Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. И народът дойде в Божия дом, седяха там до вечерта пред Бога, дигнаха голям писък, силно плакаха

3. и думаха: Господи, Боже Израилев! защо се случи това в Израиля, че изчезна сега едно коляно у Израиля?

4. На другия ден народът подрани, и издигнаха там жертвеник, и принесоха всесъжения и мирни жертви.

5. И казаха синовете Израилеви: кой от всички Израилеви колена не е дохождал на събранието пред Господа? Защото голяма клетва бе изречена върху ония, които не бяха дошли пред Господа в Масифа, и казано бе, че те ще бъдат предадени на смърт.

6. И синовете Израилеви се смилиха над брата си Вениамина и казаха: днес биде отсечено едно коляно от Израиля;

7. какво да сторим за жени на останалите от тях, когато сме се заклели в Господа да им не даваме дъщерите си за жени?

8. И казаха: няма ли някой от колената Израилеви, който да не е дохождал пред Господа в Масифа? И се оказа, че от Иавис Галаадски никой не бе дохождал на събранието в стана пред Господа.

9. Прегледаха народа, и ето, нямаше ни едного от жителите на Иавис Галаадски.

10. И обществото изпрати там дванайсет хиляди души, мъже силни, и им дадоха заповед, като казаха: идете и поразете с меч жителите на Иавис Галаадски, и жените и децата;

11. и ето какво да направите: всеки мъж и всяка жена, познала мъжко легло, предайте на заклятие (а момите оставяйте живи. Тъй и направиха).

12. И намериха между жителите на Иавис Галаадски четиристотин моми, непознали мъжко легло, и ги доведоха в стана при Силом, който е в Ханаанската земя.

13. И цялото общество прати да поговорят със синовете Вениаминови, които бяха в скалата Римон, и им обяви мир.

14. Тогава Вениаминовите синове се върнаха (при израилтяните), и (израилтяните) им дадоха жени, които бяха оставили живи от жените на Иавис Галаадски; но излезе, че те не стигаха.

15. Народът пък жалеше за Вениамина, задето Господ не запази целостта на Израилевите колена.

16. И казаха си старейшините на обществото: какво да сторим за жени на останалите, понеже жените у Вениамина са изтребени?

17. И казаха: наследствената земя нека остане за оцелелите синове Вениаминови, за да не изчезне едно коляно от Израиля;

18. ала ние не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото синовете Израилеви се заклеха, като казаха: проклет да е, който даде жена на Вениамина.

19. И казаха: ето, всяка година става празник Господен в Силом, на север от Ветил и на изток от пътя, който води от Ветил за Сихем, и на юг от Левона.

20. И заповядаха на синовете Вениаминови, като казаха: идете и се скрийте в лозята,

21. и гледайте, кога излязат силомските моми да играят на хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силомските моми, па си вървете в земята Вениаминова;

22. и кога дойдат бащите, или братята им да се оплачат при нас, ние ще им кажем: простете ни за тях, понеже ние не взехме за всекиго от тях жена през войната, и вие не им дадохте; сега вие сте виновни.

23. Тъй и направиха синовете Вениаминови, и взеха според броя си жени от ония, които бяха на хорото (и) които отведоха, па си тръгнаха и се върнаха в дела си, и съградиха градове и заживяха в тях.

24. В същото време израилтяните се разотидоха оттам всеки в коляното си и в племето си, и оттам отиде всеки в дела си.

25. В ония дни Израил нямаше цар: всеки правеше това, което му се струваше за право.

КНИГА РУТ

ГЛАВА 1.
1. В онова време, когато управляваха съдиите, настана глад в страната. И един човек от Витлеем Иудейски отиде да живее в Моавските поля заедно с жена си и двамата си сина.

2. Името на тоя човек беше Елимелех, името на жена му - Ноемин, а двамата му синове се наричаха Махлон и Хилеон: те бяха ефратци от Витлеем Иудейски. И дойдоха в Моавските поля и останаха там.

3. Елимелех, мъжът на Ноемин, умря, и тя остана с двамата си сина.
4. Те си взеха за жени моавки, - на едната името беше Орфа, а на другата - Рут; и живяха там около десет години.

5. Но сетне и двамата (й сина), Махлон и Хилеон, умряха, и остана тая жена след двамата си сина и след мъжа си.

6. Тогава тя се дигна със снахите си и се върна от Моавските поля, понеже бе чула в Моавските поля, че Бог посетил Своя народ и му дал хляб.

7. И тя тръгна от онова място, дето живееше, и двете й снахи с нея. Когато вървяха по пътя, връщайки се в Иудейската земя,

8. Ноемин каза на двете си снахи: идете, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви стори милост, според както сте постъпвали с покойните и с мене!

9. Да ви даде Господ да намерите прибежище всяка в къщата на своя мъж! И ги целуна. Но те викнаха, та заплакаха

10. и казаха: не, ние ще се върнем с тебе при твоя народ.

11. А Ноемин рече: върнете се, дъщери мои; защо ще дойдете с мене? Нима имам още в утробата си синове, които да ви станат мъже?

12. върнете се, дъщери мои, идете си, защото аз съм вече стара и не мога да се омъжа; та и да кажех: "имам още надежда", и дори тая нощ да бих се омъжила и сетне да бих родила синове,

13. ще можете ли чака, докле пораснат? Можете ли се удържа да се не омъжите? Не, дъщери мои, много ми е жално за вас, защото ръката Господня ме порази.

14. Те викнаха и пак заплакаха. И Орфа се прости със свекърва си (и се върна при народа си), а Рут остана с нея.

15. Ноемин рече (на Рут): ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си.

16. Но Рут отговори: не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог - мой Бог;

17. и дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе.

18. Ноемин, като видя, че тя твърдо е решена да отиде с нея, престана да я придумва.

19. И вървяха те двете, докле стигнаха до Витлеем. Когато дойдоха във Витлеем, цял град се раздвижи поради тях, и казваха: тая ли е Ноемин?

20. Тя им рече: не ме наричайте Ноемин *, наричайте ме Мара *, защото Вседържителят ми прати голяма горчивина;

21. аз излязох оттука заможна, а Господ ме върна с празни ръце: защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме накара да страдам, и Вседържителят ми прати нещастие?

22. И Ноемин се върна, а заедно с нея и снаха й, моавката Рут, която дойде от Моавските поля; те пристигнаха във Витлеем, когато се бе наченала ечемичната жетва.

* Приятна.

2. И моавката Рут каза на Ноемин: ще тръгна по нивите и ще събирам класове подир оногова, в чиито очи намеря благоволение. Тя й отговори: иди, дъще.

3. Тя отиде и начена да бере на една нива класове подир жетварите. И оказа се, че тая нива принадлежеше на Вооза, който беше от племето Елимелехово.

4. И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: Господ с вас! Те му отговориха: благословил те Господ!

5. И Вооз попита слугата си, нагледника на жътварите: чия е тая млада жена?

6. Слугата, нагледник на жътварите, отговори и каза: тая млада жена е моавка, дошла с Ноемин от Моавските поля;

7. тя ни каза: "оставете ме да бера и да събирам между снопите след жътварите"; дойде и остана тук от сутринта досега; тя малко стои вкъщи.

8. И Вооз каза на Рут: слушай, дъще моя, не ходи да събираш на друга нива и не си отивай оттук, но остани тук с моите слугини;

9. гледай на коя нива те жънат, и върви подире им; ето, аз заповядах на слугите си да ти не пречат; кога ожеднееш, отивай при съдовете и пий, отдето черпят слугите ми.

10. Тя падна ничком, поклони се доземи и му каза: с какво съм придобила пред очите ти милост, та ме приемаш, макар и чужденка?

11. Вооз отговори и рече: обадиха ми всичко, що си сторила за свекърва си след смъртта на мъжа ти, че си оставила баща, майка и родина и си дошла между народ, който не си познавала довчера и завчера;

12. нека Господ ти върне за това твое дело, и да приемеш пълна награда от Господа, Бога Израилев, при Когото си дошла, за да се успокоиш под Неговите криле!

13. Тя отговори: дано намеря милост пред очите ти, господарю мой! Ти ме утеши и говори по сърце на рабинята си, ако и да не струвам ни колкото една твоя слугиня.

14. И рече й Вооз: време е за ядене; дойди тук и яж хляб и топи залъка си в оцета. И тя седна при жетварите. Той й даде хляб; тя яде, наяде се, и още й остана.

15. И стана да събира класове. Вооз заповяда на слугите си и рече: нека събира и между снопите, и я не обиждайте;

16. дори и от снопите й подхвърляйте и оставяйте; нека събира (и да яде), и недейте я гълча.

17. Така събира тя на нивата до вечерта и очука събраното, и то даде близо една ефа ечемик.

18. Като взе това, отиде в града, и свекърва й видя, що тя бе събрала. И извади (Рут от пазвата си) и даде й онова, що беше й останало, след като се беше наяла.

19. И каза свекърва й: де бра днес и де работи? Да бъде благословен оня, който те е приел! Рут обади на свекърва си, у кого бе работила, и каза: човекът, у когото днес работих, се нарича Вооз.

20. И рече Ноемин на снаха си: да бъде благословен от Господа, задето не е лишил от милостта си нито живите, нито умрелите! И каза й Ноемин: тоя човек ни е близък; той е наш роднина.

21. Моавката Рут каза (на свекърва си): той дори ми рече: остани при слугините ми, докле свършат жетвата ми.

22. И рече Ноемин на снаха си Рут: добре е, дъще, че ще ходиш със слугините му, и няма да те оскърбяват на друга нива.

23. Тъй се присъедини тя към Воозовите слугини и бра (класове), докле се свърши ечемичената жетва и пшеничната жетва, и живееше при свекърва си.
ГЛАВА 3.
1. И каза й Ноемин, свекърва й: дъще, не бива ли да ти потърся прибежище, за да добруваш?

2. Ето, Вооз, с чиито слугини беше ти, е наш роднина; тая нощ той отвява ечемик на гумното;

3. прочее, умий се, намажи се, премени се и иди на гумното, но му се не показвай, докле не свърши да яде и пие;

4. а кога си легне да спи, научи се за мястото, дето ще легне; тогава иди, отвий го откъм нозете му и легни; той ще ти каже, какво да правиш.

5. Рут й рече: ще сторя всичко, що ми каза.

6. И отиде на гумното и стори всичко тъй, както й поръча свекърва й.

7. Вооз се наяде и напи, и развесели сърцето си, и отиде, та легна да спи до купена. И тя отиде полекичка, отви го откъм нозете му и легна.

8. По среднощ той се стресна, подигна се, и ето, при нозете му лежи жена.

9. И каза й (Вооз): коя си ти? Тя отговори: аз съм Рут, твоя рабиня, простри крилото си над твоята рабиня, защото си ми сродник.

10. Вооз каза: благословена да си от Господа (Бога), дъще! Тая си последна милост ти извърши по-добре от първата, като не отиде да търсиш момци, бедни или богати;

11. затова не бой се, дъще! аз ще сторя за тебе всичко, що ти каза; защото при всяка вратня у моя народ знаят, че ти си добродетелна жена;

12. ако и да е вярно, че съм ти сродник, но има друг сродник, по-близък от мене;

13. пренощувай тая нощ; а утре, ако той те вземе, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема; жив е Господ! Спи до утре.

14. И преспа тя при нозете му до заранта и стана, преди да могат да се разпознават един друг. И каза Вооз: нека се не знае, че е дохождала жена на гумното.

15. И рече й: дай наметалото, що е на тебе, подръж го. Тя държеше, и той (й) отмери шест мери ечемик, натовари я и си отиде в града.

16. А Рут дойде при свекърва си. Тя (я) попита: какво има, дъще? Тя и разправи всичко, що бе сторил за нея оня човек.

17. И каза (й): той ми даде тия шест мери ечемик и ми рече: не отивай с празни ръце при свекърва си.

18. Тя й каза: почакай, дъще, докле узнаеш, как ще се свърши работата; защото тоя човек няма да се успокои, докле не свърши днес тая работа.

2. Вооз взе десетима от градските стареи и каза: седнете тук. И те седнаха.

3. И Вооз каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавските поля, продава дела от нивата, който принадлежи на брата ни Елимелеха;

4. аз реших да ти обадя и кажа: купи го пред седналите тук и пред старейшините на моя народ; ако искаш да го откупиш, откупи го; ако ли не рачиш да го откупиш, кажи ми, та да зная, защото освен тебе, няма кой да го откупи, а след тебе съм аз. Той отговори: аз ще го откупя.

5. Вооз рече: щом купуваш нивата от Ноемин, трябва да купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, и трябва да се ожениш за нея, за да възстановиш името на умрелия в дела му.

6. А оня сродник отговори: аз не мога да я взема, за да си не разваля дела; вземи я ти, защото аз не мога да я взема.

7. Изпреди у Израиля, кога се откупуваше и разменяваше нещо, за потвърждение имаше такъв обичай: единият събуваше обувката си и я даваше на другия (който приемаше правото на сродник), и това служеше за свидетелство у Израиля.

8. И оня сродник каза на Вооза: купи си го. И събу обувката си (и му я подаде).

9. И Вооз каза на старейшините и на целия народ: вие сте сега свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко Елимелехово и всичко Хилеоново и Махлоново;

10. също тъй взимам за жена и моавката Рут, Махлоновата жена, за да възстановя името на умрелия в дела му, та да не изчезне името на умрелия между братята му и от вратата на пребивалището му: вие сте днес свидетели на това.

11. И целият народ, що беше при градските порти, и старейшините казаха: ние сме свидетели. Да даде Господ, щото жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и като Лия, които и двете въздигнаха дома Израилев; придобивай богатство в Ефрат, и нека се слави името ти във Витлеем;

12. и домът ти да бъде като дома на Фареса, когото Тамар роди на Иуда, от семето, което Господ ще ти даде от тая млада жена.

13. И Вооз взе Рут, и тя му стана жена. И той влезе при нея, и Господ й даде, та зачена и роди син.

14. И думаха жените на Ноемин: да бъде благословен Господ, че те не остави днес без наследник! И нека бъде славно името му в Израиля.

15. Той ще ти бъде утеха и прехрана в старините ти, защото е рожба на снаха ти, която те обича, която за тебе струва повече от седем сина.

16. И Ноемин взе детето и го носи в прегръдките си и му беше бавачка.

17. Съседките му дадоха име, като казваха: "на Ноемин се роди син", и го нарекоха Овид. Той е баща на Иесея, Давидов баща.

18. И ето родът Фаресов: Фарес роди Есрома;

19. Есром роди Арама; Арам роди Аминадава;

20. Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

21. Салмон роди Вооза; Вооз роди Овида;

22. Овид роди Иесея; Иесей роди Давида.

ПЪРВА КНИГА ЦАРСТВА *

* У Евреите: "Първа книга Самуилова".

ГЛАВА 1.
1. Имаше един човек от Раматаим-Цофим, от Ефремова планина, името му беше Елкана, син на Иерохама, син на Илия, син на Тоху, син Цуфов, - ефратец;

2. той имаше две жени: едната се казваше Ана, а другата - Фенана; Фенана имаше деца, Ана пък нямаше деца.

3. И в определени дни тоя човек отиваше от града си да се покланя и принася жертва на Господа Саваота в Силом; там бяха (Илий и) двамата му сина Офни и Финеес, свещеници на Господа.

4. В деня, когато Елкана принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките й синове и дъщери;

5. на Ана пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата й.

6. Съперницата й я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата й.

7. Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.

8. И рече й Елкана, мъж й: Ано! (Тя му отговори: ето ме. И рече й:) защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?

9. След като ядоха и пиха в Силом, Ана стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий седеше тогава на седалището при входа в храма Господен.

10. Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,

11. и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.

12. Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий я гледаше в устата;

13. и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата й се само мърдаха, и гласът й се не чуваше, то Илий я сметна за пияна.

14. И рече й Илий: докога ще бъдеш пияна? отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).

15. Ана отговори и рече: не, господарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;

16. не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.

17. Отговори Илий и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли.

18. А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече печално, както по-преди.

19. И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама. И Елкана позна Ана, жена си, и Господ си спомни за нея.

20. След няколко време Ана зачена, роди син и му даде име Самуил, понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.

21. И отиде мъж и Елкана и цялата му челяд (в Силом), за да принесе годишната жертва Господу и оброците си (и всички десятъци от земята си).

22. Но Ана не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги.

23. И рече й Елкана, мъж й: прави, що ти е угодно; остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата (която е излязла от устата ти). И остана жена му и кърми сина си, докле го откърми.

24. А когато го откърми, отиде с него в Силом, като взе три телета (и хлябове) и една ефа брашно и мех с вино, и дойде в дома Господен в Силом, и момчето с тях; а момчето беше още дете.

25. (И доведоха го пред лицето на Господа; и баща му принесе жертва, каквато принасяше Господу в отредените дни. И доведоха момчето) и заклаха теле; и (майка му Ана) доведе момчето при Илия,

26. и рече: о, господарю мой! да живее душата ти, господарю мой! аз съм оная същата жена, която стоеше тук при тебе и се молеше Господу;

27. за това дете се молих, и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих;

28. и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му - да служи на Господа. И тя се поклони там Господу.
ГЛАВА 2.
1. И молеше се Ана и думаше: зарадва се сърцето ми в Господа; въздигна се рогът ми чрез моя Бог; широко се разтвориха устата ми против моите врагове, защото се радвам поради спасението Ти.

2. Никой не е тъй свет като Господа; защото няма друг, освен Тебе; и няма твърдиня като нашия Бог.

3. Не продължавайте да говорите думи надменни; дръзки думи да не излизат из устата ви; защото Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмислени.

4. Лъкът на силните се пречупва, а слабите се със сила препасват;

5. ситите работят за хляб, а гладните почиват; дори безплодната ражда седем пъти, а многодетната изнемощява.

6. Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и изважда;

7. Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига.

8. От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха, като го туря да седне с велможите, и им дава в наследство престола на славата; защото у Господа са основите на земята, и Той върху тях утвърди вселената.

9. Стъпките на Своите светии Той пази, а беззаконните изчезват в тъмнината; защото не чрез сила човек е як.

10. Господ ще затрие, които се препират с Него; от небесата ще загърми върху тях. (Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да се не хвали силният със силата си, да се не хвали богатият с богатството си, но оня, който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разумява и знае Господа.) Господ ще съди краищата на земята, ще даде сила на Своя цар и ще въздигне рога на помазаника Си.

11. (И оставиха там Самуила пред Господа.) Елкана замина за Рама у дома си, а момчето остана да служи Господу при свещеник Илия.

12. А синовете на Илия бяха лоши човеци; те не познаваха Господа

13. и дълга на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше жертва, слугата на свещеника дохождаше с вилица в ръка, докле се вареше месото,

14. и я спущаше в котела, или в котлето, или в тигана, или в гърнето, и каквото извади вилицата, това вземаше за себе си свещеникът. Тъй постъпваха те с всички израилтяни, които дохождаха там в Силом.

15. Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника дохождаше и казваше на оногова, който принасяше жертва: дай месо за печено на свещеника; той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.

16. И ако някой му речеше: "нека първом изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото душа ти пожелае", той казваше: не, сега дай, ако ли не, със сила ще взема.

17. И грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа, защото те отклоняваха от жертвоприношения Господу.

18. А момчето Самуил служеше пред Господа, като обличаше ленен ефод.

19. Горната му дрешка правеше майка му и му я донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе отредената жертва.

20. Илий благослови Елкана и жена му и рече: да ти даде Господ деца от тая жена вместо онова, което ти подари Господу! И заминаха за своето място.

21. И посети Господ Ана, и тя зачена и роди още три сина и две дъщери; а момчето Самуил растеше при Господа.

22. Илий пък беше твърде стар и чуваше всичко, що правеха синовете му с всички израилтяни, и че те спят с жените, които се събират при входа в скинията на събранието.

23. И им рече: защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ (Господен).

24. Не, деца мои, не са добри слуховете, които чувам (за вас; недейте прави тъй, понеже не са добри слуховете, които чувам); вие развращавате народа Господен;

25. ако човек съгреши против човека, ще се помолят Богу за него; но ако човек съгреши против Господа, кой ще бъде ходатай за него? Ала те не слушаха гласа на баща си, защото Господ вече бе решил да ги предаде на смърт.

26. А момчето Самуил все повече и повече растеше и напредваше в благоволение пред Господа и пред човеците.

27. И дойде един човек Божий при Илия и му рече: тъй казва Господ: не открих ли се на бащиния ти дом, когато те бяха още в Египет, в дома на фараона?

28. и от всички колена Израилеви не Си ли избрах него за свещеник, за да пристъпя към Моя жертвеник, да кади тамян, да носи ефод пред Мене? Не дадох ли Аз на бащиния ти дом от всички с огън изгаряни жертви на синовете Израилеви?

29. А вие защо тъпчите с нозе жертвите Ми и хлебните Ми приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, и защо предпочиташ синовете си пред Мене, като се гоиш от начатъците на всички приноси от Моя народ Израиля?

30. Затова Господ Бог Израилев казва тъй: Аз бях рекъл тогава: домът ти и домът на баща ти ще ходят пред лицето Ми навеки; но сега Господ казва: да не бъде тъй, защото Аз ще прославя ония, които Мене прославят, а ония, които Ме безславят, ще бъдат посрамени.

31. Ето, настъпват дни, в които ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, тъй че (никога) няма да има старец в твоя дом;

32. и ти ще видиш злополуката на Моето жилище, при всичко че Господ прави добрини на Израиля, и през всички дни не ще има старец в твоя дом.

33. Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и измъчвам душата ти; но цялото потомство на дома ти ще умира в средна възраст.

34. И ето ти личба, която ще стане с двамата ти сина Офни и Финеес: и двамата ще умрат в един ден.

35. И ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва по сърце Ми и по душа Ми; и неговия дом ще направя твърд, и той ще ходи пред Моя помазаник през всички дни;

36. и всеки, който остане от дома ти, ще дойде да му се кланя за гера сребро и късче хляб и ще каже: зачисли ме към някоя левитска длъжност, за да имам прехрана.