50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”



страница1/11
Дата22.07.2016
Размер2.39 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”

Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци.

Copyright (c) 2006, Тихомир Димитров – съставителство и преводи

Рекламно-издателска агенция “Спектра”, Варна

Петя Манолова – редактор

ISBN-10: 954-90892-5-8

ISBN-13: 978-954-90892-5-7

Всички права запазени

Тази pdf-антология се разпространява безплатно и може да бъде използвана само за некомерсиални цели. Ако желаете, можете да поставите линк към нашия сайт http://nobelisti.com

Печатното издание се разпространява в книжарници „Пингвините” и книжарници „Хеликон”.

Адрес на съставителя: tih777@yahoo.com



УВОД
Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци. Тази информация беше събирана в продължение на 11 години предимно от библиотеките в София, Виена, Милано и Кембридж (Харвард), както и чрез личната ми кореспонденция с учени-нобелисти.

Вярвам, че тази антология ще затвърди убежденията на християните, ще обнадежди търсещите и колебаещите се и ще бъде интересна за онези атеисти, които са достатъчно смели, за да се противопоставят на Айнщайн и Нютон.

От съставителя

“Книгата 50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА е една невероятно интересна и уместна антология, която съдържа мненията на първокласни учени!”



Чарлз ТАУНС,

Нобелов лауреат за физика,

изобретател на лазера


ЧАСТ ПЪРВА. УЧЕНИ-НОБЕЛИСТИ

(20 - 21 ВЕК)




1. АЛБЕРТ АЙНЩАЙН, Нобелов лауреат за физика

Немският физик Алберт Айнщайн (1879-1955) получава Нобеловата награда за 1921 г. “за своя принос към теоретичната физика и в частност за откриването на законите за фотоелектричния ефект”. Айнщайн е един от основателите на модерната физика и създател на Теорията на относителността. Той е професор по физика в университетите в Цюрих, Прага, Берн, Берлин и Принстън (Ню Джърси). Айнщайн бе избран за “Личност на второто хилядолетие” (Ройтерс, декември 2000).


♦♦♦
1♦ “Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein: The Life and Times” by Ronald Clark, London, Hodder and Stoughton Ltd., 1973, с.33).
2♦ Айнщайн описва неспособността на човешкия ум да разбере същността на Бога чрез следното сравнение:

“Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред.

Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein: A Life” by Denis Brian, New York, John Wiley and Sons, 1996, с.186).
3♦ “Ако от Юдаизма на пророците и от Християнството, както то беше проповядвано от Иисус Христос, се премахнат всички по-късни наслоения, светът ще придобие едно учение, което е способно да излекува всички социални злини на човечеството. Всеки човек с добра воля е длъжен постоянно в своя малък свят да се стреми да превърне това чисто хуманно учение в една жива сила дотолкова, доколкото може.” (ALBERT EINSTEIN, “Ideas and Opinions”, New York, Bonanza Books, 1954, 184-185).
4♦ “И все пак, различията между евреите и християните не бяха ли преувеличени от фанатици и от двете страни? Всички ние живеем под благоволението на Бога и притежаваме почти еднакви духовни способности. Евреин или неевреин, роб или свободен – всички ние принадлежим на Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Albert Einstein: Maker of Universes” by H.G. Garbedian, New York, Funk and Wagnalls Co., 1939, 267).
5♦ “Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става неговата почит към Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Brian 1996, 119).
6♦ “Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа.” (EINSTEIN 1967, 30).
7♦ Учените и философите често сравняват всичко, сътворено от Бога, с часовник, а самия Бог – с часовникар, който създава и поддържа сложния часовников механизъм. И все пак, човешкото мислене е твърде ограничено, за да може да си представи неограничения Творец на Вселената. В тази връзка Айнщайн казва:

“Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?” (АЙНЩАЙН 1997, 171).


8♦ “Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Albert Einstein: The Human Side” by Dukas and Hoffmann, Princeton University Press, 1979, 33).
9♦ “Сигурно е, че една увереност в разумността и познаваемостта на света, увереност, която е сродна с религиозното чувство, стои в основата на всяка научна дейност от по-висок ранг.

Тази твърда вяра, която е обвързана с едно дълбоко чувство – вярата в един Върховен Разум, който разкрива себе си в сетивния свят, всъщност изразява моята представа за Бога.” (EINSTEIN 1973, 255).


10♦ “Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 140).
11♦ “Най-висшият идеал за нашите стремежи и възгледи ни е даден в Юдео-Християнската религиозна традиция. Това е една изключително висока цел, която ние, с нашата немощ, можем да постигнем само отчасти, но тя дава твърда и сигурна основа на нашите стремежи и убеждения.” (ALBERT EINSTEIN, “Out of My Later Years”, New Jersey, Littlefield, Adams and Co., 1967, 27).
12♦ “Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Holt 1997).
13♦ “Моята религиозност се състои в едно смирено възхищение пред безкрайно възвишения Дух, Който разкрива себе си в онази малка част от реалността, която ние, с нашия немощен и преходен ум, едва успяваме да опознаем.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Dukas and Hoffmann 1979, 66).
14♦ “Истинската религия е истински живот – живот, който изпълваме с цялата си душа, с цялата си доброта и праведност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Garbedian 1939, 267).
15♦ “Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Clark 1973, 400).
16♦ В една своя статия Айнщайн изразява идеите си за Бога и религията, но впоследствие той е критикуван както от фанатични атеисти, така и от религиозни фанатици. В отговор на тези критики Айнщайн казва:

“Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия – т.нар. “опиум за народите” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein and Religion: Physics and Theology” by Max Jammer, Princeton University Press, 2002, 97).


17♦ “Усърдната интелектуална работа и изследването на сътворената от Бога природа са двата ангела, които ме водят през всички трудности на този живот и ми дават утеха, сила и безкомпромисна непреклонност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Calaprice 2000, ch.1).
18♦ “Що се отнася до духа, който формира модерните научни изследвания, аз смятам, че най-проницателните размишления в сферата на науката произлизат от едно дълбоко религиозно чувство и че без това чувство тези размишления биха били безплодни. Аз вярвам също, че тази религиозност, която се изявява днес в научните изследвания, е единствената творческа религиозна активност на нашето време.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Jammer 2002, 68-69).
19♦ Книгата на атеиста Емил Лудвиг, описваща живота на Иисус, е оценена от Айнщайн като повърхностна и неправдоподобна. В едно интервю за американското списание “The Saturday Evening Post” (26 октомври 1929) Айнщайн изразява своето отношение към Иисус Христос:

- До каква степен сте повлиян от Християнството?



- Като дете аз изучавах Библията и Талмуда. Аз съм евреин, но съм очарован от лъчезарната личност на Иисус от Назарет.

- Чели ли сте книгата на Емил Лудвиг за Иисус?

- Книгата на Емил Лудвиг е повърхностна. Иисус е твърде колосален в сравнение с писанията на разни празнодумци, колкото и хитри да са те. Никой не може да унищожи Християнството с остроумни фрази.

- Вие смятате ли, че Иисус е историческа личност?

- Безспорно! Невъзможно е човек да чете Евангелията, без да почувства реалното присъствие на Иисус. Неговата личност пулсира във всяка дума. Не е възможно един мит да бъде изпълнен с толкова живот.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Viereck 1929).
♦♦♦♦♦♦♦

2. МАКС ПЛАНК, Нобелов лауреат за физика

Създателят на квантовата теория, немският физик Макс Планк (1858-1947) е удостоен с Нобеловата награда за 1918 г. “за своите заслуги за развитието на физиката чрез откриването на енергийния квант”. Планк е професор по физика в университетите в Мюнхен, Кил и Берлин. Главните му научни приноси са: изследванията на термодинамиката на необратимите процеси; откриването на кванта на действието, наречен ‘константа на Планк’; приносът му към развитието на Теорията на относителността на Айнщайн и създаването на квантовата теория.


♦♦♦
1♦ В своята лекция “Религия и наука” (1937) Планк заявява:

“Вярата в Бога е необходима както за религията, така и за науката. В сферата на религията Бог стои в началото на всяко размишление, а в сферата на науката Той стои в края. За религията Бог представлява основата, а за науката Той е короната на всяко размишление, което е насочено към мирогледните философски въпроси.” (MAX PLANCK, “Religion und Naturwissenschaft”, Leipzig, Johann Ambrosius Barth Verlag, 1958, 27).


2♦ “Религията е израз на връзката между човека и Бога; религията се основава на почтителното преклонение пред една Свръхестествена Сила, която господства над човешкия живот и която държи в своята власт нашето щастие и нещастие. Вечният стремеж и най-висшата цел на религиозния човек е да бъде в постоянен контакт с тази Сила и да се опитва винаги да спечели нейната благосклонност. Защото само така човек може да се почувства неуязвим от предвидимите и непредвидимите опасности, които заплашват живота му. И само така човек може да постигне най-висшето щастие – вътрешно душевно спокойствие, което би могло да бъде гарантирано единствено чрез здравата му връзка с Бога и абсолютната му вяра в Божието всемогъщество и благоволение.” (PLANCK 1958, 9).
3♦ Планк завършва лекцията си “Религия и наука” с думите: “Религията и науката заедно водят непоколебима и непрестанна борба срещу скептицизма и догматизма, срещу неверието и суеверието. Водещият принцип в тази борба винаги е бил и ще бъде: Напред към Бога!” (PLANCK 1958, 30).
4♦ “Движението на атеистите, което обявява религията за преднамерена измама, измислена от властолюбиви свещеници, движението, което посреща с насмешка благочестивата вяра във Висшата Сила, усърдно използва научното познание, с което уж е в съюз, и продължава с все по-бързи темпове да оказва разлагащо влияние върху всички нации и всички социални слоеве по цялата земя. Не е нужно да обяснявам по-подробно, че ако това движение се увенчае с победа, тогава ще бъдат унищожени не само най-скъпоценните съкровища на нашата култура, но, което е по-лошо, ще бъдат унищожени също и всички надежди за по-добро бъдеще.” (PLANCK 1958, 7).
5♦ “Религията е валидна и значима не само за отделния човек, но и за цялото общество, за всички нации, всички раси и въобще за цялото човечество. Защото Бог властва еднакво над всички страни по земята; целият свят, с всичките си съкровища и ужаси, е подчинен на Бога и няма такава област – нито в царството на природата, нито в царството на духа – в която Той, бидейки вездесъщ, да не може да проникне във всеки миг.” (PLANCK 1958, 9; виж също Планк 1990).
6♦ За жалост, по време на II-та Световна война (февруари 1945) синът на Макс Планк – Ервин е екзекутиран от нацистите, заради участието си в неуспешен опит за покушение срещу Хитлер. По този повод, на 14 март 1945 Макс Планк пише в писмо до своя приятел Антон Кипенберг:

“Ако някъде има утеха, тя е при Всевишния и аз смятам за Небесна благодат факта, че вярата ми във Всевишния е била дълбоко вкоренена в мен още от детството ми.

Дано Бог да те закриля и да ти дава сила за всичко, което все още може да ни сполети, преди тази лудост, в която сме принудени да живеем, да е достигнала своя край.” (ПЛАНК, цитиран в Heilbron 1986, 195-196).
7♦ “Като физик, следователно като човек, който е служил през целия си живот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик. И затова, след всички мои изследвания на атома, мога да кажа следното: Не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната ‘слънчева система’ на атома. Тъй като обаче в цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е удало на човечеството да открие така горещо желания ‘вечен двигател’), ние трябва да приемем, че зад тази Сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е Първопричината на цялата материя.” (ПЛАНК 1992, 58; виж също Eggenstein 1984).
8♦ В книгата си “Накъде върви науката?” (1932) Планк пише: “Не е възможно да съществува някакъв конфликт между религията и науката, защото те са взаимно допълващи се. Аз мисля, че всеки сериозен и мислещ човек разбира, че религиозният елемент в неговата природа трябва да бъде осъзнат и култивиран, за да могат всички способности на неговата душа да действат заедно в съвършен баланс и хармония. И наистина, не е случаен фактът, че най-великите мислители от всички епохи са дълбоко религиозни личности.” (PLANCK 1977, 168).
♦♦♦♦♦♦♦

3. ЕРВИН ШРЬОДИНГЕР, Нобелов лауреат за физика

Създателят на вълновата механика, австрийският физик Ервин Шрьодингер (1887-1961) получава Нобеловата награда за 1933 “за откриването на нови продуктивни форми на атомната теория”. Той е професор по физика в университетите в Щутгарт, Йена, Берлин, Цюрих, Оксфорд, Виена и Дъблин. Главните му приноси са: създаването на вълновата механика и неговото забележително откритие – вълновото уравнение; изследванията му в областта на термодинамиката, статистическата механика и теорията на цветовете; работата му по базисните проблеми на биологията и по проблема за т.нар. Единна теория на полето.


♦♦♦
1♦ Шрьодингер смята, че науката е една съдбовна игра, с правила, които са създадени от самия Бог:

“Науката е игра, но игра с реалността, игра с наточени ножове.

Например, ако един човек нареже някаква картина внимателно на 1000 парченца, ти можеш да подредиш този пъзел, едва когато положиш всички парченца отново в цялостна картина. Независимо дали ще успееш или не, тази игра е едно съревнование между твоя ум и неговия ум.

Но когато трябва да решиш една научна задача, тогава другият участник в играта е самият Бог. Бог не само поставя условието на задачата, но е изобретил и самите правила на играта. Освен това, не всички правила са известни, част от тях ще трябва да откриеш сам.

Най-трудно е да откриеш кои правила Бог е предопределил от вечността и кои са следствие от твоята собствена умствена инерция. Обикновено, решението на задачата става възможно, само ако се освободиш от ограниченията на тази инерция. Може би това е най-вълнуващият момент в цялата игра.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в “Schrödinger: Life and Thought” by Walter Moore, Cambridge University Press, 1990, 348).
2♦ “Аз съм твърде озадачен от това, че научната картина на реалния свят е изключително непълноценна. Вярно е, че тя ни дава много фактическа информация и подрежда всички наши преживявания в един великолепен логичен ред, но тя страховито мълчи за всичко онова, което е наистина близко до нашите сърца и е наистина важно за нас. Научната картина не може да ни каже нито дума за физическата болка и физическата наслада, за възприемането на червеното и синьото, за възприемането на горчивото и сладкото. Науката не знае нищо за красивото и грозното, за доброто и злото, за Бога и вечността.

Науката претендира, че може да отговори на въпроси от тези области, но нейните отговори са твърде често толкова глупави, че ние не сме склонни да ги приемаме сериозно.” (SCHRÖDINGER 1954, 93).


3♦ Шрьодингер категорично отрича твърденията на някои теисти, че науката е атеистична по своята същност; той смята, че те абсолютно неоснователно се плашат от науката:

“Тук накратко ще кажа няколко думи за така наречения атеизъм на науката. Теистите обвиняват науката в атеизъм отново и отново. Но това е несправедливо. Защото един личностен Бог по принцип не може да бъде срещнат в научната картина на света; тя става достъпна за нас, едва след като изключим от нея всичко лично.

Ние знаем, че нашето усещане за присъствието на Бога е едно преживяване, което е също толкова реално, колкото и директното сетивно усещане; то е също толкова реално, колкото и усещането за нашата собствена личност. Като такъв, Бог не може да присъства в научната картина на пространството и времето. Затова всеки честен научен мислител казва: ‘Аз не се срещам с Бога в пространството и времето’. И точно за тези думи той е обвиняван от теистите, в чийто катехизис все пак пише, че ‘Бог е Дух’.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в Moore 1990, 379; виж също E. Schrödinger, “Mind and Matter”, Cambridge University Press, 1958, 68).
4♦ Шрьодингер смята, че човешките технически изобретения са причинили необратими катаклизми в природата:

“Фаталната грешка на технически ориентирания човешки стремеж е, че той вижда своята най-висша цел във възможността да видоизмени природата. Този човешки стремеж се опитва да постави себе си на мястото на Бога, за да може да натрапи на Божествената воля дребнавите условности на своя простосмъртен ум.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в Moore 1990, 349).


5♦ “Откъде идваме и накъде отиваме?

Науката не може да ни каже нито дума по въпроса, защо изпитваме наслада от музиката или защо една стара песен може да ни разчувства до сълзи.

Науката мълчи също и когато става въпрос за великото Единство – Единното на Парменид – от Което всеки един от нас е част и на Което ние принадлежим. Най-разпространеното име за Него в наше време е Бог – с главно ‘Б’.

…Откъде идваме и накъде отиваме? Това е великият необятен въпрос, който е един и същ за всички хора. Но науката няма отговор за него.” (SCHRÖDINGER 1954, 95-96).


6♦ Биографът на Шрьодингер – Уолтър Мур (професор по физикохимия в университета в Сидни) пише, че любимият стих на Ервин Шрьодингер е:
“Човекът, който вижда Бога, живеещ във всички същества,

човекът, който вижда безсмъртния Бог,

само този човек е наистина зрящ.

Защото щом той вижда Бога, живеещ във всекиго,

той няма да нарани никога никого.

А това е най-висшият път.”


(WALTER MOORE, “Schrödinger: Life and Thought”, Cambridge University Press, 1990, 349).

Виж книгите на Шрьодингер:

- “My View of the World”, Cambridge University Press, 1964.

- “Mind and Matter”, Cambridge University Press, 1958.

- “What Is Life?”, New York, Doubleday, 1956.


♦♦♦♦♦♦♦

4. ВЕРНЕР ХАЙЗЕНБЕРГ, Нобелов лауреат за физика

Немският физик Вернер Хайзенберг (1901-1976) е удостоен с Нобеловата награда за 1932 за създаването на квантовата механика. Хайзенберг е професор по физика в университетите в Копенхаген, Лайпциг, Берлин, Гьотинген и Мюнхен. През 1941 той е назначен за директор на физическия институт “Макс Планк”, а през 1953 става президент на фондацията “Александър фон Хумболт”. Основните му приноси са: откриването на принципа на неопределеността, носещ неговото име; създаването на квантовата механика; откриването на алотропните форми на водорода; изследванията на феромагнетизма, свръхпроводимостта и турбулентността на флуидите.


♦♦♦
1♦ “Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” (ХАЙЗЕНБЕРГ, цитиран в Hildebrand 1988, 10).
2♦ В статията си “Научната и религиозната истина” (1973) Хайзенберг пише: “В историята на науката, още от прочутия процес срещу Галилей, неведнъж сме чували, че научната истина не може да бъде помирена с религиозната интерпретация на света. Макар и да съм убеден, че научната истина е ненакърнима в своята собствена сфера, аз винаги съм смятал, че е невъзможно да отхвърля религиозното мислене просто като част от старомодна фаза в съзнанието на човечеството, като част, от която ние ще трябва да се откажем. И така, в хода на моя живот, винаги съм се чувствал длъжен да размишлявам върху взаимовръзката между тези два региона на мисълта – науката и религията – защото никога не съм се съмнявал в реалността на това, към което те сочат.” (WERNER HEISENBERG, “Across the Frontiers”, New York, Harper and Row Publishers, 1974, 213).
3♦ “Ако изчезнат религиозните идеали, които трябва да следваме и които осветляват пътя ни, тогава изчезва и скалата на етичните ценности, а заедно с нея се изгубва и смисълът на нашите дела и страдания. Накрая остават само песимизмът и отчаянието.

Ето защо религията е фундамент на етиката, а етиката е необходимото условие за живота.” (HEISENBERG 1974, 219).


4♦ “Религията всъщност ни говори не за норми, а за идеали, които трябва да следваме, които трябва да управляват поведението ни и които са едновременно съвършени и недостижими. Тези идеали не извират от наблюдението на видимия свят, а от онази реалност, която лежи отвъд видимото. Платон нарича тази реалност ‘свят на идеите’, а в Библията за нея се казва, че ‘Бог е Дух’.” (HEISENBERG 1974, 219-220).
5♦ “Непосредствената връзка с Бога се случва в човешката душа, а не във външния свят. Този проблем е занимавал хората повече от всичко друго през двете хилядолетия след Платон. През тези хилядолетия очите на философите са били насочени не към външния свят, а към човешката душа и нейните взаимоотношения с Бога, към проблемите на етиката и към тълкуването на Божественото Откровение.” (HEISENBERG 1958, ch.5).
6♦ През 1985 в своята автобиографична статия в списание “Truth” Хенри Маргенау (професор по физика в Йеилския университет) пише: “Все още не съм споменал нищо за годините между 1936 и 1950. Има все пак някои преживявания, които не мога да забравя. Едно от тях е първата ми среща с Хайзенберг, който пристигна в Америка скоро след края на Втората световна война. Нашият разговор беше твърде интимен и Хайзенберг ме впечатли със своята дълбока религиозна убеденост. Той беше истински християнин в същинския смисъл на тази дума.” (MARGENAU 1985, Vol.1).

Виж също и религиозните статии на Хайзенберг:

- Heisenberg, Werner. 1970. “Erste Gespräche über das Verhältnis von Naturwissenschaft und Religion (1927).” Werner Trutwin, ed. Religion-Wissenschaft-Weltbild. Düsseldorf: Patmos-Verlag, pp. 23-31. (Theologisches Forum. Texte für den Religionsunterricht 4.)

- Heisenberg, Werner. 1973. “Naturwissenschaftliche und religiöse Wahrheit.” Frankfurter Allgemeine Zeitung, 24 März, pp. 7-8.

- Heisenberg, Werner. 1968. “Religion und Naturwissenschaft.” Bayer, Leverkusen. Sofort-Kongress-Dienst 24, 1-2.

- Heisenberg, Werner. 1969. “Kein Chaos, aus dem nicht wieder Ordnung würde. Drei Atomphysiker diskutieren über Positivismus, Metaphysik und Religion.” Die Zeit 24, №34, 29-30.
♦♦♦♦♦♦♦

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница