優越意識), която прокламира мъжкия снобизъм и намасонхосасанг (남아선호사상 /男兒選好思想), която легитимира фаворизирането на момчетата още от малки. Има още една идеология намчуое, йочуне (남주외, 여주내) според която работата вкъщи е за жените, а мъжете трябва да работят навън. Всички тези идеологии пречат на жените да се включат пълноценно в социалните дейности. Стъпвайки върху тях и съответстващите им поговорки, мъжете бранят своята висока позиция в обществото и ограничават движението на жените в социалната йерархия.
Във феодалното общество мъжете налагат мнението, че за жените е опасно да излизат извън семейството и че трябва да концентрират своята енергия и дейности само в семейството. Това мнение намира потвърждение в множество поговорки, които ясно очертават неравностойната позиция на жената спрямо мъжа, описвайки я като домакиня, физически слаба и неспособна за живот вън от семейството. Също така се отстояват моралните принципи на конфуцианството, според които жените трябва да приемат безусловно четири основни добродетели: благопристойност, благодушие, благозвучна реч, благодатен труд.
Ⅱ. ВТОРА ГЛАВА. МЯСТОТО И РОЛЯТА НА ЖЕНАТА В КОРЕЙСКОТО ОБЩЕСТВО Ⅱ. 1. Мястото и ролята на жената в корейското общество
Втората глава поставя проблема за въвеждането на конфуцианството като основен морален кодекс и обръща специално внимание на династия Чосон, създадена през 1392 г. По време на династията конфуцианството се утвърждава като официална доктрина и развива конфуцианска система на образование, церемонии и гражданска администрация.
Главата повдига въпроса за репресията върху жените в традиционния патриархален ред на предмодерното корейско общество. За да се очертае тяхното сложно положение, се проследява влиянието на будизма и конфуцианството като водещи идеологии, естеството на централизираната система на управление и социално-икономическите условия на аграрното общество. Предлага се сравнение между мястото на патриархалните ценности в модела на живот на жените през периода на Трите Кралства и Обединена Шила (I в. пр. н. е. – 918 г.) и периода на управление на династия Чосон (1392-1910), разделени от периода на династия Корьо (918-1392).
Сподели с приятели: |