Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Възвишено и красиво
По-горе отбелязах, че терминът „красиво“ се използва и като обобшение за естетическа похвала и по-тясно, за да обозначи конкретен вид изящество и обаяние, които ни очароват. В естетически контекст думите имат склонността да се изместват и изплъзват, да се държат по-скоро като метафори, отколкото като буквални описания. И причината за това е ясна. В естетическото съждение не просто описваме определен обект в света. Ние огласяваме срещата на субекта и обекта, в която откликът на първия е важен толкова, колкото и качествата на втория. Следователно, за да разберем красотата трябва да развием чувство за разнообразните ни на отклици на нещата, в които я разпознаваме. Този проблем датира от времето на трактата на Едмънд Бърк39 „За възвишеното и красивото“ от 1756 година. Бърк различава два коренно различни отклика на красотата като цяло и на природната красота в частност: единият произтича от любовта, другият - от страха. Ако ни привлича хармонията, реда и спокойствието на природата, за да почувстваме уют и опора, говорим за нейната красота. Изкачим ли се обаче на брулена от вятъра планинска скала, изпитаме ли необятността, силата, заплашителното величие на природния свят и почувстваме ли собствената си нищожност в него, то говорим за възвишеното. И двата отклика ни издигат духовно, над обикновените утилитарни мисли, които доминират в реалния живот. И двата включват безкористното съзерцание, което Кант по-късно определя като ядро на естетическото преживяване. Разликата между възвишеното и красивото е възприета от Кант, който я счита за основополагаща при разбирането на съждението на вкуса. Не подлежи на сравнение спокойният и упойващ сетивата пейзаж, познат ни от английските пасища, и необузданите потоци на алпийския склон или необятността на безбройните звезди, като потоците ни изпълват с чувство за безграничната сила на природата, а небосклонът - с усещането за безбрежност. Красивият пейзаж ни подтиква към съждението на вкуса, а възвишената картина приканва друг вид съждение, в което се мерим на фона на величествената безкрайност на света и осъзнаваме преходността и слабостта си. С преживяването на възвишеното Кант твърди (макар тълкувателите му да считат, че той по-скоро загатва, отколкото отстоява възгледа си), че ни се внушава собствената ни стойност като същества, които осъзнават необятността на природата, но и способността да й се противопоставят. Някак в страхопочитанието, което изпитваме пред силата на природния свят, ние усещаме собствената си способност на свободни същества да сме съизмерими с нея и да потвърдим, че се подчиняваме на моралния закон, който никоя природна сила не би могла да надвие или измести. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|