Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. кажи на синовете Израилеви: отредете си градове за убежище, за което ви говорих чрез Моисея,

3. за да може да забягва там убиец, който е убил човек по погрешка, без умисъл; нека (тия градове) ви бъдат убежища (за да не умре убиецът) от отмъстителя за кръв (преди да излезе на съд пред общината).

4. И който забегне в един от тия градове, нека застане при портите на града и високо да разкаже делото си на градските стареи; те да го приемат при себе си в града и да му дадат място, за да живее при тях;

5. и когато отмъстителят за кръв го сподири, те не бива да предават убиеца в ръцете му, защото той е убил ближния си без умисъл и не е имал към него омраза ни вчера, ни завчера;

6. нека си живее в оня град, докле излезе на съд пред общината, докле умре великият свещеник, който бъде в ония дни. А после нека убиецът се върне и отиде в града си и у дома си, в града, отдето е избягал.

7. И отредиха Кедес в Галилея, в Нефталимова планина, Сихем в Ефремова планина, и Кириат-Арба, инак Хеврон, в Иудина планина;

8. отвъд Иордан, срещу Иерихон на изток, отредиха: Бецер в пустинята, в равнината, от Рувимово коляно, Рамот в Галаад, от Гадово коляно, и Голан във Васан, от Манасиево коляно;

9. тия градове бидоха отредени за всички Израилеви синове и за пришълците, които живеят между тях, за да забягва там всеки, който по погрешка е убил човек, за да не умре от ръката на отмъстителя за кръв, преди да излезе (на съд) пред общината.
ГЛАВА 21.
1. Левитските родоначалници дойдоха при свещеник Елеазара, при Иисуса, сина Навинов, и при родоначалниците на Израилевите синове,

2. и им говориха в Силом, в Ханаанската земя, като казаха: Господ бе заповядал чрез Моисея да ни дадете градове за живеене и околините им за добитъка ни.

3. И синовете Израилеви дадоха на левитите от дяловете си, според заповедта Господня, тия градове с околините им.

4. Излезе жребие за Каатовите племена и по жребие се паднаха на синовете на свещеник Аарона, които бяха левити, тринайсет града - от Иудино коляно, от Симеоново коляно и от Вениаминово коляно;

5. а на останалите Каатови синове се паднаха по жребие от племената на Ефремово коляно, от Даново коляно и от полуколяното Манасиево - десет града;

6. на Гирсоновите синове по жребие се паднаха от племената на Исахарово коляно, от Асирово коляно, от Нефталимово коляно и от полуколяното Манасиево във Васан - тринайсет града;

7. на Мерариевите синове, според племената им, от Рувимово коляно, от Гадово коляно и от Завулоново коляно - дванайсет града.

8. Синовете Израилеви дадоха на левитите тия градове с околините им по жребие, както бе заповядал Господ чрез Моисея.

9. От коляното Иудини синове и от коляното Симеонови синове (и от коляното Вениаминови синове) дадоха именуваните тук градове:

10. на Аароновите синове, от племената Каатови, от синовете Левиеви, (понеже тяхното жребие беше първо,)

11. дадоха Кириат-Арба, сиреч града на Арба, Енаков баща, инак град Хеврон, в Иудина планина, заедно с околините му;

12. а нивите на тоя град и селата му дадоха да ги владее Иефониевият син Халев.

13. И тъй, на свещеник-Аароновите синове дадоха град Хеврон с околината му, град за убежище на убийци, Ливна с околината й,

14. Иатир с околината му, Ещмо с околината му,

15. Холон с околината му, Давир с околината му,

16. Аин с околината му, Юта с околината й, Бет-Шемеш с околината му - девет града от тия две колена;

17. а от Вениаминово коляно: Гаваон с околината му, Гева с околината й,

18. Анатот с околината му, Алмон с околината му - четири града.

19. Всички градове на синовете Ааронови, свещениците, са тринайсет града с околините им.

20. И на племената от Каатовите синове, левитите, - на останалите от Каатовите синове, според тяхното жребие се паднаха градове от коляното Ефремово:

21. дадоха им Сихем с околината му, град за убежище на убийци, в Ефремова планина, Гезер с околината му,

22. Кивцаим с околината му, Бет-Орон с околината му - четири града;

23. от Даново коляно: Елтеке с околината му, Гиветон с околината му,

24. Айалон с околината му, Гат-Римон с околината му - четири града;

25. от полуколяното Манасиево: Таанах с околината му, Гат-Римон с околината му - два града.

26. Всички градове, които се паднаха на останалите Каатови синове, са десет града с околините им.

27. А на Гирсоновите синове от левитските племена дадоха: от полуколяното Манасиево Голан, с околината му, град за убежище на убийци, във Васан, и Беещера с околината й - два града;

28. от Исахарово коляно: Кишион с околината му, Даврат с околината му,

29. Иармут с околината му, Ен-Ганим с околината му - четири града;

30. от Асирово коляно: Мишал с околината му, Авдон с околината му,

31. Хелкат с околината му, Рехов с околината му - четири града;

32. от Нефталимово коляно: Кедес с околината му, - град за убежище на убийци, в Галилея, Хамот-Дор с околината му, Картан с околината му - три града.

33. Всички градове, които се паднаха на Гирсоновите синове, според племената им, са тринайсет града с околините им.

34. На останалите левити, именно на племената от Мерариевите синове, дадоха от Завулоново коляно Иокнеам с околината му, Карта с околината й,

35. Димна с околината й, Нахалал с околината му - четири града;

36. (отвъд Иордан срещу Иерихон) от Рувимово коляно (бе даден градът за убежище на убийци) Бецер (в пустиня Мисор) с околината му, Иааца с околината й,

37. Кедемот с околината му, Мефаат с околината му - четири града;

38. от Гадово коляно: Рамот с околината му, град за убежище на убийци, в Галаад, Маханаим с околината му,

39. Есевон с околината му, Иазер с околината му - всичко четири града.

40. Всички градове, които се паднаха по жребие на останалите левитски племена, именно на Мерариевите синове, според племената им, са дванайсет града.

41. Всички левитски градове всред владенията на синовете Израилеви бяха четирийсет и осем града с околините им.

42. При тия градове имаше около всеки град околина; тъй беше при всички тия градове. (Когато Иисус свърши дележа на земята според пределите й, Израилевите синове дадоха част на Иисуса по заповед Господня, дадоха му града, който сам искаше, дадоха му Тамнат-Сараи, в Ефремова планина; тогава Иисус съгради града, който бе поискал, и живееше в него. И взе Иисус каменните ножове, - с които бе обрязал Израилевите синове, родени по пътя в пустинята, понеже те не бяха обрязани в пустинята, - и ги постави в Тамнат-Сараи.)

43. Тъй Господ предаде на Израиля цялата земя, за която се бе клел на отците им да я даде; те я завладяха и се заселиха в нея.

44. И Господ им даде спокойствие отвред, както се бе клел на отците им, и никой от враговете им не устоя насреща им; всички техни врагове Господ предаде в ръцете им.

45. Не остана неизпълнена ни една дума от всички добри думи, които Господ говори на дома Израилев: всичко се сбъдна.
ГЛАВА 22.
1. Тогава Иисус повика Рувимовото и Гадовото коляно и Манасиевото полуколяно и им каза:

2. вие изпълнихте всичко, що ви бе заповядал Моисей, раб Господен, и слушахте моите думи във всичко, що ви заповядах;

3. вие не напущахте братята си през много дни доднес и изпълнихте, каквото трябваше да изпълните по заповедта на Господа, вашия Бог:

4. сега Господ, Бог ваш, успокои братята ви, както им бе говорил; и тъй, върнете се и си идете в шатрите, в земята на вашето владение, която ви даде Моисей, раб Господен, отвъд Иордан;

5. само залягайте грижливо да изпълнявате заповедите и закона, който ви завеща Моисей, раб Господен: да обичате Господа, вашия Бог, да ходите по всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привързвате към Него и да Му служите с всичкото си сърце и с всичката си душа.

6. После Иисус ги благослови и ги отпусна, и те се разотидоха по шатрите си.

7. На едната половина от Манасиевото коляно Моисей даде дял във Васан, а на другата му половина Иисус даде дял с братята му отвъд Иордан, на запад. И когато Иисус ги отпусна в шатрите им и ги благослови,

8. каза им: с голямо богатство се връщате в шатрите си, с голямо множество добитък, със сребро, със злато, с мед и с желязо, и с голямо множество дрехи; поделете с братята си плячката, взета от вашите врагове.

9. Тогава синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево се върнаха и потеглиха изсред синовете Израилеви от Силом, който е в Ханаанската земя, за да идат в земя Галаад, в земята на владението си, която получиха за владение по заповед Господня, дадена чрез Моисея.

10. Като дойдоха в околностите на Иордан, в Ханаанската земя, синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево съзидаха там, край Иордан, един жертвеник, жертвеник голям наглед.

11. И чуха Израилевите синове да се говори: ето, синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево съзидаха жертвеник в Ханаанската земя, в околностите на Иордан, насрещу Израилевите синове.

12. Щом чуха това Израилевите синове, събра се цялото общество синове Израилеви в Силом, за да идат на война против тях.

13. Първом обаче синовете Израилеви изпратиха при синовете Рувимови и при синовете Гадови и при полуколяното Манасиево в Галаадската земя Финееса, син на свещеник Елеазара,

14. и с него десет началника, по един родоначалник от всички Израилеви колена; всеки от тях беше родоначалник в хилядите Израилеви.

15. И те дойдоха при синовете Рувимови и при синовете Гадови и при полуколяното Манасиево в земя Галаад и им говориха и казаха:
16. тъй каза цялото общество Господне: какво престъпление сте направили пред (Господа) Бога Израилев, като сте отстъпили сега от Господа (Бога Израилев), съзидали сте си жертвеник и сте въстанали сега против Господа?

17. Нима е малко за нас беззаконието Фегорово, от което не сме се очистили доднес и породи което пораза сполетя обществото Господне?

18. а вие днес отстъпвате от Господа! Днес въставате против Господа, а утре (Господ) ще се разгневи на цялото общество Израилево;

19. ако пък земята на вашето владение ви се струва нечиста, минете в земята на владението Господне, в която се намира скинията Господня, вземете дял между нас, ала не въставайте против Господа, нито против нас въставайте, съзиждайки си друг жертвеник, освен жертвеника на Господа, нашия Бог;

20. Заровият син Ахан не самичък ли извърши престъпление, като взе от заклетото, а гневът падна върху цялото общество Израилево? Не само той умря за беззаконието си.

21. В отговор на това синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево казваха на началниците на хилядите Израилеви:

22. Господ Бог на боговете, Господ Бог на боговете, Той знае, и Израил да знае! Ако въставаме и отстъпваме от Господа, нека Господ не ни пощади в тоя ден!

23. Ако сме съзидали жертвеник, за да отстъпим от Господа (нашия Бог) или за да принасяме върху него всесъжение и хлебен принос и да извършваме върху него мирни жертви, нека Сам Господ съди!

24. Но ние направихме това от страх, да не би в по-сетнешно време вашите синове да кажат на нашите синове: "какво имате вие с Господа, Бога Израилев!

25. Господ отреди Иордан за граница между нас и вас, синове Рувимови и синове Гадови, вие нямате част в Господа". Така синовете ви не биха допуснали нашите синове да почитат Господа.

26. Затова рекохме: да си съзидаме жертвеник не за всесъжение и не за жертви,

27. а за да бъде той между вас и нас, между по-сетнешните ни родове, свидетел, че ние можем да служим на Господа с наши всесъжения, с наши жертви и с наши благодарения, и за да не кажат в по-сетнешно време вашите синове на нашите синове: "вие нямате част в Господа".

28. Ние си думахме: ако тъй кажат нам и на нашите родове в по-сетнешно време, ние ще кажем: вижте подобието на жертвеника Господен, което са направили нашите бащи не за всесъжение и не за жертви, а за да бъде свидетел между вас и нас (и между синовете ни).

29. Далеч е от нас мисълта, да въставаме против Господа, и да отстъпяме сега от Господа, и да зидаме жертвеник за всесъжение и за хлебен принос, освен жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.

30. Свещеник Финеес, (всички) началници на обществото и главатарите на хилядите Израилеви, които бяха с тях, като чуха думите, що говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, одобриха ги.

31. И Елеазаровият син свещеник Финеес рече на синовете Рувимови, на синовете Гадови и на синовете Манасиеви: днес узнахме, че Господ е между нас, че вие не сте извършили пред Господа това престъпление; сега избавихте синовете Израилеви от ръката Господня.

32. Тогава Елеазаровият син свещеник Финеес и началниците се върнаха от синовете Рувимови и от синовете Гадови (и от полуколяното Манасиево) в Ханаанската земя при синовете Израилеви и им донесоха отговор.

33. И Израилевите синове одобриха това, и благословиха синовете Израилеви Бога, като се отказаха да идат против тях на война, и да разорят земята, в която живееха синовете Рувимови и синовете Гадови (и полуколяното Манасиево).

34. И Рувимовите синове и Гадовите синове (и полуколяното Манасиево) нарекоха тоя жертвеник Ед *, защото, казаха те, той е свидетел между нас, че Господ е Бог наш.

* Свидетел.

2. И свика Иисус всички (синове) Израилеви, старейшините им, началниците им, съдиите им и надзорниците им и им каза: аз остарях, съм в напреднала възраст.

3. Вие видяхте всичко, което Господ, Бог ваш, направи пред лицето ви с всички тия народи, понеже Господ, Бог ваш, Сам се сражава за вас.

4. Ето, поделих ви по жребие тия останали народи за дялове на колената ви, всички народи, които изтребих от Иордан до голямото море, към залез-слънце.

5. Сам Господ, Бог ваш, ще ги прогони от вас (докле не загинат; и ще напрати върху им диви зверове, докле изтреби тях и царете им от лицето ви); ще ги изтреби пред вас, за да получите в наследство земята им, както Господ, Бог ваш, ви е говорил.

6. Затова залягайте най-точно да пазите и изпълнявате всичко написано в книгата на Моисеевия закон, без да се отклонявате от него ни надясно, ни наляво.

7. Не се сношавайте с народите, които останаха между вас, не поменувайте имената на техните богове, не се кълнете (в тях), не им служете и не им се покланяйте,

8. а се привържете към Господа, вашия Бог, както правихте доднес.

9. Господ прогони от вас големи и силни народи, и никой не устоя пред вас доднес;

10. един от вас прогони хиляда, понеже Сам Господ, Бог ваш, се бие за вас, както бе ви говорил.

11. Затова всякак се старайте да обичате Господа, вашия Бог.

12. Ако ли пък се отвърнете и пристанете към остатъците от тия народи, които останаха между вас, и се сродите с тях и ходите при тях, и те при вас,

13. знайте, че Господ, Бог ваш, няма вече да прогонва от вас тия народи, но те ще бъдат за вас примка и мрежа, бич за ребрата ви и трън за очите ви, докле бъдете изтребени от тая добра земя, която Господ, Бог ваш, ви даде.

14. Ето, сега аз заминавам, накъдето цял свят отива. А вие съзнавате от всичкото си сърце и от всичката си душа, че не биде напразно ни една дума от всичките добри думи, които говори за вас Господ, Бог ваш: всичко се сбъдна за вас, ни една дума не остана неизпълнена.

15. Но както се сбъдна над вас всяка добра дума, която ви говори Господ, Бог ваш, тъй Господ ще изпълни над вас всяка зла дума, докле ви изтреби от тая добра земя, която ви даде Господ, Бог ваш.

16. Ако престъпите завета на Господа, вашия Бог, който Той сключи с вас, и отидете да служите на други богове и им се покланяте, то гневът Господен ще пламне върху ви, и скоро ще изчезнете от тая добра земя, която ви даде (Господ).

2. И рече Иисус на целия народ: тъй говори Господ, Бог Израилев: "вашите отци, Тара, баща Авраамов и баща Нахоров, в старо време живееха отвъд реката и служеха на други богове.

3. Но Аз взех отца ви Авраама изотвъд реката, водих го по цялата Ханаанска земя, и размножих семето му и му дадох Исаака.

4. На Исаака дадох Иакова и Исава. На Исава дадох в наследство планина Сеир; а Иаков и синовете му преминаха в Египет (и станаха там голям, силен и многоброен народ, и египтяни почнаха да ги притесняват).

5. Тогава изпратих Моисея и Аарона и поразих Египет с язви, които му причиних, и после ви изведох.

6. Изведох бащите ви от Египет, и вие дойдохте при Червено море. Тогава египтяни се спуснаха подир бащите ви с колесници и конници до Червено море;

7. но те викнаха към Господа, и Той тури (облак и) тъмнина между вас и египтяни и повдигна върху тях морето, което ги и покри. Очите ви видяха, какво направих Аз в Египет. След това дълго време прекарахте в пустинята.

8. И ви доведох в земята на аморейци, които живееха отвъд Иордан; те се удариха с вас, но Аз ги предадох в ръцете ви, и вие получихте за наследство земята им; Аз ги изтребих пред вас.

9. Подигна се Валак, син Сепфоров, моавски цар, и отиде с войска против Израиля, и прати та повика Веоровия син Валаама, за да ви прокълне;

10. но Аз не исках да слушам Валаама, - и той ви благослови, и Аз ви избавих от ръцете му.

11. Вие преминахте Иордан и дойдохте при Иерихон. И почнаха да воюват с вас жителите на Иерихон, аморейци и ферезейци, хананейци и хетейци, гергесейци, евейци и иевусейци, но Аз ги предадох в ръцете ви.

12. Аз пратих пред вас стършели, които изгониха от вас двамата аморейски царе; не с твоя меч и не с твоя лък бе направено това.

13. И дадох ви земя, над която вие не сте се трудили, и градове, които не сте градили, и вие живеете в тях; от лозята и маслинените градини, които не сте садили, ядете плодове."

14. И тъй, бойте се от Господа и Му служете с чистота и искреност; отхвърлете боговете, на които са служили бащите ви отвъд реката и в Египет, а служете Господу.

15. Ако пък не ви е угодно да служите Господу, изберете си сега, кому да служите: на боговете ли, на които са служили бащите ви, когато бяха отвъд реката, или на боговете на аморейци, в чиято земя живеете; пък аз и домът ми ще служим Господу (понеже Той е свет).

16. Отговори народът и каза: не, не може да бъде да оставим Господа и да почнем да служим на други богове!

17. Защото Господ е Бог наш; Той изведе нас и бащите ни от Египетската земя, от дома на робството, и прави пред очите ни големи личби и ни пази по целия път, по който вървяхме, и сред всички народи, през които минавахме.

18. Господ прогони от нас всички народи и аморейците, които живееха в тая земя. Затова и ние ще служим Господу, понеже Той е Бог наш.

19. Иисус каза на народа: не ще можете служи Господу (Богу), защото Той е свет Бог, Бог ревнител; Той няма да претърпи беззаконието ви и греховете ви.

20. Ако оставите Господа и служите на чужди богове, Той ще напрати върху вас зло и ще ви изтреби, след като ви е правил добро.

21. И народът отговори на Иисуса: не, ние ще служим Господу.

22. Иисус каза на народа: свидетели ли сте вие за себе си, че си избрахте Господа - да Му служите? Те отговориха: свидетели сме.

23. И тъй, отхвърлете чуждите богове, които са между вас, и обърнете сърцето си към Господа, Бога Израилев.

24. Народът рече на Иисуса: на Господа, нашия Бог, ще служим и гласа Му ще слушаме.

25. И оня ден Иисус сключи с народа завет и му даде наредби и закон в Сихем (пред скинията на Господа, Бога Израилев).

26. И записа Иисус тия думи в книгата на закона Божий, и взе голям камък и го тури там под дъба, който е до светилището Господне.

27. И каза Иисус на целия народ: ето, тоя камък ще ни бъде свидетел, понеже той чу всички думи на Господа, които Той говори с нас (днес); той да бъде свидетел против вас (в по-сетнешни дни), за да не излъжете пред (Господа) вашия Бог.

28. Тогава Иисус разпусна народа, всекиго в дела му.

29. След това умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години.

30. И погребаха го в пределите на дела му в Тамнат-Сараи, в Ефремова планина, на север от планина Гааш. (И туриха там с него в гроба, в който го погребаха, каменните ножове, с които Иисус бе обрязал Израилевите синове в Галгал, когато ги изведе от Египет, както бе заповядал Господ; и те са там дори доднес.)

31. И служи Израил Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на старейшините, чийто живот се продължи след Иисуса, и които видяха всички дела на Господа, що Той стори за Израиля.

32. И костите на Иосифа, които Израилевите синове изнесоха от Египет, погребаха в Сихем, в оная част на полето, което Иаков бе купил от синовете на Емора, баща Сихемов, за сто сребърника, и което се падна дял на Иосифовите синове.

33. (След това) умря и Аароновият син (първосвещеник) Елеазар, и го погребаха на могилата на сина му Финееса, която бе му дадена в Ефремова планина.

34. (В него ден Израилевите синове, като взеха ковчега Божий, носеха го със себе си, а Финеес беше свещеник вместо баща си Елеазара, докле умря и го погребаха в неговия град Гаваат.

35. И синовете Израилеви отидоха всякой в своето място и в своя град.

36. И почнаха Израилевите синове да служат на Астарта и Астарот и на боговете на околните народи; и Господ ги предаде в ръцете на моавския цар Еглона, който ги владя осемнайсет години.)

КНИГА СЪДИИ ИЗРАИЛЕВИ

ГЛАВА 1.
1. След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци - да воюва с тях?

2. Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето, Аз предавам земята в негови ръце.

3. Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него.

4. Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души.

5. Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци.

6. Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.

7. Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря.

8. И воюваха Иудините синове против Иерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън.

9. След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.

10. И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (по-преди Хеврон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енаковия род).

11. Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер.

12. И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.

13. Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена.

14. Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш?

15. (Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде й (Халев по желанието й) горните извори и долните извори.

16. И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа.

17. И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Цефат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма.

18. Иуда превзе тъй също Газа с пределите й, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му).

19. Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници.

20. И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Моисей, (и там получи той в наследство трите града на синовете Енакови) и изгони оттам тримата Енакови синове.

21. Но Вениаминовите синове не изгониха иевусейците, които живееха в Иерусалим; иевусейци живеят със синовете на Вениамина в Иерусалим и доднес.

22. И синовете Иосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях.

23. (И спряха се) Иосифовите синове и обгледваха Ветил (а по-преди градът се наричаше Луз).

24. И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост.

25. Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха.

26. Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и доднес.

27. И Манасия не изгони жителите на Бетсан (който е Скитопол) и подчинените нему градове, жителите на Таанах и подчинените нему градове, жителите на Дор и подчинените нему градове, жителите на Ивлеам и подчинените нему градове, жителите на Мегидон и подчинените нему градове; тъй останаха хананейци да живеят в тая земя.

28. Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони.

29. И Ефрем не изгони живеещите в Газер хананейци; и хананейци живееха между тях в Газер (и им плащаха данък).

30. И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол, и хананейци живееха между тях и им плащаха данък.

31. И Асир не изгони жителите на Ако (които му плащаха данък, ни жителите на Дор) и нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов.

32. И Асир живееше между хананейци, жители на тая земя, понеже ги не изгони.

33. И Нефталим не изгони жителите на Ветсамис и жителите на Бетанат и живееше между хананейците, жители на тая земя; а жителите на Ветсамис и на Бетанат бяха негови поданици.

34. Аморейци стиснаха синовете Данови в планините, понеже не им даваха да слазят в долината.

35. И аморейци останаха да живеят в планина Херес (дето има мечки и лисици), в Айалон и Шаалвим; но ръката на Иосифовите синове надви (аморейци), и те им станаха поданици.

36. Пределите на аморейци се простираха от бърдо Акравим и от Села по-нататък.