Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Феноменология на естетическото преживяване
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Феноменология на естетическото преживяване
Друг начин да се изрази горното твърдение е да се каже, че изживяването на природната красота принадлежи към нашето „интенционално“, а не научно разбиране: то е насочено към природата така, както е представена в преживяването ни, а не към природата сама по себе си. За да разберем естествената красота, трябва да изясним начина, по който изглеждат естествените неща, когато са в центъра на естетическия поглед. И начинът, по който изглеждат нещата, зависи от категориите, които им приписваме. Когато гледам безпристрастно на света, аз не просто се отварям към това, което ми се представя. Аз се свързвам с него, експериментирам с понятия, категории и идеи, оформени от моята самосъзнателна природа. Този процес се илюстрира от изкуството на живописта. Пейзажите на Пусен37, Коро38, Харпингис и Фридрих може и да изобразяват сходни масиви от планини, полета и дървета. Но състоянието на съзерцание при всеки от тях изпълва възприятието с характерната душевност на художника и създава образ, който е неповторимо негов. По подобен начин природата предоставя на всички ни поле на свободно възприятие. Можем да оставим способностите си да отпочиват на фона на пейзажа пред тях, като получаваме и изследваме, без да е нужно да дешифрираме онова, което ни се предава. Дори човекът да е участвал в създаването на пейзажа пред очите ми, той не присъства тук, за да ми предаде определено артистично намерение. Детайлите са разпръснати от историята и могат да се променят от ден на ден. Това представлява „там“ на естествения свят, който ми помага да се изгубя в него, веднъж да го наблюдавам от една гледна точка, друг път от друга, веднъж от едно описание, друг път от друго. Произведенията на изкуството са изрично представени като обекти на съзерцание. Те са в рамката на стената, между кориците на книга, поставени в музея или тържествено изпълнявани в концертната зала. Промяната им без съгласието на твореца е нарушение на основното им естетическо качество. Произведенията на изкуството са като вечни вместилища на емоционално отредени послания. И често единствено експерт, познавач или специалист проумяват значението им. Природата, от друга страна, е щедра, доволна да означава единствено себе си, без ограничения, без външна рамка, вечно променяща се. Скептикът наистина може да каже, че е твърде разтегливо да се вярва, че всеки, включително необразованият и откровено практичният, следва да изживее природната красота, след като преживяването се описва по такъв сложен и философски начин. Но това твърдение опорочава истинската природа на феноменологията, която е опит да предаде как изглеждат нещата дори и за хората, които никога не са правили подобен опит. И най-обикновените хора се влюбват, но колко от тях са в състояние да опишат насочеността на това особено чувство или да намерят понятията, с които да опишат как влюбените изживяват света? По подобен начин повечето обикновени хора правят съждения за природната красота, макар че едва ли са много тези, които биха могли да изразят възприетото, ако светът пред тях изведнъж промени характера си – от нещо, което биха използвали, в нещо, на което да бъдат свидетели. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|