Тази подглава показва как в сравнение с поговорките фолклорните песни по-често демонстрират положително отношение към жената. Отново обаче изразяването на чувства е типично за жената, а не за мъжа, който е пълновластен господар на нейния емоционален свят. Така съпругите копнеят и жадуват за мъжкото внимание, докато съпрузите намират любов извън семейството, при любовниците си, а вкъщи търсят само удобство и уют. Едно малко изключение правят фолклорните песни от региона на остров Чеджу. В тях мъжете са описани като осакатени и октоподи, като малоценни индивиди. В песен от този регион жена пожелава мъжът й да умре, за да се радва на всички свободни мъже. Обяснението на това изключение, е че във въпросния регион начинът на живот е труден и жените участват наравно с мъжете в изхранването на семейството и оттам се ползват с еднакво уважение.
Прави се обобщение на приликите между песните и поговорките. Основната прилика е, че жените играят важна роля за живота в дома, но не е съществено да се изразява любовта между съпруг и съпруга. Въпреки че мъжете пазят чувствата дълбоко в себе си и ги проявяват свободно само с наложниците и любовниците си, съпругите запазват уважение към тях и приемат тяхната високопоставеност, като проявяват разбиране и към желанието им за удоволствия извън дома.
Ⅱ. 2. 2. Омразата между свекърва и снаха
Традиционният социален поглед към отношенията свекърва-снаха в Корея са като към обвинител и обвинен, за които има многобройни доказателства във фолклорните песни и поговорките. Омразата между тях се приема като естествено явление в синхрон с конфуцианската идеология, която обрисува мъжа като обект на съперничество между двете жени. В тази част на дисертацията се дават конкретни примери от фолклорните песни и поговорки как е изразена тази омраза.
В поговорките за снахите свекървите са главният причинител и двигател на шиджипсари (시집살이) или на живота в дома на съпруга, директен участник в създаването на проблеми и трудности. Според идеологията на традиционното корейско общество, когато снахата е в шиджипсари, тя няма думата за нищо, нейният глас не се чува, трябва да изпълнява заповедите и желанията на всички членове от мъжкото семейство. Нейното основно предназначение е да работи като слуга и да ражда деца, за да продължи рода. Свекървата е един вид контролна инстанция и гарант за това слугинско положение на съпругата. Свекървата някога е била снаха. Снахата един ден ще бъде свекърва – това е единственият път на развитие, но по време на съвместния им живот те са в непрекъснато съревнование, състезание за първенство и приоритет. Това поражда ежедневния конфликт. След живота на шиджипсари снахата чрез децата си вече е извоювала положение в йерархията на семейството, но идва момента, когато се появява снахата, свекървата автоматично я приема като противник и дори враг, това е тяхната социална реакция. Съответно в поговорките се тематизира омразата на свекървата и недоволството й от неподготвеността на снахата за новия живот, яда и безсилието на снахата, които се изливат върху животни или предмети, смъртта на свекървата, която носи освобождение, еманципация и др. Зълвите и етървите също се изобразяват като противници на снахата.
Фолклорни песни
Във фолклорните песни омразата на снахите към свекървите е изразена по-открито, защото тези песни се създават от снахите, когато работят продължителна и трудна работа и преживяват лошото отношение на свекървите по-дълго. Освен това снахите пеят тихичко и тайно предават тези песни от уста на уста. Никой не знае кой ги е запял първи, авторството им е анонимно. Затова в тях чувствата са истински, неподправени, искрени и силни. Те варират между два полюса – от болка и отчаяние от жестокия контрол на свекървата до съжаление за смъртта й, която лишава от ценна опора и съвети. Интересен момент е отношението към свекъра, който се явява един вид покровител и източник на утеха.
В разгледаните в подглавата поговорки и песни основното чувство в отношенията свекърва - снаха е омраза от двете страни. След смъртта на свекървата снахата все пак усеща нейната липса. Като влезе в мъжкото семейство нов член, без кръвна връзка, като снаха, тя се изправя пред конфликта със свекървата, но трябва да продължат да живеят съвместно. Животът е кошмар, но не само заради тежката работа, а най-вече заради отношенията на всички членовете на мъжкото семейство към снахата. Особено негативен е погледът на свекървата, затова се поражда желанието на снахата да се отърве от нея. То е толкова неудържимо, че тя стига до пожелаването на смъртта й, като път за придобиване на свобода и разхлабване на хомота.
Ако свекървата наистина умре, отношението към нея се променя, вече липсва постоянният дразнител, снахата донякъде се успокоява и чувството на омраза отслабва. От дългогодишното съвместно съществуване остават и някои добри спомени. Това може да се дължи на промяната на позицията на снахата, която вече става отговорен фактор. В поговорките най-често е изразена позицията на свекървата, противопоставена на омразата към снахата е любовта към дъщерята. Причина за това е, че поговорките се създават повече от свекървите. Песните са създадени от снахите и отразяват тяхната позиция.
Ⅱ. 2. 3. Любовта между майка и дъщеря
По време на Чосон отношението към дъщерите е отрицателно, заради идеологията намасонхосасанг, отдаваща значение и ценност само на мъжката рожба. Още от раждането на децата позицията им в обществото е предопределена и още при отглеждането им за момчетата е предназначена един вид дейност, а за момичетата – друг. Момчетата се подтикват към по-висша дейност, а за момичетата е отредена всекидневната работа.
В старото традиционно корейско общество най-важно е да се продължи потомството, да се създадат деца от същата кръв, като мъжът е носител на това продължение. Затова най-големият син е длъжен да живее в семейството на родителите си и основната му функция е да продължи потомството и да спазва церемониите Чеса, при които се отдава почит на починалите предци.
Прокламирането на разгледаните принципи поставя снахата в особеното положение – да се стреми непременно да ражда синове, защото ако няма поне един син, това може да е сериозна причина за изгонването й. Така се спазва принципът чилгоджиак.
В корейската история спазването на тези принципи започва от късната династия Корьо и продължава до периода Чосон, който се смята за връх на конфуцианската идеология. Възпитанието на дъщерите от майките им е под влияние на азиатската конфуцианска култура, като им се внушава да не протестират и да приемат тежкото си положение. Така майките обучават дъщерите си, за да ги подготвят за бъдещето. Между дъщерите и майките се създават силни емоционални връзки, те са като части от едно цяло. Двете жени застават откровено една срещу друга, свободно разговарят помежду си и изграждат отношения на силна солидарност и любов.
Сподели с приятели: |