Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен
Б. Свидетелството на Христовата смърт
Изтегляне 2.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Свидетелството на празния гроб .
- 2 . Поведението на апостолите под натиск . Чарлз
- 3. Свидетелството на Савел от Tape.
- 4. Поведението на ранните християнки .
- 5 . Свидетелството на очевидците .
Б. Свидетелството на Христовата смърт Според Новия Завет Божието намерение е било нашата вяра в него да се провокира не само от Христовите чудеса, дори и не основно от тях. Това трябва да направи смъртта на Христос на кръста: „Юдеите искат знамение (тоест чудеса), а гърци- те търсят мъдрост; но ние проповядваме разпъ- натия Христос: за юдеите - препънка, а за езич- ниците - глупост, но за самите призвани - и юдеи, и гърци - Христос, Божия сила и Божия мъдрост" (1 Коринтяни 1:22-23; 2:2, 5; 1:18). А как разпънатият на кръст Христос събужда на- шата вяра, че той е въплътеният ни Творец, Синът на живия Бог? Това става, защото кръстът на Божия Син разкрива какъв е всъщност Бог. Очевидно е, че за да можем със сърцето си да повярваме на Бога, да го обикнем и да му се дове- рим, трябва най-напред да разберем какво е него- 103
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ в вор на това. Тя може да размишлява за Бога, но не може да ни каже какво е в сърцето му. (Тя не може да ни каже дори какво става в сърцето на човека отсреща.) Божието творение също не може да ни даде отговор. То може да ни помогне да видим си- лата на Бога, но не може ясно да ни покаже сърце- то му. За да можем да разберем какво чувства Бог към към нас, той трябва да поеме инициативата и да ни се разкрие, и то така, че ние, човешките същес- тва, да го разберем. Затова е въплъщението - Бо- жието Слово, станало плът. Точно тук обаче пред Бога се появява проблем и Христос го посочва на своите съвременници. Те малко цинично предполагат, че за да спечели вяра- та и подкрепата на народа, той трябва да се стре- ми към максимална публичност и да устрои цяла по- редица от зрелищни чудеса. Но не отчитат фунда- менталната трудност. „Вас светът не може да мра- зи, а Мен мрази, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са зли" (Йоан 7:1-7). Свидетелството на Христос не произтича от гордост от собствената му праведност, нито от тесногръда религиозна мизант- ропия. Той е съвършеният израз на Бога, Божието лично Себеразкриване по човешки начин. Затова той разкрива Божията святост в уникална степен, а колкото повече го прави, толкова повече демонст- рира човешката греховност и толкова повече хора- та го мразят и се противопоставят на твърдението му, че е Божият Син. И това е разбираемо. Ако някой твой приятел ти каже, че нещо, което си извършил, е подло и отвра- тително, отначало може да го отхвърлиш. Но след време може да се утешиш с мисълта, че това е само негово мнение, пък и кой е той в крайна сметка, и 104
10. Вяра: отклик на доказателствата (част 1) з продължиш приятелството с него. Но ако някой ти каже, че си грешник, който заслужава Божия съд, и после добави: „И аз, който ти казвам това, съм Бо- жият Син", естествената ти реакция ще бъде най- напред да се присмееш на неговите твърдения, че е Божият Син, а после, ако продължи да настоява, да му се съпротивиш с всичка сила. Защото, ако е прав. ти наистина си осъден. Древноримският поет Лукреций, който в един дъ- лъг труд излага пред своите събратя римляни ран- ната гръцка атомна теория и популярната по онова време еволюционна теория, признава в своето въ- ведение защо тези теории били така привлекателни за него (De Rerum Natura, книга I). На първо място му изглеждало, че те доказват, че смъртта слага край на всичко и след нея няма живот. Това на свой ред го освобождавало от всякакви перспективи и страх от наказание за греховете му в идния живот. Затова той с мисионерски плам проповядвал тези теории. Това важи и днес за много хора. Да признаят твърдението на Христос, че е Божият Син, веднага би извикало страха от един свят Бог, от един окон- чателен съд, от наказание за греховете. Затова те отстояват своята позиция и са твърдо решени да не се оставят да бъдат убедени. В такъв случай, извър- шването на цяла поредица чудеса, които са единст- вено проява на свръхестествена сила, би означава- ло Христос да засили страховете на хората, да зат- върди тяхната съпротива и да ги подтикне да търсят алтернативни обяснения за неговата сила. Затова Бог разчита не толкова на Христовите чудеса, за да спечели човешкото сърце, а на неговия кръст. Точ- но така самият Христос смекчава враждебността на 105
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ с зобличаването на тяхната греховност: „Когато издиг- нете (т. е. разпънете) Човешкия Син - казва той, - тогава ще познаете, че съм Аз (вашия Бог, Творец и Господ) и че от Себе Си нищо не върша, а каквото Ме е научил Моят Отец, това говоря" (Йоан 8:28). Чрез кръста на своя Син Бог, разбира се, разоб- личава нашия грях. И не само го разобличава, но го излага пред очите на цялата вселена. Отчуждението и бунтът в човешкото сърце са такива, че когато му се удаде възможност, човекът е готов да разпъне своя Създател - и действително го прави! Чрез кръста на своя Син Бог, разбира се, също демонст- рира своята непреклонна святост. Грехът не може да не предизвика безкомпромисния Божи гняв. Гре- хът трябва да бъде наказан. Но същевременно и най-важно от всичко, чрез смъртта на своя Син Бог разкрива напълно сърцето си пред своите творения. Въпреки че те са измаме- ни от Сатана и грехът ги е направил неприятели на Бога, той пак им остава верен. Той ги обича с лю- бов, каквато само един създател би могъл да има към своите творения. Той не желае нито едно от тях да загине, а всички да стигнат до покаяние (2 Петр. 3:9). За да не загинат те, понасяйки наказанието за греха си, той предпочита сам да поеме наказанието с цената на страданията на своя божествен Син и така да може справедливо да предложи на всички пълно и вечно изкупление. Кръстът демонстрира, че Бог копнее всички хора да се спасят и да дойдат до познание на истината, да открият какъв е всъщност Бог и какво отношение има той към хората. За да покаже на света какво е сърцето на Отца, Синът трябва да предаде себе си като откуп за всички, за да направи възможно да се 106
10. Вяра: отклик на доказателствата (част 1) о 2:3-6). Неговата съвършена любов копнее да прого- ни всеки страх (1 Йоан. 4:18). И така, кръстът на Христос е най-пълният израз на Божията любов, който е някога е съществувал или ще съществува. Всички небесни радости, взети заедно, не биха могли да изразят Божията любов по-пълно от жертвата на неговия Син на Голгота. В този смисъл, това е последното послание на Бога - Той няма нищо по-мощно и по-славно, с което да спечели нашата вяра и любов. Въпросът е дали ние можем да разпознаем Бо- жията любов, когато я видим. Овцете, колкото и скромни създания да са, инстинктивно усещат лю- бовта и грижата на истинския овчар. „Аз съм добри- ят пастир - казва Христос, - добрият пастир дава живота си за овцете" (Йоан 10:11). „По това познах- ме любовта - казва апостол Йоан (1 Йоан. 3:16), - че Той отдаде живота Си за нас." „Аз съм добрият пастир - казва Иисус отново - и познавам Моите, и Моите познават Мен ... Аз давам живота Си за ов- цете ... Затова Ме люби Отец, защото Аз давам жи- вота Си" (Йоан 10:14-17). В такъв случай въпросът е дали този Иисус, раз- пънат и умиращ на кръста заради нас е Божият Син. Въпросът е уникален. Никой друг религиозен водач или основател на световна религия няма да заста- не пред теб и да се обърне към сърцето ти с думи- те: „Аз съм твоят Създател. И затова те обичам та- къв, какъвто си, въпреки твоя грях. И ето доказател- ството за това - аз лично умрях за теб." Твърденията на Христос наистина са изумителни. Но има други свидетелства, които доказват, че те са истинни. Ще ги разгледаме в следващата глава. 107
ВЯРА Отклик на доказателствата (част 2) В. Свидетелството на Христовото възкресение Всеизвестно е, че възкресението на Иисус Хрис- тос е централен елемент в християнството. От Но- вия Завет се вижда също, че за ранните християни възкресението и възнесението на Христос не са били някакви трудни богословски доктрини, които те е трябвало с усилие да повярват. Това са били две мощни събития, които са освободили огромната сила, превърнала първите ученици от уплашени хора в неуморни и дръзновени проповедници на евангелието. Не само че възкресението на Христос не е представлявало препънка за тяхната вяра, то я е увеличило стократно. За тях то е било преживява- не на реалността на живия Бог, каквото преди ни- кога не са били имали. Ето как самите те говорят за това: 109
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ „ възкреси от мъртвите и Му даде слава, така че вашата вяра и надежда да бъдат в Бога" (1 Петр. 1:21). Не само тяхната вяра, но и надеждата им е на- растнала невероятно. Без Бога смъртта е краят на всяка надежда, последното унижение на тялото и окончателният абсурд и разочарование, които обез- смислят всякаква борба за прогрес. Но възкресени- ето на Христос променя всичко това. Апостол Петър казва: „Бог ... според голямата Си милост ни новороди за жива надежда чрез възкресението на Иисус Христос от мъртвите, за наследство нетленно и неопетнено, и което не повяхва, запазено на не- бесата за вас" (1 Петр. 1:3-4). Християните много скоро са видели, че възкресе- нието на човека Иисус Христос отваря врата към вечната слава за всички изкупени хора. То е първо- образ и обещание за тяхното собствено възкресе- ние (1 Коринтяни 15:20-23). Освен това възкресението на Христос е предиз- викало един забележителен феномен: ранните хрис- тияни, дори онези, които не били виждали Иисус, започнали наистина да го обичат. Ето какво казват те: „... Иисус Христос, когото любите, без да сте Го видели, в когото, като вярвате, без сега да Го виждате, се радвате с неизказана и преславна радост" (1 Петр. 1:8). Ако някой каже: „Обичам Чайковски", ще приеме- те, той има пред вид: „Обичам музиката му", а не: 110
11. Вяра: отклик на доказателствата (част 2) „ рото - то не би имало смисъл. Чайковски е мъртъв, а не може да се обича мъртъв човек. Една вдовица нормално би казала: „Обичах съпруга си", а не: „Обичам съпруга си." Точно по този начин обаче всички християни го- ворят за Христос. За тях Иисус не е просто истори- ческа личност, морален учител от миналото - той е жива личност. Макар да не са го виждали, те го оби- чат, говорят му (в молитва), слушат какво той им го- вори (чрез Библията), пеят му, покланят му се, жи- веят живота си чрез неговата сила така, че да го радват. Такъв вид вяра предизвиква възкресението. „Но това не непременно е реалност - ще каже някой. - Всичко това се случва на хора, които пред- варително са приели, че възкресението на Христос е исторически факт. Те си внушават, че Иисус е жив, създават си някаква идеализирана представа за него и се влюбват в тази представа. Това не е нищо повече от субективна фантазия. Защото, как- во обективно историческо свидетелство може да бъде посочено в подкрепа на това, че Иисус дейст- вително е възкръснал от мъртвите?" Отговорът е, че има много, разнообразни и изк- лючително силни свидетелства от различни източни- ци. Тук можем да посочим само някои примери. 1. Свидетелството на празния гроб. От разказа на Новия Завет е ясно, че първите посетители на гроба на Христос в неделята след неговото погребе- ние са очаквали да намерят тялото му там. Те са дошли с аромати за балсамиране, с които да нама- жат тялото с цел то да се запази колкото може по- дълго. Когато са съобщили на апостолите, че са на- мерили гроба празен, апостолите са били удивени. 111
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ Й да се опитат да разберат какво всъщност е станало (Йоан 20:1-10). Те ни разказват какво са намерили. Гробът не е бил точно празен - тялото го е нямало, но саваните, с които то е било обвито според ев- рейския погребален обичай, са били там, в същото положение, както когато тялото е било в тях, само че слегнати. Кърпата, с която е била обвита глава- та, е лежала малко встрани от другите савани, вър- ху една лека издатина на гроба, която е служела като възглавница под главата на трупа. Тези двама ученици ни казват, че точно това сви- детелство най-напред ги е накарало да повярват, че Иисус трябва да е възкръснал от мъртвите - тялото е било излязло от саваните, като ги е оставило в непроменено положение. Какво друго обяснение е можело да има? Те са знаели, че никой от остана- лите апостоли не е взимал тялото; а и нито те, нито някой друг би могъл да го направи, тъй като власти- те са били поставили около гроба стража точно с тази цел - да предотвратят опасността някой да от- крадне тялото и да имитира възкресение. Именно войниците от стражата, след като са раз- брали, че тялото е изчезнало, са пуснали слуха, че учениците били дошли и били откраднали тялото, до- като те спели (Матей 27:62-66; 28:11-15). Това обяс- нение е недостоверно още на пръв поглед - как са видели какво се е случило, щом са били заспали? Но и при по-задълбочено разглеждане е много труд- но за вярване, че някои ученици са се промъкнали покрай стражата, отместили са тежкия камък от вхо- да на гробницата, откраднали са тялото, скрили са го и след това съзнателно са измислили лъжата, че Иисус е възкръснал от мъртвите. Това е трудно за вярване поради следните две причини: 112
11. Вяра: отклик на доказателствата (част 2) 2  . Поведението на апостолите под натиск. Чарлз
Колсън бе един от помощниците на покойния прези- дент Никсън, които сътвориха една фалшива исто- рия, за да прикрият престъпните действия на прези- дента при проникването в помещенията на неговите политически опоненти - така наречената афера Уотъргейт. За известно време тези корави мъже от- стояваха своята лъжлива история. Но когато натис- кът се увеличи и надвисна заплахата от тежки нака- зания, те един след друг започнаха да предават сво- ите колеги и да си признават истината. Оказа се, че те не са готови да страдат за една лъжа, която лич- но са измислили. Колсън прави това заключение от собствения си опит. Апостолите са били политически и дипломати- чески неопитни хора. Ако тяхната история за възк- ресението е била лъжа, която те сами са сътвори- ли, тогава при огромния натиск, на който съвсем скоро са били подложени, те е нямало да останат солидарни - поне един от тях е щял да се пречупи и да признае, че всичко е измама. Но никой от тях не го е направил - дори и когато са видели много хора, гонени и екзекутирани заради невинната си вяра в тяхната история за възкресението, дори и ко- гато самите те е трябвало да пострадат мъченичес- ки заради това. И все пак, нека предположим, че те са успели да поддържат своята солидарност и под този натиск. Как обаче тяхната история е успяла да убеди един такъв човек като Савел от Tape? 3. Свидетелството на Савел от Tape. Често се казва, че свидетелството за възкресението на Хрис- тос се отслабва сериозно от факта, че идва само от християни. Нито един невярващ, както се твърди, не е засвидетелствал, че Иисус е възкръснал от мърт- 113
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ в които са се убеждавали във възкресението на Хрис- тос, естествено са ставали християни. Но съществе- ното, което трябва да разберем, е че те не са били християни, преди да се убедят в неговото възкресе- ние. Точно фактът на възкресението ги е убеждавал. Един прочут такъв случай е Савел от Tape. Пре- ди своето обръщане той не само е отказвал да по- вярва в Иисус и в слуховете за неговото възкресе- ние, но и яростно е преследвал всички, които са вярвали. Обръщането на Савел от Tape впоследст- вие е неоспоримо историческо събитие. Светът все още носи следите от неговото влияние. Каква е била причината за неговото обръщане? Живият, възкръс- нал Христос, казва Савел, когото той е смятал за мъртъв и погребан, го е срещнал на пътя за Дамаск (Деяния 9). Някой би могъл да каже. че Савел е специален случай. Но той не е единственият, който се е убедил във възкресението, като е срещнал лично възкръс- налия Христос. 4. Поведението на ранните християнки. Първите хора, които са посетили гроба на Христос на третия ден, са били няколко жени, които са отишли да по- мажат тялото. Оставени сами на себе си, те несъм- нено са щели да превърнат гроба в светилище и в място за поклонение, както е ставало с гробовете на много други религиозни водачи, и както по-късно са правили суеверни поколения и в християнския свят. Тези жени обаче, както и всички ранни хрис- тияни, буквално са изоставили гроба. Защо? Защо- то са го намерили празен и защото са срещнали са- мия Господ Иисус, възкръснал от мъртвите. Никой не прави параклис на жив човек (Матей 28:1-10; Йоан 20:11-18)! 114
11. Вяра: отклик на доказателствата (част 2) 5  . Свидетелството на очевидците. Първото посла-
ние до коринтяните е едно от ранните писма на Па- вел. В глава 15 (стихове 3-8) той обобщава благовес- тието. То включва не само заявлението, че Христос е възкръснал от мъртвите на третия ден, но и един списък на очевидци, които действително са видели Христос след неговото възкресение. Този списък няма за цел да е изчерпателен, но той показва, че очевидците са били най-различни типове хора. Обс- тоятелствата, при които те са виждали възкръсналия Христос, също са най-разнообразни - някои хора са били сами, други са били в малки групи, трети са били в група от повече от 500 души. От друго място научаваме, че на някои хора Христос се е явил ве- чер при затворени врати (Йоан 20:19-23), на други - посред бял ден в планината (Матей 28:16-20), на тре- ти - сутрин край езерото при рибарските им лодки (Йоан 21), а на други - по време на пътуване (Лука 24). Трудно може да се твърди, че всички тези най- различни хора са станали жертва на халюцинация или масова хипноза. Могат да се цитират и още много исторически свидетелства. Но трябва да помислим над едно дру- го възражение: „Според Новия Завет апостолите са имали нужда физически да видят и да пипнат възк- ръсналия Христос, преди да повярват в неговото възкресение. Как тогава очаквате аз да повярвам, без да мога да го видя и да го пипна?" Възражението е разбираемо. Но не е толкова ло- гично, колкото изглежда на пръв поглед. Нека из- ползваме една аналогия. Представете си, че аз ид- вам от някоя много примитивна страна и никога не съм виждал електрическо осветление. Когато вляза във вашия апартамент, вие ми казвате: „Натисни 115
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ т светлина." Аз питам: „Как е възможно това?" Вие ми обяснявате: „Светлината се произвежда от електри- чеството, което идва от една сграда, наречена елек- тростанция, на километри оттук." Аз питам: „А ти виждал ли си това електричество?" „Не", отговаря- те вие. „Виждал ли си електростанцията?" „Никога не съм бил там", признавате си. Аз питам: „Тогава как вярваш в тази станция и това електричество, каквото и да представлява то?" Вие търпеливо обяс- нявате: „Когато се нанесохме за пръв път в апарта- мента, един човек дойде и каза, че е от електрос- танцията. Той обясни, че в момента апартаментът ни е изключен от електроснабдяването, но той ще се върне в електростанцията и ще ни включи. Тогава електричеството ще потече и щом натиснем копче- то, ще стане светло. Ние повярвахме в думите му, натиснахме копчето и светлината се появи. Сега иди в стаята си, натисни копчето и там също ще свет- не." Представете си, че аз ви отговоря: „Не, няма да направя това. Може да си въобразя, че виждам светлина. Настоявам най-напред да видя човека от електростанцията лично, също както ти си го видял, преди да натиснеш копчето." Сигурно ще ме сметнете за луд. И така, апостолите ни казват, че Иисус ги е ин-
116
11. Вяра: отклик на доказателствата (част 2) и него - светлина, мир и сила да живеят всеки ден в общение с Бога. Тогава те са казали на своите съвременници, че ако се покаят за своя грях и повярват в Христос, и те ще получат Светия Дух (Деяния 2:38). Те нямало да видят Светия Дух, но щели да преживеят негова- та светлина и сила. Апостолите казват същото и на нас днес. Самите те е трябвало да видят възкръсна- лия Христос, за да могат да уверят света, че това е същият Иисус, с когото били живели три години (Де- яния 1:21-22). Но за нас не е необходимо да видим „човека от електростанцията". И без да го виждаме, можем да разберем, че той е жив. Натиснете коп- чето на покаянието и вярата, и светлината и силата от неговия Дух ще дойдат в сърцето ви. Ние имаме и още една защита срещу опасността от субективизъм и самовнушение. Възкресението на Иисус не е възкресение на който да е човек. Старо- заветните Писания са Божията книга с инструкции, която е казвала на хората какъв е щял да бъде Спа- сителят, когато дойде. Той е щял първо да умре като определената от Бога жертва за греховете на све- та. След това Бог е щял да покаже, че тази жертва е достатъчна, като го възкреси от мъртвите (Исая 53:4-6, 10-12). Иисус е претендирал, че е този Спаси- тел. Ето защо християнското евангелие не гласи просто, че Иисус е умрял и след това е възкръснал. То гласи, че „Христос умря за греховете ни според Писанията ... беше възкресен на третия ден според Писанията" (1 Коринтяни 15:3-4). Прочетете тези Пи- сания и после докажете със съответните действия, че това евангелие е вярно. 117 Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 2.83 Mb. Сподели с приятели:
|
ото сърце, философията не може да ни даде отго-
атова да решиш да пренебрегнеш думите му и да
воите опоненти, които са 
съществи копнежът на Божията любов (1 Тимотей
оан и Петър незабавно са хукнали към гроба, за