Конвенция на организацията на обединените нации по морско право обн. Дв бр. 73 от 27 Август 1996г., обн. Дв бр. 74 от 30 Август 1996г

Държавите - страни по тази конвенция, ръководейки се от желанието да уредят в дух на взаимно разбирателство и сътрудничество всички въпроси, отнасящи се до морското право, и съзнавайки историческото значение на тази Конвенция като важен принос за запазването на мира, справедливостта и прогреса за всички народи в света, отбелязвайки, че развитието, настъпило след Конференциите на Обединените нации по морско право, състояли се в Женева през 1958 г. и 1960 г., подчертаха необходимостта от нова и общоприемлива конвенция по морско право, съзнавайки, че проблемите на морското пространство са тясно свързани помежду си и необходимостта те да бъдат разглеждани като цяло, признавайки, че е желателно, посредством тази конвенция и като се държи сметка за суверенитета на всички държави, да се установи правен ред за моретата и океаните, който да улесни международните отношения и да насърчи използването на моретата и океаните за мирни цели, справедливото и ефикасно използване на техните ресурси и опазването на техните живи ресурси и изучаването, защитата и опазването на морската среда, отчитайки, че постигането на тези цели ще допринесе за осъществяването на справедлив и равноправен международен икономически ред, който ще държи сметка за интересите и нуждите на цялото човечество, и по-специално, за особените интереси и нужди на развиващите се страни, както крайбрежни, така и тези без излаз на море, желаейки чрез тази конвенция да развиват принципите, съдържащи се в резолюция 2749 (XXV) от 17 декември 1970 г., в която Общото събрание на Организацията на обединените нации тържествено провъзгласява, че зоната на морско и океанско дъно и техните недра отвъд пределите на националната юрисдикция, както и техните ресурси са общо наследство на човечеството и тяхното промишлено проучване и експлоатация ще се осъществяват за благото на цялото човечество независимо от географското положение на държавите, убедени, че кодификацията и прогресивното развитие на морското право, постигнати в тази конвенция, ще допринесат за укрепването на мира, сигурността, сътрудничеството и приятелските отношения между всички нации в съответствие с принципите на справедливостта и равноправието и ще насърчат икономическия и социалния напредък на всички народи в света съгласно целите и принципите на Организацията на обединените нации така, както те са провъзгласени в Устава, потвърждавайки, че въпроси, неуредени в тази конвенция, ще продължат да се уреждат съгласно нормите и принципите на общото международно право, се споразумяха за следното:

1. За целите на тази конвенция:

1) "район" означава повърхността на морското и океанското дъно и неговите недра отвъд пределите на националната юрисдикция;

2) "орган" означава Международен орган за морското дъно;

3) "дейност в района" означава всички дейности по промишленото проучване и експлоатацията на ресурсите в района;

4) "замърсяване на морската среда" означава привнасянето от човека, пряко или косвено, на вещества или енергия в морската среда, включително и в устията на реките, което води или би могло да доведе до такива пагубни последици, като увреждане на живите ресурси и живота в морето, опасност за здравето на човека, препятствия за морските дейности, включително за риболова и за всяко друго правомерно използване на морето, неблагоприятна промяна в качеството на морската вода с оглед на нейното използване и влошаване на условията за отдих;

5) а) "дъмпинг" означава:

i) всяко умишлено изхвърляне на отпадъци или на други вещества, извършено от плавателни съдове, въздухоплавателни средства, платформи и други изкуствени съоръжения в морето;

ii) всяко умишлено потопяване на плавателни съдове, въздухоплавателни средства, платформи и други изкуствени съоръжения в морето;

b) терминът "дъмпинг" не включва:

i) изхвърлянето на отпадъци или на други вещества, получаващи се при или съпътстващи нормалната експлоатация на плавателните съдове, въздухоплавателните средства, платформите и другите изкуствени съоръжения в морето и на тяхното оборудване с изключение на онези отпадъци или други вещества, които се превозват от или към такива плавателни съдове, въздухоплавателни средства, платформи или други изкуствени съоръжения в морето, които се използват за унищожаването на тези материали, както и на онези, които се получават в резултат на преработването на такива отпадъци или други вещества на борда на плавателните съдове, въздухоплавателните средства или другите съоръжения;

ii) разполагането на материали, целящо не просто тяхното премахване, а нещо друго, при условие, че това не противоречи на целите на тази конвенция.

2. 1) "държави-страни" означава държави, които са се съгласили да бъдат обвързани от тази конвенция и по отношение на които тази конвенция е в сила;

2) тази конвенция се прилага mutatis mutandis спрямо правните образувания, посочени в чл. 305, т. 1, букви "b", "с", "d", "е" и "f", които стават страни по тази конвенция съгласно условията, отнасящи се до всяко от тях; в такава степен терминът "държави-страни" се отнася и за тези образувания.

1. Суверенитетът на крайбрежната държава се разпростира отвъд нейната сухоземна територия и вътрешните й води, а за архипелажните държави и архипелажните им води - върху прилежаща морска ивица, наречена териториално море.

2. Този суверенитет се разпростира върху въздушното пространство над териториалното море, както и върху морското дъно и неговите недра.

3. Суверенитетът над териториалното море се осъществява, като се спазват разпоредбите на тази конвенция и другите норми на международното право.

Всяка държава има право да установи ширината на своето териториално море до граница, разстоянието до която не надхвърля 12 морски мили, измервани от изходните линии, определени съгласно тази конвенция.

Външна граница на териториалното море е линията, всяка точка на която се намира от най-близката точка на изходната линия на разстояние, равно на ширината на териториалното море.

Ако не се предвижда друго в тази конвенция, нормалната изходна линия за измерване на ширината на териториалното море е линията на най-големия отлив, покрай брега, обозначена на официално признатите от крайбрежната държава едромащабни карти.

Тогава, когато има острови, разположени в атоли, или когато островите са заобиколени от рифове, изходната линия за измерване на ширината на териториалното море е линията на рифа откъм морето при най-голям отлив, както това е обозначено с подходящи символи на официално признатите от крайбрежната държава карти.

1. Там, където бреговата линия е дълбоко врязана и криволичеща, или където покрай брега или в непосредствена близост до него има верига от острови, за прокарване на изходна линия, от която се отмерва ширината на териториалното море, може да се използва методът на прави изходни линии, съединяващи съответните точки.

2. Там, където поради наличието на делта или на други природни особености бреговата линия е крайно непостоянна, съответните точки могат да бъдат избрани по протежение на най-отдалечената към морето линия на най-голям отлив и дори ако линията на най-голям отлив впоследствие се отдръпне, правите изходни линии остават валидни дотогава, докато крайбрежната държава ги промени съгласно тази конвенция.

3. Прокарването на прави изходни линии не следва да се отклонява съществено от общата посока на брега, а морските участъци, които лежат от вътрешната страна на тези линии, трябва да бъдат достатъчно тясно свързани със земната територия, за да може върху тях да се установи режимът на вътрешни води.

4. Прави изходни линии не се прокарват към и от изсъхващи при отлив възвишения с изключение на случаите, когато върху тях са построени фарове или подобни съоръжения, намиращи се винаги над морското равнище или на места, където прокарването на изходни линии към и от такива възвишения е получило всеобщо международно признание.

5. Там, където методът на правите изходни линии е приложим в съответствие с т. 1, при установяването на някои изходни линии могат да се вземат под внимание икономическите интереси, присъщи на съответния район, чието наличие и значение са ясно потвърдени от продължителната им употреба.

6. Системата на прави изходни линии не може да се прилага от дадена държава по такъв начин, че териториалното море на друга държава да се окаже откъснато от откритото море или от дадена изключителна икономическа зона.
Член 8

Вътрешни води

1. С изключение на предвиденото в част IV водите, разположени от изходната линия на териториалното море към брега, са част от вътрешните води на държавата.

2. Там, където установяването на права изходна линия съгласно метода, изложен в чл. 7, води до включването във вътрешните води на водни площи, които дотогава не са били считани за такива, върху тези води се прилага правото на мирно преминаване, предвидено в тази конвенция.
Член 9

Устия на реки

Ако една река се влива непосредствено в морето, за изходна линия се смята правата линия, прокарана напречно през устието на реката между крайните точки на линията на най-големия отлив на бреговете.

1. Този член се отнася само до заливи, бреговете на които принадлежат само на една държава.

2. За целите на тази конвенция под залив се разбира добре очертана вдлъбнатина в брега, вдаваща се в сушата до такава степен, че съпоставено с ширината на отвора, съдържа оградени от суша води и представлява нещо повече от обикновена извивка на брега. За залив се счита обаче само вдлъбнатината, чиято площ е най-малкото равна или е по-голяма от площта на полукръга, за диаметър на който служи линията, прекарана напречно през отвора на тази вдлъбнатина.

3. За целите на измерването за площ на вдлъбнатината се смята площта, разположена между линията на най-големия отлив по бреговото протежение на вдлъбнатината и линията, съединяваща линиите на най-големия отлив в точките на естествения й вход. В случаите, когато поради наличие на острови вдлъбнатината има повече от един вход, диаметърът на полукръга се равнява на сумата от дължината на правите, затварящи различните отвори. Площта на островите, разположени във вдлъбнатината, се включва в площта на водното пространство на вдлъбнатината.

4. Ако разстоянието между линиите на най-големия отлив в точките на естествения вход на залива не надхвърля 24 морски мили, между тези две линии на най-големия отлив може да се прокара разграничителна линия и оградените по този начин води се смятат за вътрешни води.

5. Там, където разстоянието между линиите на най-големия отлив в точките на естествения вход на залива надхвърля 24 морски мили, в залива се прокарва права изходна линия с дължина 24 морски мили по такъв начин, че същата да огради максимална водна площ.

6. Горните разпоредби не се прилагат по отношение на така наречените "исторически" заливи или във всички случаи, когато се прилага методът на правите изходни линии, предвиден в чл. 7.
Член 11

Пристанища

За целта на делимитацията на териториалното море най-издадените в морето постоянни пристанищни съоръжения, представляващи неделима част от пристанищната система, се разглеждат като част от брега. Отдалечените от брега съоръжения и изкуствени острови не се считат за постоянни пристанищни съоръжения.

Рейдове, които обикновено се използват за товарене, разтоварване и за закотвяне на кораби и които иначе щяха да бъдат разположени изцяло или частично отвъд външната граница на териториалното море, се включват в териториалното море.

1. Под изсъхващо при отлив възвишение се разбира естествено образувано пространство от сушата, заобиколено с вода и разположено при отлив над нейното равнище, но покривано от водата при прилив. Там, където изсъхващото при отлив възвишение се намира, изцяло или частично, на разстояние от континенталната част на страната или от остров, което не надхвърля ширината на териториалното море, линията на най-големия отлив на това възвишение може да се използва като изходна линия за измерването на ширината на териториалното море.

2. Там, където изсъхващото при отлив възвишение се намира изцяло или на разстояние от материка или острова, надхвърлящо ширината на териториалното море, то няма свое териториално море.
Член 14

Съчетаване на методи за определяне на изходните линии

Крайбрежната държава може в зависимост от различни обстоятелства да определя изходните линии, като използва по свое усмотрение поредно който и да е от методите, предвидени в предхождащите членове.

Там, където бреговете на две държави са срещулежащи или прилежащи, нито една от двете държави няма право, ако между тях няма споразумение за противното, да разпростира териториалното си море отвъд средната линия, всяка точка от която се намира на еднакво разстояние от най-близките точки на изходните линии, от които се измерва ширината на териториалните морета на всяка от двете държави. Горната разпоредба не се прилага обаче в случаите, когато поради исторически придобити права или поради други особени обстоятелства е необходимо териториалните морета на двете държави да се делимитират по начин, различен от посочения в настоящата разпоредба.

1. Изходните линии за измерване ширината на териториалното море, определени съгласно чл. 7, 9 и 10 или произтичащите от тях граници, и разграничителните линии, прокарани съгласно чл. 12 и 15, се посочват върху карти с мащаб или мащаби, които да позволяват определяне на тяхното положение. Като алтернатива те могат да бъдат заменени със списък на географските координати на точките, уточняващи геодезични данни.

2. Крайбрежната държава обнародва надлежно тези карти или списъци на географските координати по надлежния начин и депозира копие от всяка такава карта или списък при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Раздел III.

МИРНО ПРЕМИНАВАНЕ В ТЕРИТОРИАЛНОТО МОРЕ

Подраздел първи.

ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ВСИЧКИ КОРАБИ

Член 17

Право на мирно преминаване

Корабите на всички държави, както крайбрежни, така и без излаз на море, се ползват от правото на мирно преминаване през териториалното море при условие, че се спазва тази конвенция.

1. Преминаване означава плаване през териториалното море с цел:

а) да се пресече това море, без да се влиза във вътрешни води или да се спира на котва на рейд или акостира в пристанищно съоръжение извън вътрешните води; или

b) да се влезе във или да се излезе от вътрешни води или спре на котва в такъв рейд или акостира в такова пристанищно съоръжение.

2. Преминаването трябва да бъде непрекъснато и бързо. Преминаването включва обаче спиране и акостиране, но само доколкото същите съпътстват обикновеното плаване или са станали необходими поради непреодолима сила или бедствие или с цел да се окаже помощ на лица, кораби или въздухоплавателни средства, които са в опасност или търпят бедствие.
Член 19

Значение на термина "мирно преминаване"

1. Преминаването е мирно, доколкото не нарушава мира, добрия ред или сигурността на крайбрежната държава. Такова преминаване следва да се извършва в съответствие с тази конвенция и с други норми на международното право.

2. Смята се, че преминаването на чуждестранен кораб нарушава мира, добрия ред и сигурността на крайбрежната държава, ако този кораб се занимава в териториалното море с някоя от следните видове дейност:

а) заплашва или употребява сила срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на крайбрежната държава или по какъвто и да е друг начин, нарушавайки принципите на международното право, въплътени в Устава на Обединените нации;

b) извършва учения или маневри с оръжия от всякакъв вид;

с) извършва действия, целящи събирането на информация във вреда на отбраната или на сигурността на крайбрежната държава;

d) извършва какъвто и да е акт на пропаганда, целяща да засегне отбраната или сигурността на крайбрежната държава;

е) излитане, кацане или приемане на борда му на въздухоплавателни средства;

f) излитане, кацане или приемане на борд на военни съоръжения;

д) товари или разтоварва товари и валута или лица в противоречие на митническите, данъчните, имиграционните или санитарните закони и правила на крайбрежната държава;

h) извършва действия на умишлено и сериозно замърсяване в нарушение на тази конвенция;

i) извършва риболовна дейност;

j) извършва научноизследователска дейност или хидрографски наблюдения;

к) извършва какъвто и да е акт, целящ да предизвика смущения в системата за съобщения или други съоръжения или инсталации на крайбрежната държава;

l) извършва друга дейност, която не е непосредствено свързана с преминаването.
Член 20

Подводници и други подводни транспортни средства

В териториалното море от подводниците и от другите подводни транспортни средства се изисква да се движат на повърхността и да вдигат тяхното знаме.

1. В съответствие с разпоредбите на тази конвенция и другите норми на международното право крайбрежната държава може да приема закони и правила, отнасящи се до мирното преминаване през нейното териториалноно море, във връзка с всички или с всеки един от следните въпроси:

а) безопасността на корабоплаването и регулирането на движението по море;

b) защитата на навигационните средства и съоръжения, както и на другите съоръжения и инсталации;

с) защитата на кабелите и тръбопроводите;

d) опазването на живите ресурси на морето;

е) предотвратяването на нарушаването на риболовните закони и правила на крайбрежната държава;

f) опазването на природната среда на крайбрежната държава и предотвратяването, ограничаването и контрола на нейното замърсяване;

д) морски научни изследвания и хидрографски наблюдения;

h) предотвратяването на нарушаването на митническите, данъчните, имиграционните или санитарните закони и правила на крайбрежната държава.

2. Такива закони и правила не се прилагат по отношение на проектирането, построяването, комплектуването на екипажи и оборудването на чуждестранните кораби, освен ако те водят до привеждането в действие на общоприети международни правила и стандарти.

3. Крайбрежната държава обнародва надлежно всички такива закони и правила.

4. Чуждестранните кораби, упражнявайки правото на мирно преминаване през териториалното море, спазват всички такива закони и правила и всички общоприети международни правила, отнасящи се до предотвратяването на сблъскванията по море.
Член 22

Морски коридори и схеми за разделно движение в териториалното море

1. Крайбрежната държава може там, където е необходимо за осигуряване на безопасността на корабоплаването, да изисква от чуждестранните кораби, упражняващи правото на мирно преминаване през нейното териториално море, да използват такива морски коридори и схеми за разделно движение, каквито тя очертае или предпише за регулиране преминаването на корабите.

2. По-специално от танкерите, за корабите с ядрен двигател и корабите, превозващи ядрени или други опасни или вредни по своята същност вещества или материали може да се изисква да се придържат при своето преминаване само към такива морски коридори.

3. При очертаването на морски коридори и предписването на схеми за разделно движение съгласно този член крайбрежната държава взема под внимание:

а) препоръките на компетентната международна организация;

b) всички водни пътища, които обикновено се използват за международно корабоплаване;

с) особените характеристики на някои конкретни кораби и водни пътища; и

d) интензивността на движението.

4. Крайбрежната държава ясно означава такива морски коридори и схеми за разделно движение върху морски карти, които надлежно се обнародват.

Член 23

Чуждестранни кораби с ядрен двигател и кораби, превозващи ядрени или други опасни или вредни по своята същност вещества

Чуждестранните кораби с ядрен двигател и корабите, превозващи ядрени или други опасни или вредни по своята същност вещества, при упражняване правото на мирно преминаване през териториалното море са длъжни да бъдат снабдени с документи и да спазват специални предпазни мерки, установени за такива кораби от международни споразумения.

1. Крайбрежната държава не трябва да пречи на мирното преминаване на чуждестранни кораби през териториалното море освен в случаите, когато то се осъществява съгласно тази конвенция. По-специално, при прилагане на тази конвенция или на каквито и да е закони и правила, приети в съответствие с тази конвенция, крайбрежната държава не трябва:

а) да налага на чуждестранните кораби изисквания, които на практика водят до отричане или ограничаване на правото на мирно преминаване; или

b) да допуска дискриминация, по форма или по същество, по отношение на корабите на която и да е държава или по отношение на кораби, превозващи товари за, от или от името на която и да е държава.

2. Крайбрежната държава обявява по съответен ред за всяка опасност за корабоплаването в нейното териториално море, за която й е известно.
Член 25

Права за защита на крайбрежната държава

1. Крайбрежната държава може да вземе в своето териториално море необходимите мерки, за да предотврати преминаване, което не е мирно.

2. По отношение на кораби, които се насочват към вътрешните води или към акостиране в пристанищно съоръжение извън вътрешните води, крайбрежната държава има също така право да взема необходимите мерки, за да предотврати всякакво нарушаване на условията, при които такива кораби се допускат до вътрешните води или до такова акостиране.

3. Крайбрежната държава може, без да допуска дискриминация между чуждестранните кораби по форма или по същество, временно да преустановява в определени райони на нейното териториално море мирното преминаване на чуждестранни кораби, ако такова преустановяване е от съществена важност за защитата на нейната сигурност, включително и за провеждането на учения с използване на оръжия. Такова преустановяване влиза в сила само след като за него бъде надлежно оповестено.

1. Чуждестранните кораби не могат да се облагат с никакви такси само защото преминават през териториалното море.

2. Чуждестранен кораб, преминаващ през териториалното море, може да се облага с такси само за заплащане на специфични услуги, оказани на кораба. Облагането с такива такси се извършва без дискриминация.
Подраздел втори.

ПРАВИЛА, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ПРИЛАГАТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИ КОРАБИ И ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИ КОРАБИ, ИЗПОЛЗВАНИ С ТЪРГОВСКА ЦЕЛ
Член 27

Наказателна юрисдикция на борда на чуждестранен кораб

1. На борда на чуждестранен кораб, преминаващ през териториалното море, крайбрежната държава не упражнява своята наказателна юрисдикция, за да задържи лице и да извърши разследване във връзка с престъпление, извършено на борда на кораба по време на преминаването, с изключение само на следните случаи:

а) ако последиците на престъплението се разпростират върху крайбрежната държава;

b) ако престъплението е от такъв характер, че нарушава спокойствието в страната или добрия ред в териториалното море;

с) ако съдействието на местните власти е било поискано от капитана на кораба или от дипломатически агент или консулско длъжностно лице на държавата на знамето; или

d) ако такива мерки са необходими за пресичане на незаконното пренасяне на наркотични средства или психотропни вещества.

2. Разпоредбите на т. 1 не засягат правото на крайбрежната държава да взема мерки, разрешени от нейните закони, за задържане или разследване на борда на чуждестранен кораб, преминаващ през териториалното море, след като е напуснал вътрешните води.

3. В случаите, предвидени в т. 1 и 2, крайбрежната държава, ако бъде замолена от капитана, уведомява дипломатически агент или консулско длъжностно лице на държавата на знамето, преди да вземе каквито и да е мерки, и улеснява контакта между такъв агент или длъжностно лице и екипажа на кораба. В изключително спешни случаи това уведомление може да бъде предадено по времето, когато се вземат мерките.

4. При решаването на въпроса, дали и по какъв начин да се извърши задържането, местните власти отдават дължимото внимание на интересите на корабоплаването.

5. С изключение на случаите, предвидени в част XII, или по отношение на нарушения на закони и правила, приети съгласно част V, крайбрежната държава не може да предприема на борда на чуждестранен кораб, преминаващ през териториалното море, никакви мерки за задържането на което и да е лице или извършване на разследване във връзка с престъпление, извършено преди корабът да е влязъл в териториалното море, ако корабът, плаващ от чуждестранно пристанище, само преминава през териториалното море, без да влиза във вътрешни води.

1. Крайбрежната държава не трябва да спира или отклонява чуждестранен кораб, преминаващ през териториалното море, с цел да упражни гражданска юрисдикция по отношение на лице, намиращо се на борда на кораба.

2. Крайбрежната държава не може да предприема изпълнителни мерки или арест по отношение на такъв кораб по каквото и да е гражданско дело освен само във връзка с поети задължения или по силата на гражданска отговорност, поети от този кораб или произтичащи за него, по време или за целите на пътуването му през водите на крайбрежната държава.

3. Точка 2 не засяга правото на крайбрежната държава да предприема изпълнителни мерки или да извършва арест по граждански дела съгласно нейните закони по отношение на чуждестранен кораб, намиращ се в териториалното море или преминаващ през териториалното море, след като е напуснал вътрешните води.

За целите на тази конвенция терминът "военен кораб" означава кораб, числящ се към въоръжените сили на дадена държава, носещ отличителните външни знаци на такива кораби от нейната националност, който се намира под командването на офицер, назначен надлежно от правителството на държавата и чието име е вписано в съответния списък на военнослужащите или в еквивалентен нему документ, и чийто екипаж се подчинява на редовна военна дисциплина.

Ако военен кораб не спазва законите и правилата на крайбрежната държава относно преминаването през териториалното море и не се съобразява с отправеното към него искане за тяхното спазване, крайбрежната държава може да изиска той да напусне териториалното море незабавно.

Държавата на знамето на кораба носи международна отговорност за всяка загуба или щета, причинена на крайбрежната държава, в резултат на неспазване от страна на военен или друг държавен кораб, използван за нетърговски цели, на законите и правилата на крайбрежната държава относно преминаването през териториалното море или на разпоредбите на тази конвенция или на други норми на международното право.

С изключение на случаите, предвидени в подраздел А и в чл. 30 и 31, нищо в тази конвенция не засяга имунитета на военните и другите държавни кораби, използвани за нетърговски цели.