Конвенция на организацията на обединените нации по морско право обн. Дв бр. 73 от 27 Август 1996г., обн. Дв бр. 74 от 30 Август 1996г

1. Държавите и компетентните международни организации носят отговорност за обезпечаване на изискването провежданите от тях или от тяхно име научни изследвания да се извършват съгласно тази конвенция.

2. Държавите и компетентните международни организации носят отговорност за мерките, взети от тях в противоречие с тази конвенция по отношение на морските научни изследвания, провеждани от други държави, техните физически или юридически лица, или от компетентните международни организации и обезпечават компенсации за щетите, причинени при прилагането на такива мерки.

3. Държавите и компетентните международни организации носят отговорност в съответствие с чл. 235 за щети, причинени от замърсяване на морската среда, възникнало в резултат на морски научни изследвания, предприети от тях или от тяхно име.

Спорове, отнасящи се до тълкуването или прилагането на разпоредбите на тази конвенция по отношение на морските научни изследвания, се уреждат съгласно част XV, раздели 2 и 3.

1. Държавите си сътрудничат непосредствено или чрез международни организации съгласно своите възможности за активното насърчаване на предаването на морска научна информация и морска технология на справедлива и разумна основа и условия.

2. Държавите насърчават развитието на морския научен и технологичен капацитет на държавите, които могат да имат нужда и молят за техническа помощ в тази област, по-специално - на развиващите се държави, включително държавите без излаз на море и държавите с неблагоприятно географско положение, по отношение на промишленото проучване, експлоатацията, съхраняването и стопанисването на морските ресурси, защитата и опазването на морската среда, морските научни изследвания и другите видове дейност, в морската среда, съвместими с тази конвенция, с цел да се ускори социалното и икономическото развитие на развиващите се държави.

3. Държавите се стремят да съдействат за установяването на благоприятни икономически и правни условия за предаването на морска технология за облагодетелстването на всички заинтересовани страни на справедлива основа.

Насърчавайки сътрудничеството съгласно чл. 266, държавите надлежно вземат под внимание законните интереси, включвайки правата и задълженията на тези, които владеят, предоставят или получават морска технология.

Държавите непосредствено или чрез компетентните международни организации насърчават:

а) получаването, оценката и разпространяването на морски технологични знания и облекчават достъпа до тази информация и до тези данни;

b) развитието на подходяща морска технология;

с) развитието на необходимата технологична инфраструктура за улесняване предаването на морска технология;

d) развитието на човешките ресурси посредством обучаване и предоставянето на образование на граждани от развиващите се държави и на страни и особено на гражданите на най-слабо развитите от тях;

е) международното сътрудничество на всички нива, по-специално - на регионално, субрегионално и двустранно ниво.
Член 269

Мерки за постигането на основните цели

За да бъдат постигнати целите, посочени в чл. 268, държавите, непосредствено или чрез компетентни международни организации, се стремят да:

а) установят програми за техническо сътрудничество за ефективното предаване на всички видове морска технология на държави, които могат да имат нужда от нея и молят за техническа помощ в тази област, особено на развиващи се държави без излаз на море и държави с неблагоприятно географско положение, както и на други развиващи се държави, които не са били в състояние да развият своя собствен технологичен капацитет в областта на морската наука и промишленото проучване и експлоатация на морските ресурси, или да развият инфраструктурата на такава технология;

b) насърчават установяването на благоприятни условия за сключването на споразумения, контракти или други подобни договорености на равноправни и разумни условия;

с) провеждат конференции, семинари и симпозиуми по научни и технологични проблеми, особено по практиката и методите за предаване на морска технология;

d) насърчават размяната на учени и на технологични и други експерти;

е) предприемат проекти и насърчават смесените дружества и другите форми на двустранно и многостранно сътрудничество.
Раздел II.

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Член 270

Средства и форми на международното сътрудничество

Международно сътрудничество за развитието и предаването на морска технология се провежда там, където това е възможно и приложимо, чрез съществуващите двустранни, регионални или многостранни програми и също чрез разширени и нови програми за улесняването на морските научни изследвания, предаването на морска технология, по-специално в новите области, и за осигуряването на адекватно международно финансиране на океанските изследвания и развитие.

Държавите, непосредствено или чрез компетентни международни организации, насърчават установяването на общоприети ръководни принципи, критерии и стандарти за предаването на морска технология на двустранна основа или в рамките на международните организации или на други форуми, като обръщат особено внимание на интересите и нуждите на развиващите се държави.

В областта на предаването на морска технология държавите се стремят да осигурят компетентните международни организации да координират своята дейност, включително провеждането на регионална или световна програма, като се обърне внимание на интересите и нуждите на развиващите се държави, особено на държавите без излаз на море и държавите с неблагоприятно географско положение.

Държавите активно си сътрудничат с компетентните международни организации и с органа, за да насърчават и улесняват предаването на умения и морска технология, свързани с дейността в района на развиващите се държави, на техните граждани и на предприятието.

Като спазват всички законни интереси, включително правата и задълженията на притежателите, доставчиците и получателите на технология, органът осигурява във връзка с дейността в района следното:

а) въз основа на принципа на равноправно географско разпределяне гражданите на развиващите се държави, били те крайбрежни, без излаз на море или с неблагоприятно географско положение, да бъдат ангажирани с цел обучение, като членове на управленческия, изследователския и техническия персонал, създаден за нуждите на тази дейност;

b) техническата документация за съответното оборудване, машини, устройства и процеси да бъде достъпна за всички държави, по-специално за развиващите се държави, които се нуждаят от нея и искат техническа помощ в тази област;

с) органът ще вземе подходящи мерки, за да улесни получаването на техническа помощ в областта на морската технология от държави, които се нуждаят от нея и я искат, по-специално за развиващите се държави, и за да получат техните граждани необходимите умения и ноу-хау, включително и професионално обучение;

d) държавите, които се нуждаят и искат техническа помощ, по-специално развиващите се държави, да бъдат подпомагани при получаването на нужното оборудване, процеси, предприятия и друго техническо ноу-хау посредством всеки от финансовите механизми, предвидени в тази конвенция.

1. Държавите, непосредствено или чрез компетентните международни организации и органа, насърчават създаването, по-специално в развиващи се крайбрежни държави, на национални центрове за морски научни и технологични изследвания и укрепването на съществуващите национални центрове, за да стимулира и подтикне провеждането на морски научни изследвания от развиващите се крайбрежни държави и да засили техните национални способности да използват и опазват своите морски ресурси за своя икономическа изгода.

2. Държавите, чрез компетентните международни организации и чрез органа оказват адекватна помощ, за да облекчат създаването и укрепването на такива национални центрове, които да осигурят на държавите, които се нуждаят и искат техническа помощ, такива условия за квалифицирано обучение и нужното оборудване, умения и ноу-хау, както и технически експерти.
Член 276

Създаване на регионални центрове

1. Държавите, съгласувано с компетентните международни организации, органа и националните морски научни и технологични изследователски центрове, насърчават създаването, особено в развиващите се държави, на регионални центрове за морски научни и технологични изследвания, за да се стимулира и подтикне провеждането на морски научни изследвания от развиващите се държави и да се облагоприятства предаването на морска технология.

2. Всички държави от даден регион си сътрудничат с регионалните центрове в тях, за да се осигури най-ефективното постигане на техните цели.
Член 277

Функции на регионалните центрове

Функциите на регионалните центрове ще включват, между другото:

а) обучаване и образователни програми на всички нива по различни аспекти на морските научни и технологични изследвания, по-специално - по морска биология, включително съхраняването и стопанисването на живите ресурси, океанография, хидрография, инженерство, геоложко изследване на морското дъно, добивна технология и технология за получаването на прясна вода;

b) изследвания по проблемите на управлението;

с) проучвателни програми, свързани със защитата и запазването на морската среда и предотвратяването, намаляването и контролирането на замърсяването;

d) организирането на регионални конференции, семинари и симпозиуми;

е) получаването и обработването на морски научни и технологични данни и информация;

f) бързо разпространяване на резултатите от морските научни и технологични изследвания чрез публикуването им в достъпни издания;

д) популяризиране на националната политика относно предаването на морска технология и системни сравнителни изследвания на тази политика;

h) събиране и систематизиране на информация относно пазара на технология и контрактите и другите споразумения, свързани с патентите;

i) техническо сътрудничество с другите държави в региона.
Раздел IV.

СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
Член 278

Сътрудничество между международните организации

Компетентните международни организации, за които се говори в тази част и част XIII, вземат всички необходими мерки, за да осигурят непосредствено или в тясно сътрудничество помежду си ефективното осъществяване на техните функции и отговорности по тази част.

Държавите-страни уреждат всеки спор, който възниква между тях по повод тълкуването или прилагането на конвенцията, с мирни средства в съответствие с чл. 2, т. 3 на Устава на Обединените нации и за тази цел трябва да търсят неговото разрешаване със средствата, посочени в чл. 33, т. 1 на Устава.

Никоя разпоредба на тази част не накърнява правото на държави-страни да се споразумеят във всеки един момент да уредят с каквото и да е мирно средство по техен избор спор, възникнал между тях по повод тълкуването или прилагането на конвенцията.

1. Когато държави-страни, които са страни по спор относно тълкуването или прилагането на конвенцията, се споразумеят да се стремят към уреждането му с мирно средство по техен избор, предвидените в тази част процедури се прилагат единствено ако не е постигнато уреждане с това средство и ако споразумението между страните не изключва възможността да се започне друга процедура.

2. Ако страните са се споразумели също така за отсрочка, т. 1 не се прилага преди изтичането на тази отсрочка.
Член 282

Задължения, произтичащи от общи, регионални или двустранни споразумения

Когато държави-страни, които са страни по спор относно тълкуването или прилагането на конвенцията, се споразумеят, в рамките на общо, регионално или двустранно споразумение или по всякакъв друг начин, че такъв спор ще бъде подложен по искане на една от страните на процедура, водеща до решение със задължителна сила, прилага се тази процедура вместо процедурите, предвидени в тази част, освен ако влезлите в противоречие страни не се споразумеят за друго.

1. Когато възникне спор между държави-страни по повод тълкуването или прилагането на конвенцията, влезлите в противоречие страни пристъпват веднага към размяна на становища относно уреждането на спора посредством преговори или с други мирни средства.

2. Също така страните пристъпват веднага към размяна на становища всеки път, когато е приключена процедура за уреждане на такъв спор, без той да бъде уреден, или всеки път, когато е постигнато уреждане и обстоятелствата изискват провеждането на консултации относно начина за осъществяването му.
Член 284

Помирителна процедура

1. Всяка държава-страна, която е страна по спор относно тълкуването или прилагането на конвенцията, може да предложи на другата или другите страни спорът да бъде предаден за разглеждане по помирителната процедура, предвидена в раздел 1 на приложение V или по друга помирителна процедура.

2. В случай, че предложението е прието и страните се договорят за помирителната процедура, която да бъде приложена, всяка страна може да предаде спора за разглеждане по тази помирителна процедура.

3. В случай, че предложението не е прието или страните не се договорят за помирителната процедура, се счита, че помирителната процедура е приключена.

4. Когато спор е бил предаден за разглеждане съгласно помирителна процедура, същата може да бъде приключена единствено в съответствие с договорената помирителна процедура, освен ако страните не са се споразумели за противното.
Член 285

Прилагане на този раздел по отношение на споровете, предадени за разглеждане по силата на част XI
Този раздел се прилага по отношение на всеки спор, който по силата на раздел 5 на част XI трябва да бъде уреден в съответствие с предвидените в тази част процедури. Ако правно образувание, различно от държава-страна, е страна по такъв спор, този раздел се прилага mutatis mutandis.
Раздел II.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ, ВОДЕЩИ ДО РЕШЕНИЯ СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛНА СИЛА
Член 286

Прилагане на процедури по този раздел

При условие, че се спазват разпоредбите на раздел 3, всеки спор относно тълкуването или прилагането на тази конвенция, който не е бил уреден чрез прилагането на раздел 1, се предава по искане на която и да е от страните по спора в съд или трибунал, който има юрисдикция по този раздел.

1. Когато подписва, ратифицира или изразява по какъвто и да е начин съгласието със задължителната сила на тази конвенция или по всяко време след това, държавата-страна може да избере чрез писмена декларация едно или повече от следните средства за уреждане на спорове, отнасящи се до тълкуването или прилагането на тази конвенция:

а) Международния трибунал по морско право, установен съгласно приложение VI;

b) Международния съд;

с) Арбитражен трибунал, установен съгласно приложение VII;

d) Специалния арбитражен трибунал, установен съгласно приложение VIII, за една или повече категории спорове, посочени в същото приложение.

2. Декларация, направена съгласно т. 1, не засяга задължението на държавата-страна да признае юрисдикцията на Камарата по споровете относно морското дъно на Международния трибунал по морско право в обема и по начина, предвидени в раздел 5 на част XI, и не е засегната от това задължение.

3. Държавата-страна, която е страна по спор, който не се покрива от влязло в сила заявление, се счита за съгласила се на арбитраж съгласно приложение VII.

4. Ако страните по спора са приели една и съща процедура за уреждане на спора, той може да бъде предаден за разглеждане само съгласно тази процедура, освен ако страните не се споразумеят за друго.

5. Ако страните по спора не са приели една и съща процедура за уреждане на спора, той може да бъде предаден за разглеждане само на арбитраж, съгласно приложение VII, ако страните не се споразумеят за друго.

6. Заявление, направено съгласно т. 1, остава в сила три месеца след депозирането на уведомление за оттегляне при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

7. Подаването на ново заявление, на уведомление за оттегляне или изтичането на срока на заявление не влияят по никакъв начин на висящата процедура пред съд или трибунал, имащ юрисдикция по силата на този член, освен ако страните не се споразумеят за друго.

8. Заявленията и уведомленията, за които се говори в този член, се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който изпраща копия от тях на държавите-страни.
Член 288

Юрисдикция

1. Съдът или трибуналът, упоменати в чл. 287, имат юрисдикция по всеки спор относно тълкуването или прилагането на тази конвенция, предаден му съгласно тази част.

2. Съдът или трибуналът, упоменати в чл. 287, имат също така юрисдикция по всеки спор относно тълкуването или прилагането на международно споразумение, свързано с целите на тази конвенция, предадено му съгласно споразумението.

3. Камарата по споровете относно морското дъно на Международния трибунал по морско право, създадена съгласно приложение VI, и всеки друг съдебен или арбитражен трибунал, посочен в част XI, раздел 5, има юрисдикция по всеки проблем, предаден й съгласно със същия.

4. Когато съществуват разногласия по въпроса дали даден съд или трибунал имат юрисдикция, проблемът се урежда с решение на този съд или трибунал.
Член 289

Експерти

Във всеки спор, засягащ научни и технически въпроси, съдът или трибуналът, упражняващи юрисдикцията си по силата на този раздел, могат по молба на една от страните по спора или по служебен път, като се консултират със страните, да изберат, желателно по списък, подготвен в съответствие с чл. 2 на приложение VIII, не по-малко от двама научни или технически експерти, които да участват в заседанията на такъв съд или трибунал, но без право на глас.

1. Ако даден спор е надлежно представен в съд или трибунал, който смята от пръв поглед, че има юрисдикция по силата на тази част или на част XI, раздел 5, съдът или трибуналът може да предпише такива временни мерки, каквито сметне за подходящи с оглед на обстоятелствата, за да се защитят съответните права на страните по спора или да се предотврати сериозното увреждане на морската среда, преди да бъде взето окончателното решение.

2. Временните мерки могат да бъдат изменени или отменени веднага след като обстоятелствата, които са ги оправдавали, са се изменили или са престанали да съществуват.

3. Временните мерки могат да бъдат предписвани, изменяни или отменяни по силата на този член само по искането на страна по спора и след като на страните е била дадена възможност да бъдат изслушани.

4. Съдът или трибуналът незабавно уведомяват страните по спора и тези от другите държави-страни, които сметнат за подходящо, за предписанието, изменението или отменянето на временните мерки.

5. До установяването на арбитражен трибунал, на който е бил предаден спор по силата на този раздел, всеки съд или трибунал, за който се споразумеят страните, или, ако не се споразумеят - две седмици след датата на искането на временни мерки, Международният трибунал по морско право или, що се отнася до дейността в района - Камарата по споровете относно морското дъно, могат да предпишат, изменят или отменят временни мерки съгласно този член, ако сметнат prima facie, че съдът, който предстои да бъде установен, има от пръв поглед юрисдикция и че спешността на случая изисква това. Веднъж установен, съдът, на който е предаден спорът, може да изменя, отменя или утвърждава тези временни мерки, като действа в съответствие с т. 1-4.

6. Страните по спора незабавно ще изпълняват всички временни мерки, предписани по силата на този член.
Член 291

Достъп

1. Всички процедури за уреждане на споровете, предвидени в тази част, са открити за държави-страни.

2. Процедурите за уреждане на споровете, предвидени в тази част, са открити и за други правни образувания, освен държавите, както това се предвижда в тази конвенция.
Член 292

Незабавно освобождаване на корабите и на техните екипажи

1. Когато властите на дадена държава-страна са задържали плавателен съд, плаващ под знамето на друга държава-страна, и се твърди, че държавата, която задържа кораба, не е спазила разпоредбите на тази конвенция за незабавното освобождаване на корабите и на техните екипажи след предоставянето на разумен залог или друго парично осигуряване, въпросът за освобождаване от задържане може да бъде предаден на всеки съд или трибунал, за който страните са се споразумели, или при липса на такова споразумение, в срок от 10 дни след датата на задържането - на съд или трибунал, приет от държавата, задържала кораба, по силата на чл. 287 или на Международния трибунал по морско право, ако страните не се споразумеят за друго.

2. Искането за освобождаване може да се направи само от или от името на държавата на знамето на плавателния съд.

3. Съдът или трибуналът разглежда искането за освобождаване без забавяне и разглежда само въпроса за освобождаването, без да нарушава хода на каквото и да е било дело, възбудено срещу кораба, неговия собственик или екипажа му в съответния местен орган. Властите на задържащата държава си запазват правото да освободят кораба или неговия екипаж по всяко време.

4. След оставянето на залог или друго парично осигуряване, определено от съда или трибунала, властите на задържащата държава изпълняват незабавно решението на съда или трибунала относно освобождаването на плавателния съд или на екипажа му.
Член 293

Приложимо право

1. Съд или арбитраж, който има юрисдикция по силата на този раздел, прилага тази конвенция и другите норми на международното право, които не са несъвместими с тази конвенция.

2. Точка 1 не нарушава компетенцията на съда или на арбитража, имащи юрисдикция по силата на този раздел да решава дело ех aequo et bono, ако страните се споразумеят за това.
Член 294

Предварителни процедури

1. Съдът или трибуналът, предвидени в чл. 287, сезиран с иск относно спор, посочен в чл. 297, определят по молба на една от страните или служебно, дали този иск представлява нарушение на съдебната и арбитражната процедура, или той се признава за обоснован. Ако съдът или трибуналът определят, че искът представлява нарушение на правната практика или че той е необоснован, те не предприемат никакви по-нататъшни мерки по делото.

2. След като получи такъв иск, съдът или трибуналът незабавно уведомяват другата страна или другите страни за него, и определят разумен краен срок, до изтичането на който страните могат да искат от тях да излязат с определение съгласно т. 1.

3. Нищо в този член не засяга правото на всяка от страните по спора да предявява предварителни възражения съгласно приложимите процедурни правила.

Всеки спор между държави-страни относно тълкуването или прилагането на тази конвенция може да бъде предаден за решаване по реда на процедурите, предвидени в този раздел, само след като бъдат изчерпани вътрешните средства за правна защита, когато това се изисква от международното право.

1. Всяко решение, произнесено от съд или трибунал, имащ юрисдикция по силата на този раздел, е окончателно и се спазва от всички страни по спора.

2. Всяко такова решение е задължително само за страните по спора и по отношение именно на дадения спор.