Книга на енох етиопска версия

Изтегляне 1.05 Mb.

страница	2/5
Дата	16.11.2017
Размер	1.05 Mb.
	#34706
Тип	Книга

1 2 3 4 5

14. Там имаше седем звезди, блестящи като огнени планини или като небесни духове.
15. Тогава ангелът каза: Това място ще бъде до свършека на земята и небето затвор за звездите и за небесното войнство.
16. Звездите, които кръжат над огъня, са ония, които са пристъпили божиите заповеди преди тяхното изпитание. Той ги окова във вериги в това място, докато изкупят своето престъпление до една неизвестна година.

XIX. Тогава Уриел извика: Ето ангелите, които са съжителствували греховно с жените и са се провъзгласили за князе.

2. Те скверниха хората и умножиха между тях заблужденията дотам, че ги накараха да принасят жертва на демоните, като на богове. Но в съдния ден те ще бъдат съдени и ще загинат, а с тях и техните жени, тъй като са се оставили да бъдат прелъстени доброволно и с радост.
3. И сам аз, Енох, видях края на всичко това и никому другиго не бе дадено да го види, освен на мене.

XX. Ето имената на ангелите, които бдят:

2. Уриел, който управлява воплите и ужаса.
3. Архангел Рафаел, един от светите ангели, който властвува над земните духове.
4. Рагуел, един от светите ангели, който наказва земята и небесните светила.
5. Михаел, един от светите ангели, който господства над човешките добродетели и заповядва на народите.
6. Саракиел, който напътства земните деца, когато съгрешат.
7. Архангел Гавриил, ангелът, който властвува над Икисат, рая и херувимите.

XXI. Направи дълга обиколка и стигнах до едно място, където нищо не беше както трябва.

2. Не видях там нито величественото дело на високото небе, нито земята с нейните чудеса; това беше една празна и страховита пустиня.
3. Там също видях седем звезди, оковани една о друга, като големи планини, като огнени пламъци. При тази гледка аз извиках: За какво престъпление са оковани тези звезди? Защо са били затворени в това място? Тогава Уриел, един от светите ангели, който ме придружаваше и ми служеше за водач, ми отговори: Енох, защо са тези въпроси? Защо е това безпокойствие и тази тревога? Тези звезди престъпиха заповедите на всевишния Бог; и за да изкупят своето престъпление, са оковани във вериги в това място за безброй векове.
4. Оттам отидох в друго едно място на ужаса.
5. Там видях да гори един безкраен огън, палещ и унищожителен, сред който се намираше група ангели. Огнени стълбове и огнени езици се бореха по между си и потъваха в бездната. Не бях в състояние да измеря нито нейната големина, нито височината и. Не можех да си обясня и нейния произход. Когато я видях, извиках отново: Какво ужасно място! Колко трудно е да се измерят неговите дълбини.
6. Уриел, един от ангелите, който беше с мен, ми отговори: Енох, защо са тези тревоги, защо е тази почуда при вида на това ужасно място, на това място на страдание? Тук ? прибави той ? е затворът за паднали ангели; и те ще останат в него завинаги.

XXII. Оттам тръгнах към друго място, където от западна страна видях една голяма и висока планина, една стръмна скала и четири дивни пещери.

2. Във вътрешността това място беше дълбоко, пространно гладко и равно, но възтъмно.
3. Тогава архангел Рафаел, който ме придружаваше, ми рече: Ето блаженото място, където са събрани духовете, душите на умрелите; там именно трябва да се съберат душите на децата на человеците.
4. Там те ще останат до деня на Страшния съд, до уреченото им време.
5. Но това време ще бъде далечно; това е денят на Страшния съд. И аз видях духовете на децата человечески, които вече бяха умрели и техните обвиняващи гласове се извисяваха до небето.
6. Тогава попитах Рафаел, светия ангел, който ме придружаваше и му казах: Чий е този обвиняващ глас, който възлиза към небето?
7. А той ми отговори: Това е гласът на духа на Авел, който биде убит от брата си Каин, и който ще го обвинява, докато неговото потомство не бъде изтребено от лицето на земята.
8. Докато неговото потомство не бъде заличено измежду човеците.
9. Тогава аз го запитах за него, за всемирния съд и му рекох: Защо едните са разделени от другите? А той ми отговори: Има три различни вида между духовете на умрелите; три различни групи духове на праведни.
10. Тези групи са разделени от бездна, от водата и от светлината, която е над водата.
11. Грешниците също така са разделени на групи; след тяхната смърт, те отиват под земята, ако Страшният съд не ги е изпреварил приживе.
12. Там именно са заключени техните души; и там те са плячка на непоносими страдания ? наказание за ония, които са завинаги прокълнати, и чиито души ще бъдат наказани и оковани за вечни времена.
13. И ето това, което съществува от началото на света. Душите на тези, които се оплакват, са разделени от ония, които искат тяхната гибел, тяхното изтребление в деня на прегрешенията.
14. Такова е обиталището, предназначено за душите на неправедните люде и грешниците, за душите на онези, които са извършили несправедливости и са се присъединили към групата на нечестивите. Душите им съвсем няма да бъдат унищожени в деня на Страшния съд; но ще бъдат затворени в това място, от което няма да излязат никога.
15. А аз казах: Бъди благословен, господарю мой, господарю на славата и справедливостта, върховен и вечен!

XXIII. Oт там пристигнах в едно друго място от западната страна на краищата на земята.

2. Там видях отново пламтящ огън и неспирно движение, което продължаваше денем и нощем.
3. Попитах ангела, който беше с мен: Какво е това? Защо е това нестихващо движение?
4. Тогава Рагуел, един от ангелите, който ме придружаваше, ми отговори:
5. Този пламтящ огън, който се движи на запад, е огънят, който движи всички небесни светила.

XXIV. Оттам отлетях на друго едно място и видях планина от горящ денем и нощем огън. Щом я доближих, забелязах други седем различи една от друга блестящи планини.

2. Камъните, от които се състояха, бяха красиви и изпускаха искри; те блестят и сияят пред погледа и повърхността им е лъскава. Три бяха на изток непоклатими, макар че бяха една върху друга; три бяха на юг, също така непоклатими. Там имаше и дълбоки долини, които бяха разделени една от друга. В средата им се издигаше седмата планина. И всичките тези планини изглеждаха от далече като величествени тронове и бяха заобиколени с ухаини дървета.
3. Между тези дървета имаше едно, чийто мирис постоянно се усилваше и беше толкова нежен, че дори в райската градина нямаше дърво, което да излъчва толкова сладостен аромат. Неговите листа, неговите цветове и неговото стъбло не повяхваха нивга и плодовете му бяха изключителни.
4. Те приличаха на плодовете на палма. Когато го видях, извиках: Ето едно чудесно за гледане дърво; какви красиви листа, какви прекрасни плодове! Тогава архангел Михаел, един от светите и преславни ангели, които ме придружаваха и който им беше начело, ми отвърна:
5. Енох, защо задаваш въпроси относно миризмата на това дърво?
6. Защо гориш от желание да го опознаеш?
7. Тогава аз, Енох, му отвърнах: Бих желал да знам всичко, но особено онова, което се отнася до това дърво.
8. Архангелът ми отвърна: Планината, която виждаш, и чийто връх се издига на височината на трона господен, ще бъде седалището, където ще си почива Господарят на светостта и славата, вечния цар, когато идва и слиза, за да посети в своята доброта земята.
9. Колкото до благоуханното дърво, чийто дъх няма нищо плътско, никой не ще го докосне до деня на Страшния съд. И когато злите люде бъдат предадени на вечни мъчения, това дърво ще бъде дадено на праведните и смирените. Неговите плодове ще бъдат запазени за избраните, защото живота ще бъде посаден в свещеното място, на север, към жилището на вечния цар.
10. Тогава избраните ще се възрадват и ще потреперят от ликуване в светая светих; един сладостен дъх ще проникне в техните кости и те ще прекарат, както твоите праотци, дълъг живот на земята; и този живот не ще бъде смутен нито от беди, нито от мъки, нито от нищета.
11. И аз славех Господаря на славата, вечния цар. Тогова, който бе приготвил който бе приготвил това дърво и бе благоволил да го обещае на светите мъже.

XXV. Оттам се упътих към центъра на земята и забелязах едно благодатно и плодородно място, където дърветата разпускаха непрестанно вечнозелени клони. Там видях и една свещена планина и по-надолу, на източния склон, вода, която течеше на юг. Още забелязах на изток също тъй извисена планина всред дълбоки, но тесни долини.

2. Водата течеше към планината, към западната и страна; по- надолу се издигаше друга една планина.
3. В полите на тази планина имаше тясна долина, а в средата, към краищата на тези три планини, други дълбоки и сухи долини. Всички тези долини, дълбоки и тесни, бяха върху една просторанна скала, на която имаше посадено едно дърво. Аз възхитено се дивях на скалата и долините.

XXVI. Тогава извиках: Каква е тази благословена земя; какво означават тези високи дървета и тази прокълната долина, която ги отделя?

2. Уриел, единия от ангелите, който беше с мен, ми отговори: Тази долина е прокълнатата с вечно проклятие. Тук ще бъдат събрани онези, които си служат с езика си, за да богохулствуват против Бога и които отварят устата си, за да хулят неговата слава. Тук те ще бъдат събрани и това ще бъде жилището им.
3. Във върховния ден на съд с тях ще бъде даден на всички пример за справедливост; защото те ще получат прошка от Бога и ще го благославят през всичките дни на живота си като техен господар и цар.
4. И ще го славят в деня на Страшния съд заради милостта, която той ще направи да блесне върху тях. И тогава именно аз се обърнах към Бога и славех неговото име, величието му, властта му.

XXVII. Оттам тръгнах на изток към една планина, която се издигаше сред пустиня и на която видях само върха.

2. Тя беше покрита с дървета, порасли от семената, за които споменах, и от нея се спускаше един поток.
3. Оттам се спущаше един водопад, наглед съставен от множество потоци, на запад и на изток. От едната страна се издигаха дървета, а от другата се виждаха вода и роса.

XXVIII. Тогава се приближих до едно друго място на пустинята, на изток от планината, близо до която се намирах.

2. Там видях отбрани дървета, най-вече такива, които изпускат нежен аромат, подобен на тамяна и миртата. Всичките дървета бяха различни едно от друго.
3. В това място имаше също над всичките тези дървета едно възвишение на изток, недалеч оттам.

XXIX. Видях също друго едно място с долини, от където изтичаха нивга не пресъхващи води.

2. Видях едно прекрасно дърво, чийто мирис се равняваше на този на сакъзовото дърво.
3. И на бреговете на тази долина забелязах кинамоново дърво с чудесен аромат. Тогава се запътих на изток.

XXX. Видях друга една планина с дървета, които отделяха сок, подобен на нектар. Наричаха я Сарира или Калбанен. А върху и имаше друга една планина, на която растяха дървета с алое.

2. Тези дървета бяха отрупани като бадеми и бяха широки, а плодовете им надминаваха всички земни по аромат.

XXXI. Сетне се обърнах на север и започнах да разглеждам входовете от към планините. Видях седем други планини, покрити с лавандула, с ухаещи дървета ? канела и папирус.

2. Оставих зад себе си върховете на тези планини и, насочвайки се на изток, минах Еритрейско море. Когато го оставих зад себе си, свърнах към ангела Зитаел и достигнах градината на истината. Там видях множество високи дървета, отрупани с цвят.
3. Техният мирис бе сладостен, а формите им разнообразни и красиви. Там видях и дървото на познанието, чиито плодове просветляват разума на онзи, който ги опита.
4. То бе подобно на тамарис, а плодовете му бяха чудно красиви и приличаха на чепки грозде; неговия аромат се носеше навсякъде наоколо. И аз извиках: Какво красиво дърво! Каква прекрасна гледка!
5. Тогава архангел Рафаел, който беше с мен, ми, каза: Това е дървото на познанието, от което са яли твоят прадядо и твоята прабаба. Неговите плодове ги просветлиха; очите им бидоха отворени и след като бяха разбрали, че са голи, бяха изгонени от рая на земята.

XXXII. След това се упътих към границите на земята; там видях големи животни с различен вид, различни по форма и вид птици, надарени със странни гласове.

2. На изток от местността, където бяха животните, забелязах границите на земята и мястото, където свършваше небето. Небесната врата беше отворена и видях, че оттам излизат звездите. Броях ги, както излизаха, и установих точния им брой. Узнах също така имената им, тяхното равномерно движение и отклонения, както ми ги обясняваше ангелът Уриел, който ме придружаваше.
3. Защото той ми ги показа всичките и ме осведоми за всички.
4. Запозна ме още с техните названия, големина, и с различните им влияния върху човека.

XXXIII. После тръгнах на север към краищата на земята.

2. И там, на границата на света, аз видях чудо, голямо и великолепно.
3. Видях небесните врати отворени. Те бяха три различни. От тях излизаха северните ветрове, бащата на студа, на градушката, на леда, на росата и на дъжда.
4. В една от тези врати ветровете леко свистяха. На другите две те свиреха обаче бурно и тяхното свистене се разнасяше по земята.

XXXIV. От там се упътих на запад към границите на земята.

2. И видях три врати, както тези на север. И тези врати имаха същата големина.

XXXV. Оттам се упътих на юг към границите на земята. Там също имаше три врати откъдето излизаха росата, дъждът и вятърът.

2. След това тръгнах на изток, към края на земята, където видях три небесни врати, обърнати на изток, и чиито рамки бяха по-тесни. През тези тесни врати излизаха небесните звезди, които следваха своя неизменен път на запад и този блестящ път се виждаше през цялото време.
3. Когато ги забелязах, издигнах глас за възхвала на Бога, който бе създал тези светли и сияйни небесни тела, за да разкрие на ангелското и човешкото умозрение великолепието на своите на своите дела; за да възвеличат и едните и другите чудесата на неговото могъщество; за да прославят тежкия божествен труд на неговите ръце и да го величаят во веки веков.

XXXVI. (Липсва в ръкописа)

XXXVII. Ето едно друго видение, второто видение на мъдростта, което има Енох, син на Яред, син на Малалеел, син на Кайнан, син на Енос, син на Сит, син Адамов. В него именно е началото на оная мъдрост, която получих, за да обясня и накарам да я обикнат онези, които населяват земята. Слушайте прочие и проумейте светите неща, които ще ви разкрия в присъствието на господаря на духовете. Онези, които бяха преди нас, гледаха на слушането на словото като на едно от своите задължения.

2. И ние, които идваме след тях, не поставяме пречка за проповядването на мъдростта; никога обаче до днес никому не е било дадено това, което бе дадено на мен ? мъдростта, както аз я разбирам и както Богу се харесва. Това, което получих от него, е настина част от вечния живот.
3. Тази мъдрост бе изказана в сто и тридесет мъдрословия, които се постарах да възвестя на жителите на този свят.

XXXVIII. Първо мъдрословие: Когато бъде възвестено на земята да се съберат праведните, нека грешниците да бъдат наказани и да получат пред всички заслуженото наказание за своите грехове.

2. Когато справедливостта бъде въздадена пред самите праведници, нека техните дела бъдат претеглени от господаря на духовете и те ще заслужат да получат обещаната награда; когато светлината на праведниците и избраните, които населяват земята, ще блести с безсмъртен блясък; какво ще стане тогава с обиталището на грешниците? Къде ще бъде мястото за отдих на оногова, който ще е отхвърлил Бога? За него щеше да бъде по-добре да не беше се раждал.
3. Когато бъдат разкрити тайните мисли на праведниците, грешните люде ще бъдат подвергнати на строга присъда и нечестивците ще бъдат измъчвани в тяхно присъствие.
4. От този момент насетне господарите на земята ще престанат да бъдат силни и възвишени. Те не ще могат да гледат светите мъже в лицето; защото светлината на праведниците и на избраните ще може да бъде съзерцавана само от господаря на духовете.
5. Обаче силните на този свят съвсем няма да бъдат унищожени; те ще бъдат предадени на праведниците и светите мъже.
6. От сега насетне няма да има никаква милост за тях от Бога, тъй като с времето на живота ще бъде изтекло и времето за милост.

XXXIX. В ония дни светата и благословена раса ще слезе от небесните висини и нейното потомство ще живее съвместно със синовете человечески. Енох получи книгите на възмущението и гнева, книгите на смут и вълнение.

2. Никога те не ще получат милост, казва господарят на духовете.
3. Тогава облакът ме издигна над повърхността на земята и ме отнесе на границите на небесата.
4. Там аз имах едно ново видение. Видях обиталището и мирното пребиваване на светиите. Очите ми имаха щастието да съзерцават техните жилища и тези на ангелите; преспокойното им пребиваване заедно със светиите. Там се разнасяха запитвания, молитви и молби за децата человечески. Правдата тече пред тях като чиста вълна, а милосърдието се разлива по земята като скъпоценна роса. И така ще живеят те за вечни времена.
5. В това време очите ми съзерцаваха жилището на избраните, обиталището на истината, вярата и справедливостта.
6. Броят на светите мъже и на избраните ще бъде безкраен във всички времена.
7. Видях жилището им под крилата на господаря на духовете. Всичките светци и всички избрани пееха пред него, блестящи като огън; устата им бяха изпълнени с хвалебствия към Бога и устните им се отваряха, за да възвеличат името на господаря на духовете. Правдата беше застанала изправена пред него.
8. Там желаех да остана. Там аз въздишах за това жилище. Там беше частта от моето наследство още от началото, защото такава беше за мен волята на господаря на духовете.
9. Аз славех и величаех името на господаря на духовете с благословии и славословия, защото така желае той.
10. Дълго очите ми съзерцаваха тези честити обиталища и хвалех Бога с думите: Бъди благословен завинаги, от началото, преди създаването на света, и до края на вековете!
11. Кой е този свят? Във всички поколения трябва да те благославят онези, които съвсем не спят в праха, но които съзерцават твоята слава, които те прославят, величаят и те благославят с думите: Свят, свят, свят е господарят на духовете, който изпълва със своята безкрайност целия свят на разума.
12. Там очите ми съзерцаваха всички онези, които никога не заспиват и стоят изправени пред него и които го славят, казвайки: Бъди благословен! Нека завинаги да бъде благословено името господне! И лицето ми внезапно се промени, така че не можех повече да виждам.

XL. Видях след това хиляди и хиляди, милиони и милиони, безброй люде, които стояха изправени пред господаря на духовете.

2. Под четирите му крила, на четирите страни освен тях видях и други, които стояха пред него. Същевременно узнах техните имена, тъй като ангелите, които ме придружаваха, ми ги казваха, разкривайки ми всичките тайни.
3. Слушах гласовете на онези, които бяха на четирите страни и величаеха господаря на славата.
4. Първият глас славеше господаря на духовете във всичките векове.
5. Вторият глас, който чух, славеше избрания и избраните, които са измъчвани за господаря на духовете.
6. Третият глас, който чух, се застъпваше и умоляваше за онези, които са на земята и които призовават господаря на духовете.
7. Четвъртият глас, който чух, прогонваше нечестивите ангели и им запретяваше да застанат пред господаря на духовете, за да не възбудят никакви обвинения против земните жители.
8. Помолих подир това ангела на мира, който беше с мен, да ми разкрие всичките тези загадки. Казах му: Кои са онези, които видях от четирите страни на Бога, чиито думи чух и записах? А той ми отвърна: Най-напред това е свети Михаел, архангел милостив и търпелив.
9. След него идва свети Рафаел, архангел, който властвува
над болките и раните на човеците. Следва архангел Гавриил, който управлява всичко онова, което е могъщо. Най-сетне идва Фануил, който владее над покаянието и надеждата на онези, които трябва да наследят вечния живот. Това са четирите ангели на всевишния. Това са четирите им гласове, които ти току-що чу.

XLI. След това аз видях тайните на небесата и на рая във всичките пътища и тайните на всичките човешки дела, всяко според неговата тежест и неговото значение. Съзерцавах жилището на избраните и обиталищата на светците. Там моите очи видяха всичките грешници, които бяха отвергнали и отрекли господаря на славата, и които бяха отвергнати от него. Тъй като наказанието за техните престъпления не е могло да бъде обявено от него.

2. Там очите ми съзерцаваха още тайните на гръмотевицата, тайните на ветровете и на какви се разделят те, когато духат на земята; загадките на ветровете, на росата и на облаците. Видях мястото на техния произход и мястото, откъдето излитат, за да се наситят със земна прах.
3. Там също видях сборищата откъдето излизат, разделяйки се, ветровете, видях съкровищата на градушката, богатствата на снега, на облаците и дори облака, който е виснел преди създаването на света над земната повърхност.
4. Там видях също съкровищата на луната, откъдето се виждат нейните фази ? тяхното начало и величествен поврат; и колко една от тях е по-сияйна от другите; техният бляскав и неизбежен въртеж, другарството по между им, тяхното послушание и тяхното покорство, което ги води по стъпките на слънцето, според както повелява господарят на духовете. О, колко е могъщо неговото име във всички векове.
5. След това биде завършена пътеката на луната както в невидимата, така и във видимата и страна, преминаването на нейната пътека както през деня, така и през нощта. Както едната, така и другата страна обръщаха своя лик към господаря на духовете, като го величаеха и хвалеха безспир; още повече, че за тях времето за възхвала е като времето за почивка, а за слънцето това са честите поврати към благославянето и проклятието.
6. За избраните светлината на луната е това, което са мрачините за грешниците. Такава е волята на господаря на духовете, който раздели светлината от мрачините, както разграничи духовете на хората, укрепвайки тези на праведниците със собствената си правда.
7. И никой от ангелите не ще ги предхожда, тъй като никой от тях не е получил тази власт. Колкото до Бога, той вижда от висотата на своя трон всички създания и ги съди като върховен господар.

XLII. Мъдростта никъде не намери на земята място, където да положи глава; затова избра за свое жилище небето.

2. Мъдростта слезе на земята, за да живее с децата человечески, но съвсем не намери там жилище. Тогава тя се върна в своето небесно жилище и зае място сред светите ангели. След нейното оттегляне дойде неправдата и намери там своето жилище. Тя бе приета от синовете человечески, както дъждът се попива от пустинята, както росата от зажаднялата земя.

XLIII. Видях друго едно великолепие и звездите на небето. Забелязах, че той ги назоваваше всичките със собствените им имена и те се обаждаха на неговото повикване. Забелязах как ги мереше във везната на справедливостта според тяхната светлина, според пространствата, които изминават и деня, в който трябва да изгреят или залязат. Великолепието раджа великолепие и техните движения отговарят на движенията на ангелите и на верните.

2. Тогава запитах ангела, който беше с мен и който ми обясняваше тайните и исках да знам техните имена. А той ми отговори: Господарят на духовете ти показа една личба. Това са имената на праведните, които са на земята, и които вярват в името на господаря на духовете във всички векове.

XLIV. Видях още друго великолепно нещо, което излъчваше звезди и ставаше блестящо, но никога не се отделяше от тях.

XLV. Второто мъдрословие, което се отнася за онези, които отричат името и обиталището на светиите и на господаря на духовете.

2. Те никога не ще се изкачат на небето, никога не ще слязат на земята. Ето каква ще бъде съдбата на ония, които отричат неговото име. Те ще бъдат определени за деня на наказание и възмездие.

Изтегляне 1.05 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5