Б. Свидетелството на Христовата смърт
Според Новия Завет Божието намерение е било
нашата вяра в него да се провокира не само от
Христовите чудеса, дори и не основно от тях. Това
трябва да направи смъртта на Христос на кръста:
„Юдеите искат знамение (тоест чудеса), а гърци-
те търсят мъдрост; но ние проповядваме разпъ-
натия Христос: за юдеите - препънка, а за езич-
ниците - глупост, но за самите призвани - и
юдеи, и гърци - Христос, Божия сила и Божия
мъдрост" (1 Коринтяни 1:22-23; 2:2, 5; 1:18).
А как разпънатият на кръст Христос събужда на-
шата вяра, че той е въплътеният ни Творец, Синът
на живия Бог? Това става, защото кръстът на Божия
Син разкрива какъв е всъщност Бог.
Очевидно е, че за да можем със сърцето си да
повярваме на Бога, да го обикнем и да му се дове-
рим, трябва най-напред да разберем какво е него-
103
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ
вото сърце, философията не може да ни даде отго-
вор на това. Тя може да размишлява за Бога, но не
може да ни каже какво е в сърцето му. (Тя не може
да ни каже дори какво става в сърцето на човека
отсреща.) Божието творение също не може да ни
даде отговор. То може да ни помогне да видим си-
лата на Бога, но не може ясно да ни покаже сърце-
то му. За да можем да разберем какво чувства Бог
към към нас, той трябва да поеме инициативата и да
ни се разкрие, и то така, че ние, човешките същес-
тва, да го разберем. Затова е въплъщението - Бо-
жието Слово, станало плът.
Точно тук обаче пред Бога се появява проблем и
Христос го посочва на своите съвременници. Те
малко цинично предполагат, че за да спечели вяра-
та и подкрепата на народа, той трябва да се стре-
ми към максимална публичност и да устрои цяла по-
редица от зрелищни чудеса. Но не отчитат фунда-
менталната трудност. „Вас светът не може да мра-
зи, а Мен мрази, защото Аз свидетелствам за него,
че делата му са зли" (Йоан 7:1-7). Свидетелството на
Христос не произтича от гордост от собствената му
праведност, нито от тесногръда религиозна мизант-
ропия. Той е съвършеният израз на Бога, Божието
лично Себеразкриване по човешки начин. Затова
той разкрива Божията святост в уникална степен, а
колкото повече го прави, толкова повече демонст-
рира човешката греховност и толкова повече хора-
та го мразят и се противопоставят на твърдението
му, че е Божият Син.
И това е разбираемо. Ако някой твой приятел ти
каже, че нещо, което си извършил, е подло и отвра-
тително, отначало може да го отхвърлиш. Но след
време може да се утешиш с мисълта, че това е само
негово мнение, пък и кой е той в крайна сметка, и
104
10. Вяра: отклик на доказателствата (част 1)
затова да решиш да пренебрегнеш думите му и да
продължиш приятелството с него. Но ако някой ти
каже, че си грешник, който заслужава Божия съд, и
после добави: „И аз, който ти казвам това, съм Бо-
жият Син", естествената ти реакция ще бъде най-
напред да се присмееш на неговите твърдения, че е
Божият Син, а после, ако продължи да настоява, да
му се съпротивиш с всичка сила. Защото, ако е
прав. ти наистина си осъден.
Древноримският поет Лукреций, който в един дъ-
лъг труд излага пред своите събратя римляни ран-
ната гръцка атомна теория и популярната по онова
време еволюционна теория, признава в своето въ-
ведение защо тези теории били така привлекателни
за него (De Rerum Natura, книга I). На първо място
му изглеждало, че те доказват, че смъртта слага
край на всичко и след нея няма живот. Това на свой
ред го освобождавало от всякакви перспективи и
страх от наказание за греховете му в идния живот.
Затова той с мисионерски плам проповядвал тези
теории.
Това важи и днес за много хора. Да признаят
твърдението на Христос, че е Божият Син, веднага
би извикало страха от един свят Бог, от един окон-
чателен съд, от наказание за греховете. Затова те
отстояват своята позиция и са твърдо решени да не
се оставят да бъдат убедени. В такъв случай, извър-
шването на цяла поредица чудеса, които са единст-
вено проява на свръхестествена сила, би означава-
ло Христос да засили страховете на хората, да зат-
върди тяхната съпротива и да ги подтикне да търсят
алтернативни обяснения за неговата сила. Затова
Бог разчита не толкова на Христовите чудеса, за да
спечели човешкото сърце, а на неговия кръст. Точ-
но така самият Христос смекчава враждебността на
105
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ
своите опоненти, които са силно разгневени от ра-
зобличаването на тяхната греховност: „Когато издиг-
нете (т. е. разпънете) Човешкия Син - казва той, -
тогава ще познаете, че съм Аз (вашия Бог, Творец и
Господ) и че от Себе Си нищо не върша, а каквото
Ме е научил Моят Отец, това говоря" (Йоан 8:28).
Чрез кръста на своя Син Бог, разбира се, разоб-
личава нашия грях. И не само го разобличава, но го
излага пред очите на цялата вселена. Отчуждението
и бунтът в човешкото сърце са такива, че когато му
се удаде възможност, човекът е готов да разпъне
своя Създател - и действително го прави! Чрез
кръста на своя Син Бог, разбира се, също демонст-
рира своята непреклонна святост. Грехът не може
да не предизвика безкомпромисния Божи гняв. Гре-
хът трябва да бъде наказан.
Но същевременно и най-важно от всичко, чрез
смъртта на своя Син Бог разкрива напълно сърцето
си пред своите творения. Въпреки че те са измаме-
ни от Сатана и грехът ги е направил неприятели на
Бога, той пак им остава верен. Той ги обича с лю-
бов, каквато само един създател би могъл да има
към своите творения. Той не желае нито едно от тях
да загине, а всички да стигнат до покаяние (2 Петр.
3:9). За да не загинат те, понасяйки наказанието за
греха си, той предпочита сам да поеме наказанието
с цената на страданията на своя божествен Син и
така да може справедливо да предложи на всички
пълно и вечно изкупление.
Кръстът демонстрира, че Бог копнее всички хора
да се спасят и да дойдат до познание на истината,
да открият какъв е всъщност Бог и какво отношение
има той към хората. За да покаже на света какво е
сърцето на Отца, Синът трябва да предаде себе си
като откуп за всички, за да направи възможно да се
106
10. Вяра: отклик на доказателствата (част 1)
осъществи копнежът на Божията любов (1 Тимотей
2:3-6). Неговата съвършена любов копнее да прого-
ни всеки страх (1 Йоан. 4:18).
И така, кръстът на Христос е най-пълният израз
на Божията любов, който е някога е съществувал
или ще съществува. Всички небесни радости, взети
заедно, не биха могли да изразят Божията любов
по-пълно от жертвата на неговия Син на Голгота. В
този смисъл, това е последното послание на Бога -
Той няма нищо по-мощно и по-славно, с което да
спечели нашата вяра и любов.
Въпросът е дали ние можем да разпознаем Бо-
жията любов, когато я видим. Овцете, колкото и
скромни създания да са, инстинктивно усещат лю-
бовта и грижата на истинския овчар. „Аз съм добри-
ят пастир - казва Христос, - добрият пастир дава
живота си за овцете" (Йоан 10:11). „По това познах-
ме любовта - казва апостол Йоан (1 Йоан. 3:16), -
че Той отдаде живота Си за нас." „Аз съм добрият
пастир - казва Иисус отново - и познавам Моите, и
Моите познават Мен ... Аз давам живота Си за ов-
цете ... Затова Ме люби Отец, защото Аз давам жи-
вота Си" (Йоан 10:14-17).
В такъв случай въпросът е дали този Иисус, раз-
пънат и умиращ на кръста заради нас е Божият Син.
Въпросът е уникален. Никой друг религиозен водач
или основател на световна религия няма да заста-
не пред теб и да се обърне към сърцето ти с думи-
те: „Аз съм твоят Създател. И затова те обичам та-
къв, какъвто си, въпреки твоя грях. И ето доказател-
ството за това - аз лично умрях за теб."
Твърденията на Христос наистина са изумителни.
Но има други свидетелства, които доказват, че те са
истинни. Ще ги разгледаме в следващата глава.
107
11
ВЯРА
Отклик на доказателствата (част 2)
В. Свидетелството на Христовото
възкресение
Всеизвестно е, че възкресението на Иисус Хрис-
тос е централен елемент в християнството. От Но-
вия Завет се вижда също, че за ранните християни
възкресението и възнесението на Христос не са
били някакви трудни богословски доктрини, които те
е трябвало с усилие да повярват. Това са били две
мощни събития, които са освободили огромната
сила, превърнала първите ученици от уплашени
хора в неуморни и дръзновени проповедници на
евангелието. Не само че възкресението на Христос
не е представлявало препънка за тяхната вяра, то я
е увеличило стократно. За тях то е било преживява-
не на реалността на живия Бог, каквото преди ни-
кога не са били имали. Ето как самите те говорят за
това:
109
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ
„Чрез Него (Христос) вярвате в Бога, който Го
възкреси от мъртвите и Му даде слава, така че
вашата вяра и надежда да бъдат в Бога" (1 Петр.
1:21).
Не само тяхната вяра, но и надеждата им е на-
растнала невероятно. Без Бога смъртта е краят на
всяка надежда, последното унижение на тялото и
окончателният абсурд и разочарование, които обез-
смислят всякаква борба за прогрес. Но възкресени-
ето на Христос променя всичко това. Апостол Петър
казва:
„Бог ... според голямата Си милост ни новороди
за жива надежда чрез възкресението на Иисус
Христос от мъртвите, за наследство нетленно и
неопетнено, и което не повяхва, запазено на не-
бесата за вас" (1 Петр. 1:3-4).
Християните много скоро са видели, че възкресе-
нието на човека Иисус Христос отваря врата към
вечната слава за всички изкупени хора. То е първо-
образ и обещание за тяхното собствено възкресе-
ние (1 Коринтяни 15:20-23).
Освен това възкресението на Христос е предиз-
викало един забележителен феномен: ранните хрис-
тияни, дори онези, които не били виждали Иисус,
започнали наистина да го обичат. Ето какво казват
те:
„... Иисус Христос, когото любите, без да сте Го
видели, в когото, като вярвате, без сега да Го
виждате, се радвате с неизказана и преславна
радост" (1 Петр. 1:8).
Ако някой каже: „Обичам Чайковски", ще приеме-
те, той има пред вид: „Обичам музиката му", а не:
110
11. Вяра: отклик на доказателствата (част 2)
„Обичам човека Чайковски". Никой не би казал вто-
рото - то не би имало смисъл. Чайковски е мъртъв,
а не може да се обича мъртъв човек. Една вдовица
нормално би казала: „Обичах съпруга си", а не:
„Обичам съпруга си."
Точно по този начин обаче всички християни го-
ворят за Христос. За тях Иисус не е просто истори-
ческа личност, морален учител от миналото - той е
жива личност. Макар да не са го виждали, те го оби-
чат, говорят му (в молитва), слушат какво той им го-
вори (чрез Библията), пеят му, покланят му се, жи-
веят живота си чрез неговата сила така, че да го
радват. Такъв вид вяра предизвиква възкресението.
„Но това не непременно е реалност - ще каже
някой. - Всичко това се случва на хора, които пред-
варително са приели, че възкресението на Христос
е исторически факт. Те си внушават, че Иисус е
жив, създават си някаква идеализирана представа
за него и се влюбват в тази представа. Това не е
нищо повече от субективна фантазия. Защото, как-
во обективно историческо свидетелство може да
бъде посочено в подкрепа на това, че Иисус дейст-
вително е възкръснал от мъртвите?"
Отговорът е, че има много, разнообразни и изк-
лючително силни свидетелства от различни източни-
ци. Тук можем да посочим само някои примери.
1. Свидетелството на празния гроб. От разказа
на Новия Завет е ясно, че първите посетители на
гроба на Христос в неделята след неговото погребе-
ние са очаквали да намерят тялото му там. Те са
дошли с аромати за балсамиране, с които да нама-
жат тялото с цел то да се запази колкото може по-
дълго. Когато са съобщили на апостолите, че са на-
мерили гроба празен, апостолите са били удивени.
111
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ
Йоан и Петър незабавно са хукнали към гроба, за
да се опитат да разберат какво всъщност е станало
(Йоан 20:1-10). Те ни разказват какво са намерили.
Гробът не е бил точно празен - тялото го е нямало,
но саваните, с които то е било обвито според ев-
рейския погребален обичай, са били там, в същото
положение, както когато тялото е било в тях, само
че слегнати. Кърпата, с която е била обвита глава-
та, е лежала малко встрани от другите савани, вър-
ху една лека издатина на гроба, която е служела
като възглавница под главата на трупа.
Тези двама ученици ни казват, че точно това сви-
детелство най-напред ги е накарало да повярват, че
Иисус трябва да е възкръснал от мъртвите - тялото
е било излязло от саваните, като ги е оставило в
непроменено положение. Какво друго обяснение е
можело да има? Те са знаели, че никой от остана-
лите апостоли не е взимал тялото; а и нито те, нито
някой друг би могъл да го направи, тъй като власти-
те са били поставили около гроба стража точно с
тази цел - да предотвратят опасността някой да от-
крадне тялото и да имитира възкресение.
Именно войниците от стражата, след като са раз-
брали, че тялото е изчезнало, са пуснали слуха, че
учениците били дошли и били откраднали тялото, до-
като те спели (Матей 27:62-66; 28:11-15). Това обяс-
нение е недостоверно още на пръв поглед - как са
видели какво се е случило, щом са били заспали?
Но и при по-задълбочено разглеждане е много труд-
но за вярване, че някои ученици са се промъкнали
покрай стражата, отместили са тежкия камък от вхо-
да на гробницата, откраднали са тялото, скрили са
го и след това съзнателно са измислили лъжата, че
Иисус е възкръснал от мъртвите. Това е трудно за
вярване поради следните две причини:
112
11. Вяра: отклик на доказателствата (част 2)
2. Поведението на апостолите под натиск. Чарлз
Колсън бе един от помощниците на покойния прези-
дент Никсън, които сътвориха една фалшива исто-
рия, за да прикрият престъпните действия на прези-
дента при проникването в помещенията на неговите
политически опоненти - така наречената афера
Уотъргейт. За известно време тези корави мъже от-
стояваха своята лъжлива история. Но когато натис-
кът се увеличи и надвисна заплахата от тежки нака-
зания, те един след друг започнаха да предават сво-
ите колеги и да си признават истината. Оказа се, че
те не са готови да страдат за една лъжа, която лич-
но са измислили.
Колсън прави това заключение от собствения си
опит. Апостолите са били политически и дипломати-
чески неопитни хора. Ако тяхната история за възк-
ресението е била лъжа, която те сами са сътвори-
ли, тогава при огромния натиск, на който съвсем
скоро са били подложени, те е нямало да останат
солидарни - поне един от тях е щял да се пречупи
и да признае, че всичко е измама. Но никой от тях
не го е направил - дори и когато са видели много
хора, гонени и екзекутирани заради невинната си
вяра в тяхната история за възкресението, дори и ко-
гато самите те е трябвало да пострадат мъченичес-
ки заради това.
И все пак, нека предположим, че те са успели да
поддържат своята солидарност и под този натиск.
Как обаче тяхната история е успяла да убеди един
такъв човек като Савел от Tape?
3. Свидетелството на Савел от Tape. Често се
казва, че свидетелството за възкресението на Хрис-
тос се отслабва сериозно от факта, че идва само от
християни. Нито един невярващ, както се твърди, не
е засвидетелствал, че Иисус е възкръснал от мърт-
113
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ
вите. Е, разбира се, че е така. Всички невярващи,
които са се убеждавали във възкресението на Хрис-
тос, естествено са ставали християни. Но съществе-
ното, което трябва да разберем, е че те не са били
християни, преди да се убедят в неговото възкресе-
ние. Точно фактът на възкресението ги е убеждавал.
Един прочут такъв случай е Савел от Tape. Пре-
ди своето обръщане той не само е отказвал да по-
вярва в Иисус и в слуховете за неговото възкресе-
ние, но и яростно е преследвал всички, които са
вярвали. Обръщането на Савел от Tape впоследст-
вие е неоспоримо историческо събитие. Светът все
още носи следите от неговото влияние. Каква е била
причината за неговото обръщане? Живият, възкръс-
нал Христос, казва Савел, когото той е смятал за
мъртъв и погребан, го е срещнал на пътя за Дамаск
(Деяния 9).
Някой би могъл да каже. че Савел е специален
случай. Но той не е единственият, който се е убедил
във възкресението, като е срещнал лично възкръс-
налия Христос.
4. Поведението на ранните християнки. Първите
хора, които са посетили гроба на Христос на третия
ден, са били няколко жени, които са отишли да по-
мажат тялото. Оставени сами на себе си, те несъм-
нено са щели да превърнат гроба в светилище и в
място за поклонение, както е ставало с гробовете
на много други религиозни водачи, и както по-късно
са правили суеверни поколения и в християнския
свят. Тези жени обаче, както и всички ранни хрис-
тияни, буквално са изоставили гроба. Защо? Защо-
то са го намерили празен и защото са срещнали са-
мия Господ Иисус, възкръснал от мъртвите. Никой
не прави параклис на жив човек (Матей 28:1-10;
Йоан 20:11-18)!
114
11. Вяра: отклик на доказателствата (част 2)
5. Свидетелството на очевидците. Първото посла-
ние до коринтяните е едно от ранните писма на Па-
вел. В глава 15 (стихове 3-8) той обобщава благовес-
тието. То включва не само заявлението, че Христос
е възкръснал от мъртвите на третия ден, но и един
списък на очевидци, които действително са видели
Христос след неговото възкресение. Този списък
няма за цел да е изчерпателен, но той показва, че
очевидците са били най-различни типове хора. Обс-
тоятелствата, при които те са виждали възкръсналия
Христос, също са най-разнообразни - някои хора са
били сами, други са били в малки групи, трети са
били в група от повече от 500 души. От друго място
научаваме, че на някои хора Христос се е явил ве-
чер при затворени врати (Йоан 20:19-23), на други -
посред бял ден в планината (Матей 28:16-20), на тре-
ти - сутрин край езерото при рибарските им лодки
(Йоан 21), а на други - по време на пътуване (Лука
24).
Трудно може да се твърди, че всички тези най-
различни хора са станали жертва на халюцинация
или масова хипноза.
Могат да се цитират и още много исторически
свидетелства. Но трябва да помислим над едно дру-
го възражение: „Според Новия Завет апостолите са
имали нужда физически да видят и да пипнат възк-
ръсналия Христос, преди да повярват в неговото
възкресение. Как тогава очаквате аз да повярвам,
без да мога да го видя и да го пипна?"
Възражението е разбираемо. Но не е толкова ло-
гично, колкото изглежда на пръв поглед. Нека из-
ползваме една аналогия. Представете си, че аз ид-
вам от някоя много примитивна страна и никога не
съм виждал електрическо осветление. Когато вляза
във вашия апартамент, вие ми казвате: „Натисни
115
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ
това копче до вратата на стаята си и ще светне
светлина." Аз питам: „Как е възможно това?" Вие ми
обяснявате: „Светлината се произвежда от електри-
чеството, което идва от една сграда, наречена елек-
тростанция, на километри оттук." Аз питам: „А ти
виждал ли си това електричество?" „Не", отговаря-
те вие. „Виждал ли си електростанцията?" „Никога
не съм бил там", признавате си. Аз питам: „Тогава
как вярваш в тази станция и това електричество,
каквото и да представлява то?" Вие търпеливо обяс-
нявате: „Когато се нанесохме за пръв път в апарта-
мента, един човек дойде и каза, че е от електрос-
танцията. Той обясни, че в момента апартаментът ни
е изключен от електроснабдяването, но той ще се
върне в електростанцията и ще ни включи. Тогава
електричеството ще потече и щом натиснем копче-
то, ще стане светло. Ние повярвахме в думите му,
натиснахме копчето и светлината се появи. Сега иди
в стаята си, натисни копчето и там също ще свет-
не."
Представете си, че аз ви отговоря: „Не, няма да
направя това. Може да си въобразя, че виждам
светлина. Настоявам най-напред да видя човека от
електростанцията лично, също както ти си го видял,
преди да натиснеш копчето."
Сигурно ще ме сметнете за луд.
И така, апостолите ни казват, че Иисус ги е ин-
формирал както преди да умре, така и след като е
възкръснал, че нарочно ще ги остави. Той е щял да
се върне при Отца, от когото е бил дошъл, за да им
изпрати Светия Дух (Йоан 16:7-14, 28). Те е трябва-
ло да чакат в Ерусалим известен брой дни. след ко-
ето са щели да получат Светия Дух. И така, той ги
е оставил и се е възнесъл на небето (Деяния 1:4-9).
Те са повярвали на думите му, почакали са, както
116
11. Вяра: отклик на доказателствата (част 2)
им е казал, и са приели Светия Дух, а заедно с
него - светлина, мир и сила да живеят всеки ден в
общение с Бога.
Тогава те са казали на своите съвременници, че
ако се покаят за своя грях и повярват в Христос, и
те ще получат Светия Дух (Деяния 2:38). Те нямало
да видят Светия Дух, но щели да преживеят негова-
та светлина и сила. Апостолите казват същото и на
нас днес. Самите те е трябвало да видят възкръсна-
лия Христос, за да могат да уверят света, че това е
същият Иисус, с когото били живели три години (Де-
яния 1:21-22). Но за нас не е необходимо да видим
„човека от електростанцията". И без да го виждаме,
можем да разберем, че той е жив. Натиснете коп-
чето на покаянието и вярата, и светлината и силата
от неговия Дух ще дойдат в сърцето ви.
Ние имаме и още една защита срещу опасността
от субективизъм и самовнушение. Възкресението на
Иисус не е възкресение на който да е човек. Старо-
заветните Писания са Божията книга с инструкции,
която е казвала на хората какъв е щял да бъде Спа-
сителят, когато дойде. Той е щял първо да умре като
определената от Бога жертва за греховете на све-
та. След това Бог е щял да покаже, че тази жертва
е достатъчна, като го възкреси от мъртвите (Исая
53:4-6, 10-12). Иисус е претендирал, че е този Спаси-
тел. Ето защо християнското евангелие не гласи
просто, че Иисус е умрял и след това е възкръснал.
То гласи, че „Христос умря за греховете ни според
Писанията ... беше възкресен на третия ден според
Писанията" (1 Коринтяни 15:3-4). Прочетете тези Пи-
сания и после докажете със съответните действия,
че това евангелие е вярно.
117
Сподели с приятели: |