Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. И всички израилтяни се отделиха от Давида и отидоха подир Савея, син на Бихри, а иудеите останаха на страната на царя си, от Иордан до Иерусалим.

3. Давид дойде в дома си в Иерусалим; и взе царят десетте жени наложници, които бе оставил да пазят къщата; настани ги в отделна къща под надзор, и ги хранеше, ала не отиваше при тях. И те стояха там дори до смъртта си и живееха там като вдовици.

4. И Давид каза на Амесая: свикай в три дни иудеите при мене и ти сам се яви тук.

5. И Амесай отиде да свика иудеите, но закъсня повече от даденото нему време.

6. Тогава Давид каза на Авеса: Бихриевият син Савей сега ще ни докара повече злини, отколкото Авесалом; вземи слугите на господаря си и го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и да се скрие от очите ни.

7. И излязоха след него Иоавовите люде, и хелетейци и фелетейци, и всички юнаци тръгнаха от Иерусалим да преследват Бихриевия син Савея.

8. И когато доближиха до големия камък, що е при Гаваон, срещна ги Амесай. Иоав бе облечен във военното си облекло и препасан с меч, който висеше на бедрото в ножница и който лесно се вадеше от нея и влазяше.

9. Иоав каза на Амесая: здрав ли си, брате? И Иоав улови с дясната си ръка брадата на Амесая, за да го целуне.

10. Амесай обаче не се предпази от меча, що беше в ръката на Иоава, и тоя го прободе с него в корема, тъй че вътрешностите се изсипаха на земята, и не го удари втори път, и той умря. Иоав и брат му Авеса погнаха Савея, Бихриевия син.

11. Един от Иоавовите момци стоеше над Амесая и казваше: който е предан на Иоава и който е за Давида, нека върви подир Иоава!

12. А (мъртвият) Амесай лежеше в кръвта си насред пътя. И тоя човек, като виждаше, че всички люде се спират над него, отвлече Амесая от пътя в полето и метна върху него дреха, понеже видя, че всеки, който минеше, се спираше над него.

13. Но когато той бе отвлечен от пътя, целият народ Израилев тръгна след Иоава да гони Савея, Бихриевия син.

14. А той мина през всички израилски колена до Авел-Бет-Маах и през цял Берим; и (всички жители от градовете) се събираха и отиваха след него.

15. И дойдоха и го обсадиха в Авел-Бет-Маах; издигнаха насип пред града, приближиха до стената, и всички люде, които бяха с Иоава, залягаха да съборят стената.

16. Тогава една умна жена завика от градската стена: слушайте, слушайте, кажете на Иоава да дойде насам, и аз ще поговоря с него.

17. Иоав се приближи до нея, и жената попита: ти ли си Иоав? И тоя отговори: аз съм. Тя каза: чуй думите на рабинята си. И той отговори: слушам.

18. Тя рече: едно време казваха: който иска да пита, нека пита в Авел; и тъй решаваха делото. (Има ли още такива, които са се решили да си останат верни израилтяни? Нека попитат в Авел: има ли още?)

19. Аз съм от мирните, верни градове израилски, а ти искаш да съсипеш града, и то майката (на градовете) у Израиля. Защо да разоряваш наследието Господне?

20. Иоав отговори и каза: далеч от мене да съсипвам или разорявам!

21. Това не е тъй; но един човек от Ефремова планина, на име Савей, син на Бихри, дигна ръка против цар Давида; само него ми дайте, и аз ще отстъпя от града. И жената рече на Иоава: ето, неговата глава ще ти бъде хвърлена от стената.

22. Жената отиде при целия народ с умните си думи (и говори на цял град да отсекат главата на Савея, Бихриевия син). И отсякоха главата на Савея, Бихриевия син, и я хвърлиха на Иоава. Тогава (Иоав) затръби с тръба, и всички (люде) се разотидоха от града по шатрите си; а Иоав се върна в Иерусалим при царя.

23. Иоав биде поставен над цялата израилска войска, а Ванея, Иодаев син, над хелетейци и над фелетейци;

24. Адорам - над данъците; Иосафат, Ахилудов син, - за летописец;

25. Суса - за писар; Садок и Авиатар - за свещеници;

26. също и Ира иаритец беше свещеник при Давида.

2. Тогава царят повика гаваонци и говори с тях. Гаваонци бяха не от Израилевите синове, а остатъци от аморейци; израилтяните им бяха дали клетва, ала Саул искаше да ги изтреби от ревност към потомците на Израиля и на Иуда.

3. И Давид каза на гаваонци: какво да направя за вас и с какво да ви примиря, за да благословите наследието Господне?

4. Гаваонци му отговориха: не ни трябва ни сребро, ни злато от Саула, ни от неговия дом, не ни трябва и да се убива кой да е от Израиля. Той попита: а какво искате? Аз ще сторя за вас.

5. Те отговориха на царя: от оня човек, който ни погубваше и искаше да ни изтреби, та да ни няма ни в един от Израилевите предели, -

6. от неговите потомци предай ни седем души, и ние ще ги обесим (посред бял ден) пред Господа в Гива, град на Саула, избраника Господен. И царят каза: ще предам.

7. Но царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана, Сауловия син, поради клетвата в името Господне, която беше между тях, между Давида и Сауловия син Ионатана.

8. И царят взе Армона и Мемфивостея, двамата синове на Рицпа, дъщеря на Айя, които тя бе родила на Саула, и петте синове на Мелхола, Саулова дъщеря, които бе родила на Адриела, син на мехолатеца Верзелия,

9. и ги предаде в ръцете на гаваонци, и те ги обесиха (посред бял ден) на планината пред Господа. И загинаха всички тия седем души заедно; те бяха погубени в първите дни на жетвата, начало на ечемичната жетва.

10. Тогава Рицпа, дъщеря на Айя, взе вретище, постла си го на оная планина и седя отначало на жетвата, докле се изляха върху тях от небето Божиите води, и не оставяше да се докоснат до тях дене птиците небесни и ноще - полските зверове.

11. И обадиха на Давида, какво е сторила Рицпа, дъщеря на Айя, Саулова наложница. (И те изтляха; прибра ги Дан, син на Иоя, от потомците на исполините.)

12. Давид отиде, та прибра костите на Саула и костите на сина му Ионатана от жителите на Иавис Галаадски, които ги бяха тайно взели от стъгдата на Бет-Сан, дето филистимци ги бяха обесили, когато филистимци убиха Саула в Гелвуя.

13. Той пренесе оттам костите на Саула и костите на сина му Ионатана; и събраха костите на обесените (посред бял ден).

14. И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана, (и костите на обесените посред бял ден) в земята Вениаминова, в Цела, в гроба на баща му Киса. И извършиха всичко, което царят бе заповядал. И след това Бог се смили над страната.

15. И захвана се пак война между филистимци и израилтяни. И излезе Давид и слугите му с него и воюваха с филистимци; и Давид се умори.

16. Тогава Иесвий, един от Рефаимовите потомци, чието копие тежеше триста сикли мед и който бе препасан с нов меч, искаше да погуби Давида.

17. Но Авеса, Саруев син, му помогна, (и Авеса избави Давида) и удари филистимеца и го уби. Тогава Давидовите люде се заклеха и казаха: ти няма вече да излезеш с нас на война, за да не угасне светилото Израилево.

18. Сетне пак имаше война с филистимци в Гоб; тогава хушатецът Совохай уби Сафута, един от Рефаимовите потомци.

19. Стана и друга битка в Гоб; тогава Елханан, синът на Ягаре-Оргима Витлеемски, уби гетеца Голиата, комуто дръжката на копието беше колкото тъкарско кросно.

20. Стана още една битка в Гет; и там имаше един едър човек, тъй също от Рефаимовите потомци, с по шест пръсти на ръцете и на нозете, всичко двайсет и четири.

21. Той хулеше израилтяните; но Ионатан, син на Сафая, Давидовия брат, го уби.

22. Тия четирмата бяха от рода на Рефаимовци в Гет, и паднаха от ръката на Давида и на слугите му.

2. Господ е моя твърдиня, моя крепост и мой избавител.

3. Моят Бог е моя скала; Нему се уповавам; мой щит, рог на моето спасение, моя защита и мое прибежище; Спасителю мой, Ти ме избави от беди!

4. Ще призова всехвалния Господа и от враговете си ще се избавя.

5. Вълни на смъртта ме обгърнаха, и потоци от беззаконие ме уплашиха;

6. вериги на ада ме обвиха, и примки на смъртта ме омотаха.

7. Но в стеснението си призовах Господа и викнах към моя Бог, и Той чу от Своя (свет) чертог моя глас, и викът ми стигна до ушите Му.

8. Потресе се, разклати се земята, трепнаха и се разлюляха основите небесни, защото се разгневи (Господ на тях).

9. Дигна се дим от гнева Му и поядащ огън от устата Му; живи въглени се сипеха от Него.

10. Той наведе небесата и слезе; и мрак беше под нозете Му;

11. седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени криле;

12. и с мрак се покри като с шатра, като сгъсти водите на облаците небесни;

13. от блясъка пред Него разпаляха се огнени въглени.

14. Загърмя Господ от небесата и Всевишният издаде Своя глас;

15. пусна стрели и ги разпръсна: блясна със светкавица и ги изтреби.

16. Разкриха се изворите морски, показаха се основите на вселената от страшния глас на Господа, от духването на духа на Неговия гняв.

17. Простря Той ръка от височините, хвана ме и ме извлече из големите води;

18. избави ме от силния ми враг, от ония, които ме мразеха, които бяха по-силни от мене.

19. Те въстанаха против мене в деня на моята неволя; но Господ ми бе опора

20. и ме изведе на широко място, избави ме, защото Той благоволи към мене.

21. Въздаде ми Господ според моята правда, възнагради ме според чистотата на ръцете ми.

22. Защото аз пазих пътищата Господни и не бях нечестив пред моя Бог,

23. понеже всичките Му заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах,

24. бях непорочен пред Него и се пазех да не съгреша.

25. И Господ ми въздаде според моята правда, според чистотата ми пред Неговите очи.

26. С милостивия Ти постъпваш милостивно, с искрения мъж - искрено,

27. с чистия - чисто, а с лукавия - според лукавството му.

28. Ти спасяваш угнетените и с погледа Си унижаваш горделивите.

29. Ти, Господи, си мое светило; Господ просветлява моята тъмнина.

30. С Тебе поразявам войска; с моя Бог прескачам стена.

31. Бог! - непорочен е Неговият път, чисто е словото Господне, Той е щит за всички, които се надяват Нему,

32. защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?

33. Бог ме препасва със сила, приготвя ми верен път;

34. прави ми нозете като на елен, и поставя ме на висини;

35. учи ръцете ми на бой, и напряга мишците ми като меден лък.

36. Ти ми даваш щита на Твоето спасение, и Твоята милост ме възвеличава.

37. Ти разширяваш крачките ми под мене, и моите нозе се не люлеят.

38. Аз гоня враговете си и ги изтребвам, и се не връщам, докле ги не унищожа;

39. изтребвам ги и ги поразявам, и те не стават и падат под нозете ми.

40. Ти ме препасваш със сила за бой и поваляш отпреде ми въставащите против мене;

41. Ти обръщаш към мене гърба на моите врагове, и аз изтребвам ония, които ме мразят.

42. Те викат, но няма кой да ги избави, - към Господа, ала Той ги не чува.

43. Стривам ги като земен прах, като улична кал ги мачкам и ги тъпча.

44. Ти ме избави от буната на моя народ; Ти ме запази, за да бъда глава над другородци; народ, който не познавах, ми слугува.

45. Другородци ме ласкаят; щом чуят за мене, ми се покоряват.

46. Другородците бледнеят и треперят в своите крепости.

47. Жив е Господ и благословен моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог, прибежище на моето спасение,

48. Бог, Който отмъстява за мене. Който ми покорява народите

49. и Който ме избавя от враговете ми! Над ония, които въстават против мене, Ти ме въздигна; Ти ме избави от жестокия човек.

50. Затова ще прославя Тебе, Господи, между езичниците, и ще възпея Твоето име, -

51. Тебе, Който славно избавяш Своя цар и правиш милост на помазаника Си Давида и на потомството му довеки.
ГЛАВА 23.
1. Ето последните Давидови думи, речта на Иесеевия син Давида, речта на оня мъж, който е високо поставен, на помазаника на Бога Иаковов и на сладкия певец Израилев:

2. Дух Господен говори в мене, и словото Му е на езика ми.

3. Каза Бог Израилев, говори за мене скалата Израилева: оня, който господарува над людете, ще бъде праведен, като господарува с Божи страх.

4. И както сутрин на разсъмване, при изгрев-слънце на безоблачно небе, от греенето след дъжд и израства из земята трева,

5. тъй е и с моя дом у Бога. Защото Той сключи с мене завет вечен, твърд и неизменен. Тъй изхожда от Него всичкото ми спасение и всичкото ми желание.

6. А нечестивите ще бъдат като изхвърлено тръне, което не хващат с ръка;

7. но който се докосва до него, въоръжава се с желязо или с дърво от копие, и на мястото в огън го изгарят.

8. Ето имената на юнаците Давидови: ахаманец Исбосет, главен между тримата; той вдигна копието си против осемстотин души и ги порази наведнъж.

9. След него бе Елеазар, син на Додо, Ахохов син, един от тримата юнаци, които бяха с Давида и с укори предизвикваха филистимци, когато тия бяха се събрали да воюват;

10. израилтяните излязоха против тях, и той застана и поразяваше филистимци дотам, че ръката му се умори и прилепна към меча. И в оня ден Господ даде голяма победа, и народът тръгна подире му, само за да обира убитите.

11. След него - Шама, син на хараритеца Аге. Когато филистимци се събраха в Тирия, дето имаше нива, засята с леща, и народът побягна от филистимци,

12. той застана сред нивата и я защити и порази филистимци. И тогава Господ даде голяма победа.

13. Тия трима главни измежду трийсетте воеводи отидоха и влязоха по жетва при Давида в Одоламската пещера, когато филистимските тълпи стояха в долината на рефаимци.

14. Тогава Давид беше в укрепено място, а филистимската войска - във Витлеем.

15. Давид поиска да пие и каза: кой ще ми донесе да пия вода от Витлеемския кладенец, който е при портите?

16. Тогава тия трима юнаци се промъкнаха през филистимския стан, извадиха вода от Витлеемския кладенец, що е при портите, и взеха та донесоха на Давида. Но той не рачи' да я пие, а я изля за слава Господу

17. и каза: да ме пази Господ да сторя това! Не е ли това кръв на людете, които ходиха, с опасност за живота си? И не рачи' да я пие. Ето какво извършиха тия трима юнаци!

18. И Авеса, брат на Саруевия син Иоава, беше главен между тримата; той уби с копието си триста души и се прослави между тия трима.

19. От тримата той беше най-виден и началник беше, ала на ония трима не беше равен.

20. Ванея, син на храбрия мъж Иодая, от Кавцеил, велик по дела, порази двамата синове на Ариила Моавски; той същият слезе в един ров и уби лъв по снежно време;

21. пак той уби един египтянин, човек виден; египтянинът имаше в ръка копие, а той излезе срещу него с тояга и отне копието от ръката на египтянина и го уби с неговото копие, -

22. това именно извърши Иодаевият син Ванея, и беше славен между тримата юнаци;

23. той беше по-виден от трийсетте, ала на ония трима не беше равен. И Давид го постави за най-близък изпълнител на заповедите си.

24. Ето имената на силните при цар Давида: Асаил, брат на Иоава - в броя на трийсетте; Елханан, син на Додо, от Витлеем,

25. Шама хародитец, Елика хародитец,

26. Херец палтитец, Ира текоитец, син на Икеша,

27. Евиезер анатотец, Мебунай хушатец,

28. Цалмон, ахохитец, Махарай нетофатец,

29. Хелев нетофатец, син на Баана, Итай, син на Рибая, от Гива на синовете Вениаминови,

30. Ванея пиратонец, Идай от Нахле-Гааш,

31. Ави-Алгон арбатитец, Азмавед бархюмитец,

32. Елияхба шалбонец; от синовете на Иашена - Ионатан,

33. Шама хараритец, Ахиам араритец, син на Шарара,

34. Елифелет, син на Ахасбая, син на Маахаха, Елиам гилонец, син на Ахитофела,

35. Хецрай кармелитец, Паарай арбитец,

36. Игал, Натанов син, от Цоба, Бани гадитец,

37. Целек амонитец, Нахарай беротец, оръженосец на Иоава, Саруев син,

38. Ира итритец, Гареб итритец,

39. Урия хетеец. Всичко - трийсет и седем.
ГЛАВА 24.
1. Гневът Господен пак се разпали против израилтяните и подбуди между тях Давида да рече: иди, преброй Израиля и Иуда.

2. И царят каза на военачалника Иоава, който беше при него: обиколи всички колена Израилеви (и Иудини) от Дан до Вирсавия, и пребройте народа, за да зная, колко народ има.

3. Иоав каза на царя: Господ, Бог твой, да умножи народа толкова, колкото е, и още стократно толкова, и очите на господаря ми царя да видят това; но защо моят цар-господар иска това нещо?

4. Но царската дума към Иоава и военачалниците надделя. И Иоав заедно с военачалниците излезе от царя да преброява израилския народ.

5. Те преминаха Иордан и се спряха в Ароер, отдясно на града, който е сред долината Гадова, към Иазер;

6. и дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-Ходши; и стигнаха в Дан-Яан и избиколиха Сидон;

7. дойдоха до Тирската крепост и във всички хивейски и хананейски градове, излязоха на юг от Иудея, във Вирсавия,

8. обходиха цялата страна и стигнаха в Иерусалим след девет месеца и двайсет дена.

9. Иоав подаде на царя списъка за народното преброяване; и излезе, че израилтяни имаше осемстотин хиляди мъже силни, способни за война, а иудеи - петстотин хиляди.

10. И след като Давид преброи народа, трепна му сърце. И каза Давид на Господа: тежко съгреших, дето постъпих тъй; и сега моля Ти се, Господи, прости греха на Твоя раб, защото аз постъпих твърде неразумно.

11. Когато Давид стана на другия ден сутринта, биде слово Господне към пророк Гада, Давидов ясновидец:

12. иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си от тях едно, което да се изпълни над тебе.

13. И дойде Гад при Давида, обади му и му каза: избери си, глад ли да бъде в земята ти седем години, или три месеца да бягаш от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дни да върлува мор по твоята земя? Сега размисли и реши, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил.

14. Давид отговори на Гада: много ми е тежко; но нека падна в ръцете на Господа, защото е голямо Неговото милосърдие; само да не падна в човешки ръце. (И Давид си избра мор във време на пшенична жетва.)

15. И напрати Господ мор върху израилтяните от сутринта до определеното време; (и морът се начена у народа) и умряха от народа, от Дан до Вирсавия, седемдесет хиляди души.

16. И Ангел (Божий) простря ръката си над Иерусалим, за да го опустоши; но Господ се разкая за злото и каза на Ангела, който поразяваше народа: стига, сега спусни ръката си. А Божият Ангел беше тогава при гумното на иевусееца Орна.

17. Когато Давид видя Ангела, който поразяваше народа, каза Господу, думайки: ето, аз съгреших, аз (пастирът) постъпих беззаконно; но тия овци какво са сторили? Нека, прочее, Твоята ръка се обърне против мене и против бащиния ми дом.

18. И в оня ден дойде Гад при Давида и каза: иди, съгради жертвеник Господу върху гумното на иевусееца Орна.

19. И Давид отиде според думата на (пророка) Гада, както бе заповядал Господ.

20. Орна погледна и видя, че царят и слугите му идат при него; излезе Орна и се поклони на царя ничком доземи.

21. Орна попита: защо е дошъл моят цар-господар при своя раб? Давид отговори: да купи от тебе гумното, за да съгради жертвеник Господу, та да престане поразата у народа.

22. Орна каза на Давида: нека господарят ми цар вземе и принесе в жертва, каквото му е воля. Ето, воловете за всесъжение, и колата и уредите за впрягане воловете - за дърва.

23. Всичко това, царю, Орна дава на царя. Орна каза още на царя: Господ, Бог твой, да бъде милостив към тебе!

24. Но царят каза на Орна: не, аз ще ти заплатя, колкото струва, и няма да принеса на Господа, моя Бог, жертва, взета даром. И Давид купи гумното и воловете за петдесет сикли сребро.

25. Давид съзида там жертвеник Господу и принесе всесъжение и мирни жертви. (Сетне Соломон разшири жертвеника, понеже беше малък.) И Господ се умилостиви над страната и поразата у израилтяните престана.

ТРЕТА КНИГА ЦАРСТВА *

* У Евреите: "Първа книга на Царете".

ГЛАВА 1.
1. Когато цар Давид остаря и изпълни години, завиваха го с дрехи, ала не можеше да се стопли.

2. Тогава неговите слуги му казаха: нека потърсят за нашия цар-господар млада девица, за да стои при царя, да го гледа и да лежи при него, - и ще бъде топло на нашия цар-господар.

3. И търсиха по всички Израилски предели хубава девица, и намериха Ависага, сунамитка, и я доведоха при царя.

4. Девицата беше много хубава; тя гледаше царя и му прислужваше; царят обаче я не позна.

5. Адония, син от Агита, се възгордя и казваше: аз ще бъда цар. Па си набави колесници и конници и петдесет души скороходци.

6. Но баща му го не безпокоеше никога с питане: защо правиш това? А той беше много хубав и му се беше родил след Авесалома.

7. И съветваше се той със Саруевия син Иоава и със свещеник Авиатара, и те помагаха на Адония.

8. Но свещеник Садок и Ванея, Иодаев син, пророк Натан, Семей, Рисий и Давидовите юнаци не държаха страната на Адония.

9. И Адония закла овци, волове и телци при камъка Зохелет, що е при извора Рогел, и покани всичките си братя, царски синове, и всички иудеи, които служеха при царя.

10. А пророк Натана и Ванея, и онези юнаци и брата си Соломона не покани.

11. Тогава Натан рече на Вирсавия, Соломонова майка, думайки: чу ли, че Агитиният син Адония се прогласил за цар, а нашият господар Давид не знае за това?

12. Сега, ето, аз те съветвам: спасявай живота си и живота на сина си Соломона.

13. Иди и влез при цар Давида и му кажи: не кле ли се, господарю мой, царю, на рабинята си, думайки: син ти Соломон ще бъде цар подир мене и той ще седне на престола ми? Защо тогава се е прогласил за цар Адония?

14. И ето, докле още говориш там с царя, ще вляза и аз след тебе и ще допълня твоите думи.

15. Вирсавия отиде при царя в спалнята; царят беше много стар, и сунамитката Ависага му прислужваше.

16. Вирсавия се наведе и се поклони на царя; и царят попита: какво искаш?

17. Тя му отговори: господарю мой, царю! ти се кле на рабинята си в Господа, твоя Бог: син ти Соломон ще царува подир мене и той ще седне на моя престол.

18. А сега ето, Адония се прогласил за цар, пък ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.

19. Той заклал много волове, телци и овци и поканил всички царски синове, свещеник Авиатара и военачалника Иоава; а Соломона, твоя раб, не поканил.

20. Но цар си ти, господарю мой, и към тебе са обърнати очите на всички израилтяни, за да им обявиш, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него.

21. Инак, кога моят господар, царят, почине при отците си, ще обвинят мене и сина ми Соломона.

22. Докле тя още говореше с царя, дойде и пророк Натан.

23. Обадиха на царя, думайки: ето пророк Натан. И той влезе при царя и му се поклони ничком доземи.

24. И Натан каза: господарю мой, царю! казал ли си ти: Адония ще царува след мене и той ще седне на моя престол?

25. Защото сега той слязъл, заклал много волове, телци и овци, поканил всички цареви синове, военачалници и свещеник Авиатара, и ето, те ядат и пият у него, и викат: да живее цар Адония!

26. А мене, твоя раб, свещеник Садока, Иодаевия син Ванея и твоя раб Соломона не покани.

27. Не е ли станало това по волята на моя цар-господар? И защо ти не откри на своя раб, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него?

28. Отговори цар Давид и рече: повикайте ми Вирсавия. Тя влезе и застана пред царя.

29. Царят се кълнеше и думаше: жив Господ, Който е избавял душата ми от всяка беда!

30. Както ти се клех в Господа, Бога Израилев, думайки, че син ти Соломон ще царува след мене и той ще седне на престола ми вместо мене, - тъй ще и направя това днес.

31. Тогава Вирсавия се наведе ничком доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Давид, довека!

32. И цар Давид каза: повикайте ми свещеник Садока, пророк Натана и Иодаевия син Ванея. И те влязоха при царя.

33. И царят им рече: вземете със себе си слугите на вашия господар, качете Соломона, моя син, на мулето ми и го заведете в Гион,

34. нека го помаже там свещеник Садок и пророк Натан за цар над Израиля, затръбете с тръба и извикайте: да живее цар Соломон!

35. След това придружете го назад, и той ще дойде и ще седне на моя престол; той ще царува вместо мене; нему съм завещал да бъде вожд на Израиля и на Иуда.

36. Ванея, Иодаев син, отговори на царя и каза: амин! тъй да каже Господ, Бог на моя цар-господар:

37. както Господ беше с моя цар-господар, тъй да бъде Той и със Соломона и да възвеличи престола му повече от престола на моя господар, цар Давида!

38. Тогава свещеник Садок, пророк Натан, Иодаевият син Ванея, хелетейци и фелетейци отидоха и качиха Соломона на цар Давидовото муле и го поведоха към Гион.

39. И свещеник Садок взе рог с елей от скинията и помаза Соломона. И затръбиха с тръба, и цял народ завика: да живее цар Соломон!

40. И целият народ придружаваше Соломона и народът свиреше с пищялки и се много радваше, тъй че земята ехтеше от виковете му.

41. И чу Адония и всички поканени от него, щом бяха престанали да ядат; а Иоав, като чу тръбен звук, запита: от какво е тоя шум на вълнуващия се град?

42. Докле още говореше, дойде Ионатан, син на свещеник Авиатара. И Адония каза: влез, ти си честен човек и носиш добра вест.

43. Ионатан отговори и рече на Адония: да, нашият господар, цар Давид, постави Соломона за цар;

44. и царят изпрати с него свещеник Садока, пророк Натана, Иодаевия син Ванея, хелетейци и фелетейци, и те го качиха на царското муле;

45. и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха в Гион за цар, и потеглиха оттам с радост, и градът се раздвижи. Ето от какво е шумът, който чувате.

46. И Соломон вече седна на царския престол.

47. А царските служители идваха да поздравят нашия господар, цар Давида, думайки: твоят Бог да прослави името на Соломона повече от твоето име и да възвеличи неговия престол повече от твоя престол. И царят се поклони от леглото си

48. и каза тъй: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който днес дарува (от семето ми) седналия на моя престол и моите очи виждат това.

49. Тогава всички поканени у Адония се уплашиха, станаха и се разотидоха всякой по пътя си.

50. Адония пък, като се боеше от Соломона, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.

51. И обадиха на Соломона, думайки: ето, Адония се бои от цар Соломона, и ето, той се държи за роговете на жертвеника и казва: нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да убие с меч своя раб.

52. И Соломон каза: ако той бъде честен човек, ни един косъм от него няма да падне на земята; но, ако се намери в него лукавство, ще умре.

53. И (цар) Соломон прати, та го доведоха от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломона. А Соломон му каза: иди у дома си.